Това ли е „Батман“, който чакахме?

| от |

Много хора се вълнуват от излизането на новия филм за Батман, наречен „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“. Първо, защото свестните филми за супергероя приключиха с „Черният рицар“ и второ, защото епопеята на супергероите в киното тепърва започва. Подгответе се.

Ако очаквате новият филм за Батман да прилича на онези от преди няколко години, тоест на тези на Кристофър Нолан, то жестоко ще се разочаровате. Ако очаквате комиксов филм обаче, честито, печелите от лотарията!

Както името подсказва DC Comics се връщат към основното русло на киното за супергерои – малко по-силни, малко по-измислени, с повече ефекти, по-смели – супергерои в най-чистия им комиксов вид.

Мястото, до което Кристофър Нолан беше докарал Батман със своите версии на Човека-прилеп, са заличени и все едно никога не са се случили. Това донякъде е добре. Защото Бен Афлек никога не може да бъде Крисчън Бейл. Още по-лошо. Той трудно може да мине за добър и смислен актьор, камо ли за такъв от калибъра на британеца. Но ето я и добрата новина – Бен Афлек е перфектен за този филм и тази версия на Батман.

Човека-прилеп е върнат в най-изчистения си вариант от хартията. В този филм, обогатен с най-доброто, което SGA ефектите могат да предложат на киното. Той е точно това, което сме чели в комиксите или гледали на малкия екран в анимационната версия. С тази разлика, че тук той е истински човек.

От друга страна имаме Супермен. Мъжът в синьо и червено е сигурно най-разпознаваемата фигура в супергеройското кино. Може и да не го харесвате, може и да го мразите, може дори леко да му завиждате, но знаете кой е. Дали Хенри Кавил е добър Супермен е въпрос на много дълга и ненужна полемика. Със сигурност е по-добър от предния актьор, който беше избран за ролята, когато уж Супермен щеше да се възражда, но нещо не му се получи. И съм сигурна, че нито един от вас не може да си спомни името му, нали? Е, аз ще ви помогна – Брандън Раут. Супермен го закопа. Радвам се, че Хенри Кавил има друга съдба. Засега.

До Бен Афлек, Хенри Кавил стои чудесно. Двамата не са особено сложни, не умеят да изразяват емоции си на голям екран и изглеждат по-скоро силни, но не и особено умни. Те са перфектните партньори-супергерои в модерното кино. В този ред на мисли „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ се е получил добре. Ако очаквате нещо по-сложно, нещо по-различно, неизбежно е да останете разочаровани.

Филмът, който дава началото на нова ера за DC, които започнаха захождането си към големия екран още с „Мъж от стомана“, е базиран на конкретен комикс. Ако сте фенове на поредицата и съответно сте чели хартиения носител – всичко, което се случва във филма, ще отговаря на картинките в книжката. От друга страна, ако не сте го направили, то може и всичко да ви се стори малко по-плоско от по принцип. Защото по принцип ние сме свикнали, че Батман е най-сериозното и умислено същество във вселената на DC. Да, съжалявам фенове на комиксите, филмите са виновни за това. Но за мен Батман е секси, защото е умен и защото няма суперсили. За съжаление, Бен Афлек никога не може да изглежда умен. С порастването на всеки костюм и минаването на всяка сцена във филма, той дори изглежда по-нелеп.

Един от критиците, които гледаха лентата, каза, че проблемът на режисьота Зак Снайдер е, че не умее да разказва ясни и стегнати истории. И това винаги си личи. Снайдер, заедно с Дейвид С. Гойер – сценаристът, се разпилява из многото сюжетни линии, които иска да включи в този близо тричасов епос на супергеройщината и съответно – губи центъра си.

От една страна имаме Батман, който се грижи за хората, за Готъм, за своите си неща, под скритите сенки на нощта. Както самият той казва в един момент: „Ние сме престъпници, Албърт. Винаги сме били такива.“ От друга страна имаме Супермен – възхваляван като бог от едни и мразен от други, заради разрушенията, които е предизвикал на финала на „Мъж от стомана“. Двамата се изправят в двубой, защото морално или може би етически, не става ясно, имат различна представа за опазването на мира на планетата. В крайна сметка на финала се оказва, че всъщност искат едно и също, просто нещо не са се доразбрали. Като любовна двойка, която не се е уточнила, макар да смята, че го е направила и накрая винаги има някой обиден. И това е основният конфликт. Не очаквайте повече.

От трета страна имаме Лекс Лутър. Джеси Айзенбърг сигурно е най-доброто решение на екипа в този филм. Айзенбърг, както винаги е многопластов в изпълнението си, плътен, ужасяващо зъл социопат. Много хора ще кажат, че това всъщност не е истинският Лекс Лутър. Да, сложното изпълнение на Айзенбърг стои леко преиначено на фона на Кавил и Афлек, но какво да се прави. Не смятам, че той е виновен. Неговият Лекс е зъл, заради самото зло, нещастен, защото не са го гушкали достатъчно като малък и има проблеми, които смята, че ще се решат, като властва над света. Класическият злодей от супергеройски филм е леко усложнен, но само от изпълнението на Айзенбърг. Всичко, което е било на хартия, може би по-близо да истинския Лекс Лутър, както си го представят най-върлите фенове на комикса, просто звучи немотивирано и странно – като в анимация. Затова благодаря на Айзенбърг за най-доброто изпълнение във филма.

И на финала имаме жените – напористата Лоис Лейн, гадже на Супермен, ябълката на раздора, ключът към загадката, сложната красавица, която иска да е супер репортер. Може би, защото има супер гадже. Отново не е ясно.

Ейми Адамс е прекрасна актриса, но нейната Лоис Лейн е натоварена с повече сложност, отколкото този персонаж предполага. Тя хем иска да е силна и смела, хем всъщност основната й функция е просто да е девойка в беда, която Супермен спасява и това е слабото му място. Ако приемем само втория вариант на Лоис Лейн като единствения възможен, можем да кажем, че тя си върши работата чудесно. Лоис Лейн е перфектната девойка в беда. Уплашена, влюбена и винаги не там, където трябва да бъде. И винаги забъркана в някакви неприятности.

И разбира се, имаме и Жената чудо. Най-новият супергерой на DC.

Отново Гал Гадот е великолепна жена – екзотична, секси и прочие, но в никакъв случай – добра актриса. Тя може да стои и да те гледа, леко похотливо при това, но не очаквайте повече от нея. И все пак, в компанията на тези двата – Кавил и Афлек, тя седи на мястото си, дори и облечена в нелепия костюм на Жената чудо. Тя е точно толкова комиксова, колкото се предполага, че трябва да бъде.

На финала -„Батман срещу Супермен: Зората на справедловостта“ си върши работата чудесно като част от комикс поредица – като за комерсиално и епично кино. Върши си я и като визуален спектакъл. Но… дали това е „Батман“, който всички очакваме. Знам със сигурност, че не е моят.

 
 
Коментарите са изключени за Това ли е „Батман“, който чакахме?