„Роди се звезда“: хитът със съмнителни качества и 81-годишен ореол

| от |

Всяко изкуство има такива произведения. Каквото и да правиш с тях, интересът на аудиторията е гарантиран. Театърът има Шекспир. Музиката има Queen. Литературата има стотици имена – Достоевски, Гогол, Мопасан, Джойс, всеки да попълни според собствените си критерии. Изкуството има всички велики хора от Ренесанса до Пикасо. Нужен е наистина некадърен човек, за да се опропасти подобно изкуство. Публиката винаги ще бъде предразположена… поне в началото. Киното също има своите произведения с ореол.

„Роди се звезда“ е филм с 81-годишен ореол. Той се появява през далечната 1937 г., когато звездата на деня, Джанет Гейнър, първа изиграва момичето със скромен произход и големи мечти, което се влюбва в емоционално нестабилния алкохолик и благодарение на неговата подкрепа и любов става истинска звезда. Филмът още тогава се превръща в класика. 17 години по-късно иконата Джуди Гарланд играе в римейка, заедно с Джеймс Мейсън. Успехът се повтаря. И до днес има множество киномани, твърдящи, че Грейс Кели получава един от най-незаслужените „Оскар“-и в историята, а Джуди Гарланд е безцеремонно ограбена. 22 години след първия римейк идва римейкът адаптация. Този път е ред на Барбара Стрейзънд и Крис Кристофърсън. Момичето вече не мечтае за кариера на холивудска актриса, а иска да бъде рок звезда. И естествено, това се случва. Случват се и за трети път високите приходи, номинациите за „Оскар“ и статусът на класика.

Това са накратко етапите, през които преминава „Роди се звезда“ преди да стигнем до 2018 г., когато се появи третият римейк. И вълната, която са яхнали феновете вече няколко месеца, е толкова огромна и шумна, че виковете на възторг към продукцията заглушават редица други не по-малко хубави филми.

ASTARISBORN-lead2

„Роди се звезда“ е достойният, брилянтно направен и напълно очакван носител на този ореол в киното. Филм с всичко необходимо, за да направи фурор, който да замъгли представите на голяма част от съвременните зрители до там, че да приемат една музикална суперзвезда с обещаващ актьорски талант като Лейди Гага за по-добра от актьорско величие и жива легенда като Глен Клоуз.

Историята е позната и достъпна за всички. Али е млада, вътрешно красива, с приятни външни несъвършенства, която работи като сервитьорка, но в сърцето си мечтае за големите сцени, откъдето да казва на хората „това, което искат да чуят“. Джаксън Мейн е известен кънтри музикант, който живее за музиката, но не и без помощта на стабилно количество алкохол и наркотици. Още от първата им среща в драг бара, където Али пее на развален френски песен на Едит Пиаф, между двамата не просто пламва искра, а избухва пожар. Така започва общият живот на двама души, които опитват да живеят със себе си и с музиката, знаейки че са завинаги свързани.

Брадли Купър прави забележителен режисьорски дебют в киното. Освен че режисира и влиза в главната мъжка роля тук, той е и един от авторите на сценария, който е адаптирана версия на трите предишни сценария. От предишните филми е взето достатъчно, разумно, така че новият продукт да бъде адаптивен към епохата, в която ще се гледа най-много – днешната. От там насетне Купър насища времето, което не можем да усетим на хартия, облича всички думи, викове, плачове и паузи в образи, които покриват достатъчно голяма амплитуда – от крайна истерия до крайна хармония насред мълчанието.

star7.0

Сюжетът – разбираем, захаросан и популярен – и добрата работа на Брадли Купър, за да поднесе историята достатъчно атрактивно, са в основата на успеха на „Роди се звезда“. Към тези два вече достатъчно силни фактора добавяме и Лейди Гага – финалният щрих, който превръща възхищението към филма в мания. Гага е суперзвезда в музикалния жанр. Чаровна е. Публичната й персона е larger than life, както биха казали англоговорящите. А вокалните й възможности дори не ги поставяме под въпрос, защото това би било най-малко проява на лош вкус. Но благодарение на ролята на Али виждаме една друга Гага – ранима, искрена, уязвима, решителна, твърда, щастлива, разбита… Виждаме, че би могла да бъде страхотна актриса.

Би могла… За това обаче е необходимо повече от няколко великолепни песни и още толкова крайни ситуации, в които е поставен персонажа. Защото макар и с безупречен саундтрак, който заслужава всяка получена номинация за „Оскар“, Гага вече е доказала се певица. Това че пее на екрана (нещо, в което е ясно, че е страхотна), не я прави най-добра актриса на годината. А още по-малко такава, достойна за „Оскар“. Дори да изключим факта, че половината роля на Гага се крепи на песните, в които камера, зрители и екран са във възторг от сиянието й, персонажът на Али е направен така, че най-силните сцени са винаги тези, в които персонажът се намира в момент на някаква крайност. И не потиска тази крайност. Не я преодолява, а я освобождава. Али е дълбоко емоционална, такова вероятно трябва и да е изпълнението на актьора. Но тази емоционалност, тласка Гага в игра на състояния. Тъжна, бясна, влюбена, разочарована, страдаща… Вярно, покрива голяма гама, но прекалено очевидно.

6bdc9571-0c0c-410e-abaf-be6cd80c4d03-A_Star_is_Born

Нека едно е ясно – всичко това не доказва, че тя не е добра в „Роди се звезда“. Доказва просто, че като актриса, като актьорско предизвикателство, като характер на ролята, Гага има още път да извърви, за да може да бъде лауреат на най-добрите кино награди. Али просто не е роля, която позволява всичко това. Неслучайно нито една от трите предшественички на Гага не получава „Оскар“. А всичките са номинирани.

Въпреки това, манията по изпълнението на Гага и като цяло по „Роди се звезда“ са разбираеми. Този филм е много близко до човека. Той може да се провиди някъде в кадрите, в думите, в ситуациите. Защото всеки има някакви мечти и си мисли (а понякога наистина е), че е готов да изтърпи всичко това. Понякога дори вярва, че ситуацията му е трагична, колкото тази на Али и Джак. Особено ако е в трудна връзка, както са още милиони хора по света между другото. Дори на ниво сюжет, историята не изисква гмуркане в дълбините на разказа. С доста голям успех би могла да бъде бродуейски мюзикъл, подобен на „Котките“ на Уебър – сюжетът е елементарен, а насладата е от танца, музиката и пеенето. Тук е същото – Лейди Гага и Брадли Купър допринасят с добрите си изпълнения милиони хора по света да почувстват филма „свой“. И финалният щрих са изпълнените от тях песни като „Always Remember Us This Way“, „I’ll Never Love Again“, „Look What I Found“, „Maybe It’s Time“ и разбира се „Shallow“, която вероятно ще бъде отличена за най-добра песен на тазгодишните награди „Оскар“. За всичко това „Роди се звезда“ заслужава да му свалим шапка. Но не чак до там, че да я хвърлим във въздуха от радост.

thisisinsider

„Роди се звезда“ в никакъв случай не е лош филм. Напротив – той има всичко необходимо в разумни количества. Но той е и предопределен до известна степен да бъде посрещнат по този начин. Историята и предишните филми го доказват и предричат. Това е съдбата на произведенията с ореол. Те носят квинтесенцията на своето изкуство. А тази на киното от самото начало е била да създава алтернативна реалност, да бъде фабрика за мечти. Първият „Роди се звезда“ се появява през 30-те години, когато „Системата на звездата“ е била в своя апогей. А главната мисия на тази система е била да прави холивудската мечта да изглежда възможна и постижима за всеки.  Днес, 81 години по-късно, четвъртият филм „Роди се звезда“ прави същото. Отново е адекватен на времето си, отново предизвиква мания, отново е повече от добре направен, но отново не е най-добрият филм на годината.

 
 

А ако следващият Wolverine e… Даниъл Радклиф?

| от chronicle.bg |

Walt Disney Co. все още е в процес на покупка на 21st Century Fox, което оставя феновете все още в процес на чудене какви филми ще последват след покупката и как ще изглеждат те. Хю Джакман окончателно няма повече да играе Уолварийн, така че ролята е отворена и една от най-желаните в Холивуд.

Досега са се появявали рисунки от фенове, които поставят най-различни актьори в облика на Върколака, един от които е и Зак Ефрон. Тогава на мнозина комбинацията се стори неподходяща, но Ефрон последно се въплъти в ролята на серийния убиец Тед Бънди, което в известна степен го изкара от досегашната му роля на красив, нацепен младеж и го постави в малко по-сериозно амплоа.


Вижте тази публикация в Instagram.

Wishing @zacefron a speedy recovery from his ACL injury #wolverine

Публикация, споделена от Bosslogic (@bosslogic) на

Сега обаче има друга съмнителна и колеблива портретна реализация на супергероя – с лицето на Даниъл Радклиф. Той, разбира се, ни е познат от ролята си на Хари Потър по романите на Джоан Роулинг. Портретът беше вдъхновен от видео интервю на 29-годишния актьор за WIRED, в което той трябваше да отговаря на въпроси от търсачката Google, един от които беше „Даниъл Радклиф ли ще е новият Уолварийн?“ Него можете да видите в края на статията.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

This one is for everyone that tagged me in this today :) – Daniel Radcliffe #wolverine @thehughjackman #xmen Публикация, споделена от Bosslogic (@bosslogic) на

Радклиф каза, че с височина от 165 сантиметра може да е малко нисък за образа, въпреки че Джакман беше критикуван, че е прекалено висок за Уолварийн (188 см).

Авторът на рисунката е BossLogic. Както виждаме, той не е забравил произхода на Радклиф и един от двата му белега представлява мълния. А може би има предвид възможността Даниъл в образа на Уолварин да се изправи отново срещу Волдеморт.

 
 

Трейлърът на „Frozen 2″ вече е тук (и е доста мрачен)

| от chronicle.bg |

Трейлърът на „Frozen 2″ е тук и изглежда доста по-тъмен от първия филм.

Във видеото виждаме принцеса Елса, която се опитва да влезе в бурните води на морето, използвайки силите си. Тя обаче не успява да пребори водата, което загатва за мрачния характер на филма. Останалата част от кадрите – на Арендейл, на Анна с меч и на Кристоф, който язди лоса си – също не изглежда да носят оптимистичната нотка на оригиналния „Frozen“.

Frozen2HERO

Трейлърът не издава много за сюжета освен, че Елса (Идина Мензел), Анна (Кристен Бел), Кристоф (Джонатан Гроф), Олаф (Джош Гад) и верният Свен се завръщат.

Все още нямаме и синопсис от Disney, но знаем, че Еван Рейчъл Ууд и Стърлинг К. Браун също ще се присъединят към актьорския състав в неизвестени роли.

„Frozen“ излезе през 2013 година и ни разказа прекрасната история на принцеса Анна, която, с помощта на Кристоф, Свен и Олаф, успява да намери сестра си, която бяга от царството си, уплашена от ледените си сили.

Филмът моментално стана хит, както и най-печелившата финансово анимация в историята. Той спечели и 2 Оскара – за най-добра пълнометражна анимация и най-добра песен („Let It Go“, която побърка родителите на малки момиченца, които трябваше да я слушат нон стоп вече години наред).

Премиерата на „Frozen 2″ е на 22 ноември.

 
 

Крахът на съветските танкови войски при Дубно

| от Радослав Тодоров |

Масово битува  неправилното мнение, че най-голямата танкова битка през Втората световна война е била при Курск (юли – август 1943 г.). Това всъщност не е една битка, а мащабна операция, представляваща огромна върволица от отделни сражения, разиграли се по така наречената „Огнена дъга” около град Курск на фронт от стотици километри. Практически на всяко място където се удрят танковите клинове се води отделна битка. Най-голямата от тази поредица е битката в полето край малкото село Прохоровка на 12 юли. На едно място се бият ок. 300 немски танка срещу ок. 600 руски. Там германците нанасят чудовищни загуби на руснаците унищожавайки или повреждайки сериозно близо 400 машини и губейки едва около 70. Макар и с много тежка цена руснаците обаче удържат опитът за немски пробив в южната основа на дъгата  и макар също да не постигат поставените си цели в тази битка, резултатът от положението в дългосрочен план се оказва в тяхна полза.

1256495_10202700847634780_1926411064_n

Понеже Курск е считан за повратна точка във войната и понеже завършва с решаваща съветска победа за тази операция могат да се намерят тонове литература, статии, филми, но когато стане въпрос за операциите от началото на войната изведнъж изобилието от материали рязко секва.

По този начин например битката на линията Дубно-Луцк-Ровно на 23-29 юни 1941 г., която по размери превъзхожда дори и тази при Курск, винаги остава в сянка. Хвърляйки малко светлина върху този сенчест ъгъл от историята лесно можем да се досетим защо следвоенните руски писатели са предпочитали въпросният ъгъл да си остане сенчест. Някои щрихи от събитията:

Dubno-27-06-41

Само ден след началото на немската инвазия в СССР в района на Западна Украйна се завързват колосални сражения в триъгълника Дубно-Луцк-Броди. Удрят се танковите клинове на германската група армии „Юг” в съветския „Югозападен фронт”.

Нахлуващите немски сили под командването на фелдмаршал фон Клайст са: 13-а и 14-а танкова дивизия сформиращи 3-ти армейски корпус, 11-а и 16-а – формиращи 38-и корпус и 9-а танкова дивизия (14-и корпус).

Когато се говори за сблъсък между съветски и германски танкове повечето хора веднага си представят страховитите немски Тигри, които са и по-силно бронирани и по-едрокалибрени от съвeтските Т-34. В случая обаче Тигри все още няма, те се появяват чак в края на 1942 г. при Сталинград, но дори и по-късно на цялата Курска дъга сумарно има едва около 130 Тигъра, което е незначителна бройка на фона на общата масовост на бронираните войски по този фронт. Докато в битката при Дубно руснаците вече разполагат с Т-34 на масово въоръжение, макар и с все още по-малкото 76 мм оръдие, но пък в състава им вече имат и тежки танкове като КВ, каквито германците все още нямат.

В състава на петте немски дивизии има общо 728 танка, като само около половината са с над 50 мм оръдия, включително Panzer-III и Panzer-IV, от леките най-мощни са Panzer 38(t) с 37 мм оръдие, но преобладават Pz-II (20 мм).

В района са съсредоточени крупни съветски сили под командването на генерал Михаил Кирпонос – 30 дивизии сформиращи 10 корпуса плюс 109-а бронирана дивизия от Северния фронт. Всичко 5826 танка, включително 893 Т-34 и КВ общо. Тоест само тежките и средни танкове в състава на руските части, на които немците все още нямат еквивалент, са повече на брой, по-силно бронирани и с по-мощни оръдия от всичките немски в тази битка. А сумарно тук съветските сили превъзхождат количествено немските в бронетехника в съотношение приблизително 8 към 1.

Тези цифри не са съвсем точни поради честата неизправност или полуизправност на много от машините и от двете страни. А и поради шеметното настъпление на немците хванало руснаците изненадани и неподготвени, голяма част от руските сили въобще не схоласват да вземат участие в битката. Това се дължи на общата дезорганизираност в щаба и това, че отбраната не е била построена в дълбочина, което само по себе си благоприятства немския пробив.

Destroyed_19th_tank_division_near_Vojnitsa-Lutsk_highway

Още на 22 юни 1-а танкова армия на фон Клайст се вклинява на стика между 5-а и 6-а съветска армия и за да я спре, щаба на Югозападния фронт планира едно набързо скалъпено и зле проведено контранастъпление. Когато обаче предвидените за него механизирани корпуси настъпват към фронта се оказва, че практически действат без почти никаква връзка и координация по между си, а някои от тях въобще и не успяват да се включат в операцията предимно поради хаоса в щаба, но се случва и цели танкови полкове да заседнат в блатата и да не достигнат до фронта по време на битката.

Първото стълкновение става на 24 юни. В опит да започнат масирана контраатака руските 19-а танкова и 215-а мотострелкова дивизии настъпват по шосето северно от Луцк, където неочаквано попадат на позиции на немската противотанкова артилерия, чийто яростен огън в кратко време унищожава над 50% от бронираните им машини и ги принуждава панически да се изтеглят назад.

На следващият ден 25 юни, 9-и механизиран корпус на ген. Рокосовски и 19-и механизиран корпус на ген.  Фекленко, пробват да нанесат удар по левия фланг на немската 1-а танкова армия, но единствено успяват да изтласкат на югозапад немския 3-и моторизиран корпус. Докато в същото време немските 11-а и 16-а танкови дивизии започват да минават в дълбок обход към тила на руските войски, с което над тях надвисва опасност от обкръжение.

Следобеда на същия ден опитът на 15-и механизиран корпус на ген. И. Карпезо да пробие немските позиции и да се съедини с вече обкръжените 124-а и 87-а стрелкови дивизии е спрян отново с обстрела на противотанковата артилерия, както и от масираните удари на 5-и въздушен флот на Луфтвафе, при които и самия ген. Карпезо е тежко ранен. Атаката на немската авиация е неудържима, докато руската все още не успява да се организира против нея. Така стотици руски самолети са разбомбени както си стоят паркирани в хангарите без въобще да успеят да излетят, а тези които влизат в боя се заемат да пазят населени места и летища, а не танковите колони пътуващи към фронта, бомбардировачите пък получават заповеди за удари по второстепенни цели и въобще в този критичен момент заповедите, които идват от щаба на ВВС са доста неадекватни. В крайна сметка заради катастрофалните загуби командирът на щаба Е. Птухин е изправен пред военен съд и разстрелян по бързата процедура.

През същия ден немските 13-а и 14-а танкови дивизии превземат Луцк и напредват към Ровно. Южно от Ровно немската 11-а танкова дивизия се сблъсква с общо 6 съветски танкови дивизии и цял ден се бие сама срещу тях докато й пристигнат подкрепленията.

На 26 юни в Броди пристига 8-и механизиран корпус на ген. Рябишев след 500 километров марш от базата си към фронта, по време на който немската авиация успява да унищожи близо половината от танковете и артилерията в състава му. Планът му да настъпи към Дубно пропада, защото още преди да достигне фронта над 400 танка са изоставени заради технически повреди или унищожени от ударите на Луфтвафе. Въпреки това на същото място са струпани цели 4 съветски корпуса, чиито атаки немската 1-а танкова група подкрепена от 5 пехотни дивизии успява да отбие макар и с доста загуби.

1499326846_0-60-3026-1773_600x0_80_0_0_3b5158e6fbcf65fc1ad7dca38d7a5a2c

До 29 юни руските танкове са останали почти изцяло без гориво и боеприпаси. Поради което остатъците от 12-а и 34-а танкови дивизии са напълно доунищожени и то само от немската пехота.

На следващия ден немската 9-а танкова дивизия отрязва пътя на руските 8-а и 10-а танкови дивизии поставяйки ги в пълно обкръжение. Това окончателно заставя щаба на 6-а съветска армия да заповяда всеобщо отстъпление от района на Лвов.

На 1 юли остатъците от съветските сили правят последен отчаян опит да спрат германското настъпление, но успяват да го задържат само за ден, в някои участъци успяват да напреднат до 10 км, но поради дезорганизираност или пълна липса на комуникации частите не могат да си оказват взаимна помощ и немците бързо възстановяват положението с помощта на Луфтвафе.
В руския щаб цари пълен хаос – случва се например ген. Рабишев да получи заповед за отстъпление от ген. Кирпонос, а в същото време от ген-щаба Жуков да му заповяда точно обратното да остане на позицията и да отбива немските атаки до последно, като подобни противоречащи си заповеди въобще не са прецедент през този период.

Така в резултат на тези злощастни събития се отваря широка пролука между съветските 5-а и 6-а армии, цялата отбрана на Югозападния фронт рухва, а Вермахтът вече уверено марширува към Киев…

a53ba84c27339fd7660c3679eeff4e77-quality_70Xresize_1Xallow_enlarge_0Xw_700Xh_0

Към 1 юли всички участващи в тези боеве съветски механизирани корпуси съставляващи Югозападния фронт вече са тотално разгромени. Най-катастрофални са загубите на 22-и механизиран корпус – над 90% от танковете му са унищожени, 8-и мехкорпус – също с близо 90% загуби, 15-и корпус – 85% загуби, 9-ти и 19-и – по около 70% …

Точният брой на пораженията понесени от руснаците е трудно изчислим. Но може да се добие приблизителна представа за размерите им. Въпреки смазващото числено превъзходство на руснаците в началото, немците губят едва 168 танка, част от които дори успяват да поправят в последствие и отново да вкарат в боя. Докато Червената армия губи безвъзвратно над 2648 танка в тези боеве. Или с други думи съотношението в количеството унищожени танкове е около 15 към 1 в полза на немците.

А върховен главнокомандващ на всички изброени тук руски генерали и дивизии по това време в качеството си на Началник на Ген-щаба на Червената армия е Георгий Жуков, считан днес за най-великият победител в най-великата война.
Причините за печалният резултат от този сблъсък разбира се са обективни – елементът на изненадата, все още успешното прилагане на тактиката на блицкрига, далеч по-добрата организираност на немския щаб, както и по-големия натрупан боен опит на немските танкисти си казват думата. Само след 2-3 години ситуацията дотолкова се изменя, че и помен не остава от тези първоначални шеметни немски победи. Но от гледна точка на коректността и статистиката, не бива умишлено да се забравят подобни толкова значими събития.

 
 

Netflix записва изборите ви, когато гледате „Bandersnatch“

| от chronicle.bg |

Netflix записва кои сцени избирате, когато гледате интерактивния „Black Mirror: Bandersnatch“. 

Майкъл Вейл, технологичен изследовател, открива това след като пише имейл до Netflix с искане да получи информацията, която платформата събира за него. Това е негово право под GDPR. Вейл първоначално иска да образова публиката как да прилага правата си, както и да мотивира компаниите да са по-подготвени.

Откритието на Майкъл не е изненадващо. От Netflix казаха, че информацията се събира, защото искат да „подобрят модела на разказване във филма“. Изследователят обаче подчертава, че платформата не иска съгласие със зрителя за това. Telltale Games има подобен проект с „The Walking Dead“, но изрично известява зрителите си, че събира информация.

Въпреки че мейлът на Вейл трябваше да бъде силно специфичен, той похвали Netflix за това, че изпратената му информацията е била „сравнително лесна за разбиране“. Заедно с искането, той трябваше да изпрати и копие от паспорта си, за да потвърди своята самоличност. В резултат получава два файла – PDF с обяснение на информацията и CSV файл.

В цялата история има нещо истински парадоксално като имаме предвид, че в „Bandersnatch“ става въпрос за човек, чийто решения се следят.