shareit

Цветана Манева – не перла, а цялата корона

| от chr.bg |

„Човешката природа е жестока към всяка чужда грешка. Различните са тук, не са измислени. И кой реши, че те са грешка. Кой? Отхвърляме ги, обругаваме ги. По тях крещим. Защо? Простаци ли сме? Невежи? Зли ли сме? Или сме жестоки хора, забравили, че са добри.“

Това беше финалният монолог на Цветана Манева в новата песен на Васил Боянов, която развихри медии (включително и нас, разбира се) да напишат мнения как трябва или как не трябва. Но колко всъщност знаем за тези хора освен артистичните им изпълнения. Може би някои от вас знаят, например, че Васил Боянов е Азис.

Нека се запознаем по-отблизо с житието на Цветана Манева. 

Тя е родена на 30 януари 1944 година в Пловдив, Царство България. На 22-годишна възраст завършва ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш, а дебютът й е през 1967 година в „Дон Карлос“ на Фридрих Шилер в ролята на Еболи. Пиесата се поставя в Пловдивския драматичен театър, където актрисата играе до 1979 година.

В периода 1979 – 1991 е част от трупата на Театър „Сълза и смях“ (1979-1991). Манева играе и в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, Драматичен театър „Невена Коканова“ Ямбол и Общински драматичен театър „Апостол Карамитев” Димитровград и ТР „Сфумато“.

Някои от постановките, в които участва са „Спорни сцени’81“ от Едвард Радзински на Театър 199, „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „…И човекът стана жива душа“ от Дейвид Хеър, „КОКО“ от Саня Домазет, „Хората от Оз“ от Яна Борисова. Участва още в Театрална работилница „Сфумато“ и Младежки театър „Николай Бинев“.

Въпреки че има много роли в театъра – в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг, Цветана Манева е по-известна с ролите си в киното като е играла в над 50 български филма.

Тя е член на Съюза на българските филмови дейци, както и  Първи заместник-председател на Съюза на артистите в България (1982) и и.д. председател (1986-87) и художествен директор на театралното издание на международния фестивал „Варненско лято“.

През 90-те години Манева преподава актьорско майсторство в Първо частно театрално училище „Любен Гройс“ в НБУ.

Освен актьорска и преподавателска кариера, Цветана Манева участва и в политиката на България преди събитията през 1989 година. Тя е била народна представителка в 7-мото, 8-мото и 9-тото Народно събрание, а също така е избирана и два поредни мандата на XII и XIII конгрес за кандидат-член на ЦК на БКП.

През 1982 г. Цветана Манева е удостоена със званието „народна артистка“.

През 2004 г. получава орден „Стара планина“ за големите си заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението й. През същата година Манева е удостоена и с не по-малко тежкото звание Почетен гражданин на град Пловдив.

 
 
Коментарите са изключени