Шон Бейкър: „Ако приемаш положителна, трябва да приемаш и негативна критика“

| от chronicle.bg |

Шон Бейкър е от новото поколение режисьори. Тези на независимото кино, което в момента върви към все по-светли хоризонти. Режисьорът на „Проектът Флорида“, „Мандарина“ и „Старлетки“ дойде в София, за да участва в 22-ия София филм фест и се срещна с българската публика. Ето акценти от дългия разговор, в който ставаше въпрос за независимото кино, работата с деца, Уилям Дефо, филмовата  критика.

Водещ на събитието беше Драгомир Симеонов.

Д.С (Драгомир Симеонов): Ще започна със следното – как приехте номинацията за „Оскар“ на Уилям Дефо?

Ш. Б. (Шон Бейкър): Приех я с отворени обятия, разбира се. Това беше чудесно признание за нашия малък филм. Това беше може би най-малкия филм от всички номинирани и малко съжалявам, че Уилям Дефо не спечели.

Д.С. Това ли е най-голямото признание, тази комерсиална награда да отиде при независим проект?

Ш. Б. Не, в интерес на истината за мен са много по-важни фестивалните участия и признанията по тях – филмът да бъде показван на правилните фестивали, като този. Това за мен е много по-същественото признание. Хубавото на „Оскарите“ е, че карат повече хора да забележат филма, защото за добро или за лошо, всеки се интересува от тях.

Д. С. Казвате „за добро или за лошо“ – къде е лошата част?

Ш. Б. Хубавото е, че „Оскарите“ обръщат внимание на всички тези филми. Проблемът е, че това е една много политизирана награда и тя е зависима от това, колко средства продуцентът е вложил в разпространение на филма. По някакъв начин това се отразява много видимо във възможността за номинация. В този смисъл казвам, че е лошо.

Д. С. Има ли някаква възможно за „сделка с дявола“ , под „дявол“ имам предвид големите продуценти, които в един момент решават да обърнат внимание на един истински независим режисьор?

Ш. Б. Зависи от това какъв път иска да поеме режисьорът като артист и като индивидуалност. Всъщност в последно време се забелязва, че големите студия предоставят чудесни възможности на дебютиращи режисьори, които досега са правили по един или два малки филма. И ето че изведнъж ти можеш да се окажеш режисьор на „Кинг Когн“ или на филм от поредицата „Марвъл“ и това е чудесно. Единственият начин да не сключиш сделка с „дявола“ е да, когато не съзнаваш, че влизаш в машина. Защото в този бизнес няма да е само твоето виждане, ще е и това на студиото. Ще имат значение приходите накрая. Ако подходиш наивно, да – това е „сделка с дявола“.

проектът флорида
Кадър от „Проекта Флорида“

Д.С. Въпрос на компромис ли е?

Ш. Б. Питате грешния човек (смее се). Но от друга страна има такива, които искат името им да бъде изписано с огромни букви на афиша. Сигурен съм, че например Кристофър Нолан е щастлив там, където е. Той снима епоси, които могат само в студио да се направят, струват прекалено много. Винаги се свежда до това, какво иска човека. Често се казва на независимите режисьори, че могат да правят един филм за големите студия и един за себе си. Причината, поради която аз не мога да го правя, е че това е изцеждащо. Подготовката на един филм отнема три години и ако човек може да живее и да е спокоен с резултата, който може би не отговаря на неговото виждане, окей, обаче аз не мога да го направя и затова не приемам.

Д.С.  Не съжалявате ли понякога? Няма  ли сантимент, че великолепен филм като „Старлетка“ достигна до толкова малка аудитория?

Ш.Б.  Хубавото на „Проектът Флорида“ е, че той хвърли светлина върху предишните ми филми. Например, когато направихме „Мандарина“ той беше много добре разпространен и хората обърнаха внимание и на „Старлетка“. Когато направихме „Проектът Флорида“ хората обърнаха внимание и на „Мандарина“. Въпреки, че бяхме обезокуражени от това колко малко внимание се обръща на филмите в миналото, човек трябва да има вяра и да знае, че това все пак е дълъг път и трябва да инвестира в бизнеса. Освен това филмите винаги са там. Не е като театър, който хората няма да видят повече. Хубавото е, че който се интересува, може да ги намери.

Д. С.  Как успявате да намерите онези актьори или натурчици, които всъщност се превръщат в звезди във вашите филми? Как подлежат на режисура те, изобщо или не подлежат?

Ш. Б.  Всичко е в това да отделиш достатъчно време за кастинга. Често се опитваме да подходим нестандартно в тази посока, като наемем хора, които дори не са били вдъхновени да се занимават с това. На първо място е важно да си привлечен от външния вид и характера им. После ги тестваш, за да видиш до колко разбират същността на професията. Използвам този пример много – когато правех „Мандарина“, двамата главни герои имаха много характерни приятели, беше уникално да се мотаем с тях и да си говорим. И решихме, че можем да ги използваме във филма, като статисти и в поддържащи герои. Но в мига, в който включихме камерата, това не проработи. Така че човекът трябва и да притежава актьорски заложби. Да може да се отпусне. От значение е доколко човек е естествен, когато застане пред камерата. Винаги е различно. И на последно място е мотивацията. Трябва да имаш ентусиазъм, нужни са хора, които се интересуват от това, което се случва. А не такива, които се отказват след три снимачни дена. Ето например Бриа Винате (бел. ред. главната актриса в „Проектът Флорида“) дойде месец и половина преди снимките, за да работи и да влезе в роля.

TANGERINE_cropped
Кадър от филма „Мандарина“

Д. С. Имате вече етикета на независим новатор, върху проектите вече е светлината на вниманието. Това носи ли напрежение върху следващия ви филм?

Ш. Б. Живея в постоянен стрес по принцип, откакто съм на 5. (смее се) Единственото, над което се чудя, е кое е онова нещо, заради което публиката харесва филмите ми. Бремето се създава, когато се чудя дали трябва да продължа да предлагам това. Но във всеки случай е готино бреме.

Д. С. Иска ми се да се върнем към онова хлапе на 5 – какви филми харесваше то и кога се срещна с киното за първи път?

Ш. Б. Представете си предградията на САЩ. Не живеех в Ню Йорк тогава и имаше ограничен брой филми, които можех да гледам. Освен това това още нямаше интернет. Получавахме най-популярното от Холивуд и класиките. Чак в края на гимназията и когато се преместих в Ню Йорк успях да видя повече. Всичко започна с филми за чудовища. Филмът, който ме впечатли, беше „Франкенщайн“ на Джеймс Уелс с Борис Карлоф като Франкенщайн. След него реших, че искам да правя филми. Гледах „Робокоп“, „Умирай трудно“, всичко това ме вдъхнови и ме накараха да се посветя на киното. Много по-късно се срещнах с европейското и независимото кино и промених перспективата си. Наскоро срещнах Спилбърг и му споделих, че най-вероятно стоя пред него заради „Близки срещи от третия вид“ , без този филм всичко това надали щеше да се случи.

maxresdefault
Кадър от филма „Старлетка“

Гост от публиката: Ти си един от малкото режисьори, които признават, че филмовата критика има влияние. Смяташ ли, че честната и градивна критика може да прави киното по-добро и да амбицира самите хора, които го правят?

Ш.Б. Да, защото ако ще приемаш положителна, трябва да приемаш и негативна критика. Ако постоянно те тупат по рамото и ти казват: „Страхотен си, страхотен си, страхотен си!“, няма да стигнеш никъде. Трябва да чуеш какво хората не харесват в работата ти. Може би няма да си съгласен с тях, но поне ще можеш да си по-обективен при следващия си проект. Да вземеш някои неща предвид, които преди си пропуснал. Тя може да те стресира, но все пак дори аз съм критичен към други филми и не мога да кажа на хората да не са критични към моите. Четох едно ревю на мой приятел, критик от Indiewire и там се казваше, че „Старлетка“ не е достатъчно амбициозен. И аз си казах: „Чакай, аз тук съм вложил сърцето и душата си, какво му е неамбициозното?! За бюджета който имахме, даже е суперамбициозно!“ Обаче го запомних и в следващия си филм, „Мандарина“, това ми помогна да се отклоня от пътя, по който вече бях тръгнал и да бъда още по-мащабен, да действам с размах. Защото ние нямахме пари, и въпреки това аз настоявах, че ще имаме голям състав, ще снимаме на 25 локации няма да бъде филм за двама души на едно място. И въпреки че онова изречение беше нож в сърцето, то ми помогна да направя следваща си крачка.

 
 

Русия блокира милиони IP адреси заради забраната на „Телеграм“

| от chronicle.bg |

Русия е блокирала най-малко 18 млн. IP адреса на най-големите доставчици на хостинг услуги в света, много от тях на „Гугъл“ и „Амазон“, за последните 24 часа. Това съобщи организацията, която следи дейността на телекомуникационния регулатор „Роскомнадзор“ и блокираните от него сайтове, цитирана от местните медии и агенциите.

Междувременно Русия официално съобщи на двете компании, че „голяма част“ от адресите им, „намиращи се в облачните масиви на тези две услуги, са попаднали под блокажа на базата на съдебно решение“, като цитират шефа на „Роскомнадзор“ Александър Жаров. Така Жаров официално уведоми компаниите, че блокира техни ресурси заради „Телеграм“.

Това става няколко дни след като руски съд одобри искане на регулатора едно от най-популярните в страната чат приложения, „Телеграм“ (Telegram), да бъде блокирано, в разгара на спор с руските служби за сигурност, които искат достъп до шифъра му, за да могат да декриптират съобщения. Заедно с „Телеграм“ и друго приложение, Zello, попадна под ударите на „Роскомнадзор“.

По данни на онлайн изданието РБК от снощи засегнатите адреси на „Амазон уеб сървисис“ (AWS, хостинг услугата на компанията) са били около 2 млн. По-рано днес сайтът „Медуза“ цитира IT консултант, според когото блокираните адреси на AWS са поне 8 млн. Компанията DNSlytics, цитирана от РБК, отбелязва, че всички IP адреси от хостинг услугата на AWS са около 19.7 млн.

В резултат създателят на „Телеграм“ Павел Дуров обеща да използва вградени в приложението методи за заобикаляне на забраната, а „Роскомнадзор“ – да спре достъпа до всички ресурси, свързани с него.

 
 

Добре дошли в истинския Западен свят!

| от chr.bg |

Огромен андроид и LED тунел за предпремиерата на HBO у нас

На 18 април бе предпремиерата на първия епизод от втори сезон на хитовия сериал на HBO “Западен свят“. Гостите на събитието се пренесоха в сюрреалистичния свят на Джонатан Нолан цели 5 дни преди официални старт. Светлинен тунел, андроид в човешки размер и двама техници на роботи допринесоха за реалистичната атмосфера на лабораторията, позната от сцените в сериала. Атракция беше и фигурата на робот, която бе изработена на 3D принтер в реално време.

Реалистичната фигура на андроида, познат от първия сезон е дело на български скулптор на сценични декори. Новият зъл андроид, който зрителите ще видят тепърва в сезона, също бе пресъздаден като 3D фигура. Зад направата на 20 сантиметровата фигурка стоят доста труд и часове –  прецизна изработка на 3D проект и в последствие принтиране на специалния принтер в рамките на 10 часа.

Да повдигнем завесата

Първият епизод, със заглавие „Пътуване в нощта“ разкрива, че забавлението за посетителите на увеселителния парк ще се превърне в кошмар. Андроидите не само, че осъзнават, че са част от игра, а и тръгват на бунт срещу създателите си. „Западен свят“ се завръща още по-реалистичен и кървав, този път с последици за хората, дръзнали да се почувстват богове.

Новият сезон е под мотото „Хаосът превзема всичко“ и привидно на очакването, че това е продължението на сериал, в който хора и роботи се борят за надмощие, всъщност е изцяло обърнат към слабостите на човека, промяната на моралните ценности и главозамайването му като технологичен творец и господар на света.

Пет факта за „Западен свят“:

1: Завладяващият разказ в „Западен свят“ се дължи на вдъхновението на Джонатан Нолан от игри като BioShock Infinite (2013), Red Dead Redemption (2010) и The Elder Scrolls V: Skyrim (2011)

2: Съвременните песни, които чуваме на пианото в „Марипоса салон и хотел“ са интересно хрумване на композиторът Рамин Джавади. Кавърите на познати песни са още едно напомняне, че това е тематичен парк и в него всичко се случва по зададен сценарий.

3: Както повечето дългометражни филми на Кристофър и Джонатан Нолан, сериалът е заснет на 35 милиметрова лента. Това го прави едно от изключенията в снимачния подход в днешно време.

4: Името на персонажа на Антъни Хопкинс е „д-р Робърт Форд“. Робърт Форд е човекът, застрелял Джеси Джеймс – прословут престъпник в Америка през 1880г. Интересна заигравка е, че Джеси Джеймс е застрелян от Робърт Форд в гръб в главата. Д-р Робърт Форд в „Западен свят“ получава куршум именно по този начин.

5: На финала на предния сезон, когато Мейв се качва на влака, за да напусне парка, по уредбата се чува, че композицията тръгва след 15 минути. Точно в този момент до края на епизода остават нито по-малко, нито повече от 15 минути.

 

Българската премиера на втория сезон на „Западен свят“ е на 23 април, понеделник, от 21:00 часа. Епизодът  ще бъде достъпен в онлайн стрийминг платформата HBO GO още от 5 часа сутринта. Можете да си припомните историята от първия сезон HBO GO, където всички серии са достъпни с български субтитри.

asdasdsa

Светът на HBO GO в България

Неограничен достъп до над 4 000 часа от любими филми и сериали в онлайн филмовото приложение HBO GO. Пренесете се в света на киното с най-новите холивудски хитове, HBO поредици, международни и фестивални заглавия, награждавана документалистика. На разположение е и изцяло обновена детска секция, с класически и модерни филми, дублирани на български език. Гледайте, когато искате, където и да сте, на лаптоп, смартфон, смарт телевизор или таблет, Samsung Smart TV и през Chromecast, а вече и на Apple TV и Playstation.

Любителите на качествените филми и сериали може да се регистрират директно на www.hbogo.bg и да гледат богатото съдържание безплатно за 1 месец. Предлагането на HBO GO директно до крайни клиенти е още един начин за ползване на онлайн стрийминг услугата, в допълнение към вече наличния – HBO GO включен в телевизионните и интернет пакети на нашите партньори – кабелни и телекомуникационни оператори.

 
 

Никълъс Кейдж се отказва от актьорската кариера

| от chr.bg |

Холивудската звезда Никълъс Кейдж оповести намерението си в близко бъдеще да се откаже от актьорство.

54-годишният Кейдж, познат с ролите си във филми като „Лунатици“, „Диво сърце“, „Да напуснеш Лас Вегас“, „Да изчезнеш за 60 секунди“, „Призрачен ездач“, е споделил, че си дава още „само три или четири“ години като актьор, преди да се насочи трайно към изяви зад камера.

Бъдещите си намерения да работи като режисьор и продуцент Никълъс Кейдж е споделил пред репортери в Пуерто Рико, представяйки новия си филм „Първично“ („Primal“).

„Що се отнася до продуцентска и режисьорска работа – ще бъда „в играта“. Компанията ми „Сатурн филм“ стои зад всички филми с мое участие. Режисурата обаче е нещо, с което бих се изявявал занапред, тъй като на този етап съм основно изпълнител.

Ще продължа да правя това още само три или четири години, след което ще насоча вниманието си главно към режисирането“, е заявил Никълъс Кейдж.

 
 

Силен български лайн ъп ще подгрява Faithless DJ Set у нас

| от chronicle.bg |

За да подгряват култовата британска формация Faitless DJ Set, на сцената на зала Универсиада се събират едни от най-добрите в денс музиката и модерния електронен саунд у нас. Gravity Co, DJ Diass и Deep Zone Project ще споделят емоцията да забавляват публиката в навечерието на сета на Faithless, на 19 май, в София.

Gravity Co е една от групите на българската музикална сцена с най-много награди и номинации. За повече от 15-годишната си история, те получават и редица международни признания, сред които да са първата българска група в ефира на MTV. Наскоро бандата се събра в оригинален състав от Петър Съмналиев (китара и клавишни), Иво Чалъков (китари) и Стефан Попов (ударни инструменти) заедно със знаковия си първи вокал Явор Захариев – агресивен, меланхоличен, гневен и саркастичен.

Gravity_CO

Сред изпълнителите, избрани да подгряват Faithless в България е и Deep Zone Project. Групата има зад гърба си над десетилетие история с поредица хитове с различни вокали, сред които „DJ, Take Me Away“(с Йоана Драгнева, която ги отвежда на Евровизия 2008), „I Love My DJ“ (с Надежда Петрова), „Никой друг“ и „Няма НЕ „. В последните години бандата реализира участия в и извън България, а миналата година отбележи световен рекорд за най-дълъг албум (“Longest Album”), както и фийчър с Мистерията на българските гласове. Вече малко повече от месец Deep Zone Project са с  нова вокалистка – Ева Мария, с която създават новия си проект – IBIZA Sound Machine. Мисията му е да издава интернационална клубна музика както и лайв ремикси на емблематични парчета от Ибиза.

DJ_Diass

Третият изпълнител, който ще зарази публиката с денс емоции, е един от най-популярните диджеи в България – DJ Diass. През последните 10 години DJ Diass развива в софийското си студио пъстрите си комбинации от ню диско, инди денс и дийп хаус до тех хаус и детройт техно. Представя го не само на клубните сцени в България, но и в Египет, Русия, Холандия и Македония. В биографията си има три албума – „Party Beach“ (2011), „Добре дошли в България“ (2013) и „Reset the World“ (2015). Артистично иновативен и лек за слушане, Diass е способен да възпламени парти страстта във вените на всички присъстващи и да ги накара да помнят партито за дълго.