„Проектът Флорида“: детска приказка в реалността на възрастните

| от Дилян Ценов |

Възможно ли е светът около теб да се разпада и да останеш щастлив? Възможно ли е да останеш недосегаем за ужаса на реалността? Може ли да не знаеш дали утре ще имаш покрив над главата си, и да се чувстваш добре? Когато си на шест, може.

Възможно е не само това, а още хиляди неща, запечатани в един от най-добрите филми на годината, „Проектът Флорида” на режисьора Шон Бейкър. Заглавието е част от 22-рия Международен София Филм Фест и може да бъде гледан до 29 март в съответните кина.

„Проектът Флорида” е поредното заглавие от дългия списък с независими филми от миналата година, които се откроиха на фона на големите блокбъстъри. Истината е, че днешната аудитория има голяма нужда от филми като този. Не само, защото тази почти двучасова лента е добра, а защото показва сблъсъка между невинното детско щастие и грозната действителност на живота след определена възраст.

the-florida-project2

Бейкър е майстор в изобразяването на грубата американска действителност. И тук, както и при Tangerine (2015), няма и следа от американската мечта. Вместо нея е животът е на метри от увеселителния парк Дисниленд в Орландо, Флорида, в мотел с лилави стени и с гръмкото име Magis Castle. Реалността е далеч от магията. Наемателите делят една перална машина (другите не работят), асансьорът вони, стаите разполагат  само с най-необходимото.

В този свят живеят 6-годишната Мууни и майка й, Хейли (Бриа Винате) – бивша стриптизьорка и настояща амбулантна търговка на парфюми. Всяка изкарана стотинка отива за плащане на седмичния наем. Мууни е „дете кошмар“. Тя псува, прави всякакви пакости, показва среден пръст на прелитащия хеликоптер и не би се поколебала да наруши нито една забрана.

the-florida-project-1508175616-article-header

Приказката започва в мига, когато момичето се събере с приятелите си – Скути и новонанеслата се в съседния мотел (Futureland) Дженси. Основното занимание на групичката е да вбесява живота на околните по всякакви начини, най-вече на управителя Бил (Уилям Дефо), и да муфти продавачите на заведенията за безплатен сладолед и гофрети.

Шон Бейкър е истински разказвач на истории и тази драма затвърждава името му не само като режисьор, а като сценарист и монтажист. Предпоследният му филм, Tangerine, разказва за историята на транссексуална проститутка, която се опитва да открие с кого й изневерява приятелят й, като по пътя пребива немалко заподозрени. Истински добрият кадър разказва и развива историята и в тези две заглавия на Бейкър това се случва. Майсторски монтаж и кинематография, които помагат на статичната история да не се изравни. За това заслуга имат и сценаристите – отново Бейкър в тандем с Крис Беркош (двамата работят заедно и в Tangerine). Диалогът е отрупан с цинизми, псувни и обидни жестове. Големи събития няма. В тази история, погледната през по голяма част от времето през наивните очи на Мууни, липсват големи случки, като изключим една, за която ще разберете след като гледате. В такива моменти изтърканият и клиширан епитет „различен” придобива истинско значение.

florida-project

С риск този текст да заприлича на реч в прослава на Бейкър, трябва да му признаем и още нещо. Този авангарден творец знае как да подбира актьорите си. Попадайки в профила на Бриа в Инстаграм, той решава да й осигури първата роля в киното. Най-малкото, което може да се каже за изпълнението й в ролята на Хейлим, е че това е повече от зашеметяващ дебют. Винате и Бруклин Принс (Мууни) дават истински урок за майчинството. А Бруклин Принс е истинска фурия на екрана. Триото е завършено от Уилям Дефо в ролята на управителя на мотела, който е единствения, пред когото Мууни би склонила глава. Не защото се плаши от него, а защото децата имат свои правила на поведение. И се подчиняват само на хората с подход, добрите хора.

The Florida Project Willem Dafoe

„Проектът Флорида” е филм, който оставя известна горчивина. Символиката на заглавието идва от работното име на проекта за Дисниленд в Орландо, Флорида (паркът е открит през 1971 г). Увеселителен парк, в който мечтите на децата стават реалност… но в работен етап. Все още не са. Далеч са от реализация. Защото в света на възрастните дори на най-добрата майка няма да й се размине, ако девет различни мъже са видяни да влизат и излизат от стаята й. Наемът трябва да се плаща. Лилавите стени на мотела и гръмкото име са само гадна заблуда.

Ако си късметлия обаче, историята ти може да завърши с отворен край, оставяйки мъничко надежда. Може, и това понякога се случва, някоя Дженси просто да те хване за ръката в пристъп на отчаяние и двамата да отидете там, където всяка детска мечта може да се сбъдне. На метри от Magic Castle… Възрастните да се оправят както могат.

 
 

Без визия за Евровизия 2019: България няма да участва в състезанието

| от chronicle.bg |

Не че ако се беше случило, щеше да мине без обичайните недоволства. В общи линии музикалното състезание „Евровизия“ всяка година е повод за избълването на стабилна доза недоволство към музиката (наша и чужда), към политическите обстановки и актуалните социални течения. Но когато, дори и при сегашния вид на конкурса, стане ясно, че България няма да участва, наистина разбираме, че „има нещо гнило в Дания“.

България няма да участва на следващото издание на „Евровизия“, което ще се проведе в Тел Авив. Това съобщава управителния съвет на БНТ, който е взел решението. Причината е „оптимизиране на публичните разходи“.

„През последните две години БНТ организира българското представяне в международния конкурс с подкрепата на партньори – продуцентски компании или професионални екипи, които участваха и във финансирането. Независимо от това, разходите за подготовката на българския участник, създаването и продуцирането на песен, сценичното представяне, производството на телевизионен клип и включване в събитията от програмата на конкурса значително надхвърлят разумните разходи, които обществената телевизия би могла да си позволи. Освен преките разноски за подготовка на съответния представител, държавите участнички си поделят и част от разходите за самото провеждане на конкурса, които тази година са в размер на 5 300 000 евро“, се казва в съобщението на БНТ.

От него не става ясно какви са бюджетните средства, които са отделяни за българското участие в Евровизия в последните години.

В тазгодишното издание на „Евровизия“ България се класира на 14-то място. Страната беше представена от групатa Equinox с песента „Bones“.

Това беше най-слабото представяне на български музиканти за последните 3 години. През 2017 г. Кристиян Костов успя да стигне до 2-ро място с парчето „Beautiful Mess“, а през 2016 г. Поли Генова се класира четвърта с песента „If Love Was a Crime“.

 
 

По-добре бягай

| от Антония Антонова |

Мама винаги казваше, че за да продължиш напред, трябва да оставиш миналото зад себе си. Мисля, че бягането ми беше точно заради това. Бягах три години, два месеца, четиринадесет дни и шестнадесет часа.

Форест Гъмп

Отиди в парка в неделното есенно утро и обърни внимание на бягащите. Те са всякакви. Сред тях има скъпо екипирани като за модна брошура атлети, хора, които видимо не са спортували в живота си, но се опитват сега, голи до кръста пенсионери от онези, които вечно са по шорти някъде на Витоша, хора в дънки и такива, които тичат с торби и чанти. Двойки, тройки, единици. Слушащи музика, запъхтяни, сериозни, усмихнати, секси, млади, стари. Амбицирани или преодоляващи мързела си. Доволни от себе си или вечно критични и можещи повече. Бързи и бавни.

Бягането приютява кого ли не.

Професионални спортисти и медицински лица са изговорили и изписали тонове слова за ползите му. Но бягането е много повече от грижа за тялото. То е време, което прекарваш сам с мислите си или сам с кучето си. То е и предизвикателство да издържиш още само 5 минути, още само един километър или поне до хей онова дърво там, след пейката. Бягането е отдушник. Потушител на напрежения и неутрализатор на злото. На онова – тихото и незабележимо зло, което се трупа по светофари и подлези, пристига по имейли и устройства, загнездва се в гърдите вътре, лепне катранено тежко и пречи на кислорода да стигне докъдето трябва, защото те кара да притаяваш дъх.

Преди 4 месеца смятах, че ако избягам един километър, ще легна и ще издъхна доброволно на студения асфалт пред някоя трамвайна спирка от онези, към които хората обикновено се придвижват по този начин. Хем съм активен иначе човек.

Оказа се, че съм грешила. Сега изминавам любителски между 5 и 10 километра 2-3 пъти седмично, бягайки. Това просто е единственият начин да се държа като дете или като луда пред хората, без да има проблем.

Възможно е да не виждаш прогрес в себе си и в живота, в човечеството и в тези неща изобщо, но започнеш ли да бягаш, дори да не си от онези – вечно доказващи се пред някой друг и постигащи постижения хора, ще видиш прогрес в бягането и това ще е супер.

Все ще изминеш, без да искаш дори, малко повече, малко по-бързо, въпреки цялата пот, изтощение и въображаеми пици, които валят от небето по алеята в парка върху фонтани от барбекю сосове. И това ще те накара да си доволен от свършената работа.

А когато свършиш нещо, от което си доволен, ставаш по-спокоен и по-приветлив човек, държиш се по-добре с другите и допринасяш за хубавото под това небе повече. В тоя живот на непрекъсната и спонтанна агресия, човек никога не знае в кой момент ще вземе сопата, както е казал поетът фийчъринг Белослава още в зората на хилядолетието. Затова е добре да се бяга.

Бягането е занимание за откриватели, за хора, които обичат да газят в калта, които умеят да се губят успешно и да охлузват коляно с финес, да се движат потни и негримирани сред другите хора, дори в близост до някой мол. Да са рошави, почервенели и изнемощели, да са усмихнати, стегнати и влюбени в музиката.

Бягането върви с агресивен рап, в който се казва как аз съм си аз, а другите са някакви други там, може би с тежък рок с лирики за битки и победи над лами и змейове, с разнообразен метъл или някаква зацикляща електронна музика, с която да държиш равномерно темпо.

Бягането върви също така със срещи с непознати, с нови приятелства, с нови хрумки, заради по-големия приток на кислород в мозъка, с нов външен вид, с нов живот.

Върви с нощта на наближаваща Нова година, когато, някъде между руската салата и третата ракия, идва времето за равносметка, която е супер яка, защото включва констатацията: „Тази година започнах да бягам„.

А бягането се спира трудно, почне ли се веднъж. Като цигари през пубертета е. Само пробвай няколко пъти. Уж на шега. И ще видиш.

 
 

Еднометрова пица търси двама кандидати, за да я изядат безплатно

| от chronicle.bg |

Забравете за 30-сантиметровите пици, които сте свикнали да си поръчвате, защото един пъб в Манчестър има оферта за вас!

Ето я и нея. Пица Маргарита метър в диаметър. Идва с два вида сос. Цената й? 50 паунда. Но има предизвикателство.

Ако двама души успеят а я изядат в рамките на 30 минути, става безплатна и двойката си получава парите обратно.

Супер, нали? За вас не знаем, но ние сме огромни почитатели на този тип предизвикателства, които са доста по-популярни в САЩ.

WhatsApp-Image-2018-10-10-at-09.47.27-1024x1024

„Това е брутално предизвикателство – казва един от опиталите се и провалилите се с пицата. – След само 15 минути се чувствах по-преял, отколкото съм преяждал през живота си.“

Как ви се струва? Имате ли човек до себе си, с когото да се справите с тази пица?

 
 

7 силни претендентки за следващия „Оскар“ за най-добра актриса

| от chronicle.bg |

Силният киносезон едва сега започва и все още имаме едни дълги три месеца преди да разберем със сигурност кои филми и хора ще се състезават в надпреварата за най-престижната кинонаграда – „Оскар“. Но някои от най-обсъжданите филми на годината вече излязоха и започнаха да се открояват определени имена.

И понеже жените актриси са нашата най-голяма  слабост, днес показваме някои от тях, които вървят стремглаво към първия ред на „Долби тиътър“.

Най-хубавото за нас, зрителите, тази година е, че конкуренцията в категорията за най-добра актриса ще бъде голяма. Наред с няколко познати имена, които по всяка вероятност ще бъдат сред първенците, се открояват и няколко сравнително нови за света на киното актриси.

Засега само няколко от най-обсъжданите филми са излезли по кината. По-голямата част са показани на големите кинофестивали през годината, които вече отминаха. Но отзивите на критиците и на фестивалните публики рядко се различават от това, което виждаме в края на януари, когато обявяват номинациите.

Затова разгледайте галерията горе, в която сме събрали 7 силни претендентки за „Оскар“ за най-добра актриса.