„Валериан и градът на хилядите планети“… и оня Люк Бесон

| от |

 

 В една галактика, не много далеч оттук, преди има-няма 50 години, 10-годишният Люк Бесон, тогава изпечен хулиган с афинитет към киното, открива комиксите „Валериан и Лорелин“. Поредицата на графичните приключения на двамата агенти в космоса се превръща в мания на малкия Люк.

Минават много години, много галактики се сменят, Париж се сменя, Бесон се превръща в един от най-успешните модерни френски режисьори… Той вади от ръкава си филми като „Безкрайна синева“, който печели СЕЗАР, „Никита“, „Леон“ и първият му комерсиален блокбастър успех – „Петият елемент“. Още когато работи по футуристичната си приказка, в главата на Бесон вече е влязла мухата, че любимият му комикс за Валериан и Лорелин може да се превърне във филм. Идеята бързо е отхвърлена и Бесон продължава да прави хубавото кино, което познаваме от него.

Афинитетът му към приказки обаче е виден. В годините след новото хилядолетие режисьорът пуска поредица от детски книги, които после филмира. Снима и някакви клипове на Мадона, но киното някак остава по-назад. Истината е, че не сме гледали нещо сносно от французина от „Жана Д`Арк“, а това беше през 1999 година.

Много хора не харесаха „Люси“ и макар аз да не съм от тях, не мога да не се съглася, че филмът със Скарлет Йохансон, колкото и дяволски секси да е тя, не е най-доброто, на което Люк Бесон е способен. „Артур и минимоите“ също минаха някак незабелязано. Бесон, човекът създал „Леон“, влиза в новия век по чехли и стари лаври, без да е изкарал нищо сносно от клип на Мадона. Разбира се, продуцира някакви неща, сред които Taken, поредицата Taxi и „Транспортер“, но какво от това.

Междувременно мечтата на малкия Люк да види любимата си Лорелин и нейният партньор Валериан на голям екран расте все повече и по-неудържимо в главата на Бесон. Преди близо 10 години той в крайна сметка започва да работи по сценария.

Да създадеш филм по едно от любимите си детски неща си остава най-голямото майсторство. То е като онова да не порасваш, ама и да си голям едновременно. Паяците под кревата да те вълнуват толкова силно и ярко, колкото и рационалната нужда да си плащаш данъците навреме.

Бесон работи над историята за Лорелин и Валериан, докато чака модерните технологии да го настигнат. В този процес търси и подходящи актьори и места за снимане. В крайна сметка „Валериан и градът на хилядите планети“ вече е факт и тръгва по кината от 21.07. Някои хора твърдят, че това е един от филмите на годината, други – че на Бесон пак не му се е получило.

Сравнен с познатите филми по комикси „Валериан“ има страхотни плюсове. Той носи европейския дух на едно по-добро кино, почеркът на Бесон е ярко видим на места, разполага с извънземни и вселени за чудо и приказ. Уви, но това не винаги стига. „Валериан и градът на хилядите планети“ е като мешана скара на европейското и комиксовото кино. Ако двете си имат дете, то ще изглежда и звучи най-вероятно като този филм. И това в случая не е комплимент.

Комиксовото кино не предполага дълбочина в сценария, но все пак има нужда от някакви взаимоотношения, които да изглеждат по-различни от тези на картонени кутии. Тук някъде „Валериан“ се чупи лошо, спъва се и пада по нос. Балансът между комикс приключенията на Валериан и Лорелин, техните полу-любовни, полу-приятелски, нещо-като-работни взаимоотношения и реалната пуканица, се разминава и на моменти филмът изглежда като сглобен от онова, което Хичкок нарича „скучните моменти в живота“.

Цялата сърцевина на историята някак започва да се размива в един момент. Все едно си мигнал и си изпуснал най-важното. Сюжетът някак облизва основния екшън отстрани, захожда го, обикаля го като котарак мляко, но така и не влиза директно в него. Зрителят разполага с началото и следствието на проблема, но не и с неговата най-важна част – същинския екшън.

Валериан и Лорелин – суперагенти в модерния Космос, където безброй нации и междугалактически същества живеят на голяма платформа, обединяваща видове и подвидове на космическата флора и фауна, отиват на рутинна мисия, която по някакъв необясним начин (поне сюжетно не става ясно) прераства в мисия за изтичане на радиация на въпросната станция и впоследствие се превръща в конфликт на междупоколенческо и политическо ниво.

Теми като расизъм, фашизъм и геноцид са застъпени надълго и нашироко. Междуполовите и междурасови конфликти също намират място в сюжета, без особени усложнения обаче. Защото колко сложен може и трябва да бъде един комикс филм?

„Валериан и градът на хилядите планети“ има всички нужни елементи да е класически филм по комикси – има си мацка (Кара Делевин), задръстен пич (доста по-талантливият Дейн Дехаан), комерсиална и напращяла певица (Риана, чието участие е точно толкова безсмислено, колкото и музиката й) и няколко звезди в запас (Клайв Оуен, Итън Хоук и Джон Гудман като глас) и въпреки това, спойката между всички тези елементи някъде се чупи и те не могат да намерят синхрона, за да разкажат тази на пръв поглед простичка история.

Нуждата от усложняването на нещо просто е като нуждата от взирането в шедьовър на 5 см разстояние. То е като да се давиш в леген с 3 см вода. Най-вероятно пак ще се удавиш накрая, но няма да си е струвало.

Чисто визуално „Валериан“ е изключително пипнат филм. Той е онова, което Люк Бесон прави в най-добрите си дни, когато разполага с много пари. А тук той наистина е разполагал с много. Филмът е най-скъпата европейска продукция правена до момента и всяка стотинка, която е похарчена за ефекти, студиа и монтаж си е струвала. Само парите са сценарий пак са били скътани някъде.

Разбира се, киното, подобно на хиляди неща в живота, не винаги трябва да носи претенция или да открива топлата вода. Понякога, ако не и в по-честите си случаи, то трябва да забавлява. И този филм го прави. Пък и Бесон винаги е за предпочитане пред повечето режисьори, решили да изкарват мощен визуален продукт през лятото.

Отговорността да изтърпите Риана в поне 30 костюма в рамките на 5 минути обаче, си остава изцяло ваша.  

 
 

Селекционерът, който се превърна в модна икона

| от chronicle.bg |

Футболът и модата винаги са вървяли ръка за ръка. Това е така, защото напоследък голяма част от спортистите се превърнаха в модни икони и тренд сетъри. Все повече футболисти обръщат повече внимание на външния си вид, отколкото на тренировките.

Медиите не гледат с добро око на тази тенденция, но тя не важи за треньорите на отборите. По този повод най-стилният селекционер на Световното първенство по футбол в Русия, без особена конкуренция, беше Гарет Саутгейт.

Belgium v England: 3rd Place Playoff - 2018 FIFA World Cup Russia

Треньорът на „трите лъва” беше изключително елегантен по време на спортните мероприятия, като аутфита му съдържаше – официален панталон, бяла риза, вратовръзка и елек. Неговият костюм е на марката Marks and Spencer, която облича целият отбор на Англия. Костюмът му е със сравнително ниска цена – 423 паунда.

След мача между Англия и Колумбия феновете на отбора полудя по аутфита на Саутгейт. Всички елечета на марката са продадени. Всяка едно е на стойност от 65 паунда, а производителите са притеснени, че няма да могат да задоволят интереса на английските фенове.

Southgate Tube Temporarily Renamed In Tribute To England Football Team Manager

Останалите mass марки също поеха вълната и започнаха да произвеждат подобни артикули, защото това е запазената марка на елегантния Гарет Саутгейт.

 
 

Все повече стават прекратените поръчки на Tesla Model 3

| от chronicle.bg |

Прекратените поръчки на Tesla Model 3 набират сериозна скорост в последните няколко седмици. Според компанията Needham & Co. исканията за връщане на депозита за новата електрическа кола на достъпна цена вече надвишават заявките за купуването ѝ.

Средно една на всеки четири поръчки за Tesla Model 3 е прекратена, което е два пъти повече спрямо миналата година. Потребителите трябва да платят депозит от хиляда долара за резервация на колата, който компанията връща при отказ. След това трябва да платят още 2500 долара за избор на версия, а остатъка плащат при доставката на колата. Времето за чакане за получаване на Tesla Model 3 е от 4 месеца до 1 година и купувачите на базовия модел може да чакат чак до 2020 г.

От своя страна Tesla отрича това, че отказите изпреварват новите поръчки, и твърди, че е актуализирала времето за чакане, което вече е от 6 до 9 месеца.

 
 

Падащи звезди по поръчка

| от chr.bg |

Японска компания се готви да организира впечатляващ метеорен дъжд над Хирошима през 2020 г., надявайки се да привлече вниманието на клиенти от целия свят с услугата си и да предлага падащи звезди по поръчка.

Компанията ALE със седалище в Токио слага последни щрихи върху проектите си за два микроспътника, които след извеждането им в орбита ще могат да изхвърлят малки топки. Те ще се разграждат при проникването в атмосферата, излъчвайки много силна светлина при влизането си в контакт с молекули въздух. Спътниците ще могат да се използват отделно един от друг или заедно.

Те ще бъдат изстреляни следващата година – единият с ракета на Японската агенция за изследванe на космическото пространство (ДЖАКСА), а другият с ракета на частна компания. На борда на всеки от тях ще има 400 топки, чийто химичен състав се пази в тайна и чийто цвят може да варира в зависимост от използваните съставки. Топките ще са достатъчни за 20-30 събития, увериха от компанията.

Амбициите на компанията и ръководителката й Лена Окаджима обаче излизат далеч извън пределите на Япония. „Вземаме за мишена целия свят, тъй като резервът ни от падащи звезди ще е в космоса и ще може да бъде разпространен навсякъде“, каза Окаджима.

 
 

Проектът FISHLOVE идва в България с фотографска изложба

| от FISHLOVE |

Серията от снимки, в които известни личности позират с морски обитатели, ще бъде представена в галерия Credo Bonum от 26 юли до 27 август, със сътрудничеството на

д-р Атанас Грозданов от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и помощта на WWF-България и БАКБ. Инициативата е част от световно движение, посветено на опазването на моретата и океаните от разрушителните риболовни практики.

Oколо 33% от световните запаси на риба са подложени на свръхулов, а годишната консумация на риба нараства два пъти по бързо от нарастването на населението на Земята, показва доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Европа потребява много повече морска храна, отколкото може да улови в своите води или да отгледа в рибни ферми. Към днешна дата Европа вече е изконсумирала запасите си от риба за годината и започва да разчита само на внос на риба и рибни продукти, за да посрещне потребителското търсене.

JEAN MARC w MAKO SHARK_photo DENIS ROUVRE

През 2009 г. Никълъс Рол, съсобственик на японския ресторант MOSHIMO и актрисата Грета Скаки, създават благотворителната организация FISHLOVE. Тяхната основна цел е да насочат обществено внимание към неустойчивите риболовни методи, които с бързи темпове унищожават морските екосистеми на планетата.

GILLIAN ANDERSON w EEL_DENIS ROUVRE

Предстоящата изложба FISHLOVE-България беше включена официално и в поредицата събития, посветени на Европейския ден на морето, координирани от Европейската комисия. По време на откриването ще бъде представена важна информация за проблемите, свързани с морските ресурси и начините, по които можем да въздействаме за тяхното опазване.

ASLI BAYRAM w Thresher Shark_photo JOHN SWANNELL

Впечатляващите фотографии, които предизвикаха значителен обществен интерес в кампании на множество световни организации – Marine Conservation Society, OCEAN2012, Deep Sea Coalition, The End of the Line, and Blue Marine Foundation ще бъдат показани за първи път в България.  Oфициалното откриване e на 26 юли в 18:30 ч. с вход свободен.