„Валериан и градът на хилядите планети“… и оня Люк Бесон

| от |

 

 В една галактика, не много далеч оттук, преди има-няма 50 години, 10-годишният Люк Бесон, тогава изпечен хулиган с афинитет към киното, открива комиксите „Валериан и Лорелин“. Поредицата на графичните приключения на двамата агенти в космоса се превръща в мания на малкия Люк.

Минават много години, много галактики се сменят, Париж се сменя, Бесон се превръща в един от най-успешните модерни френски режисьори… Той вади от ръкава си филми като „Безкрайна синева“, който печели СЕЗАР, „Никита“, „Леон“ и първият му комерсиален блокбастър успех – „Петият елемент“. Още когато работи по футуристичната си приказка, в главата на Бесон вече е влязла мухата, че любимият му комикс за Валериан и Лорелин може да се превърне във филм. Идеята бързо е отхвърлена и Бесон продължава да прави хубавото кино, което познаваме от него.

Афинитетът му към приказки обаче е виден. В годините след новото хилядолетие режисьорът пуска поредица от детски книги, които после филмира. Снима и някакви клипове на Мадона, но киното някак остава по-назад. Истината е, че не сме гледали нещо сносно от французина от „Жана Д`Арк“, а това беше през 1999 година.

Много хора не харесаха „Люси“ и макар аз да не съм от тях, не мога да не се съглася, че филмът със Скарлет Йохансон, колкото и дяволски секси да е тя, не е най-доброто, на което Люк Бесон е способен. „Артур и минимоите“ също минаха някак незабелязано. Бесон, човекът създал „Леон“, влиза в новия век по чехли и стари лаври, без да е изкарал нищо сносно от клип на Мадона. Разбира се, продуцира някакви неща, сред които Taken, поредицата Taxi и „Транспортер“, но какво от това.

Междувременно мечтата на малкия Люк да види любимата си Лорелин и нейният партньор Валериан на голям екран расте все повече и по-неудържимо в главата на Бесон. Преди близо 10 години той в крайна сметка започва да работи по сценария.

Да създадеш филм по едно от любимите си детски неща си остава най-голямото майсторство. То е като онова да не порасваш, ама и да си голям едновременно. Паяците под кревата да те вълнуват толкова силно и ярко, колкото и рационалната нужда да си плащаш данъците навреме.

Бесон работи над историята за Лорелин и Валериан, докато чака модерните технологии да го настигнат. В този процес търси и подходящи актьори и места за снимане. В крайна сметка „Валериан и градът на хилядите планети“ вече е факт и тръгва по кината от 21.07. Някои хора твърдят, че това е един от филмите на годината, други – че на Бесон пак не му се е получило.

Сравнен с познатите филми по комикси „Валериан“ има страхотни плюсове. Той носи европейския дух на едно по-добро кино, почеркът на Бесон е ярко видим на места, разполага с извънземни и вселени за чудо и приказ. Уви, но това не винаги стига. „Валериан и градът на хилядите планети“ е като мешана скара на европейското и комиксовото кино. Ако двете си имат дете, то ще изглежда и звучи най-вероятно като този филм. И това в случая не е комплимент.

Комиксовото кино не предполага дълбочина в сценария, но все пак има нужда от някакви взаимоотношения, които да изглеждат по-различни от тези на картонени кутии. Тук някъде „Валериан“ се чупи лошо, спъва се и пада по нос. Балансът между комикс приключенията на Валериан и Лорелин, техните полу-любовни, полу-приятелски, нещо-като-работни взаимоотношения и реалната пуканица, се разминава и на моменти филмът изглежда като сглобен от онова, което Хичкок нарича „скучните моменти в живота“.

Цялата сърцевина на историята някак започва да се размива в един момент. Все едно си мигнал и си изпуснал най-важното. Сюжетът някак облизва основния екшън отстрани, захожда го, обикаля го като котарак мляко, но така и не влиза директно в него. Зрителят разполага с началото и следствието на проблема, но не и с неговата най-важна част – същинския екшън.

Валериан и Лорелин – суперагенти в модерния Космос, където безброй нации и междугалактически същества живеят на голяма платформа, обединяваща видове и подвидове на космическата флора и фауна, отиват на рутинна мисия, която по някакъв необясним начин (поне сюжетно не става ясно) прераства в мисия за изтичане на радиация на въпросната станция и впоследствие се превръща в конфликт на междупоколенческо и политическо ниво.

Теми като расизъм, фашизъм и геноцид са застъпени надълго и нашироко. Междуполовите и междурасови конфликти също намират място в сюжета, без особени усложнения обаче. Защото колко сложен може и трябва да бъде един комикс филм?

„Валериан и градът на хилядите планети“ има всички нужни елементи да е класически филм по комикси – има си мацка (Кара Делевин), задръстен пич (доста по-талантливият Дейн Дехаан), комерсиална и напращяла певица (Риана, чието участие е точно толкова безсмислено, колкото и музиката й) и няколко звезди в запас (Клайв Оуен, Итън Хоук и Джон Гудман като глас) и въпреки това, спойката между всички тези елементи някъде се чупи и те не могат да намерят синхрона, за да разкажат тази на пръв поглед простичка история.

Нуждата от усложняването на нещо просто е като нуждата от взирането в шедьовър на 5 см разстояние. То е като да се давиш в леген с 3 см вода. Най-вероятно пак ще се удавиш накрая, но няма да си е струвало.

Чисто визуално „Валериан“ е изключително пипнат филм. Той е онова, което Люк Бесон прави в най-добрите си дни, когато разполага с много пари. А тук той наистина е разполагал с много. Филмът е най-скъпата европейска продукция правена до момента и всяка стотинка, която е похарчена за ефекти, студиа и монтаж си е струвала. Само парите са сценарий пак са били скътани някъде.

Разбира се, киното, подобно на хиляди неща в живота, не винаги трябва да носи претенция или да открива топлата вода. Понякога, ако не и в по-честите си случаи, то трябва да забавлява. И този филм го прави. Пък и Бесон винаги е за предпочитане пред повечето режисьори, решили да изкарват мощен визуален продукт през лятото.

Отговорността да изтърпите Риана в поне 30 костюма в рамките на 5 минути обаче, си остава изцяло ваша.  

 
 

И церемонията за наградите на Гилдията на филмовите актьори е посветена на…

| от chr.bg, БТА |

На фона на секс скандала, който продължава да разтърсва Холивуд, и на борбата за равноправие на жените в киноиндустрията, церемонията за наградите на Гилдията на филмовите актьори ще бъде посветена на дамите, предаде Ройтерс.

Наградното шоу на организацията, която представлява около 160 000 актьори в киното и телевизията, за първи път в историята си ще има водещ – актрисата Кристин Бел. Освен това всичките 13 награди на гилдията ще бъдат връчени от жени.

„На церемонията ще отбележим годината на жената. Дамите в нашата индустрия са сред най-разпознаваемите и най-известните жени в света, но въпреки това страдат от икономическо и творчество неравноправие. А както стана ясно напоследък, те нямат и сигурност. Ако тези известни дами са лишени от всичко това, какво остава за другите?“, казва изпълнителната продуцентка на наградното шоу Кати Конъл.

Обвиненията в сексуални посегателства срещу влиятелни мъже през последните няколко месеца белязаха не само шоубизнеса, но стигнаха и до политиката, като не подминаха и президента Доналд Тръмп.

Въпреки всички постижения на дами в Холивуд, само една представителка на нежния пол – Катрин Бигълоу, е печелила режисьорски „Оскар“. Според проучване жените съставляват едва 17 процента от всички режисьори, сценаристи, продуценти, изпълнителни продуценти, монтажисти и оператори, работили над 250-те най-касови филма на 2016 г.

Подробностите около церемонията за наградите на актьорската гилдия бяха изнесени в същия ден, в който професионалната организация оповести номинациите за годишните си отличия.

Според британския в. „Дейли експрес“ обявяването на претендентите внася сериозен смут в надпреварата за наградите „Оскар“. Освен за индивидуалните актьорски постижения, професионалната организация връчва награда и за актьорски състав. Досега няма филм, който да е печелил „Оскар“, без преди това актьорският му състав първо да е бил номиниран от гилдията.

Имайки това предвид, номинациите са сериозен удар за четири продукции, смятани за водещи претенденти за „Оскар“.

Филмите „Призови ме с твоето име“, „Дюнкерк“, „Вестник на властта“ и „Формата на водата“ се считат за ранни оскарови фаворити, но нито един от тях не получи номинация за актьорския си състав от Гилдията на филмовите актьори.

Шокиращи за наблюдателите се оказаха и номинациите в категорията за най-добър актьор. Двойката Тимъти Шаламе и Арми Хамър от гей драмата „Призови ме с твоето име“ е считана за сериозен фаворит в наградния сезон. Номинация от актьорската гилдия обаче получи само Шаламе. Като изненадващ се тълкува и фактът, че именити актьори като Том Ханкс и Даниъл Дей-Луис останаха извън надпреварата за отличие на професионалната организация.

Церемонията за наградите на Гилдията на филмовите актьори ще бъде организирана на 21 януари 2018 г. в Лос Анджелис.

 
 

Сериалите на Netflix, които всички гледат наведнъж

| от chr.bg |

Netflix ни показва списък със сериалите, които потребителита на сайта най-често са гледали на един дъх през 2017.

Има сериозен шанс да сте изпуснали номер едно, затова погледнете галерията ни.

В списъка, който е съставен от ноември 2016 до ноември 2016, има представители на всякакви жанрове, както и няколко неочаквани заглавия.

Със сигурност ще си намерите нещо чудесно за гледане. Ние препоръчваме „3%“. Много сериозно го препоръчваме!

 
 

Не като от баба, а от баба

| от Мартина Стоименова |

По Коледа обикновено си говорим за добри дела, благотворителност и традиции. Това е златното време на корпоративната социална отговорност, на даренията и на обществените каузи.

Сега обаче ще ви разкажем за една българска компания, започнала с добрите дела много преди да падне първият сняг, а именно – в сезона на лютеницата.

В края на лятото „Филикон-97“ прави нещо, което бизнесът обикновено не прави – наема хора в пенсионна възраст, заради опита и експертизата им, които да приготвят традиционната българска лютеница във фабриката на компанията в Пловдив.

Philicon 1

Възрастните хора, участвали в създаването на едросмлените лютеници „Нашенска“ и „Балкански вкус“, са една пета от всички служители в есенната кампания на пловдивския производител. Впоследствие на постоянен щат остават 7 души между 60 и 70 години – четирима мъже и три жени. Те получават възнаграждение според изискванията на трудовото законодателство на позиции, които не изискват голямо физическо натоварване.

Всеки, който познава пазара на труда в България знае, че това не е обичайна практика. Работодателите обикновено предпочитат млади хора, дори и те да нямат богат трудов опит. Младите се адаптират по-бързо, знаят езици, справят се по-добре с технологиите.

Има сфери обаче, за които търсенето на хора от третата възраст и назначаването им на трудови договори се оказва ползотворно и за двете страни.

За възрастните това е възможност както за допълнителни доходи, така и за социализация – да се срещат с други работещи, да са извън дома си и да получават сигурни доходи към пенсиите си.

Традиционната технология на производство във фабриката за лютеница се оказва добре позната на тяхното поколение, което години наред е правило зимнина, изпробвало е рецепти и продукти, затваряло е буркани.

Това е пример за сфера от живота и пазара на труда, в която пенсионерите се вписват като характер, знания, манталитет и отношение към работата. „Филикон-97“ е наследник на държавна фабрика в плодородния тракийски район със 70-годишна традиция – за подобни предприятия връзката с миналото, когато храната е била нещо качествено, е много важна.

Социалната кампания по осигуряване на работни места за хора в пенсионна и предпенсионна възраст на пловдивския производител е нещо ново за България и е доказателство, че завръщането на възрастните хора на пазара на труда не би трябвало да бъде екзотика или сезонен компромис. Това е сериозна възможност за бизнеса на фона на емиграцията на младите, недостига на кадри, особено в индустрията, и застаряването на населението.

Пловдив е един от най-динамично развиващите се райони – само за две години заплатите са нараснали с 30%, а безработицата е „нездравословно“ ниска – около 3%. Това изправя работодателите пред тежки проблеми.

На фона на липсата на работна ръка и високата конкуренция при заплащането, професионалната етика се превръща в абсолютно ключов елемент – и тук възрастните хора определено не са за подценяване. „В нашето производство сме имали служители с над 40-годишен стаж и добре знаем какво означава преданост и лоялност, както и какво означава работата да е вторият ти дом“, коментира търговският директор на „Филикон-97“ Иван Калибацев.

Philicon 4

Според него поколението на по-възрастните се отличава с по-различни трудови навици от това на по-младите работещи: „Хората от по-възрастните поколения имат свой морал, трудова етика. Вълнуват ги и ги мотивират други неща“. За разлика от пенсионерите, хората в работоспособна възраст са много по-капризни по отношение на личното си време. Особено през лятото, в пика на производството и обирането на реколтите, е трудно да бъдат убедени да не си вземат отпуска, например.

Иван Калибацев казва, че проблемът дори не е толкова в заплащането и признава, че има технически позиции, за които буквално не се намират служители. За неквалифицираните места обаче трудът на пенсионерите е решение, при това с голяма социална стойност.

„Нашенска“ и „Балкански вкус“ се консервират в шестоъгълни бурканчета именно в периода септември-октомври, когато доматите, чушките и патладжаните са съвсем пресни. При тази лютеница „няма лъжа“, обяснява още Иван Калибацев, защото „няма как да произвеждаш точно този традиционен продукт от зеленчуци, които нямат сок“.  Затова и в случая възрастта не е толкова важна, колкото човекът да е „читав“, „лоялен“ и да разбира процеса на производство.

Друг е и въпросът, че когато лютеницата е направена от ръце, които имат опит и отношение към работата – тя е по-вкусна.

Philicon 2

 
 

Шведски семейства карат автономни автомобили Volvo

| от chronicle.bg |

Volvo Cars даде начло на проекта за разработване на технологии за автономно шофиране, с помощта на шведски семейства, които ще тестват автомобили по обществените пътища на Гьотеборг и ще споделят впечатленията си с екипа инженери на компанията.

Първите две семейства от тестовата програма – Хейн и Симоновски от Гьотеборг, получиха луксозните SUV автомобили Volvo XC90, с които ще участват в проекта Drive Me. Още три семейства ще ги последват в началото на 2018 г., а през следващите четири години до 100 човека ще бъдат включени в проекта Drive Me. Семействата ще допринесат за тестовата програма с ценна информация, като позволяват на екипа инженери да наблюдава как използват колата, шофирайки на път за работа, до училището на децата или когато пазаруват.

Volvo планира да разполага с напълно автономна кола до 2021 г. и данните от проекта Drive Me ще изиграят решаваща роля в проектирането й.

Drive me ще включва реални потребители, които ще тестват различните нива на асистенция на водача по време на управление и евентуално на изцяло автономно шофиране. Хейн и Симоновски получиха тестовите автомобили XC90, оборудвани с последната Volvo технология за подпомагане на водача при шофиране, както и с набор от камери и сензори, които ще наблюдават поведението им на пътя и ще снабдяват колите с информация за случващото се покрай тях.

The Hain family receiving their XC90 Drive Me car

По време на този първи етап от проекта, семействата ще държат ръцете си на волана и ще контролират управлението през цялото време, докато използват автомобилите.

С течение на времето, всички участници в проекта ще получат достъп до по-модерни автомобили, с по-развити автономни технологии, след като преминат специално обучение. Но дори тогава, тестването на тези автомобили, първоначално ще се извършва в контролирана среда и под надзора на експерти по безопасността от екипа на Volvo Cars.

Нито една нова технология няма да бъде въведена в експлоатация, ако съществува и най-малкото съмнение относно нейната безопасност.

Това означава, че Volvo продължава да разработва автомобилите си със същото внимание и грижа, които затвърждават позициите му на производител на едни от най-сигурните коли в света.