shareit

Усмивка без котка и котка без усмивка

| от Цветина Геновска |

Когато истински киноман заговори за Алиса на Луис Карол, неминуемо се сеща за Тим Бъртън и цялата прекрасна компаниня стиймпънк герои. Преди нея обаче има една друга Алиса, тази на „Балкантон“, която звучеше от аудиоуредбата и пренасяше детето, застинало в трепет пред нея, към огромния кладенец, чудноватите нови приятели на малкото момиче и безумните й случки.

Всяко изминало слушане на касетата Алиса караше героите на Карол запленяват още повече и повече детето, докато един ден то само запее странните песнички “ Червено е небето, а синьо е полето. Зелени са цветята, а пъстра е тревата. Пчелите не жужат и мравките летят“…

Тази на пръв поглед безсмислена поредица от думи създава свят – цветен, чудноват и вълшебен, с което променя отношението му към света, начина по който усеща всеки детайл в него.

Когато веднъж си бил запленен от тази невероятна история и когато с времето опознаеш изкуството като стилове и внушения, няма ка да не заобичаш Алиса на Бъртън.

Тим Бъртън, този мрачен гений, който потропва на вратата ти нощем и крещи: „Бийтълджус, Бийтълджус, Бийтълджус“. И успява някак уж в разкривеното от уплаха лице да те накара да се усмихнеш.

В целия този енергиен поток на Бъртън цари някакво необяснимо чувсто на тъга и тъмнина, в чиято сянка приятелски и съвсем добронамерено стои режисьорът със своята Котка без усмивка и усмивка без котка, за да ни подсети, че нищо не може да бъде толкова тъжно и толкова мрачно, колкото самия той го рисува.

Като към цялото това прекрасно безумие добавим и един приказно луд Джони Деп, стиймпънк вълшебството на Бъртън става още по-невероятно и още по-откачено, но по един усмихнат начин. После пък Бъртън решава отново с Джони Деп да ни запрати с шеметен замах в готик стилистиката на своите рисувани герои. Няма как да бъде по-странно и по-красиво.

Истински късметлии сме, че киното има Джони Деп – и веротяно за да му дава почивка отвреме – навреме Бъртън го вкарва в приключения и с Конника без глава.

Сега към цялата тази магическа отвара ще добавим и Господарката на странните роли, изиграни толкова зашеметяващо, че оставят един особенно мастилен отпечатък в историята на киното – Хелена Бонъм Картър. Идва ред и на Пинк – тази огнена жена, толкова истинска и толкова различна.

В цялата каша се намесва и Саша Барън Коен, който все не успява да ни накара да не го харесваме, въпреки „нестанартния“ си подход в киното и музиката – изключително дразнещ и много точен в много моменти от своите изяви на екран и в реалния живот.

За да разберете по-добре всичко, настанете се удобно в кино салона, отпуснете се и просто очаквайте всеки момент да ви заговори гъсеницата, да се шмугне лилавия котарак от лявата ви страна, а от дясната да остане прослувутата му усмивка, не се страскайте от Коен – той е луд, но безопасен. Следвайте стъпките на Алиса и със сигурност ще стигнете до Лудия шапкар на Джони Деп, ще се сблъскате с Кралицата на сърцата. Тя ще ви покрещи малко, но също не е страшна, когато имате на своя страна Пинк.

 
 
Коментарите са изключени