shareit

Просто си избери Пазител

| от |

Точно три години след като Джеймс Гън доказа, че супергероите не са скучни картонени хора, облечени в тесни и неприятни дрехи, като направи „Пазители на галактиката“, той се завръща с vol.2, тоест втора част, на същата порция комиксов филм.

Боже, и тя ухае точно толкова добре, колкото и първата. 

Големият капан на вторите части и нуждите от продължения на успешен продукт, са дълбоки като яма, в която си паднал и не спираш да копаеш. Тя става все по-дълбока, а ти започваш да живееш във все по-голяма заблуда, че изходът е надолу, а не нагоре. Съответно, след всяко продължение се самозакопаваш още повече. Това важи не само за филмите, но най-често е ярко показано именно там. Особено в така разпространения напоследък комиксов жанр, в който смели момчета и момичета, борят несправедливостите по света.

В това отношение Marvel – комикс гигант, на който дължим Спайдърмен, Железния човек и Хълк – са по-заякнали в битката за зрителско внимание. Те могат да се похвалят с киноепопея отговаряща на комиксовата им, в която има множество филми, редица сериали и голяма купчина графични романи. DC Comics са малко по-назад, въпреки че напредват с пълна сила. Те имат по-малка, но по-вярна фенбаза, която дори се кефи на новия Батман.

По отношение на кинопродукт обаче, Marvel държат важен коз – те разполагат с „Пазители на галактиката“. Тотално непопулярният им комикс за банда космически отрепки, събрани по случайност, кой от кого по-пропаднал, които по неволя и от чист инстинкт за самосъхранение, се оказват супергерои и спасители на цяла галактика, е удар там, където най-боли. Те са забавни, интересни, направени са добре, разполагат с готина музика, готини актьори, интересен сюжет, добри ефекти и екип, който знае какво прави.

Това е простата комбинация на всеки добър филм и логично, първата им част, която съдържа тези елементи, бележи огромен успех. По-запалените комиксови филми фенове, го намират почти за шедьовър, по-скептичните – за добър, а онези, които грам не си падат по това, казват, че им е guilty pleasure. Но никой не може да каже, че е лош.

Да, „Пазители на галактиката“ е добър филм и е едно от заглавията, заради които лятото на 2014-а беше по-приятно и появата му дори оправда бутането в потен мол в Бургас, за да се гледа още веднъж на кино.

Три години по-късно към „Пазители на галактиката vol.2“ се пристъпва бавно, полека и малко като по стъкло. Защото е втора част на чудесна първа част. Какво може да се обърка? Общо-взето всичко. Но Джеймс Гън, който режисира началото и участва в написването на сценария и на двата филма, си знае работата.

„Пазители на галактиката vol. 2“ е добре изпипано продължение на своята чудесна, guilty pleasure първа част. Като всяка втора част и то има малко повече сол в манджата на моменти. Но това ще ви подразни само ако не си падате по солта. Аз лично я обичам.

Малко по-дългото време, нуждата от пет сцени след финалните надписи и претоплената романтична сюжетна линия, са дребните камъчета, които могат да оставят неприятно усещане у някого, само ако той им обръща достатъчно внимание. Но добрите моменти, като чувството за хумор на Дракс, чудесният Крис Прат, сексапилната Зоуи Салдана, появяването на goddamn Кърт Ръсел, бебето Грут, дублирано отново от Вин Дизел, но с детско гласче, бруталният хейтър Рокет, музиката, ефектите и дори леко сълзливият семеен сюжет, прерастващ в кофти кошмар, са толкова повече и по-цветни, че замитат неприятностите.

Пък и кой друг комиксов филм може да се похвали, че събира в рамките на два часа появите на Силвестър Сталоун, Кейт Баншет, патока Хауърд и Стан Лий? Нито един до момента! Както биха казали някои от персонажите тук:  „Отмъстителите, може да ми дишате прахта!“

Нуждата от непременни, бързи продължения е ненужна в повечето случаи, в които се появява. Освен ако не е направена добре, както е в този случай. 

В крайна сметка колко филма за супергерои са ни необходими, за да схванем сложността на мъже, които обичат да се обличат в чорапогащници и да скачат като нинджи по покриви? Не толкова много, колкото киноиндустрията си мисли. Освен ако тези супергерои не са като Пазителите.

Пазителите са куул и карат Тони Старк да изглежда като непораснал чичко, а хуморът на Спайдърмен да звучи като от лексикон. Те са яки, по онзи непретенциозен начин, по който са яки простичките неща в живота – музиката, киното, лятото, питието, партито, приятелите, сладоледът в парка… Те са комбинация от всичко това, подплатено с циничен хумор.

Но както пеят Fleetwood Mac в основното парче от саундтрака „Awesome Mix vol. 2“: „…if you don’t love me now you will never love me again…“, или ще се влюбите в Пазителите, или просто няма да са вашата чаша с цинизъм, сарказъм и визуални ефекти. Което и да е от двете, отношението е важно. А сега марш на кино!

 
 
Коментарите са изключени