shareit

Този луд, луд Уес

| от |

Ако модерното кино можеше да има само един луд учен. Да има един човек, който да ти казва, че всичко, което си помислиш може да стане, да следва най-откачените идеи и да прави онези неща, за които другите казват, че няма как да станат, то този човек щеше да е Уес Андерсън.

Великолепният шантав тексасец прави филми от началото на 90-те години. Той е физическото и визуално въплъщение на думите, че „трябва да правиш кино, каквото сам искаш да гледаш“. Всички филми, които Андерсън прави е кино, каквото той иска да вижда, както и ние.

Уес Андерсън е като пакет с бонбони, който винаги крие изненади и те са все приятни. Неговото кино е като неделя, която никога не свършва. Пълна с приключения и странности. Пълна с цветове, музика, рецепти и тайни послания. И най-вече – натъпкана до горе с качествена визия, чудесен сценарий, диалог и о, боже, добри актьори.

Начинът, по който Уес Андерсън може да накара да изглежда един актьор, е умение, което малко хора в този свят владеят.  А той го е развил до съвършенство.

Уесли Уейлс Андерсън се ражда в топлия Хюстън, Тексас. Майка му е архитект, а баща му – ПР. Двамата се развеждат, докато Уес е още малък и по-късно той описва това като най-неприятното събитие в живота си, което впоследствие създава тенденция във филмите на режисьора – винаги някъде, някой персонаж търси одобрението от родителска фигура.

Животът в объркано семейство с три деца обаче създава и начина, по който Андерсън вижда света – цветен, странен и обагрен с проблемни роднини и други интриги. Като изчезнали къпкейкове, например.

the-royal-tenenbaums_

Киното на Уес Андерсън е толкова специфично, че рядко някой се затруднява да го разпознае добре. Ето ви няколко коза: Уес Андерсън е истински любител на животните и те винаги присъстват под една или друга форма, някъде там – от опосуми, през котки, риби и най-често лисици. Само Уилям Уортън и Роалд Дал могат да кажат, че харесват рижите хищници повече от ненормалния режисьор. Често именно животните са и основна сюжетна линия. Предпочита блондинки пред брюнетки. Предпочита да е застинал в една друга ера, в която мъжете може и да са груби, но никога глупави, а жените могат да пушат без да им се прави забележка, че се случва все по-често. Киното му е цветно, многокамерно, музиката е силна, цветовете са ярки. Някъде някой прави беля.

Още в колежа Андерсън се насочва към правенето на ентъртеймънт, ако тази проста дума може да опише визуалното пиршество, което той показва. Тогава режисьорът пише късометражни филми и пиеси, които впоследствие снима с Оуен Уилсън, с когото стават приятели. Най-известната му късометражка е кримката Bottle Rocket, която може да откриете онлайн. Тя проследява дребната схема на двама приятели, които с помощта на трети, решават да извършат обир. Филмът отива на фестивала Sundance и печели много фенове, в това число и Мартин Скорсезе.

Скорсезе и Андерсън са различни, както многовкусовите цветни бонбони, които сте предпочитали за основно ядене като малки, се различават от добрата стара леща. Те са като двете страни на една и съща монета. А тя се нарича кино. Родени в съвсем различни поколения, виждащи света по тотално различен начин, двамата са великанско големи и незаменими. Ето това виждат и харесват един в друг, както казва Андерсън в едно свое интервю. Те правят кино за света, по начина, по който го виждат. Без да им пука.

the-life-aquatic-with-steve-zissou-539a2fd4cf839

Bottle Rocket се сдобива с пълнометражна версия, а малко по-късно се появява и Rushmore – първият известен филм на Уес Андерсън, в който той и Оуен Уилсън са сценаристи, Андерсън режисира, а Бил Мъри играе. Това е първата афера на Мъри с режисьора и двамата създават топла връзка, която продължава и до днес.

Цветното, вкусно кино обаче открива Андерсън чак с настъпването на новия век. Още в неговото начало се появява The Royal Tenenbaums, който изстрелва Андерсън в стратосферата на „режисьорите, които трябва да гледате“. Списание Empire слага филма в „500-те най-добри заглавия в света“, а сценарият му носи първа номинация за „Оскар“. Естествено, че историята се върти, около проблемнно и странно семейство и неговия отсъстващ баща.

В хумора и света на Уес Андерсън обаче няма мелодрама. Има цветове, крясаци, луди хора и любов.

Следват The Life Aquatic with Steve Zissou – поредна афера с Бил Мъри и The Darjeeling Limited – личният фаворит за фестивално кино на повечето хора и guilty pleasure предложението на почитателите на лудия тексасец.

Fantastic mr. Fox Фантастичния господин фокс

Веднага след това, с встъпването на второто десетилетие на новия век, Уес Андерсън влиза в най-силния си период до момента и се превръща в това, което хората обичат да наричат „жанр в киното“. Защото той отдавна е именно това. Серията е открита с „Фантастичният господин Фокс“ – анимирана адаптация по малката цветна книжка на великия Роалд Дал. Когато човек гледа „Фантастичният господин Фокс“, разбира защо и как, тези двамата са се срещнали, макар и не буквално. Все едно им е било писано. Андерсън, подобно на онзи мъж с приказките и същото име, вижда света по начина, по който го вижда и Роалд Дал. Тяхната индиректна колаборация му носи втора номинация за „Оскар“. Серията на Уес Андерсън в света на доброто кино продължава с Moonrise Kingdom. Любовната палава история на Сузи и Сам не е лъжица за всяка уста, но е редно да го опитате поне веднъж. И завършва, разбира се, с The Grand Budapest Hotel.

The-Grand-Budapest-Hotel-027

 

Голямото три на Уес Андерсън е абсолютно задължително за всеки уважаващ себе си киноман.

Догодина, след писането на няколко късометражки и правене на бели най-вероятно, Уес Андерсън се завръща на режисьорското място, където е редно да стои често, за да се занимава с две любими свои неща – анимация и животни.

moonrise kingdom

Видът от флората и фауната, който ще обитава следващото му творение, е вид, който до този момент не се е появявал във филмите му. И това са кучетата. Isle of Dogs трябва да излезе в средата на 2018 година. И ако ентусиазмът още не ви е обзел, значи имате проблем.

 
 
Коментарите са изключени