“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.

 
 

Самоуправляемите коли ще доведат до повече секс

| от chronicle.bg |

Според ново проучване, самоуправляемите автомобили ще доведат до повече секс в колата. Хората ще е по-вероятно да ядат, да спят и да мърсуват, когато автономните коли станат нещо нормално по улицата, според проучването публикувано в последния брой на журнала Annals of Tourism Research.

„Хората ще спят в колите си, което ще се отрази на крайпътните хотели. Дори може да се появят ресторанти на колела, в който човек влиза, за да се нахрани, докато пътува“, казва Скот Коен, ръководител на изследването, пред Fast Company magazine. „Това ни накара да се замислим какво още биха правили хората в колите си, веднъж щом не се налага да шофират. Разбира се, едно от тези неща съвсем разбираемо ще е секс.“

Автономните коли също така се очаква да сложат и проституцията на колела. „Не е толкова нереално да си представим червените фенери да станат червени фарове. Така проституцията става по-трудна са улавяне. Като цяло много нелегални неща се случват в колите на хората.“ Коен продължава: „Местата, където проституцията е легална, а регулаторите позволяват самоуправляващите се автомобили лесно да излязат на пътя, ще видим секса в колите без време. Очаквам това в Европа.“

Около 60% от американците вече са правили секс в кола според изследването, което предвижда това да е нормална практика след 2040.

 
 

Биткойнът падна драстично

| от chronicle.bg |

Цената на криптовалутата падна с 10% в сряда като така достигна най-ниското си ниво от 1 година насам. В момента цената му е под $6 000, далеч от небесните нива от края на 2017.

След като почти докосна $20 000 през декември миналата година, цената на биткойна падна стремглаво в последвалите месеци. През септември и октомври криптовалутата беше относително стабилна – между $6 000 и $7 000.

В сряда обаче си спомнихме, че стойността на този тип разплащателни средства е извънредно променлива. Да, някои хора успяха да забогатеят, търгувайки с тях, и повечето са запознати с рязката непредвидима промяна в цената им.

Както и акциите, криптовалутите също се влияят от търсенето и предлагането. Но обществената мания и страх също играят огромна роля, защото пазарът на криптовалути не е особено регулиран. Затова малки новини могат да доведат до големи промени в цените на крипто пазарите.

Цената на Bitcoin в сряда падна, защото се очакваше друга криптовалута, Bitcoin cash, да се раздели на две на следващия ден. Въпреки, че Bitcoin и Bitcoin cash са две различни неща, едното може да създаде несигурност и така да повлияе на целия пазар.

Друга причина е, че хората губят вяра, че пазара ще си върне силите до края на годината. След скока през декември миналата година, някои прогнозираха, че биткойнът може да скочи до $50 000 в края на 2018.

 
 

Стан Лий: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

 

Да се пише за тази точно загуба, е нещо, което определено би се харесало на Стан Лий. Въпреки че феновете на комиксите трудно могат да повярват. „Стан Лий – мъртъв! Не! Не, не може да бъде“.

Човекът, който пръв разбира, че с голямата сила идва и голямата отговорност? Човекът, който заедно с другите величия в комиксите, Джак Кърби и Стив Дитко създава половината от най-популярните комиксови персонажи? Спайдърмен, Фантастичната четворка, Хълк, Железният човек, Черната пантера, Тор… списъкът може да продължи.

Истинското му име е Стенли Лийбър, син е на румънски емигранти от еврейски произход и мечтае да напише „Великият американски роман“. По-късно споделя, че приема псевдонимът Стан Лий от срам: „Хората не изпитваха никакво уважение към комиксите. Повечето родители не искаха децата им да ги четат.

След близо 80-годишна кариера, абсолютната икона и еталон в света на комиксите, Стан Лий почина вчера на 95-годишна възраст. В днешно време, когато 4 от 10 най-печеливши филма на всички времена, са базирани на комикси на „Марвъл“, е трудно да си представим каква е била сцената в началото – през 40-те. Идеята за нещо наречено „комикс“ е едва на една година, когато Лий започва първата си работа.

Spider-Man Movie Premiere In Westwood
Getty Images

Стан Лий започва да работи в комикс индустрията през 1939 г., когато е едва на 16 години. Присъединява се към компанията „Timely Comics“, нова поредица, която принадлежи на издателя Мартин Гудман. Първоначалните му задължения са да пълни мастилниците и да изпълнява поръчките за обед. Бързо усвоява уменията да коригира и редактира, а първата си история пише през 1941 г. в третия брой на „Captain America Comics“. Работи с легенди като Джо Саймън, Джак Кърби, Бил Евърет и Сид Шорс преди да постъпи в армията през 1942 г. След завръщането му „Timely Comics“ вече се казва „Атлас“ и супергероите вече не са на пода. Затова Лий чинно работи над популярните през 50-те жанрове – романтиката, уестърните, научната фантастика. Но скуката става нетърпима.

До края на 50-те вече конкурентите на Atlas, DC Comics, успешно възраждат някои от старите си герои, сред които Светкавицата и Лигата на справедливостта. Заинтригуван от успеха, Гудман дава задачата на Лий и Кърби да създадат свой собствен комикс. Тук версиите не са точни, тъй като самият Лий е казвал, че благодарение на жена си започва да пише комикси, тъй като тя го насърчава да създаде комикса, който би искал да прочете. Двамата заедно с Кърби създават Фантастичната четворка (квартетът от хора със свръхестествени сили) през 1961 г.

Четворката става сензация, заради новия облик на супергероите. До този момент те са представяни еднопланово – като служители на справедливостта, стожери на честта, служещи винаги и единствено на възвишени каузи. Фантастичната четворка обаче, е склонна към измами, преминава през любовни драми и всеки от тях има своите отрицателни черти.

Лий и Кърби работят заедно върху 102 истории за Четворката.  Освен това създават и други култови персонажи като Х-Мен, Хълк, Отмъстителите, Ник Фюри, Тор. В колаборация с наскоро починалия Стив Дитко пък, Лий създава другите любимци на публиката Спайдърмен и Доктор Стрейндж. С Дон Хек и Кърби създава Железния човек, а с Евърет – Деърдевил.

Stan Lee Portrait
Getty Images

Авторът разчита на техниката, която сам нарича „Методът Марвъл“. Той пише синопсиса на разказа, от там художникът рисува персонажите, след това се измислят ситуациите и накрая Лий пише диалозите.

Този метод води до редица конфликти между него и сътрудниците му. Въпреки че Кърби и Дитко също са заслужавали точно толкова заслуги за създаването на героите, колкото Лий, последният невинаги ги е давал. Точното му участие, в който и да било комикс на Marvel, не може да бъде определено с точност, но едно е сигурно – този автор има огромна роля в изграждането на комиксовия разказ такъв, какъвто го познаваме днес. Той акцентира както на действието, така и на изграждането на самия персонаж – фен е на дългите истории и обратите в сюжета и се опитва да постави героите си в злободневна ситуация, която би могла да се случи в момента на създаване на комикса.

През 1972 г. Лий спира да пише комикси и става издател на Marvel. Постепенно заема главна роля в компанията и все по-рядко се занимава с писане. Въпреки това приносът му към Marvel не намалява, а просто преминава под друга форма. През 2008 г., когато от компанията решават да поемат рисковия ход да създадат свой собствен сериал с Железния човек, Лий е този, който се появява като статист за кратко, напомняйки на публиката за себе си и миналото на Marvel.

Spider-Man 40th Birthday Celebration
Getty Images

Беше ме срам, защото бях просто автор на комикси, докато други хора строяха мостове и правеха кариери в медицината.“ казва по-късно Лий. „И постепенно осъзнах: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека. Без него той би ударил дъното. Мисля, че ако умееш да развличаш, значи правиш добро. Когато видя щастието на феновете при срещата с хората, които разказват истории, които ги рисуват,  и които се показват по телевизията, осъзнавам колко велико нещо е да развличаш хората.

 
 

Бизнесът инвестира в бъдещето си чрез МВА програми

| от chronicle.bg |

Светослав Георгиев е вицепрезидент „Международни операции“ за C3i Solutions, международна технологична компания, специализирана в предлагането на ИТ услуги и аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) за фармацевтични и биотехнологични компании. На тази позиция Светослав е отговорен за бизнеса на компанията в България, Индия, Китай и Япония. Има бакалавърска степен в областта на международните отношения и магистратура по бизнес администрация (MBA) от Американски университет в България, като от скоро членува в борда на настоятелите на университета.

Американският университет в България е един от участниците в новото издание на едно от най-престижните изложения за MBA обучение – Access MBA One-to-One. Есенното издание на изложението включва общо 49 събития в 40 държави. В София изложението ще се състои на 24 ноември 2018 г. в хотел Интерконтинентал (бивш Радисън). Кандидатите за МВА обучение участват безплатно като се регистрират предварително тук.

Кои са факторите, които привличат вече успешни мениджъри да продължат образованието си в МBА програми?

Сред водещите фактори се посочват желанието за ускорено кариерно развитие, а така също и навлизането в нови професионални предизвикателства. Някъде там вероятно е и евентуалната възможност за достигане на по-висок доход.

Какви бяха Вашите причини да искате да придобиете степен МBА?

За мен беше важно придобиването на различен подход в осмисляне на бизнес проблемите, възможността за получаване на нови знания, умения и контактите с хора с подобни интереси.

Защо се спряхте на точно тази програма?

В този период, това беше университетът и програмата, която реших, че ще ми помогне да се позиционирам по-успешно за бъдещо развитие и да съм по-конвертируем на пазара на труда. Не без значение беше и успешното сътрудничество на работодателя ми и университета, в следствие на което, разходите за програмата бяха покрити от компанията. Като цяло това беше и най-логичният избор за човек, който иска да продължи да работи и едновременно с това да учи.

Защо компаниите финансират свои служители за обучение в МВА програми?

Компаниите спонсорират служителите си тъй като намират смисъл в това – обучението е инвестиция в собственото им бъдеще. МВА програмите развиват бизнес лидери, като подпомагат стратегическото им мислене, придобиването на умения и самочувствие да идентифицират нови перспективи и да ги трансформират в конкурентни бизнес предимства.

Кое от процеса на кандидатстване Ви създаде най-големи трудности?

По това време имаше изискване за полагане на GMAT, като именно подготовката за този изпит беше най-сериозната трудност. Беше минало доста време от последния път, в който ми се беше налагало да решавам задачи и да пиша есе.

Кои бяха основните акценти на обучението?

Разглеждането на актуални проблеми (бизнес казуси) от реалния бизнес на глобално ниво и работата в групи с колеги и професори за мен беше както непознато, така и интересно и различно от познатите методи на преподаване в останалите университети в България.

На каква фаза от кариерното си развитие решихте да придобиете степен МBА?

Имах няколко години опит на средно мениджърско ниво, когато реших да кандидатствам за програмата.

Имаше ли моменти по време на обучението, които Ви изкараха извън зоната Ви на комфорт?

Да, сега като се върна назад, първите месеци бяха свързани с известен дискомфорт, но след като опознах колегите и преподавателите, а и се адаптирах към темпото и начина на работа, се чувствах много добре.

Имаше ли нещо, за което не бяхте подготвен, нещо което Ви изненада?

Не бях подготвен да осмислям и решавам бизнес проблеми от различни перспективи и именно този подход се оказа най-полезен в работата ми в последствие.

По какъв начин МBА обучението даде тласък на кариерата Ви?

Считам, че МBА обучението ми даде контакти, компетенции и умения, които ми помогнаха да достигна до глобална кариера. Ползите и предимствата на това образование са познати на работодателите, което дава възможност за бързо професионално израстване.

Обучението оправда ли очакванията Ви?

Да, оправда ги изцяло и съдя за това от перспективата на времето, както от целите, които си поставих и постигнах.

Какво бихте направили по различен начин, ако трябва да минете по същия път?

Съвместяването на учене и работа е трудно и при мен често беше в полза на професионалните ми ангажименти. Мисля, че ако стартирам обучението си сега, бих поставил по-сериозен приоритет на заниманията си в университета. Това е период, в който човек придобива знания и умения, които го развиват професионално и личностно, а това в последствие е от полза и за работодателя му.

Какво бихте посъветвали професионалистите, които планират да учат в МBА програма?

Моят съвет е да отделят достатъчно време за програмата, да бъдат отворени за промяна в начина си на мислене, да не бъдат предубедени към стойността на едно подобно обучение, защото без да преминеш през него е трудно да го оцениш пълноценно.