“Призови ме с твоето име“… и аз ще те призова с моето

| от chronicle.bg |

Всички, без оглед на сексуалната ориентация, сме преминали през този период. Времето на нещо ново, което се появява, за да остане завинаги. Времето на вътрешния бунт, на бягството от действителността, на отдаването на изкушението и на всички останали вълнения, които ни връхлитат след него. Някои нямат късмет и се губят по пътя. Други, също както младия Елио от филма на Лука Гуаданино, „Призови ме с твоето име“, имат щастието да срещнат онова, от което всеки млад човек има нужда преди да поеме дълго и несигурно пътуване – някой, който да ти каже: „Призови ме с твоето име и аз ще те призова с моето“. Филмът излезе на българския екран в рамките на фестивала за независимо кино, Sofia Independent Film Fest на 27-ми октомври и до 5-ти ноември зрителите могат да го гледат в кино Люмиер LIDL, Дома на киното, Г-8, Кино Одеон или Euro Cinema.

Действието се развива „някъде в Северна Италия“ през 1983 година. Италианската провинция не просто е в най-красивата си фаза, пейзажът говори, приканва те да се отдадеш на ленивост, на сладки удоволствия. Това е, което прави 17-годишният Елио прави, когато прекарва летата във вилата със семейството си. Чете, кара колело, плува и излиза с приятели. Чака да свърши лятото. Баща му е професор по археология. Всяка година в летния дом на семейство Пърлман професорът кани някой „узурпатор“ от студентите си. Тази година е Оливър – млад мъж, в средата на 20-те, с привлекателна физика и поведение на мъжкар. Освен научната работа, за която отговорен е професор Пърлман, някой трябва да запълва свободното време на Оливър – това е задача на Елио. В хода на действието „узурпаторът“ се превръща в повече от гост, в повече от приятел, в повече от първа любов.

Филмът е финалната поредица от трилогията на Гуаданино „Желание“. Както и в „Голямото плискане“ (втората част), и тук кадрите показват най-красивото от италианската провинция. Слънце, вода, тесни пътища и улички, селски площади, вечерни излизания под звуците на песните от „Флашданс“ и други диско хитове от 80-те. Сценарият е на Джеймс Айвъри, по романа на Андре Ациман. Тук отсъстват зрелищата и екшънът. Действието тече постепенно, плътно, без излишъци, някак естествено. Благодарение на актьорите в главните роли, Тимъти Шаламе(Елио) и Арми Хамър (Оливър), историята постига мисията си напълно. Върхът в двучасовата лента е финалният монолог на бащата Елио, в който са синтезирани основните послания на този филм. „Човек получава само веднъж душа и тяло.“, казва бащата. Не се изолирай за болката, защото с нейното притъпяване, ще притъпиш и способността си да обичат. Това е необходимо. „Не се затваряй в себе си, защото пропускаш живота, а след години вече нито тялото нито душата има енергията за още такива преживявания.“

„Призови ме с твоето име“ не е просто филм за първата любов на едно младо момче към по-зрял мъж. Не е просто разказ за сексуалното съзряване, нито е история за двама гейове, които се обичат. Това е лента, за която се говори трудно. Филмът не търпи да бъде описан в клишета от рода на филм за „копнежа“, „страстта“, „желанието“, „срамът“, „несигурността“. Произведението на Лука Гуаданино, по едноименния роман на Андре Ациман, е много повече от всичко гореизброено. Това е творба за щастието и необходимото нещастие, което изисква любовта, и което не трябва да ни плаши. Филм за необходимото отдаване на желанията, дори те да бъдат придружени от малко срам и обществено неодобрение. Филм за родителите и децата им.

Едва ли има друга съвременна лента, който да изследва темата за сексуалното съзряване и хомосексуалността по такъв едновременно реален и утопичен начин. Всичко би могло да се случи. Всичко се случва. Някъде там, някъде сега, може би някой Оливър среща някой Елио, може би не е в Италия и може би няма мъдри баща и майка. Може би тази история би им помогнала, може би би помогнала на всяко момче, мъж, момиче, жена, баща, майка по света. Дано.

 
 

Алек Болдуин стана баща за пети път

| от chr.bg |

Американският актьор Алек Болдуин стана баща за пети път, след като съпругата му Хилария го дари със син, съобщава сайтът Контактмюзик.

Шейсетгодишният Болдуин пусна в Инстаграм снимка с жена си и новороденото бебе. За бъдещото попълнение в семейството му стана известно миналия ноември. Момченцето е четвъртото общо дете на двойката. Алек има и голяма дъщеря Айрланд от брака им с Ким Бейсинджър.

Алек и Хилария станаха съпрузи през 2012 г., като само година по-късно на бял свят се появи първото им общо дете Кармен. След тях се родиха Рафаел и Леонардо. Хилария, която е йога инструктор, е с 26 години по-млада от съпруга си.

Here we go again! #BaldwinitosEverywhere

Публикация, споделена от Alec Baldwin (@iamabfalecbaldwin) на

 
 

Бившата Мис Вселена, която превърна Despacito в световен хит

| от chr.bg |

Лудостта по Despacito още не е напълно отминала. Повярвайте ни, няма как да не я чуете по морето и това лято.

Обожавана от едни и втръснала на други, няма как да не признаем обаче, че Despacito се превърна в тотален хит и покори целия свят.

Песента има вече над 5 милиарда (!) гледания в YouTube и още безброй милиарди пускания по телевизии, радиа, барове и купони.

Колкото и мелодична и заразяващата да мелодията обаче, клипът също не е лош. Вярваме, ще се съгласите.

Красивите жени, които се поклащат изкусително в ритъма на латино музиката, със сигурност, са допринесли за част от милиардните гледания в YouTube. А една от тях дори има титла заради красотата си.

Главната героиня в клипа е Зулейка Ривера, която през 2006 година, когато бе само на 18, бе коронясана за Мис Вселена.

Оттогава, вече 30-годишната ослепителна пуерториканка се изявява като модел, телевизионна водеща и актриса и стартира собствена колекция бански костюми.

Ривера има седемгодишен син – Себастиан Хосе Бареа Ривера, от баскетболиста Джей Джей Бареа, но двамата отдавна вече не са заедно.

А ако фактите, че се казва Зулейка, че е бивша Мис Вселена и че е звездата от клипа на Despacito, не са ви достатъчни, вижте повече в галерията.

 
 

Barcelona Gipsy Balkan Orchestra: Балканската музика те удря право в сърцето

| от Евелина Иванова |

Музиката им е точно толкова пъстра колкото подсказва и името на групата. Смесица е от стилове с дълбок корен, които преплитат мелодия и ритъм в нов звук – неподправен, проникновен и будещ страст към живота. Бандата започва пътя си от Барселона, Испания, но събира публика из цяла Европа. Отчасти и заради националната принадлежност на членовете й, която описва почти окръжност около Стария континент.

Полифоничната седморка на Barcelona Gipsy Balkan Orchestra (BGKO) – Sandra Sangiao (вокал, Каталония), Mattia Schirosa (акордеон, Италия), Julien Chanal (китара, Франция), Stelios Togias (перкусии, Гърция), Ivan Kovačević (контрабас, Сърбия), Daniel Carnobell (кларинет, Испания) и Oleksandr Sora (цигулка, Украйна), ще стигне и до българската публика на 26-ти май, с концерт в столичния Sofia Life Club.

Очакванията са за перфектен микс от кемзел и цигански ритми, страстно подправени с балкански дух. Хванахме ги за бърз разговор в паузата между два концерта от европейското им турне и вече чакаме лично да им стиснем ръката.

Barcelona Gipsy Balkan Orchestra е доста еклектична банда с членове от Испания, Италия, Франция, Сърбия, Гърция и Украйна. Как всъщност се намерихте?

Ние сме нещо като социална извадка на Барселона – всички живеем в този мултикултурен град, който ни събра. Запознахме се постепенно, по време на самостоятелните ни живи участия в различни клубове, а идеята да правим балканска музика се оказа спойката помежду ни.

Преди три години се прекръстихте от Barcelona Gipsy Klezmer Orchestra на Barcelona Gipsy Balkan Orchestra. Защо?

Променихме леко името си заради някои проблеми с авторските права, но  нищо от творчеството ни не се е променило съществено. Все още свирим много циганска, балканска и клезмер музика.

Има ли някой от вас, който да е от ромски произход?

Не, засега…

Може ли да се каже, че създавате собствен музикален жанр. Музиката ви сякаш минава отвъд циганското, балканското или клезмер звученето?

Всъщност никой от нас не беше правил такава музика преди BGKO– и сигурно начинът, по който я усещаме, нашата интерпретация ни прави различни, предлага друга гледна точка. Ние използваме наш собствен език, за да разказваме истории, език, който ни е познат и който се опитваме да обогатяваме всеки ден…

Кое в музиката на Балканите ви говори най-много и ви докосва най-дълбоко?

Всяка музика е отражение на хората, които я създават и които живеят с нея и чрез нея. Балканската музика и балканците те удрят право в сърцето. Така и трябва да бъде.

Битува схващането, че хората от Балканите сякаш не са особено склонни да приемат приликите помежду си. Мислите ли, че това е така и в музиката?

Сходствата между балканските народи са нещото, с което те трябва да се гордеят – те са отличителната им характеристика пред света. А различията помежду им просто допълват картината…Същото е и с музиката. Така виждаме нещата след всички тези години, в които правим балканска музика.

В новия ви албум Avo Kanto преобладават традиционните песни. Какво може да ни кажете за подбора на парчетата. Кои влязоха във финалната десетка? 

Песните в Avo Kanto разказват истории, които чухме по време на пътуванията ни по представянето на предишния ни албум Del Ebro Al Danubio – истории, които ни се иска да споделим с публиката, по наш си начин.

Има ли някоя традиционна българска мелодия, която не ви излиза от главата?

Много са. За албума сме избрали Криво садовско хоро, но всъщност изпълняваме много традиционни български песни. Балканските песни предизвикват експлозия от емоции по време на всяко наше живо участие.

Как върви турнето ви? Какво да очакваме по време на концерта ви в столичния  Sofia Live Club на 26-ти май?

Турнето ни върви страхотно! Много сме щастливи, че отново можем да прекараме малко време със стари приятели и да завържем нови приятелства чрез музиката си. Очакваме и в София да е същото! Да има много чисти балкански сърца.

Вашето послание към  българската публика?

Просто да е готова да се отдаде на емоциите, които балканската музика носи. Щастие, тъга, мъка, носталгия, ярост. И да го направи като нас – с цялата си душа…

 
 

Цялото ръководство на „Мис Америка“ вече е съставено от жени

| от chr.bg |

Организацията „Мис Америка“ назначи на всички важни ръководни постове жени, след като беше разтърсена от скандал с женомразки имейли, пуснати от бивши шефове от мъжки пол.

Сега за главен изпълнителен директор на организацията „Мис Америка“ е назначена Реджина Хопър. Марджъри Винсънт-Трип ще бъде председател на борда на директорите на фондацията „Мис Америка“. На топ позиция е и Гретхен Карлсън, която ръководи благотворителния борд на „Мис Америка“.

С промените, свързани с назначаването на жени на най-високите постове, организаторите на конкурса държат да дадат ясен знак, че в него младите участнички ще се чувстват сигурни и ще могат да развиват своите заложби.

Реджина Хопър е бивша „Мис Арканзас“, тя е прокурор и известен телевизионен журналист. Тя сменя на поста Сам Хаскъл. Преди време Сам Хаскъл, заедно с президента на организацията Джош Рандъл и председателя Лин Уайднър си размениха обидни за „миските“ имейли.

В. „Хъфингтън пост“ публикува изтекли съобщения от кореспонденцията им, в която осмиват бивши носителки на титлата „Мис Америка“ с груби и вулгарни коментари. Сред имейлите има и такъв, в който е използван термина за женски гениталии по отношение на една от победителките, във втори се желае смъртта на друга жена. В кореспонденцията бяха разкрити и спекулации колко секс партньори е имала „Мис Америка“ за 2013 г. Малори Хейгън.

Оставката на Сам Хаскъл влезе в сила веднага, докато Джош Рандъл и Лин Уайднър не се разделиха с постовете си още няколко седмици.

Организацията обяви оттеглянето на тримата си членове, след като предишния ден бивши носителки на титлата „Мис Америка“, включително Малори Хейгън, подписаха петиция за свалянето им от ръководните места.