„Проектът Флорида“: детска приказка в реалността на възрастните

| от Дилян Ценов |

Възможно ли е светът около теб да се разпада и да останеш щастлив? Възможно ли е да останеш недосегаем за ужаса на реалността? Може ли да не знаеш дали утре ще имаш покрив над главата си, и да се чувстваш добре? Когато си на шест, може.

Възможно е не само това, а още хиляди неща, запечатани в един от най-добрите филми на годината, „Проектът Флорида” на режисьора Шон Бейкър. Заглавието е част от 22-рия Международен София Филм Фест и може да бъде гледан до 29 март в съответните кина.

„Проектът Флорида” е поредното заглавие от дългия списък с независими филми от миналата година, които се откроиха на фона на големите блокбъстъри. Истината е, че днешната аудитория има голяма нужда от филми като този. Не само, защото тази почти двучасова лента е добра, а защото показва сблъсъка между невинното детско щастие и грозната действителност на живота след определена възраст.

the-florida-project2

Бейкър е майстор в изобразяването на грубата американска действителност. И тук, както и при Tangerine (2015), няма и следа от американската мечта. Вместо нея е животът е на метри от увеселителния парк Дисниленд в Орландо, Флорида, в мотел с лилави стени и с гръмкото име Magis Castle. Реалността е далеч от магията. Наемателите делят една перална машина (другите не работят), асансьорът вони, стаите разполагат  само с най-необходимото.

В този свят живеят 6-годишната Мууни и майка й, Хейли (Бриа Винате) – бивша стриптизьорка и настояща амбулантна търговка на парфюми. Всяка изкарана стотинка отива за плащане на седмичния наем. Мууни е „дете кошмар“. Тя псува, прави всякакви пакости, показва среден пръст на прелитащия хеликоптер и не би се поколебала да наруши нито една забрана.

the-florida-project-1508175616-article-header

Приказката започва в мига, когато момичето се събере с приятелите си – Скути и новонанеслата се в съседния мотел (Futureland) Дженси. Основното занимание на групичката е да вбесява живота на околните по всякакви начини, най-вече на управителя Бил (Уилям Дефо), и да муфти продавачите на заведенията за безплатен сладолед и гофрети.

Шон Бейкър е истински разказвач на истории и тази драма затвърждава името му не само като режисьор, а като сценарист и монтажист. Предпоследният му филм, Tangerine, разказва за историята на транссексуална проститутка, която се опитва да открие с кого й изневерява приятелят й, като по пътя пребива немалко заподозрени. Истински добрият кадър разказва и развива историята и в тези две заглавия на Бейкър това се случва. Майсторски монтаж и кинематография, които помагат на статичната история да не се изравни. За това заслуга имат и сценаристите – отново Бейкър в тандем с Крис Беркош (двамата работят заедно и в Tangerine). Диалогът е отрупан с цинизми, псувни и обидни жестове. Големи събития няма. В тази история, погледната през по голяма част от времето през наивните очи на Мууни, липсват големи случки, като изключим една, за която ще разберете след като гледате. В такива моменти изтърканият и клиширан епитет „различен” придобива истинско значение.

florida-project

С риск този текст да заприлича на реч в прослава на Бейкър, трябва да му признаем и още нещо. Този авангарден творец знае как да подбира актьорите си. Попадайки в профила на Бриа в Инстаграм, той решава да й осигури първата роля в киното. Най-малкото, което може да се каже за изпълнението й в ролята на Хейлим, е че това е повече от зашеметяващ дебют. Винате и Бруклин Принс (Мууни) дават истински урок за майчинството. А Бруклин Принс е истинска фурия на екрана. Триото е завършено от Уилям Дефо в ролята на управителя на мотела, който е единствения, пред когото Мууни би склонила глава. Не защото се плаши от него, а защото децата имат свои правила на поведение. И се подчиняват само на хората с подход, добрите хора.

The Florida Project Willem Dafoe

„Проектът Флорида” е филм, който оставя известна горчивина. Символиката на заглавието идва от работното име на проекта за Дисниленд в Орландо, Флорида (паркът е открит през 1971 г). Увеселителен парк, в който мечтите на децата стават реалност… но в работен етап. Все още не са. Далеч са от реализация. Защото в света на възрастните дори на най-добрата майка няма да й се размине, ако девет различни мъже са видяни да влизат и излизат от стаята й. Наемът трябва да се плаща. Лилавите стени на мотела и гръмкото име са само гадна заблуда.

Ако си късметлия обаче, историята ти може да завърши с отворен край, оставяйки мъничко надежда. Може, и това понякога се случва, някоя Дженси просто да те хване за ръката в пристъп на отчаяние и двамата да отидете там, където всяка детска мечта може да се сбъдне. На метри от Magic Castle… Възрастните да се оправят както могат.

 
 

Лятото гори с ангелите на Еманюел д’Анджело

| от chronicle.bg |

Еманюел д’Анджело е един от най-нашумелите фотографи в света на звездите и Инстаграм.

Профилът на италианеца е може би сред най-апетитните Инстаграм местенца, в които човек може да се потопи за глътка красота през лятото. Все пак, не всеки фотограф може да се похвали с това, че Емили Ратайковски и Бела Хадид са склонили да застанат пред обектива му.

Той успява да улови едни по-интимни моменти на моделите си; такива, които трудно ще видим по рекламните билбордове.

Вижте 15 от най-яките снимки в Инстаграм профила му, а ако искате, последвайте и самия профил тук.

 
 

Вим Вендерс: 7 страхотни филма на големия режисьор

| от chronicle.bg |

Вим Вендерс е един от еталоните за уникален режисьорски стил в киното. Филмите му отварят сетивата на зрителя и изострят чувствителността му и към най-дребните детайли. Роденият на днешната дата през 1945 г. режисьор е ключова фигура в Новото немско кино, номиниран е три пъти за „Оскар“, носител на „Златен лъв“ (Венеция), „Златна палма“ (Кан) и почетна „Златна мечка“ (Берлинале).

Вендерс започва като художник и според някои това допринася към склонността му към пейзажите, които виждаме почти навсякъде в кариерата му (например в „Солта на Земята“). Това, което го привлича най-много обаче, не са самите пейзажи, а хората, които ги запълват. Води го любопитството и търсенето на отговори за това как живеят хората, как страдат и се опитват да открият себе си. Тази мотивация го отвежда почти навсякъде на света, за да запамети завинаги на лента усещания, емоции и места, които в последствие променят начина, по който обикновения, но критичен зрител приема киното.

За масовата аудитория Вим Вендерс е познат с класики като „Париж, щата Тексас“ и „Крилете на желанието„. В изключително богатата си и разнообразна биография успява успешно да поддържа репутацията си  на аутсайдер, който умело работи както в голямото кино, така и в по-нишови проекти. Музиката винаги е ключ във филмите му, особено в документалните. Често присъстват артисти, на които самият той се възхищава – Пина Бауш, Себастиан Салгадо, Клуб Буена Виста.

Вендерс е майстор в редица жанрове. В биографията му има драми, документални филми, мистерии, криминални филми, любовни… има най-вече филми за житейския път и търсенето на Нещо. Днес този гигант навършва 73 години. По този повод можете да разгледате няколко негови филма, които можете да гледате отново.

 
 

Касъл рок: Лунапаркът на Стивън Кинг

| от Цветелина Вътева |

Имам една бизнес мечта: някой ден да направя гигантски тематичен лунапарк по Стивън Кинг. Представете си само: срещу някаква сума попадате в света на Краля, от канализацията стърчи червен балон, в Пущинака играят децата от „ТО“, отнякъде се появява санбернар с окървавена муцуна, а в далечината ви дебне червен плимут…

Макар и през телевизионния екран, нещо такова са постигнали Джей Джей Ейбрамс с неговата продуцентска компания Bad Robot и Warner Bros. TV, които стоят зад проекта „Касъл рок“ – най-новия ТВ продукт, построен върху творчеството на Кинг.

В последно време феновете на Краля бяхме задоволени с прекрасната екранизация на „ТО“, чието продължение очакваме през 2019г., с „Играта на Джералд“, която успя да ни потопи в психологическия ужас на една неволна затворничка в легло, както и със сериалите по „22.11.63“ и „Mister Mercedes“. Небрежно ще подминем опита за пресътворяване на екран на „Тъмната кула“, защото е лято и няма нужда от излишен негативизъм.

„Касъл Рок“ обаче е различен, и то по начин, който не ни разочарова. Сериалът не се базира на конкретна книга на Кинг. Действието е плод на работата на Джей Джей Ейбрамс, режисьорите и сценаристите, които работят с него, а ролята на самия Кинг е като съветник на продукцията.  И почеркът му е достатъчно видим.

Вероятно знаете, че Касъл Рок е измислено градче в щата Мейн, където са ситуирани романите „Мъртвата зона“, „Куджо“, „Тъмната половина“, „Рита Хейуърт, изкуплението Шоушенк“ и др.

Затворът Шоушенк е мястото, откъдето започва всичко в тази нова история, издържана в стилистиката на деликатния хорър. Онзи, в който няма черва и нагледни рязания на глави и крака, а страшното е по-скоро осезаемо, отколкото видимо: то е едно флуктуиращо зло, с което е пропита цялата сцена на действие и което се просмуква в костите ни като лепкава, ледена влага: усещане за наближаваща буря и дишаща във вратовете ни смърт.

MV5BMjM4OTE1NDc0M15BMl5BanBnXkFtZTgwNTE2MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Първата серия започва с едно рядко добре измислено самоубийство: началникът на затвора „Шоушенк“, където лежа Анди Дюфрейн, обвинен в убийството на съпругата си и нейния любовник, слага край на живота си като се подсигурява с потенциално обесване, обезглавяване, пребиване и удавяне. Good choice. Няма мърдане.

След това нишката започва да се плете: случаен надзирател открива в подземията на затвора героя на Бил Скарсгард: едно момче без история и слово, което изрича единствено едно име: „Хенри Матю Дийвър“. Момчето е изиграно от Бил Скарсгард: смелчагата, който скочи в жълтия гащеризон на Тим Къри и изигра втория клоун Пениуайз. Той е толкова очарователно кривоглед, че ако си излекува кривогледството, това би било огромна загуба за бъдещето на американското кино. Брилянтно психарска физиономия, която напомня на тази под маската на клоуна Боб Грей.

Хенри Матю Дийвър (Aндре Холанд) е адвокатът, който ще се замеси в мистерията на безименния затворник. Той самият има мрачно минало: резки флашбеци ни вкарват в неговата история: осиновен чернокож, отраснал в Касъл Рок и познат на жителите на града като момчето, което е убило баща си. Покрай работата на Хенри Дийвър, сериалът ни представя някои от любимите теми на Кинг: етиката и реалността на смъртното наказание, моралът в затвора, демоните на миналото.

MV5BMGEyMjM5ZjctYzc2Yy00MTY2LTkzMTItOGQ4NDZhMzlkZDViXkEyXkFqcGdeQXVyNjc5Mjg0NjU@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Сериалът с бавни, но сигурни крачки навлиза в драмата на един град, обладан от злото: запазена марка на Кинг, последвана от неуспешни опити на други писатели да я пресъздадат също толкова добре (пример: Дан Симънс с „Лятото на страха“). Тук са майката на Хенри Дийвър – болната от Алцхаймер Сиси Спейсик, нейният дългогодишен любовник, Алън Пангборн (Скот Глен), агентът по недвижими имоти с разписано едно убийство в детството си Моли Стрънд (Мелани Лински, която очевидно може да бъде достоен психар не само в комедийна обстановка, както сме я гледали в „Двама мъже и половина), Джаки Торънс (Джейн Леви), чието име ви е познато от Джак Торънс („Сиянието“) – оказва се, че тя е племенница на Джак, от когото наследихме култовата реплика „All work and no play makes Jack a dull boy“ др.

MV5BMTU2NjI1OTk1M15BMl5BanBnXkFtZTgwMDA2MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Актьорският състав е внимателно подбран и засега не се виждат издънки. Не присъстват и еднопластови персонажи: макар очевидно героят на Бил Скарсгард да не е от най-симпатичните и добри хора, дори неговият образ не е линеен. И все пак, до него се отнася репликата „The devil was a boy“.

Първите серии радват почитателите на добрия хорър с някои статични, но хипер въздействащи сцени, изградени изцяло върху традициите на доброто кино на ужасите: плъх в капан, катинар в близък план, човек в плюшен костюм на пума, разпльокан върху асфалт, погребано отдавна куче, аутопсия на затворник с татуирани свастики по лицето, отрязана глава в кал пр.

За разлика от филми като „Убийствен пъзел“ и „Човешка стоножка“, тук въздействието се гради не от самото действие, а от съзерцаването на последствието. Класата залага не на гнусното, а на страшното.

MV5BMjA5MzQ5NTkwNF5BMl5BanBnXkFtZTgwNjk1MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Онова страшно, което караше хлапетата от моето поколение тайно да си взимат филми на ужасите от видеотеката и да ги гледат настръхнали от уюта на спалнята на родителите си. Тези филми на ужасите приветстваме. Този прочит на Кинг е правилният: защото човекът, родил Касъл Рок в главата си, не е просто болен мозък, който търси чудовищата в килерите, канализациите и под леглата.

Той знае, че чудовищата се чувстват най-добре в душите на хората, а творчеството му ни дава някои скрити знаци как да ги борим.

До момента в HBO GO има качени пет епизода на сериала. Засега от Hulu обещават един сезон с общо 10 епизода. Нещо ни подсказва обаче, че ще има и втори.

 
 

Арета Франклин е тежко болна

| от chronicle.bg |

Легендарната певица Арета Франклин е много тежко болна, съобщава журналист и близък приятел на семейството ѝ.

Певицата, която е на 76 години е „тежко болна в Детройт. Семейството ѝ призова почитателите ѝ да се молят за нея и да уважат уединението ѝ“, написа журналистът Роджър Фридман на сайта си Showbiz 411.

Кралицата на соула се разболя от рак през 2010 г. Тя не е пяла от ноември 2017 г., когато се включи в гала на фондацията на Елтън Джон срещу СПИН. Последният й концерт беше във Филаделфия през август 2017 г.

През дългата си кариера Арета Франклин е спечелила 18 награди „Грами“. Сред най-големите й хитове са „I Say a Little Prayer“, „(You Make Me Feel Like) A Natural Woman“, „Day Dreaming“, „Jump to It“, „Freeway of Love“, „A Rose Is Still A Rose“. През 2005 г. тя получи Медала на свободата – най-високото американско гражданско отличие. През януари 2009 г. Арета Франклин пя на церемонията за встъпване в длъжност на президента Барак Обама.

Арета Франклин е първата жена, въведена в Залата на славата на рокендрола.

През 2008 г. списание „Rolling Stone“ я обяви за най-великата певица в историята.