Провокативен филм с българско участие спечели голямата награда на Берлинале

| от chr.bg |

 Филмът „Touch me Not“ спечели голямата награда „Златна мечка“ на фестивала Берлинале на 24 февруари. Режисьор е румънката Адина Пинтиле, а филмът е копродукция, в която взимат участие и Германия, Чехия, Франция и България.

Лентата е полу документална и е определяна от филмовите критици като „провокативна“ и „провокираща границите на човешката сексуалност“.

От българска страна участват актрисата Ирмена Чичикова, която публиката познава от хита от миналата година „Вездесъщият“, както и актьорът Георги Налджиев.

„Touch me Not“ провокира противоречиви реакции от публиката на фестивала – някои го определят като шокиращ и скандален. Пинтиле иска да тества границите на интимността и по тази причина продукцията няма как да не съдържа и доста кадри с голи тела. Друга основна тема е това какво намираме за привлекателно и какво – не.

Филмът беше предпочетен пред „Ютьоя – 22 юли“, който разказва за атентата на Андреш Брайвик, и анимационната драма „Isle of Dogs“ на режисьора Уес Андерсън.

Андерсън все пак не беше напълно пренебрегнат от журито на фестивала и спечели „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор на антиутопията, показваща глутница кучета в близкото бъдеще на Япония.

Гласовете на кучетата са озвучавани от актьори като Браян Кренстън, Едуард Нортън, Бил Мъри, Скарлет Йохансон и Джеф Голдблум.

68-ото издание на Берлинале беше закрито от българската продукция „Ага“ на режисьора Милко Лазаров. За първи път от 29 години насам български филм е избран да представи страната ни на фестивала.

 
 

Заешкото нашествие в Австралия

| от Радослав Тодоров |

За първи път в Австралия зайците пристигат вероятно още с корабите на първите заселници към края на 18 век. Първоначално те били отглеждани за храна в клетки и по нищо не личало в какъв огромен проблем за околната среда и стопанството ще се превърнат тези наглед безобидни пухкави създания.

Заешката кутия на Пандора била отворена през 1859 г. когато британският заселник и любител на лова Томас Остин решил да пусне на свобода в природата 24 заека с намерението те да се развъдят и да ги ползва като ловен обект. Проблемът обаче е, че този обект в съвсем кратко време придобил гигантски размери. Оказало се че условията в Австралия са идеални за зайците, а освен това меките зими позволявали целогодишно размножаване. Поради липсата на естествени врагове в Австралия зайците претърпели взривна популация и само няколко десетилетия по-късно тези 24 заека нарастнали на около 1 милиард!

Rabbits_MyxomatosisTrial_WardangIsland_1938

Годишно вече се отстрелвали по 2 милиона заека без това въобще да влияе върху популацията им. Биолозите считат, че основната причина за това е, че зайците на Остин са били подбрани да са от няколко различни породи. По този начин много бързо при произволните кръстоски помежду им се е селектирал идеалният вид заек като приспособимост към австралийските условия.

И така само за няколко десетилетия континентът се оказал надупчен като швейцарско сирене от заешки дупки. Редица уникални растителни видове били унищожени от безбройните пришълци. С това започнал да се клати балансът в биологичните ниши, което застрашавало от изчезване и някои местни видове животни. Опустошенията които заешките орди започнали да нанасят на посевите и земеделието били направо неизчислими.

Станало крайно наложително правителството да вземе крути мерки срещу този проблем.

Първоначално решили спешно да започнат изграждането на огради с обща дължина над 3000 километра за да ограничат разселването на популациите поне само до рамките на щата Виктория. Оказало се обаче че зайците се размножават по-бързо дори и от темпото, с което се строят оградите и още преди строежът им да бъде завършен те успявали да ги заобикалят и да плъзнат по останалите щати. Там където успяли да ги заградят напълно също нямало реален ефект, тъй като се оказало че те без проблеми изравят дупки под оградите. През 1887 г. правителството на щата Нов Южен Уелс обявило награда от 25 000 паунда за всеки, който предложи неизпробван до момента ефективен метод за изтребване на зайци.

rabbit-proof-fence-episode

След като акциите по отстрелване и заграждане завършили с пълен провал, през ХХ век дошъл ред и на учените и модерните технологии да опитат късмета си срещу заешката напаст. Така новите лабораторни противници на зайците първоначално ги атакували с химически оръжия, залагайки капани с отрови на фосфорна основа, които да не вредят на почвата, растителността и домашните животни. Нито те, нито другите разработени химически смеси (като соден флуороацетат и пиндон) обаче не могли да затрият гигантските заешки популации. След като химиците се провалили дошъл редът и на молекулярните биолози. Те започнали разработка на нова болест, която да доведе до епидемия сред зайците и да ги изтреби.

Но всички тези опити имали само временен ефект. Опитът да погубят зайците с птича холера например не дал почти никакви съществени резултати. Тогава през 50-те години учените по изкуствен начин пуснали в природата вирусът myxoma, който причинява миксоматоза, смъртоносно за зайците заболяване. Но дори и в този случай ефектът бил много далеч от очакваното. Макар и вирусът да успял да изтреби около половин милиард заека след пускането му, оцелелите удивително бързо се адаптирали и развили естествен имунитет към него.

Все пак на фона на щетите за милиони долари, унищожаването на редица местни растения, а с тях и животни, както и дори причиняването на ерозия на почвата, зайците понякога били и от полза за фермерите. По време на икономическите депресии в края на 19 век и през 30-те години на 20 век, както и по време на световните войни, ловуването на зайци се оказала безплатна опция за подобряване на тежкото положение с финансите. Те практически са неограничен ресурс на храна, а с продажбата на месото и кожите им фермерите си докарвали допълнителни приходи, както и погасявали с тях фермерските си заеми.

026_rabbits sopurce unknwon a

Но въпреки войната на австралийците срещу зайците, водена с всички възможни средства в продължение на близо 150 години, през 2000 г. броят на дивите зайци в Австралия отново е започнал да се увеличава и е достигнал до около 200 000 000. Съвременните учени продължават да разработват нови модификации на миксоматозата, които да са по-смъртоносни и по-трудни за адаптация към тях.  През 2017 г. такъв „подобрен“ вирус-убиец е пуснат в природата, но все още и от неговото действие не е установена някаква съществена ефективност.

Това всъщност е най-бързо развилата се популация на животно в историята на планетата. Както и никое друго животно не е отговорно за изчезването на толкова други видове местни животни, растения и дървета в Австралия колкото зайците.

И въпреки широката употреба на модерни биологически оръжия за масово поразяване войната продължава и до днес, без да има изгледи за категоричен успех в обозримо бъдеще.

 
 

България вече е ON ART в услуга на българските творци

| от chronicle.bg |

На теория всеки ще каже, че културата е водещ фактор за развитието на всяко общество. На практика обаче, за да има култура и тя да изпълнява мисията си, са необходими обединените усилия на нейните създатели, аудиторията и каналите, чрез които тези две страни ще стигнат една до друга. В нашия свят, разбирайте медиите.

В тази насока се случва новата кампания на телевизията Bulgaria ON AIR, която се заиграва с името си, за да започне Bulgaria ON ART – трибуна, която би трябвало да осъществява връзка между творците и аудиторията.

От 11 февруари телевизията ще приютява още повече култура и стойностни артистични проекти.

Водена от разбирането, че всеки качествен продукт трябва да намери своята трибуна и аудитория, медията стартира кампанията Bulgaria ON ART.

Главни действащи лица в нея ще бъдат онези нови български автори и проекти, които често незаслужено остават в сянката за сметка на по-популярните прояви.

След предварителна селекция избрани творби и автори ще получат безвъзмездно време и видимост в различните канали на Bulgaria ON AIR – онлайн, социални мрежи и рекламен блок. Така телевизията ще предостави възможност за промотиране на нови български културни продукти и ще насърчи развитието им.

Сред първите участници в Bulgaria ON ART е групата Парапланер. Съвсем скоро характерното й фюжън фънки звучене ще се чува и от ефира под формата на кратък клип, а във Facebook страницата на телевизията вече е публикувано и интервю с музикантите.  Предстоят още подобни дейности като част от кампанията. Но интервюто с Парапланер е доста прилично начало на Bulgaria ON ART.

Повече за кампанията и условията за участие може да прочетете ТУК.

 
 

Спектакълът „Сънят“ отново е на сцената у нас

| от chronicle.bg |

„Сънувах, че съм се събудил. Това е най-старият сън на света, и аз току-що го сънувах.“

С тази фраза започва и завършва десета глава от романа на Джулиан Барнс „История на света в 10 ½ глави“. Осемнадесет години след като текстът оживява на българската театрална сцена в моноспектакъла на Мариус Куркински, публиката у нас отново се среща с Безименния мъж на Барнс.

Този път зад начинанието застава театралният режисьор Йордан Славейков, който поема поредното предизвикателство в работата си, като събира необичаен екип около себе си. Тук усилията се разпределят между четирима души, от които трима са любители, а до тях застава една професионална актриса. Тези, които са запознати с творбата на Барнс вече сигурно се досещат, че единствената роля тук, на Безименния мъж се изпълнява от четирима души.

Режисьорът отново поставя в нетеатрално пространство. “I am studio” е мястото, където се случва този спектакъл за сбъдването на мечтите и за ужасът от това сбъдване, за невъзможността на човека да  понесе това сбъдване. Главният герой, заспива, т.е. умира, и се събужда в рая, в самият Рай. Там получава всичко, за което е мечтал – секс, коли, наркотици, голф, срещи със знаменитости. Едва след като получи всичко разбира, че не е в състояние да понесе това цяла една вечност… и не само той, никой не може.

„Сънят“ е вторият проект на Йордан Славейков, създаден съвместно с усилията на актьори-любители.  За един от скорошните си спектакли,„Съзвездия“, той взима непоставяна до сега у нас, нова британска пиеса и успява да встрасти любителите актьори, че те да създадат свое собствено театрално сдружение, „Хелиотроп“, и да участват в Международните летни актьорски курсове в Кралската Академия по театър в Лондон – RADA, и Лондонската Академия за музикално и драматично изкуство LAMDA. Режисьорът е на българската публика с авторския проект „Паякът“, който създава съвместно с Димитър Касабов. Спектакълът се играе вече осем сезона и гастролира на сцени в Москва, Ню Йорк, Санкт Петербуг, Лос Анджелис, Брюксел.

Какво се случва, когато Човек получи всичко, което иска, можете да разбере на 23 февруари и 23 март от 19.00 часа в „I am studio“ безистена в двора на ул. „Раковски“ 149 в София.

 
 

Ето и няколко снимки зад кулисите от сватбата на Майли Сайръс

| от chronicle.bg |

Майли Сайръс сподели още снимки от най-щастливия ден в живота си – сватбата й с Лиам Хемсуърт. Певицата е на 26 година, а акторът – на 29. Сайръс, разбира се, сподели красиви снимки (и много) от събитието в акаунта си в Instagram.


Вижте тази публикация в Instagram.

My Valentine every single day ❤️ @liamhemsworth

Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Thank you for always bending down to hug me … I promise I will always meet you in the middle on my tippiest toes! I love you Valentine! @liamhemsworth Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

Сега имаме и нови снимки, които са още по… екстравагантни. Типично в стила на Майли. Нямаме какво да добавим. Честот на новоженците!


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на