Трейлърът на Fosse/Verdon e убийствен
|
|
Астрономическата пролет е все по-близо, а за щастие с нея се задава и пролет в телевизията, след една относително скучна откъм сериали есен. Поне такива надежди дава предстоящият сериал на FX „Fosse/Verdon“, чийто първи трейлър излезе вчера.
Истинско гмуркане в ерата на най-великите творения в мюзикълите ни очаква. Защото убийственият трейлър се пука по шевовете от красиви танцуващи тела, хитро подбрани кадри и наченки на няколко обещаващи конфликта.
В главната роля виждаме Сам Рокуел („Три билборда извън града“) променен до неузнаваемост. Както подсказва заглавието, той ще играе легендарният режисьор Боб Фос, от началото на кариерата му, през кулминацията и дългите години професионални и лични взаимоотношения с известната бродуейска актриса Гуен Върдън, в чиято роля влиза Мишел Уилямс („Моята седмица с Мерилин“).
В трейлърът виждаме как двамата се запознават и сцени от работата им заедно. Едно от най-прекрасните неща тук е, че в сериала ще бъде застъпена историята за създаването на „Кабаре“ – един от най-великите мюзикъли на всички времена, който донася на Фос световна слава..
Освен Рокуел и Уилямс, не успяваме да видим много от останалия актьорски състав и персонажи, но в него присъстват имена като Маргарет Куали, Норберт Лео Бутс, Ая Каш, Пол Рейзър и Нейт Кордри. Режисьор и изпълнителен продуцент е Томас Кайл (Grease Live).
Изглежда, че за пореден път FX се готвят да доставят естетическа и визуална наслада на зрителите така, както само те умеят. Към всичко това добавяме и кратък списък с персонажи, които ще видим в сериала, и които едва ли имат нужда от представяне: Лайза Минели, Джоел Грей, Нийл Саймън, Шърли Маклейн…
Премиерата на „Fosse/Verdon“ е на 9 април.
Коментарите са изключени
Програмата на ЦРУ за промиване на съзнанието – MK-Ultra
|
|
Всяка страна извършва поне едно престъпление срещу човечеството в хода на цивилизацията. Малко са онези, които не са се възползвали от своята власт. В периода на Студената война, отделните враждуващи сили се опитват да създадат невъзможното оръжие за поразяване на врага. След като тайната за атомната бомба вече е споделена и между САЩ и СССР ще започне търсенето на нов още по-безумен начин за масово изтребление. И през 50-те години на миналия век се ражда идеята за създаването на психотропно оръжие за контрол на човека. Легендарната програма MK Ultra, тествана много дълго време върху мирното население на САЩ е не само неетична, но и незаконна.
И въпреки това САЩ ще продължи да води експерименти с хора около 20 години. Обект на интерес не са само скитниците в страната, които между другото започнали да изчезват бързо от улиците на градовете. ЦРУ имали за цел да използват и някои от по-интелигентните си мозъци, за да проверят дали биха успели да промият тях и да ги превърнат в марионетките, които били необходими за изпълнение на ред мисии. При евентуален успех, всеки заловен съветски шпионин ще може да бъде върнат обратно като двоен агент, при това без никой да го заподозре. Ако си спомняте холивудският филм „Манджурският кандидат“, трябва да знаете, че вдъхновението не е случайно.
Снимка: By New York World-Telegram and the Sun staff photographer: „Stanziola, Phil, photographer.“ – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c29059.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1307083
И докато MK Ultra работи на високи обороти, при това без особени резултати върху чуждите шпиони, дава един алтернативен резултат. Хора като Тед Качински излизат на сцената, младият гений преподава в най-ранна възраст в Харвард, но също е обект на изследване на тази програма. Успява да се побърка и започва да изпраща бомби по пощата. Друга жертва може да се окаже великият математик Кевин Наш – той се разболява от шизофрения, макар и във фамилията му да няма други душевноболни. През 1973 г. започва да се разчува за експерименталната програма, но преди това директорът на ЦРУ Ричард Хелмс нарежда всички документи да бъдат унищожени. В някои от декласифицираните документи се появяват показания на лекар, който можел да контролира 6 кучета с дистанционно и да ги кара да извършват определени елементарни команди.
Снимка: By Central Intelligence Agency – http://www.michael-robinett.com/declass/c001.htm Declassified, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20224857
Това е резултатът от 20-годишни опити в САЩ. Канада продължава проучванията още известно време, получавайки финансиране от ЦРУ. Похарчени са близо 10 милиона долара и според днешната инфлация се доближават по-скоро до 100 милиона долара. Откъде започва всичко?
Мястото е Форт Детрик. Отдалечено достатъчно от Вашингтон и близо до Мериленд – там ще се роди една от най-напредналите лаборатории за провеждане на химически и био тестове за военни цели. Днес същата продължава да работи, но се занимава с търсене на ваксини за най-различни заболявания от чума до Ебола.
Мотивацията за провеждането на такива експерименти идва от Япония. Още през 1942 г. се говори, че японската армия използва био оръжие в Китай.
На сцената излиза Айра Болдуин и трябва бързо да намери място за създаването на лаборатория. Вниманието му е насочено върху полето в Детрик и една изоставена военна база. На следващата година правителството изкупува и околните ферми, за да осигури повече пространство на учените. В края на Втората Световна война ще има драстично забавяне.
САЩ вече разполага с атомно оръжие и разработването на биологично остава на заден план. Студената война носи захлаждане в оръжейната индустрия, а и мнозина осъзнават, че атомът може да бъде само крайна мярка в надигащ се военен конфликт. И докато Айра почивал в лабораторията и очаквал нови нареждания, скандалът с главата на католическата църква в Унгария – Йозеф Миндсенти се разгаря сериозно.
Като противник на комунизма, Йозеф отрича методите на властта и бързо си навлича гнева и вниманието им. След зверски мъчения е готов да си признае всяко преписано и съчинено престъпление. Корейската война води до още повече изненади, пленени американски войници подписват декларации, критикуващи американското правителство и намесата в чужди политики. Всеки нормален човек би помислил за зверствата, които се извършват върху пленниците, но тук ЦРУ блесва с нова идея – СССР разполага с оръжие за мозъчен контрол. ЦРУ нямали представа какво се случва с войниците, но заключението е, че някъде там се крие наркотик или техника за заличаване на човешката памет, водеща до сляпо подчинение. 5-ят директор на ЦРУ Алън Дълес ще влезе смело в поста и бързо ще потърси още един химик в за създаването на оръжие за мозъчен контрол. Сидни Готлиб ще започне експериментът с хора, предписвайки им най-различни наркотици, както и други видове химикали.
Снимка: By Dr. Sidney Gottlieb’s approval of an w:en:MKULTRA subproject on LSD. – Transwiki approved by: w:en:User:Dmcdevit, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2699307
Основната мисия на 33-годишният мъж е да успее да заличи човешкото съзнание и да го замести с друго по-изгодно за него. И ако наркотиците не помагали, електрошокът можел да изтрие съзнанието на всеки, спомените за контрол на двигателната и нервната система и да добави други странични ефекти. Практически половината работа била завършена, а сега следва добавянето на ново съзнание в главата на жертвата.
Експеримент от този ранг изисквал сериозно количество опитни зайчета, следователно ЦРУ започва да ги доставя от затвори, лудници и някои болници – бездомниците предпочитали да се крият или да бягат от съмнителните черни бусове, които вечер обикаляли гетата. В Европа и Азия на помощ идват задържаните шпиони и военнопленници. Готлийб разполагал със специално разработена вила за такива експерименти в Кронбер, Германия. Мъчениците са много, но не е известен ефективен резултат. Както припомнихме в горните редове, ЦРУ бързо унищожава документите и така и не става ясно дали са успели да разработят подобна технология, но мъченията са сигурни, жертвите – не. Един от неприятните моменти за седем затворника от Кентъки е постоянното тъпкане с LSD за цели 77 дена. Заловен севернокореец прекарва доста време на антидепресанти, после получава стимуланти като виагра, а миксът от всичко това се доукрасява с електрошок – съдбата му остава неизвестна.
Разумът все пак карал някои от участниците в тази игра да се замислят или откажат от делата си. Такъв човек е Франк Олсън. Провежданите експерименти не само не били етични, но го карали да сънува кошмари. В един слънчев ден заявил, че желае да напусне ЦРУ и никога повече да не влиза в лаборатория. Колегите му усетили, че е готов да наруши тайната, а самият Готлийб предложил да направят същия експеримент върху него. Франк прекарва доста дни в изтезания и накрая скача от прозореца на хотелската си стая, позиционирана на десетия етаж. ЦРУ дълго време ще твърдят, че случилото се е самоубийство, а после и инцидент. След прекратяването на MK-Ultra, Сидни Готлийб продължава да твори разруха за ЦРУ. В неговият боен арсенал присъстват химични елементи, които да отключват болести като дребна шарка, туберколоза, антракс и още много други.
Готлийб разработва различни варианти за премахването и на Фидел Кастро, както и на конгоанският лидер Патрис Лумба. В началото на 70-те години идва и нареждането всичко да бъде унищожено. Готлийб се опитва да скрие част от химикалите си, но евентуално и поне по думите на ЦРУ всичко е унищожено. Самият зъл гений ще живее до 1999 г. и ще почине в собствения си дом. Медицинският му картон ще потвърди наличието на редица сърдечно съдови проблеми, но жена му така и не дава истинската причина за неговата смърт. И до днес няма информация колко наистина за загиналите по време на този експеримент. ЦРУ все още не е поискало прошка за воденето на толкова безумна програма.
Коментарите са изключени
Чудните военни машини: Странният морски камуфлаж
|
|
То не е точно военна машина, а начин за маскиране на корабите по време на Първата световна война, който смятаме вся пак за чудноват. Британците наричат този камуфлаж „Dazzle Painting“, а американците „Razzle Dazzle“. Той трансформира корабите от просто сиво корито в ярки, цветни шедьоври на кубизма. Британците, американците и французите използват този камуфлаж и той става доста популярен сред военноморски сили през ПСВ. Очевидците често остават без коментар пред крещящите цветове на корабите, които, минавайки в конвой, сигурно са създавали доста живописна гледка.
Олимпик, сестриният кораб на Титаник, в камуфлаж, докато служи в ПСВ от септември 1915
Целта на това пребоядисване обаче не с артистичен характер. През годините се правят множество опити за маскиране на корабите, така че да не се забелязват от немските „подводни лодки“ (u-boat), които потапят съдовете на съюзниците в неочаквани количества и с тревожна скорост. Но въпреки постоянното изпробване на нови и нови методи за прикриване на корабите, никой от тях не е успешен заради постоянните промени в небето, водата и въздуха.
Сравнение между два еднакви кораба: единият с камуфлажа, а другия – без
Един остроумен британски офицер на име Норман Уилкинсън обаче предлага различен подход: да се използват линии с различни дебелини, дължини, ъгли и така нататък, не за да се прикрие кораба, а за да е по-трудно на противника да определи посоката му на движение, скоростта и размера. По време на Първата световна торпедата след изстрелване са плували само по права линия, така че капитаните на подводниците трябва да се прицелят в корабите, преценявайки на око разстоянието, скоростта и посоката им, за да попадне торпедото в целта. Рисунките по корабите правят курса им труден за определяне и съответно работата на командирите ставала по-трудна.
…
За съжаление… не са известни цветни снимки на камуфлажираните военни кораби. Тази практика спира, когато подводниците започват да получават адекватна помощ от въздуха, а по-късно – и с развитието на радарните технологии.
Коментарите са изключени
Ашли Ревел – идиотът, който заложи всичко на рулетка и спечели
|
|
Представете си един ден да ви щукне да продадете всичко, което имате, да отидете в Лас Вегас и да заложите абсолютно всичко на едно завъртане на рулетката. Рискът да загубите е много реален и като нищо можете да си тръгнете само с дрехите на гърба си (или дори с по-малко). Всъщност, шансът да спечелите залог от типа всичко или нищо на американска рулетка е 47,3% – същият залог на европейска рулетка има шанс за печалба 48,6%. Ашли Ревел от Великобритания решава да поеме този риск – през април 2004 той продава всичко, което притежава, взима получените 76 840 паунда (105 400 паунда днешни пари, всички суми от тук нататък ще са в днешни пари).
Ашли, тогава на 32 години, започва пътешествието си, както сам той признава, на по питие с момчетата в една кръчма. Един от тях излага идеята да се заложи всичко, което човек притежава, на едно завъртане на рулетката и леко подпийналата компания се съгласява, че тази идея е доста велика. Въпреки че огънят на разговора се поддържа до значителна степен от алкохола, на следващият ден въпросната идея се оказва залостена стабилно в главата на Ашли. По-късно той ще каже пред The Telegraph: „Помислих си, какво невероятно преживяване би било. По това време не бях женен, нямах деца, бях напълно ерген. И реших: сега или никога.“
Рулетка
Не е изненадващо, че не всички се радват от решението на младия мъж – родителите му имат особено мнение по въпроса. Бащата на Ревел, Мик, казва на сина си, че е „лошо момче“, че не трябва да постъпва така и „Трябва да работиш като другите деца“. Ашли прекарва известно време в опит да ги убеди в начинанието си. Баща му пръв се съгласява, но психологическото обработване на майка му отнема малко повече време.
Следващата стъпка е да започне с продаде собствеността си и да припечели и малко странични пари, колкото може. Колата му, часовник Rolex, стикове за голф и дори сантиментални предмети са продадени или на аукцион, или на улицата. Съвсем естествено, с някои предмети човекът се разделя по-трудно – като футболните трофеи и пуловера за крикет, който получава в гимназията. След това Ревел ще съжалява, че продава тези неща.
Хора от британския телевизионен канал Sky One надушват за ситуацията и пращат екип кой до снима мини сериал със заглавие „Double or Nothing“ (Двойно или нищо).
Подготовката приключва, парите са събрани от всякакви места (един онлайн букмейкър и спонсор предлага мъжът да смени името си на Ашли Blue Square Ревел) и в крайна сметка общата сума е 105 400 паунда. С парите в банката, той се качва на полет до Лас Вегас заедно със снимачния екип, приятелите си и (накъде без) родителите си. На този етап технически дори дрехите на гърба му не са негови, защото костюмът, който носи, е под наем специално за случая.
Плановете да прави залога в Hard Rock Hotel пропадат след като проговорите не стигат до никъде. Собствениците на Plaza Hotel and Casino обаче виждат възможност за малко пиар и се съгласяват да са домакини на събитието. Точно преди рулетката да се завърти, те отправят послание, в което се казва, че не съветват никого, дори и него, да прави такова нещо.
Въпреки риска и тежестта на всичко, нощта преди залога Ревел спи спокойно и по-късно ще каже, че никога не се колебаел дали да го направи. Въпреки че шансовете му са макар и в малка степен срещу него, той казва: „Когато сега се върна назад, изглежда ми лудост, но бях силно убеден, че ще спечеля. Буквално отивах, за да си събера печалбата.“
Епичният момент! Изотчник: „Double or Nothing“, IMDB
Сутринта преди залога Ашли има да реши още един последен и може би най-важен въпрос: черно или червено? Той се оглежда за някакъв знак от съдбата, но съдбата явно още не е събудила. В крайна сметка, както Ревел разказва, точно когато топчето се завърта върху рулетката „Първото нещо, което ми дойде наум беше червено и тогава избутах всичките си чипове напред.“
Тогава всички – семейството му, приятелите му, както и зрителите на Sky One – виждат как топчето се завърта, завърта и накрая пада върху числото 7 – червено число. Многолюдието полудява, а Ашли Ревел удвоява печалбата си и взима 210 800 паунда.
След преживяното той споделя „… беше ненормално нещо. И сега мисля какво ли щеше да стане, ако бях загубил. Нямаше да има къде да се върна или какво да облека. Все още обаче щях да имам семейството и приятелите си, които никога няма да ме оставят, така че те ми дадоха необходимата сигурност, която ми позволи да направя това.“
За разлика от повечето комарджии, които печелят големи пари, Ашли решава да не залага повторно и се оттегля с печалбата си. С част от нея впоследствие Ашли ще плати за обиколка с мотор из Европа. Но късметът му не свършва дотук – по време на обиколката, докато е в Холандия, той среща момиче. „Взех я с мен в Англия, оженихме се и сега имаме две деца. Може да се каже, че заради залога успях да си намеря жена.“
Коментарите са изключени
Това не е снимка на истинския Майк. Неговите снимки са обект на авторско право и не можем да ви ги покажем, а до голяма степен и не би било удачно заради графичния им характер.
Упоритото пиле Майк
|
|
Това се случва наистина.
На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.
.jpg)
По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads
Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.
И то продължава да живее…
Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.
Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.
Коментарите са изключени
