Ще издържим ли до „Аватар“ 5?

| от chr.bg |

Режисьорът Джеймс Камерън все още се надява да заснеме четири филма, продължения на блокбастъра му „Аватар“ от 2009 г., предаде агенция Ройтерс.

Камерън заяви пред медиите, че в момента се намира в стотния снимачен ден на второто и третото продължение на научно-фантастичната сага, съгласно договора си с филмовата къща „Фокс“.

Ако продукциите се окажат успешни, той ще пристъпи към реализацията на четвъртия и петия „Аватар“, за които вече е написал сценариите.

„Аз лично съм свързан и с четирите продължения“, заяви Камерън в студиата в Манхатън бийч в Калифорния, където се снимат новите ленти.

Снимки с герои и същества от четирите нови продукции са окачени по стените на студиата, но те не бяха показани на репортерите.

През месец септември 2017 г. се появиха съобщения, че Камерън е пристъпил към снимките на продължението на „Аватар“. Излизането на втората част на лентата е предвидено за 2020 г.

 
 

Провокативна галерия отваря врати в Лондон

| от chronicle.bg |

На 26 февруари тази година в Лондон ще бъде открита галерия, посветена на мъжкото тяло. 

За име на събитието неофициално се използват „The Night of a Thousand Cocks“ и „Penis Gallery“. Въпреки това галерията е сериозна в стремежа си да съсредоточи обществения разговор около връзката между мъжа и тялото му.

Организатор е сайтът Book of Man, а галерията е само част от редица събития, които се стремят да обсъдят „трудностите пред мъжете днес и да отбележат новото мнение за мъжествеността“.

На сайта всеки можеше да изпрати снимка на пениса си, но крайният срок вече изтече. „Пенисът е класически обект на притеснение за мъжете – голям ли е, малък ли е, широк ли е, странен ли е, крив ли е? Но това е тема, по която рядко говорим. В момента се наблюдава значително увеличаване на еректалните проблеми у младите хора и порнификацията на всичко около нас – затова и разговорът е толкова необходим. Накратко казано, пенисите, който виждаме, са 25-сантиметрови бухалки от желязо и никъде не можем да видим друг вид освен този. Затова и този разговор е толкова необходим: за да се чувстваме поне малко по-удобно в телата с и да разберем, че няма грешен отговор в тази област. Така се появи Penis Gallery, където всеки пенис е красив.“

Ако сте в Лондон или ви се ходи до Лондон – галерията ще е отворена от 19:00 до 22:00. Билети на място.

 
 

Ето и няколко снимки зад кулисите от сватбата на Майли Сайръс

| от chronicle.bg |

Майли Сайръс сподели още снимки от най-щастливия ден в живота си – сватбата й с Лиам Хемсуърт. Певицата е на 26 година, а акторът – на 29. Сайръс, разбира се, сподели красиви снимки (и много) от събитието в акаунта си в Instagram.


Вижте тази публикация в Instagram.

My Valentine every single day ❤️ @liamhemsworth

Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Thank you for always bending down to hug me … I promise I will always meet you in the middle on my tippiest toes! I love you Valentine! @liamhemsworth Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

Сега имаме и нови снимки, които са още по… екстравагантни. Типично в стила на Майли. Нямаме какво да добавим. Честот на новоженците!


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

 
 

Изкуствен интелект пише „човешки“ текстове

| от chronicle.bg |

Компанията с нестопанска цел OpenAI създаде изкуствен интелект, който е толкова добър в писането на достоверни „човешки“ текстове, че създателите му имат сериозни притеснения от злоупотреби, ако го направят достъпен за всеки. Това е причината компанията да наруши обещанието си да публикува всичките си открития, което възмути мнозина с интерес в сектора.

OpenAI създава езиковия модел GPT-2 и го тренира да предсказва следващата дума в изречение във файл с 40 гигабайта текст. Резултатът е „алгоритъм, който може да създава свързан, дълъг текст по зададена тема“.

Компанията се притеснява, че технологията може да се използва за генериране на фалшиви новини, създаване на нереални акаунти в социалните мрежи, автоматизиране на спам и още. 

По-малка версия на технологията все пак ще бъде достъпна безплатно в интернет. Организацията обаче не е сигурна дори и в това. „Вярваме, че обществото рано или късно ще има нужда от сериозни норми на публикуване, за да не допуска фатални грешки.“

В Tуитър новината беше посрещната с известна доза гняв като OpenAI беше обвинена, че „крие“ изследванията си и така прави обратното на отворен софтуер, което е в пълен конфликт с името й. Други обаче бяха по-разбиращи като похвалиха компанията, че мисли напред за възможни проблеми. Илон Мъск, един от първоначалните инвеститори в OpenAI, беше въвлечен в неразборията, но в собствения си акаунт той поясни, че няма нищо общо с компанията от над година.

OpenAI все още не е взела окончателно решение за GPT-2. Те посъветваха правителствата по цял свят да имат готовност за създаване на политика, норми и критерии, с които да посрещнат напредъка на изкуствения интелект.

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.