shareit

Режисьорът на Homeland: Светът става все по-малък и мнозина се плашат от това

| от chronicle.bg |

Гидеон Раф е режисьор на някои от най-интересните сериали на малкия екран. Той стои зад „Похитени“ – хитовият израелски сериал, вдъхновил създаването на Homeland (“Вътрешна сигурност”). И двете продукции разглеждат актуални въпроси, свързани с външната политика, тероризма и международните отношения, както и запазването на света в мир в ситуацията на непрекъснати гнезда на конфликти. Именно Homeland дефинира „новото нормално“ – светът, в който живеем, с непрекъснатите надвиснали наоколо опасности. 

Гидеон Раф даде ексклузивно интервю за Bloomberg TV Bulgaria, където се излъчва сериалът „Похитени“. В него се разказва за трима войници, които са заловени от терористи в Ливан, но след години преговори се завръщат в Израел.
Предлагаме ви откъс от интервюто.

Следите ли политиката?

Абсолютно, да. Всеки ден. Мисля че, всичките ми продукции са силно политически. Tyrant и Dig, и Prisoners of War и Homeland са като откъснати от заглавията. Това обичам да чета, харесва ми да се занимавам с реалния свят, с лични истории, в които има големи залози, защото имат политически последици.

Какво мислите за събитията напоследък? За бежанската криза например, с която Европа няма представа как да се справи.

Мисля че, бежанската криза е хуманитарно бедствие. То започва с неспособността на Близкия изток и Запада да контролира това, което се случва в Сирия. Това е голяма трагедия. Масово са избивани хора. Стотици хиляди са вече мъртви. Милиони са мигрирали, а ето че не се прави нищо, за да бъде спряно, или поне не се прави достатъчно. Затова имаме бежанска криза, защото хората не могат да останат в родината си. Това, което трябва да направим, е да им осигурим възможно да живеят там, откъдето са, и да бъдат в безопасност.

Но някои от тези хора, да речем 50-60%, не идват от Сирия, а от Афганистан например или от Ирак. Смятате ли, че ако разрешим ситуацията в Сирия, това ще разреши всички други проблеми в Близкия изток?

Афганистан и Ирак също не са безопасни места за много хора. Трябва да направим така, че хората да могат да живеят спокойно където и да са. Особено ако не искаме да идват на места, където виждат бъдеще за децата си. Част от отговорността е върху нас.

homeland  вътрешна сигурност

Да се върнем пак на сериала „Похитени“ (Prisoners of War). Изненадан ли бяхте от огромния успех на Prisoners of War и на Homeland?

Да, не очаквах това. Пишех малка израелска продукция за военнопленници според американските станадарт, но голяма спрямо израелските. Срещнах се с много от тях – хора, прекарали години в плен, и завърнали се в Израел. Влюбих се в техните истории и бях очарован от срещите с техните семейства, местни общности, лекарите им, психолозите им. Просто си помислих, че тази история трябва да бъде разказана. Единственият начин да се разкаже една история е да се потопиш в нея, без да мислиш как ще я възприеме публиката, тъй като не можеш да го предвидиш. Така че, това беше напълно изненадващо за мен. Всички знаят какъв беше успехът на Homeland – международното признание, наградите „Еми“ и „Златен глобус“. Много се гордея с „Похитени“ (Prisoners of War) и признанието му, тъй като това е дори по-голямо постижение. Prisoners of War е израелски сериал на иврит, който се показва в своята оригинална форма в около 40 държави.

Включително и в България.

Включително България, за което много се радвам, тъй като обичам България. Така че това е огромно постижение за една израелска продукция. И съм много горд с нея.

Казахте, че обичате България. Какво ви кара да кажете това?

Снимах филм в България. Живях четири месеца в София. Заснех филм в новите студия в Бояна. Много ми хареса екипа и се наслаждавах на всяка минута.

Радвам се да го чуя. Много хора, политически наблюдатели, казват, че светът се променя. Забелязвате ли някаква промяна и в какво? Накъде вървим?

Въпросът е доста обширен, но мисля, че има някои страшни неща, които се случват. Някои са резултат от глобализацията. Както виждате, светът става все по-малък. Границите се преминават по-лесно вече и това плаши много хора. Виждате нарастване на популярността на десните партии в Германия и Франция, и дори всичко това с Тръмп в Америка е един вид отговор на тази тенденция на глобализация. Това е страшно, тъй като в много части на света се движим назад, вместо напред.

Какво мислите за ролята на филмите най-общо? Филмите трябва ли да влияят върху поведението на хората по отношение на политическо мислене или демокрация?

Не мисля, че е въпрос на това дали трябва или не трябва. Филмите влияят върху нашето познание върху света, както върху познанието ни за различни култури и хора, затова разказвачите трябва да имат отговорност да показват историите достоверно. Да не правят политически изявления, а да представят наблюдения на живота на хората, без да ги осъждат. Филмите и ТВ сериалите имат огромно влияние върху това как виждаме света. Затова ние носим отговорност.

Можете ли да кажете кои са необходимите съставки на един много добър филм или ТВ сериал?

Бих искал да знам. Мога да Ви кажа, че за мен това започва с героите, които искаш да поканиш в дневната си в продължение на две, три, четири години, всяка седмица. И такива, с които писателят иска да прекара дълго време, да ги изследва. Обичам истории и герои, които са взети от реалността, но напоследък гледах някои по-странни неща. Харесаха ми персонажи от научната фантастика, защото бяха обосновани върху истински чувства. За мен всичко се свежда до героя.

Казахте, че сте изненадан от успеха на сериала. Как се справяте с популярността и с отговорността да влияете върху съзнанието на толкова много хора?

Не мисля за това. Сутринта, след като получих първата награда „Еми“ за Homeland, се събудих и започнах да пиша. Мисля, че единственият начин да се справяме с това, е като го игнорираме, като се фокусираме върху работата, върху следващата история, която искаме да разкажем, или върху следващото нещо, с което героят трябва да се справи. Колкото по-истинско е писането и изследването на човешките състояния чрез героите, толкова по-земен си ти.

похитени

Какво е усещането да бъдете холивудски продуцент, сценарист и режисьор?

Много по-малко бляскаво е, отколкото звучи. Наистина! Изисква се упорита работа. Колкото по-популярен ставаш, толкова повече напрежение има. Разбира се, страхотно е да знаеш, че много врати са отворени за теб, когато искам да представя нова продукция, но знам също, че това е опасно. Затова се опитвам да се съсредоточа върху работата.

Защо напоследък ТВ сериали станаха по-популярни в сравнение с преди едно-две десетилетия?

Тенденциите избутаха историите за възрастни в царството на телевизията. Изглежда все по-трудно да се излезе на печалба с филми в киното. И затова виждате, че всички тези филми като „Хари Потър“ са насочени към 13-годишни деца. Затова филмите за възрастни по-трудно намират финансиране и разпространение. Този вид истории се преместиха в телевизията по тази причина, както и много от големите кино имена. И това се случи по същото време, когато платформи като HBO пуснаха шоута като Sopranos, като Oz, в които възрастните могат да се наслаждават на хубава приказка за възрастни. Тези две тенденции пренасочиха тези истории тип романи към телевизията.

Ако позволите да Ви върна към Prisoners of War, бих искал да Ви попитам какво е посланието Ви към хората? Какво искате те да мислят, докато гледат тези истории?

Не мисля, че има послание по същество. Има една история, която е разказана и всеки може да я свърже със себе си емоционално или интелектуално. Не искам да внуша нищо с този сериал. Открих един свят на драма и на човешки истории, за които нямах представа. Срещнах се с десетки военнопленици и осъзнах, че пленничеството е нещо, от което дори и да се измъкнеш физически, е много трудно да се завърнеш изцяло. А изразът Prisoners of War се появи, когато се срещнах с няколко военнопленици и разговарях с тях, както и с хората около тях, и осъзнах, че не само те са били военнопланици, а семействата и обкръжението им. Едно от нещата, с които тярбва да се справим, е цената на това да поставиш хората в тези ситуации и след това да се разбере, че завръщането от тези места е началото на пътуването, а не краят. И в Израел, когато показахме филма, хората казаха: „Чакайте, първият Ви епизод, когато се завръщат, е последният. Така трябва да завършат, да имат щастлив край.“ А аз осъзнах, че няма щастлив край за тези хора и завръщането им е началото на едно много, много трудно пътуване.

Това е текущ проект, все още работите по него, нали?

Направихме два сезона на Prisoners of War, 24 серии. Искам да направя и трети сезон. Един от проблемите с успеха, за който споменахте преди малко, е времето. Сега съм зает с много проекти. „Похитени“ бе продукция, за която съм написал всяка дума, режисирал всяка серия, и чувствам изключително лична връзка със сериала. Затова не мога да оставя никой да ме замени в творческия му процес. Искам да има трети сезон. В главата ми е, но още не знам кога ще мога да го напиша.

Какъв ще бъде следващия Ви проект тогава?

Работя върху минисериали с HBO по книгата We Аre Аll Completely beside our souls (на Karen Joy Fowler, бел. ред. ), и по минисериала „Шпионинът“ (The Spy), който разработвам от няколко години и много се вълнувам, тъй като ще започва скоро. И работя върху няколко пълнометражни филма. Но знаете ли, в моята професия едно от най-лошите неща е да говориш за това какво ще правиш в бъдеще. Проектите се провалят толкова лесно в Холивуд. Редно е да говориш за нещо едва когато материалът предстои да бъде излъчен.

Цялото интервю с Гидеон Раф в „Светът е бизнес“ може да видите тук.

 
 
Коментарите са изключени