Патрик Мелроуз: „Изход, колеги, няма“

| от Цветелина Вътева |

Изход, колеги, няма!“. С този цитат ни посрещна на първата ни лекция като млади психолози проф. Дончо Градев, доктор на науките в СУ. Както може да се досетите, не ставаше дума за изход от сградата, а от живота, екзистенциалните кризи и собствената глава.

В духа на този позитивизъм се случва сериалът „Патрик Мелроуз“. Петте едночасови серии на британската телевизия Sky в копродукция с Showtime можете да гледате в HBO GO. Te са базирани на книгите на Едуард Сейнт Обин –  автор на полу-биографичните книги за образа Патрик Мелроуз.

Книгите се развиват в период от 60-те години на миналия век до началото на новото хилядолетие. Сериалът следва сюжета им плътно, като прави онова, което прави добрата телевизия с един текст: обогатява го, създавайки му визуален образ.

В първия епизод зрителите се срещат с въпросния Патрик Мелроуз, който получава телефонно обаждане с лоши новини (името на епизода е „Bad news“): баща му е починал. Следват озадачаващо на пръв поглед удовлетворение от тази новина, застъпено от едночасова хероинова епопея, минаваща през тъмните улици и скъпите хотели на Ню Йорк. Героят на Бенедикт Къмбърбач трудно ще събуди съчувствие: онова, което се вижда на пръв поглед, е един имунизиран срещу болката от загубата, емоционално изравнен наркоман, който не може да се пребори с демоните на миналото си.

Е че кой няма демони от миналото, ще се запита всеки очукан от живота човек“, който е готов да заклейми Патрик като богат лигльо с осакатена воля и разкапана ценностна система.

…До следващия епизод.

Сериалът бавно дърпа завесата от сцената, на която досега сме видели едно проядено от дефицити и презадоволеност висше общество и един негов продукт, който нещо се мъчи. Зад завесата, в един ретроспективен епизод, виждаме на живо кървавото, варварско, разкъсващо раждане на една травма. Натрапливо прецизната игра на Хюго Уийвинг работи много в посока картината на Патрик да стане по-детайлна и много неща да си дойдат на мястото. А втори епизод, „Never mind“, оставя зрителя с физиономия, все едно току що е изял шепа от най-горчивите бадеми.

Интересно е, че сме свикнали да съчувстваме на герои, проникнати от бедност и мизерия. А Патрик Мелроуз е богат. Той е израснал във феноменално имение с велик изглед и грамадна смокиня в двора. Но нали помните: Los ricos también lloran (Богатите също плачат).

И не просто плачат, а затъват в такова дълбоко и безизходно нещастие, за което хлапетата, израснали в мизерията на бразилските фавели не могат и да си мечтаят.

patrick-melrose-ending

Деградацията на Патрик продължава, а на преден план все още стои неговото остро страдание, нескопосано погребано под катраненочерно чувство за хумор, безумен цинизъм и очарователен нихилизъм. Образът на Мелроуз е сред онези великолепно изградени и неистово добре изиграни мъжки образи, които се превръщат в телевизионни и кино култове именно заради фасциниращата си негативност. (справка: Хю Лори като д-р Хаус).

А Бенедикт Къмбърбач е толкова естествен и толкова гениален в тази роля, че дори сме склонни да признаем, че не, той не е Шерлок. И Алън Тюринг не е. Нито доктор Стрейндж. Той е Патрик Мелроуз, който постепенно съблича невротичната си природа пред зрителя и разкрива своята безкрайна човечност и нормалност: един душевен стриптийз, който ни оставя замлъкнали като след катарзис.

Последните два епизода, „Mother`s milk“ и „At last“, правят нещо, което всеки психоаналитик би одобрил с усилено кимане на фройдистката си брада: обръщат се към майката. Майката на Патрик (брилянтна Дженифър Джейсън Лий) е един от най-комплексните образи в сериала. Което не е лесно при конкуренцията на един погълнат от мрака баща, една увлечена в разврата и изгубена в смисъла аристократка (Джесика Рейн), една фиксирана в децата си и нещастна в брака си съпруга (Анна Маделей) и, разбира се, нашият главен герой.

patrickmelrose_s01_trans_NvBQzQNjv4BqZgEkZX3M936N5BQK4Va8RWtT0gK_6EfZT336f62EI5U.jpeg

Елинор Мелроуз не е лош човек. Но въплъщава всичко онова, което представлява лошата майка. Нейните слабости злополучно са се пречупили в ролята й на майка, а неспособността й да защити сина си от злото събужда едновременно ненавист и жалост.

Нейният образ е библейски: той повдига въпроса за прошката, символично разрешен на фона на погребението й.

1033605_1_0_prm-eleanor_1024x640

В края на сериала завесата е не просто дръпната. Тя е срината на пода и изгорена. На сцената е оголеният герой (не, в сериала няма зърна и бедра), със свалени защити, достигнал до мястото, на което е време да се раздели с родителите си. Не само защото и двамата вече не са между живите. А защото единственият път към излекуването минава през болезненото и продължително преработване на травмите, най-добрите от които са дело на родителите. Няма шорткът.

Наркотиците, алкохолът, партитата, сексът, любовта, бракът, децата и приятелите са само опити човек да се измъкне от депресията и мрака и да поеме въздух. Но тези опити никога няма да бъдат успешни, докато всеки не се изправи пред своето „ТО“ (по Стивън Кинг). И не го погледне отблизо в очите.

 
 

Лятото гори с ангелите на Еманюел д’Анджело

| от chronicle.bg |

Еманюел д’Анджело е един от най-нашумелите фотографи в света на звездите и Инстаграм.

Профилът на италианеца е може би сред най-апетитните Инстаграм местенца, в които човек може да се потопи за глътка красота през лятото. Все пак, не всеки фотограф може да се похвали с това, че Емили Ратайковски и Бела Хадид са склонили да застанат пред обектива му.

Той успява да улови едни по-интимни моменти на моделите си; такива, които трудно ще видим по рекламните билбордове.

Вижте 15 от най-яките снимки в Инстаграм профила му, а ако искате, последвайте и самия профил тук.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

Гола сцена на Мерилин Монро беше открита 56 години след смъртта й

| от chronicle.bg |

56 години след смъртта на Мерилин Монро, нейна гола сцена от филма на Джон Хюстън, „The Misfits“, беше открита. Сцената, която Джон Хюстън изрязва от филма, се смяташе за унищожена, предава Deadline.

Откритието е направено то Чарлз Касило, докато е събирал информация за книгата си „Marilyn Monroe: The Private Life of a Public Icon“. Книгата разказва за бурния личен живот на най-известната блондинка  в историята и по-специално, за отношенията с баща й (или липсата на такива) и многото любовници, които пресичат пътя й.

Касило разбира за оцелелия запис по време на  интервю с Къртис Тейлър, син на продуцента на „The Misfits“, Франк Тейлър. Мъжът споделя, че е пазил записа в заключена стая откакто баща му умира през 1999 г.

misfits-the-1961-010-marilyn-monroe-in-plaits-clark-gable-00m-f45-00o-hmu
С Кларк Гейбъл в „The Misfits“

Лентата съдържа любовна сцена между персонажа на Кларк Гейбъл и този на Монро. В нея тя маха чаршафа, с който е покрита, и открива голото си тяло. Ако е била включена във филма, това най-вероятно е щяла да бъде първата гола сцена на американска актриса в голяма продукция от епохата на говорещото кино.

Режисьорът Джон Хюстън отказва да остави сцената във финалния вариант, защото според него не е била необходима на историята. Но продуцентът Франк Тейлър е осъзнавал важността на записа и го е съхранил. „The Misfits“ е заснет през 1961 г., а сценарият е на тогавашния съпруг на Мерилин Монро, Артър Милър. Той разказва историята на трима каубои, които се състезават за вниманието на красива жена. Това е последният филм на Монро.

Къртис Тейлър казва още, че не е решено какво ще се случи със записа.

 
 

Итън Пек ще бъде новия Спок в в „Стар трек: Дискавъри“

| от chronicle.bg |

Итън Пек беше избран за ролята на Спок във втория сезон на сериала „Стар трек: Дискавъри“, съобщи АФП.

Внукът на легендарния Грегъри Пек, който е на 32 години, наследява Закари Куинто и Ленард Нимой в ролята на фантастичния Спок със смесена кръв, получил от майка си човешките емоции, а от баща си – извънземната логика.

Излъчването на втория сезон на „Стар трек: Дискавъри“ трябва да започне в началото на 2019 г.

Итън Пек има роли в няколко филма и редица сериали, сред които „Шеметни години“, „10 неща, които мразя у теб“, „Чиракът на магьосника“, „Клюкарката“, „Дилъри на време“, „Проклятието на спящата красавица“, „I Ship It“.

6ee08d45f7a94d4c6fda9ee84833054a687ddf77