shareit

Върховете в биографичното кино: Част 1

| от Дилян Ценов |

Биографичният жанр в киното е опасна територия. Опасна, но изкушаваща.

От една страна винаги знаем, че филмът за известна (или поне реална) личност винаги е гаранция за по-голям интерес. След началния интерес обаче вариантите са два – заклеймяване или възхваляване на продукцията. За да се случи второто трябва да се изпълни една трудна задача – филмът да бъде достатъчно добре направен, защото публиката ще следи под лупа всеки детайл.

Независимо дали в тях фактологията е следвана точно или е интерпретирана от режисьора, и двата случая са биографичните филми са еднакво трудни, защото винаги трябва да се придържаш към героя – дължиш му го, ако смяташ да изкарваш пари от историята му. Трябва да го представиш такъв какъвто е, без да „разкрасяваш“ с нелогични постъпки или случки, така че хората, които обичат творчеството, да надникнат и в душата му. А за актьорите, които влизат в тези роли, отговорността е може би още по-голяма. Спомнете си какво се случи с Наоми Уотс след „Даяна“ и Никол Кидман след „Принцесата на Монако“ и ще се убедите колко внимателно трябва да се стъпва в „минното поле“.

Истината е, че добре направеният биографичен филм (или понякога сериал) кара публиката да обикне човека, за когото е направен, и да го направи (пак) популярен.

Доказателство тук е „Вражда“(2017) на Раян Мърфи, който направи родената през 1905 г. Джоан Крауфорд едно от най-търсените имена в IMBd за последните месеци и събуди отново интерес към филмите й. Нормално – неслучайно наричаме някои известни личности „звезди“.

В първата част на нашата галерия сме събрали част от образците за това как трябва да изглежда един биографичен филм.

 
 
Коментарите са изключени