shareit

“Призови ме с твоето име“… и аз ще те призова с моето

| от chronicle.bg |

Всички, без оглед на сексуалната ориентация, сме преминали през този период. Времето на нещо ново, което се появява, за да остане завинаги. Времето на вътрешния бунт, на бягството от действителността, на отдаването на изкушението и на всички останали вълнения, които ни връхлитат след него. Някои нямат късмет и се губят по пътя. Други, също както младия Елио от филма на Лука Гуаданино, „Призови ме с твоето име“, имат щастието да срещнат онова, от което всеки млад човек има нужда преди да поеме дълго и несигурно пътуване – някой, който да ти каже: „Призови ме с твоето име и аз ще те призова с моето“. Филмът излезе на българския екран в рамките на фестивала за независимо кино, Sofia Independent Film Fest на 27-ми октомври и до 5-ти ноември зрителите могат да го гледат в кино Люмиер LIDL, Дома на киното, Г-8, Кино Одеон или Euro Cinema.

Действието се развива „някъде в Северна Италия“ през 1983 година. Италианската провинция не просто е в най-красивата си фаза, пейзажът говори, приканва те да се отдадеш на ленивост, на сладки удоволствия. Това е, което прави 17-годишният Елио прави, когато прекарва летата във вилата със семейството си. Чете, кара колело, плува и излиза с приятели. Чака да свърши лятото. Баща му е професор по археология. Всяка година в летния дом на семейство Пърлман професорът кани някой „узурпатор“ от студентите си. Тази година е Оливър – млад мъж, в средата на 20-те, с привлекателна физика и поведение на мъжкар. Освен научната работа, за която отговорен е професор Пърлман, някой трябва да запълва свободното време на Оливър – това е задача на Елио. В хода на действието „узурпаторът“ се превръща в повече от гост, в повече от приятел, в повече от първа любов.

Филмът е финалната поредица от трилогията на Гуаданино „Желание“. Както и в „Голямото плискане“ (втората част), и тук кадрите показват най-красивото от италианската провинция. Слънце, вода, тесни пътища и улички, селски площади, вечерни излизания под звуците на песните от „Флашданс“ и други диско хитове от 80-те. Сценарият е на Джеймс Айвъри, по романа на Андре Ациман. Тук отсъстват зрелищата и екшънът. Действието тече постепенно, плътно, без излишъци, някак естествено. Благодарение на актьорите в главните роли, Тимъти Шаламе(Елио) и Арми Хамър (Оливър), историята постига мисията си напълно. Върхът в двучасовата лента е финалният монолог на бащата Елио, в който са синтезирани основните послания на този филм. „Човек получава само веднъж душа и тяло.“, казва бащата. Не се изолирай за болката, защото с нейното притъпяване, ще притъпиш и способността си да обичат. Това е необходимо. „Не се затваряй в себе си, защото пропускаш живота, а след години вече нито тялото нито душата има енергията за още такива преживявания.“

„Призови ме с твоето име“ не е просто филм за първата любов на едно младо момче към по-зрял мъж. Не е просто разказ за сексуалното съзряване, нито е история за двама гейове, които се обичат. Това е лента, за която се говори трудно. Филмът не търпи да бъде описан в клишета от рода на филм за „копнежа“, „страстта“, „желанието“, „срамът“, „несигурността“. Произведението на Лука Гуаданино, по едноименния роман на Андре Ациман, е много повече от всичко гореизброено. Това е творба за щастието и необходимото нещастие, което изисква любовта, и което не трябва да ни плаши. Филм за необходимото отдаване на желанията, дори те да бъдат придружени от малко срам и обществено неодобрение. Филм за родителите и децата им.

Едва ли има друга съвременна лента, който да изследва темата за сексуалното съзряване и хомосексуалността по такъв едновременно реален и утопичен начин. Всичко би могло да се случи. Всичко се случва. Някъде там, някъде сега, може би някой Оливър среща някой Елио, може би не е в Италия и може би няма мъдри баща и майка. Може би тази история би им помогнала, може би би помогнала на всяко момче, мъж, момиче, жена, баща, майка по света. Дано.

 
 
Коментарите са изключени