„Съпругата“: просто сядаш пред пишещата машина и кървиш

| от |

„Няма нищо особено в писането. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш“, казва Хемингуей. И той, и много други велики писатели, чрез своята лична история и творческа биография са ни убедили, че пътят на писателя наистина е трънлив. Това, което мнозина обаче забравят или избират да забравят, е пътят на човека до писателя.

Историята на пръв поглед изглежда до болка позната. Човекът на изкуството и Човекът до човека на изкуството. Връзка, за която сме слушали много пъти. Ролите са ясни. Единият твори, другият му помага да твори. Или се посвещава докрай на партньора, за да може той да разгърне потенциала си, или си отива. Чели сме много такива книги, гледали сме много филми.

Когато обаче видим как Глен Клоуз влиза в ролята на Джоун Касълман, цялата клишираност на тематиката се изпарява и остава единствено насладата от потъването в един от задължителните филми на 2018 г. – „Съпругата“.

Филмът на шведския режисьор Бьорн Рунге излезе по-кината в САЩ през август миналата година, през септември се представи отлично на филмовия фестивал в Торонто, беше обикнат от българската публика на кино-литературния фестивал „CineLibri”, а в момента силно се надяваме Глен Клоуз да продължи да обира награди след като взе „Златния глобус“ в неделя. Защото въпреки недостатъците на филма, в него Клоуз прави едно от най-силните си превъплъщения за биография, чието начало е поставено преди 45 години.

The Wife-FILM-panel

Филмът, екранизация на едноименния роман на Мег Уолицър, разказва историята на Джоузеф Касълман (Джонатан Прайс) – един от най-големите писатели на своето време, оказал огромно влияние върху литературата на ХХ век. В началото на 90-те години , когато се развива действието в историята, той е удостоен с най-високото отличие в света на литературата – Нобелова награда. Пред съпругата му, Джоун Касълман стои една задача – да го придружава по време на пътуването до Стокхолм, да му помага да се справи със стреса, просто да бъде там и да се усмихва. Задачата изглежда нормална, защото Джоун е свикнала. Пристигайки в Стокхолм обаче, годините внезапно натежават, паузите се насищат с неизказани думи, геният става прекалено тежък и Джоун преосмисля живота, който двамата със съпруга й са градили заедно през последните 30 години.

Най-силното качество на „Съпругата“ е Глен Клоуз. От времето на „Алберт Нобс“ преди 7 години, това е най-доброто нейно изпълнение, което застава редом до класическите й превъплъщения в „Опасни връзки“ и „Фатално привличане“.

Ролята на Джоун Касълман е предизвикателство и е само по силите на истински добър актьор да я насити с необходимите нюанси и дълбочина без изпълнението да се превърне в мелодраматична меланхолия на нереализиралата се съпруга домакиня. Глен Клоуз успява да стигне до най-дълбоките точки в душата на този персонаж. Тълкуванията на изпълнението й могат да бъдат много, но това, което тя успява да направи, е да породи любопитство в зрителя към героинята. Глен Клоуз има целия мащаб, необходим, за такава трудна роля и може да говори чрез мълчанието. Именно моментите, в които Джоун остава безмълвна, са най-силните, защото зрителят може да види като на лента какво се случва в ума й във времето между две реплики.

© Meta Film London ltd

Освен Глен Клоуз, достойно се представя и Джонатан Прайс, който влиза в ролята на Джоузеф Касълман, и между двамата актьори се създава истинска химия на екрана. Същото важи и за актьорите, които ги играят като млади – Ани Старк и Хари Лойд. Към тази група се присъединява и Крисчън Слейтър, брилянтен в ролята на безскрупулен биограф, който иска да напише книга за живота на Джоузеф Касълман.

Въпреки добрия актьорски състав и таланта на Глен Клоуз обаче, „Съпругата“, гледан в своята цялост, не успява да прескочи някои бездни, които са заложени в самата природа на историята. А именно, да стане леко скучен, лишен от действие и малък като мащаб. За съжаление, сценарият се отличава с прекалена театралност, която не е пречупена със средствата на киното, така че да задържа зрителя към себе си. Когато Глен е на екран, тези проблеми не се появяват, но в останалото екранно време, често се случва актьори, диалог и персонажи да се губят на красивия фон от ефектен декор, костюми или снимачен ъгъл. Всичко това, в допълнение към статичността на някои от сцените, карат части от филма да изглеждат повече като заснети с камера театрални постановки. А заснетата с камера театрална постановка, винаги губи магията си.

Schulman-Glenn-Close

Важно е да уточним, че „Съпругата“ не е лош филм. Той има всичко необходимо за своите жанр, характер, визия и мисия. Проблемът с цялостния му облик е, че той просто не може да достигне чудовищния талант на Глен Клоуз. Тя обаче успява, въпреки средното цялостно представяне да докаже, че талантът й надминава всякакви граници, определяни от статуетки, рецензии и каквито и да било форми на признание.

 
 

Тийзър и плакат на „John Wick 3″, очакваме пълен трейлър

| от chronicle.bg |

Lionsgate пусна тийзър и плакат на „John Wick: Chapter 3 – Parabellum“. Заглавието идва от сентенцията „Si vis pacem, para bellum” или „Ако искаш мир, готви се за война“.

Сценарист е Дерек Колстад, а режисьор – Чад Стахелски (същите, които направиха и първите два филма). Събитията продължават малко след тези в края на втора част. Това можем да видим и от кадрите по-долу. Предстои и пълен трейлър малко преди „John Wick 3″ да дебютира заедно с дългоочаквания „Glass“ този уикенд.

Виждаме, че и тройката ще има характерната естетика от първите два филма. Филмът ще задълбае повече тях, защото ще ни представи директорът на High Table (Анджелика Хюстън) и други личности на високи позиции в сенчестия свят. Дано обаче това не стане за сметка на елементите, които направиха франчайза толкова мощен.

 
 

7 жени разкриват ерогенните си зони

| от chronicle.bg |

Къде е ваша ерогенна зона? Хората имат най-различни предпочитания в този аспект и затова трябва да се говори с половинката – за да разберете нейните и съответно да бъдат разбрани вашите желания.

Ето 7 жени, които свободно споделят ерогенните си зони. Нека да се знае!

Оливия, 31

Приятелят ми прекарва доста време със зърната ми преди да минем по същество. Това ми гарантира оргазъм.

Аника, 26

Когато съм в настроение, обичам да ме пляскат по дупето. Малко боли, но и предизвиква някакъв еротичен химикал у мен.

Софи, 24

Когато обръщат внимание на ключиците ми, цялото ми тяло се събужда за около 3 секунди.

Миша, 32

Гъделичкайте вътрешната страна на бедрата ми 10 минути и съм готова!

Кейт, 31

Обожавам по врата, зърната, ушите и коремчето. Освен ако не съм се подула.

Шарлот, 26

Най-еротичната ми част е устата. Доминиращ човек с игрив език може да ме разгорещи безобразно бързо.

Меган, 38

Отстрани по тялото ми, от гърдите до таза. Когато някой прокара ръце там, направо ме няма. Дори още по-добре – ако накрая ме хванат здраво през кръста.

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.

 
 

Новото издание на „Часовете“: лек против губене на часове е студените зимни вечери

| от chronicle.bg |

Отново се връщаме към клишето с четенето на книги в студена зимна вечер. И колкото и да не искаме да го употребяваме, когато става въпрос за „Часовете“ на Майкъл Кънингам, няма как да го пропуснем. Защото именно сега е времето да превърнете идиличната картинка в реалност с новото издание на романа, което от днес е в книжарниците у нас.

„Часовете“ (за която Кънингам получава „Пулицър“) е първото от поредицата предстоящи заглавия на Locus Publishing за 2019 г. и е част от библиотека LUX IN TENEBRIS, посветена на книгите с хитови филмови екранизации.

Почитателите на добрата литература могат да се насладят на разтърсващата история, която свързва Клариса Вон, Лора Браун и Вирджиния Улф, в брилянтния превод на Иглика Василева, която е един от най-добрите преводачи от английски език в България. В биографията й, чиято върхова точка е преводът на „Одисей“ на Джеймс Джойс, присъстват редица творби на Вирджиния Улф.

Michael-Cunningham-c-Photograph-by-Richard-Phibbs

Книгата „Часовете“ е модерна класика, а за популярността ѝ помага екранизацията от 2002 г. с участието на холивудските величия Никол Кидман (спечелила „Оскар“ за ролята си на Вирджиния Улф), Мерил Стрийп (Клариса), Джулиан Мур (Лора), Ед Харис (Ричард) и др. С 9 номинации за „Оскар“ и 7 за „Златен глобус“ лентата на режисьора Стивън Долдри определено е сред най-запомнящите се филми от началото на века.

„Часовете“ не е просто книга, вдъхновена от друга велика книга – „Госпожа Далауей“. Майкъл Кънингам отдава заслужена почит към британската писателка Вирджиния Улф и приноса ѝ към световната литература. Книгата му е наситена с директни препратки към едно от най-добрите ѝ произведения – „Госпожа Далауей“ от 1925 г. Като дори самото заглавие („Часовете“) е работният вариант на романа на Улф.

Вирджиния Улф е емблематична фигура за британската и световна модерна литература на 20 век. Като изявена феминистка тя смело прокарва ексцентричните си разбирания в едно консервативно общество. Улф оставя след себе си няколко романа, множество разкази, есета, 4000 писма, 30 тома дневници.

Chasovete_Michael Cunningham

„Часовете“ е драматична, завладяваща и дълбоко разтърсваща история на три жени: Клариса Вон, която в една нюйоркска утрин се занимава с организирането на прием в чест на любим човек; Лора Браун, която бавно започва да се задушава под тежестта на идеалния семеен уют в предградията на Лос Анджелис от петдесетте; Вирджиния Улф, която се възстановява в компанията на съпруга си в лондонското предградие и започва да пише „Мисис Далауей“. Историите на трите героини се преплитат, за да достигнат финал, болезнено изящен в своята цялост.