Шон Бейкър: „Ако приемаш положителна, трябва да приемаш и негативна критика“

| от chronicle.bg |

Шон Бейкър е от новото поколение режисьори. Тези на независимото кино, което в момента върви към все по-светли хоризонти. Режисьорът на „Проектът Флорида“, „Мандарина“ и „Старлетки“ дойде в София, за да участва в 22-ия София филм фест и се срещна с българската публика. Ето акценти от дългия разговор, в който ставаше въпрос за независимото кино, работата с деца, Уилям Дефо, филмовата  критика.

Водещ на събитието беше Драгомир Симеонов.

Д.С (Драгомир Симеонов): Ще започна със следното – как приехте номинацията за „Оскар“ на Уилям Дефо?

Ш. Б. (Шон Бейкър): Приех я с отворени обятия, разбира се. Това беше чудесно признание за нашия малък филм. Това беше може би най-малкия филм от всички номинирани и малко съжалявам, че Уилям Дефо не спечели.

Д.С. Това ли е най-голямото признание, тази комерсиална награда да отиде при независим проект?

Ш. Б. Не, в интерес на истината за мен са много по-важни фестивалните участия и признанията по тях – филмът да бъде показван на правилните фестивали, като този. Това за мен е много по-същественото признание. Хубавото на „Оскарите“ е, че карат повече хора да забележат филма, защото за добро или за лошо, всеки се интересува от тях.

Д. С. Казвате „за добро или за лошо“ – къде е лошата част?

Ш. Б. Хубавото е, че „Оскарите“ обръщат внимание на всички тези филми. Проблемът е, че това е една много политизирана награда и тя е зависима от това, колко средства продуцентът е вложил в разпространение на филма. По някакъв начин това се отразява много видимо във възможността за номинация. В този смисъл казвам, че е лошо.

Д. С. Има ли някаква възможно за „сделка с дявола“ , под „дявол“ имам предвид големите продуценти, които в един момент решават да обърнат внимание на един истински независим режисьор?

Ш. Б. Зависи от това какъв път иска да поеме режисьорът като артист и като индивидуалност. Всъщност в последно време се забелязва, че големите студия предоставят чудесни възможности на дебютиращи режисьори, които досега са правили по един или два малки филма. И ето че изведнъж ти можеш да се окажеш режисьор на „Кинг Когн“ или на филм от поредицата „Марвъл“ и това е чудесно. Единственият начин да не сключиш сделка с „дявола“ е да, когато не съзнаваш, че влизаш в машина. Защото в този бизнес няма да е само твоето виждане, ще е и това на студиото. Ще имат значение приходите накрая. Ако подходиш наивно, да – това е „сделка с дявола“.

проектът флорида
Кадър от „Проекта Флорида“

Д.С. Въпрос на компромис ли е?

Ш. Б. Питате грешния човек (смее се). Но от друга страна има такива, които искат името им да бъде изписано с огромни букви на афиша. Сигурен съм, че например Кристофър Нолан е щастлив там, където е. Той снима епоси, които могат само в студио да се направят, струват прекалено много. Винаги се свежда до това, какво иска човека. Често се казва на независимите режисьори, че могат да правят един филм за големите студия и един за себе си. Причината, поради която аз не мога да го правя, е че това е изцеждащо. Подготовката на един филм отнема три години и ако човек може да живее и да е спокоен с резултата, който може би не отговаря на неговото виждане, окей, обаче аз не мога да го направя и затова не приемам.

Д.С.  Не съжалявате ли понякога? Няма  ли сантимент, че великолепен филм като „Старлетка“ достигна до толкова малка аудитория?

Ш.Б.  Хубавото на „Проектът Флорида“ е, че той хвърли светлина върху предишните ми филми. Например, когато направихме „Мандарина“ той беше много добре разпространен и хората обърнаха внимание и на „Старлетка“. Когато направихме „Проектът Флорида“ хората обърнаха внимание и на „Мандарина“. Въпреки, че бяхме обезокуражени от това колко малко внимание се обръща на филмите в миналото, човек трябва да има вяра и да знае, че това все пак е дълъг път и трябва да инвестира в бизнеса. Освен това филмите винаги са там. Не е като театър, който хората няма да видят повече. Хубавото е, че който се интересува, може да ги намери.

Д. С.  Как успявате да намерите онези актьори или натурчици, които всъщност се превръщат в звезди във вашите филми? Как подлежат на режисура те, изобщо или не подлежат?

Ш. Б.  Всичко е в това да отделиш достатъчно време за кастинга. Често се опитваме да подходим нестандартно в тази посока, като наемем хора, които дори не са били вдъхновени да се занимават с това. На първо място е важно да си привлечен от външния вид и характера им. После ги тестваш, за да видиш до колко разбират същността на професията. Използвам този пример много – когато правех „Мандарина“, двамата главни герои имаха много характерни приятели, беше уникално да се мотаем с тях и да си говорим. И решихме, че можем да ги използваме във филма, като статисти и в поддържащи герои. Но в мига, в който включихме камерата, това не проработи. Така че човекът трябва и да притежава актьорски заложби. Да може да се отпусне. От значение е доколко човек е естествен, когато застане пред камерата. Винаги е различно. И на последно място е мотивацията. Трябва да имаш ентусиазъм, нужни са хора, които се интересуват от това, което се случва. А не такива, които се отказват след три снимачни дена. Ето например Бриа Винате (бел. ред. главната актриса в „Проектът Флорида“) дойде месец и половина преди снимките, за да работи и да влезе в роля.

TANGERINE_cropped
Кадър от филма „Мандарина“

Д. С. Имате вече етикета на независим новатор, върху проектите вече е светлината на вниманието. Това носи ли напрежение върху следващия ви филм?

Ш. Б. Живея в постоянен стрес по принцип, откакто съм на 5. (смее се) Единственото, над което се чудя, е кое е онова нещо, заради което публиката харесва филмите ми. Бремето се създава, когато се чудя дали трябва да продължа да предлагам това. Но във всеки случай е готино бреме.

Д. С. Иска ми се да се върнем към онова хлапе на 5 – какви филми харесваше то и кога се срещна с киното за първи път?

Ш. Б. Представете си предградията на САЩ. Не живеех в Ню Йорк тогава и имаше ограничен брой филми, които можех да гледам. Освен това това още нямаше интернет. Получавахме най-популярното от Холивуд и класиките. Чак в края на гимназията и когато се преместих в Ню Йорк успях да видя повече. Всичко започна с филми за чудовища. Филмът, който ме впечатли, беше „Франкенщайн“ на Джеймс Уелс с Борис Карлоф като Франкенщайн. След него реших, че искам да правя филми. Гледах „Робокоп“, „Умирай трудно“, всичко това ме вдъхнови и ме накараха да се посветя на киното. Много по-късно се срещнах с европейското и независимото кино и промених перспективата си. Наскоро срещнах Спилбърг и му споделих, че най-вероятно стоя пред него заради „Близки срещи от третия вид“ , без този филм всичко това надали щеше да се случи.

maxresdefault
Кадър от филма „Старлетка“

Гост от публиката: Ти си един от малкото режисьори, които признават, че филмовата критика има влияние. Смяташ ли, че честната и градивна критика може да прави киното по-добро и да амбицира самите хора, които го правят?

Ш.Б. Да, защото ако ще приемаш положителна, трябва да приемаш и негативна критика. Ако постоянно те тупат по рамото и ти казват: „Страхотен си, страхотен си, страхотен си!“, няма да стигнеш никъде. Трябва да чуеш какво хората не харесват в работата ти. Може би няма да си съгласен с тях, но поне ще можеш да си по-обективен при следващия си проект. Да вземеш някои неща предвид, които преди си пропуснал. Тя може да те стресира, но все пак дори аз съм критичен към други филми и не мога да кажа на хората да не са критични към моите. Четох едно ревю на мой приятел, критик от Indiewire и там се казваше, че „Старлетка“ не е достатъчно амбициозен. И аз си казах: „Чакай, аз тук съм вложил сърцето и душата си, какво му е неамбициозното?! За бюджета който имахме, даже е суперамбициозно!“ Обаче го запомних и в следващия си филм, „Мандарина“, това ми помогна да се отклоня от пътя, по който вече бях тръгнал и да бъда още по-мащабен, да действам с размах. Защото ние нямахме пари, и въпреки това аз настоявах, че ще имаме голям състав, ще снимаме на 25 локации няма да бъде филм за двама души на едно място. И въпреки че онова изречение беше нож в сърцето, то ми помогна да направя следваща си крачка.

 
 

14 кадъра на красивата Бехати Принслу

| от chronicle.bg |

Бехати Принслу е родена в Южна Африка, но когато е на 3 годинки, родителите й се местят Намибия. Баща й е проповедник, а майка й има малък хотел. Родният език на Бехати е африканс, но в училище се обучава на английски. Тя напуска, когато е 9 клас, за да се отдаде на моделство.

Кариерата й започва с Prada. Скоро след това обаче тя вече дефилира за най-големите: Louis Vuitton, Versace, Calvin Klein, Givenchy, Chanel, Christian Dior, Ralph Lauren, Yves Saint Laurent и още много.

Принслу се занимава и с благотворителност – тя събира дарения за Хаити след ужасното земетресение през 2010 година.

През май 2012 моделката започва да излиза с фронтменa на Maroon 5 Адам Лавин. 2 годни по-късно двамата се женят в Мексико, а през септември 2016 се ражда и първата им дъщеричка. В началото на тази година пък Бехати ражда и втората им дъщеря.

 
 

Стан Лий: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

 

Да се пише за тази точно загуба, е нещо, което определено би се харесало на Стан Лий. Въпреки че феновете на комиксите трудно могат да повярват. „Стан Лий – мъртъв! Не! Не, не може да бъде“.

Човекът, който пръв разбира, че с голямата сила идва и голямата отговорност? Човекът, който заедно с другите величия в комиксите, Джак Кърби и Стив Дитко създава половината от най-популярните комиксови персонажи? Спайдърмен, Фантастичната четворка, Хълк, Железният човек, Черната пантера, Тор… списъкът може да продължи.

Истинското му име е Стенли Лийбър, син е на румънски емигранти от еврейски произход и мечтае да напише „Великият американски роман“. По-късно споделя, че приема псевдонимът Стан Лий от срам: „Хората не изпитваха никакво уважение към комиксите. Повечето родители не искаха децата им да ги четат.

След близо 80-годишна кариера, абсолютната икона и еталон в света на комиксите, Стан Лий почина вчера на 95-годишна възраст. В днешно време, когато 4 от 10 най-печеливши филма на всички времена, са базирани на комикси на „Марвъл“, е трудно да си представим каква е била сцената в началото – през 40-те. Идеята за нещо наречено „комикс“ е едва на една година, когато Лий започва първата си работа.

Spider-Man Movie Premiere In Westwood
Getty Images

Стан Лий започва да работи в комикс индустрията през 1939 г., когато е едва на 16 години. Присъединява се към компанията „Timely Comics“, нова поредица, която принадлежи на издателя Мартин Гудман. Първоначалните му задължения са да пълни мастилниците и да изпълнява поръчките за обед. Бързо усвоява уменията да коригира и редактира, а първата си история пише през 1941 г. в третия брой на „Captain America Comics“. Работи с легенди като Джо Саймън, Джак Кърби, Бил Евърет и Сид Шорс преди да постъпи в армията през 1942 г. След завръщането му „Timely Comics“ вече се казва „Атлас“ и супергероите вече не са на пода. Затова Лий чинно работи над популярните през 50-те жанрове – романтиката, уестърните, научната фантастика. Но скуката става нетърпима.

До края на 50-те вече конкурентите на Atlas, DC Comics, успешно възраждат някои от старите си герои, сред които Светкавицата и Лигата на справедливостта. Заинтригуван от успеха, Гудман дава задачата на Лий и Кърби да създадат свой собствен комикс. Тук версиите не са точни, тъй като самият Лий е казвал, че благодарение на жена си започва да пише комикси, тъй като тя го насърчава да създаде комикса, който би искал да прочете. Двамата заедно с Кърби създават Фантастичната четворка (квартетът от хора със свръхестествени сили) през 1961 г.

Четворката става сензация, заради новия облик на супергероите. До този момент те са представяни еднопланово – като служители на справедливостта, стожери на честта, служещи винаги и единствено на възвишени каузи. Фантастичната четворка обаче, е склонна към измами, преминава през любовни драми и всеки от тях има своите отрицателни черти.

Лий и Кърби работят заедно върху 102 истории за Четворката.  Освен това създават и други култови персонажи като Х-Мен, Хълк, Отмъстителите, Ник Фюри, Тор. В колаборация с наскоро починалия Стив Дитко пък, Лий създава другите любимци на публиката Спайдърмен и Доктор Стрейндж. С Дон Хек и Кърби създава Железния човек, а с Евърет – Деърдевил.

Stan Lee Portrait
Getty Images

Авторът разчита на техниката, която сам нарича „Методът Марвъл“. Той пише синопсиса на разказа, от там художникът рисува персонажите, след това се измислят ситуациите и накрая Лий пише диалозите.

Този метод води до редица конфликти между него и сътрудниците му. Въпреки че Кърби и Дитко също са заслужавали точно толкова заслуги за създаването на героите, колкото Лий, последният невинаги ги е давал. Точното му участие, в който и да било комикс на Marvel, не може да бъде определено с точност, но едно е сигурно – този автор има огромна роля в изграждането на комиксовия разказ такъв, какъвто го познаваме днес. Той акцентира както на действието, така и на изграждането на самия персонаж – фен е на дългите истории и обратите в сюжета и се опитва да постави героите си в злободневна ситуация, която би могла да се случи в момента на създаване на комикса.

През 1972 г. Лий спира да пише комикси и става издател на Marvel. Постепенно заема главна роля в компанията и все по-рядко се занимава с писане. Въпреки това приносът му към Marvel не намалява, а просто преминава под друга форма. През 2008 г., когато от компанията решават да поемат рисковия ход да създадат свой собствен сериал с Железния човек, Лий е този, който се появява като статист за кратко, напомняйки на публиката за себе си и миналото на Marvel.

Spider-Man 40th Birthday Celebration
Getty Images

Беше ме срам, защото бях просто автор на комикси, докато други хора строяха мостове и правеха кариери в медицината.“ казва по-късно Лий. „И постепенно осъзнах: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека. Без него той би ударил дъното. Мисля, че ако умееш да развличаш, значи правиш добро. Когато видя щастието на феновете при срещата с хората, които разказват истории, които ги рисуват,  и които се показват по телевизията, осъзнавам колко велико нещо е да развличаш хората.

 
 

Отиде си великият Стан Лий

| от chronicle.bg |

Стан Лий  е починал на 95-годишна възраст. Той доби популярност като е един от създателите на издателството „Марвел комикс“.

Той е страдал от няколко болести, а също и пневмония и проблеми със зрението.

Заедно с художниците Джак Кърби и Стив Дитко той създава редица истории със супергерои, които запленяват младите и издигат „Марвел“ до там, където е днес.

Негово творение са Спайдърмен, Хълк, X-Men, Железния човек и Фантастичната четворка.

Има филми по десетки комикси на „Марвел“ и по почти всички с персонажи Лий.

 
 

Ирландия обяви професури само за жени

| от chronicle.bg |

Ирландия има нов план за справяне с половото неравенство в академичните среди. Той се съдържа в това да създаде професорски позиции само за жени в университетите в цялата държава. Министърът на образованието Мери Мичел О’Конър казва, че 40% от позициите на професорско ниво ще бъдат заети от жени до 2024.

Планът е по препоръки нова работна група, която се занимава с половото неравенство. Тя е установила, че жените са исторически слабо представени на ръководни позиции в университетите и технологичните институти. 

Жените заемат 51% от преподавателските места на начално ниво в академичния сектор, но са само 24% от професорите. Никога жена не е била президент на нито един от седемте университета и само 2 от 14-те президента на технологични институти са били от женски пол.

Министър-председателят Лео Варадкар аплодира историческата стъпка и каза, че това ще помогне за изкореняването на дълбоките полови предразсъдъци в страната. „Половото неравенство, както всички знаем, е дълбоко вкоренено в обществото ни. С този план равенството в образователните институции ще се подобри. Положителната промяна ще доведе до домино ефект за пладите студентки, защото женските модели на подражание на високи позиции ще им дадат пример.“

През 2016 година количеството на жените професори във Франция е бил 24%, в Германия 23%, в Швейцария 21%. В Норвегия през 2017 29% от работните места на ниво професор са били заети от жени.