Патрик Мелроуз: „Изход, колеги, няма“

| от Цветелина Вътева |

Изход, колеги, няма!“. С този цитат ни посрещна на първата ни лекция като млади психолози проф. Дончо Градев, доктор на науките в СУ. Както може да се досетите, не ставаше дума за изход от сградата, а от живота, екзистенциалните кризи и собствената глава.

В духа на този позитивизъм се случва сериалът „Патрик Мелроуз“. Петте едночасови серии на британската телевизия Sky в копродукция с Showtime можете да гледате в HBO GO. Te са базирани на книгите на Едуард Сейнт Обин –  автор на полу-биографичните книги за образа Патрик Мелроуз.

Книгите се развиват в период от 60-те години на миналия век до началото на новото хилядолетие. Сериалът следва сюжета им плътно, като прави онова, което прави добрата телевизия с един текст: обогатява го, създавайки му визуален образ.

В първия епизод зрителите се срещат с въпросния Патрик Мелроуз, който получава телефонно обаждане с лоши новини (името на епизода е „Bad news“): баща му е починал. Следват озадачаващо на пръв поглед удовлетворение от тази новина, застъпено от едночасова хероинова епопея, минаваща през тъмните улици и скъпите хотели на Ню Йорк. Героят на Бенедикт Къмбърбач трудно ще събуди съчувствие: онова, което се вижда на пръв поглед, е един имунизиран срещу болката от загубата, емоционално изравнен наркоман, който не може да се пребори с демоните на миналото си.

Е че кой няма демони от миналото, ще се запита всеки очукан от живота човек“, който е готов да заклейми Патрик като богат лигльо с осакатена воля и разкапана ценностна система.

…До следващия епизод.

Сериалът бавно дърпа завесата от сцената, на която досега сме видели едно проядено от дефицити и презадоволеност висше общество и един негов продукт, който нещо се мъчи. Зад завесата, в един ретроспективен епизод, виждаме на живо кървавото, варварско, разкъсващо раждане на една травма. Натрапливо прецизната игра на Хюго Уийвинг работи много в посока картината на Патрик да стане по-детайлна и много неща да си дойдат на мястото. А втори епизод, „Never mind“, оставя зрителя с физиономия, все едно току що е изял шепа от най-горчивите бадеми.

Интересно е, че сме свикнали да съчувстваме на герои, проникнати от бедност и мизерия. А Патрик Мелроуз е богат. Той е израснал във феноменално имение с велик изглед и грамадна смокиня в двора. Но нали помните: Los ricos también lloran (Богатите също плачат).

И не просто плачат, а затъват в такова дълбоко и безизходно нещастие, за което хлапетата, израснали в мизерията на бразилските фавели не могат и да си мечтаят.

patrick-melrose-ending

Деградацията на Патрик продължава, а на преден план все още стои неговото остро страдание, нескопосано погребано под катраненочерно чувство за хумор, безумен цинизъм и очарователен нихилизъм. Образът на Мелроуз е сред онези великолепно изградени и неистово добре изиграни мъжки образи, които се превръщат в телевизионни и кино култове именно заради фасциниращата си негативност. (справка: Хю Лори като д-р Хаус).

А Бенедикт Къмбърбач е толкова естествен и толкова гениален в тази роля, че дори сме склонни да признаем, че не, той не е Шерлок. И Алън Тюринг не е. Нито доктор Стрейндж. Той е Патрик Мелроуз, който постепенно съблича невротичната си природа пред зрителя и разкрива своята безкрайна човечност и нормалност: един душевен стриптийз, който ни оставя замлъкнали като след катарзис.

Последните два епизода, „Mother`s milk“ и „At last“, правят нещо, което всеки психоаналитик би одобрил с усилено кимане на фройдистката си брада: обръщат се към майката. Майката на Патрик (брилянтна Дженифър Джейсън Лий) е един от най-комплексните образи в сериала. Което не е лесно при конкуренцията на един погълнат от мрака баща, една увлечена в разврата и изгубена в смисъла аристократка (Джесика Рейн), една фиксирана в децата си и нещастна в брака си съпруга (Анна Маделей) и, разбира се, нашият главен герой.

patrickmelrose_s01_trans_NvBQzQNjv4BqZgEkZX3M936N5BQK4Va8RWtT0gK_6EfZT336f62EI5U.jpeg

Елинор Мелроуз не е лош човек. Но въплъщава всичко онова, което представлява лошата майка. Нейните слабости злополучно са се пречупили в ролята й на майка, а неспособността й да защити сина си от злото събужда едновременно ненавист и жалост.

Нейният образ е библейски: той повдига въпроса за прошката, символично разрешен на фона на погребението й.

1033605_1_0_prm-eleanor_1024x640

В края на сериала завесата е не просто дръпната. Тя е срината на пода и изгорена. На сцената е оголеният герой (не, в сериала няма зърна и бедра), със свалени защити, достигнал до мястото, на което е време да се раздели с родителите си. Не само защото и двамата вече не са между живите. А защото единственият път към излекуването минава през болезненото и продължително преработване на травмите, най-добрите от които са дело на родителите. Няма шорткът.

Наркотиците, алкохолът, партитата, сексът, любовта, бракът, децата и приятелите са само опити човек да се измъкне от депресията и мрака и да поеме въздух. Но тези опити никога няма да бъдат успешни, докато всеки не се изправи пред своето „ТО“ (по Стивън Кинг). И не го погледне отблизо в очите.

 
 

Енрике Иглесиас за Анна Курникова: Правя повече секс от всякога

| от chr.bg |

„Правя повече секс от всякога“, сподели самият Енрике Иглесиас, след като целуна страстно фенка на сцената по време на един от последните си концерти.

Латино певецът се похвали, че в момента той и любимата му Анна Курникова се радват на отличен интимен живот. В края на миналата година тенисистката дари Енрике с близнаци, но очевидно раждането не се е отразило негативно на отношенията им в спалнята.

Енрике споделя също, че след раждането на близнаците сексът бил намалял, но в момента той и Анна са по-щастливи и страстни от всякога.

Тенисистката и поп певецът започнаха връзката си още през 2001 г. И въпреки че все още не са женени, създадоха чудесно семейство.

Вижте тази публикация в Instagram.

#Россия #worldcup2018 #GoRussia

Публикация, споделена от Anna Аня (@annakournikova) на

 
 

Да изживееш старините си в 5-звезден лукс

| от Вучето |

С настоящия текст не искам да  разбуня духовете, а най-малкото пък да натъжа хилядите бедстващи пенсионери в България. Но животът е такъв, какъвто се случва, и за съжаление, е различен за тези, които се раждат под слънцето и тези, които се раждат под дъжда.

Съзнавам, че вече е доста изтъркано да се натяква, че за социалния стандарт на една страна се съди по това как тя третира животните, инвалидите и пенсионерите. И все пак, признавам си, ме гложди отвътре да се отдам на лека журналистическа гавра, като цитирам смехотворни изказвания от типа на “Средно с 20 лева вдигат пенсиите догодина”. Значи ако от догодина 70-годишните не се разпукат от лукс, не знам кога ще е… Но докато това стане, българският пенсионер ще продължава да износва шлифера си от 78-а (“същият като на Ален Делон”), да обикаля по 24 км ежедневно с трамвая в търсене на по-евтин с 10 стотинки шпеков салам, а през зимните месеци да тегли чоп дали да си плати парното или лекарствата за сърце.

В същото време, на 2 700 километра северно от София, 50 и няколкогодишният норвежки предприемач Томас Ериксен е застанал на тераса на втория етаж на една стара жилищна кооперация, разположена на скално възвишение малко извън Сандефиорд в Южна Норвегия. От високото има великолепен изглед към фиорда, вижда се и датският бряг отсреща.  Слънцето клони към залез и драматизмът на късните слънчеви лъчи добавя известна доза патос към жестовете и думите на Ериксен. Той посочва към един гол планински хребет вляво и казва, че там възнамерява да построи първия петзвезден старчески дом в Норвегия. Ще се казва “Вила Моколен” и ще отвори врати през 2020 г.

Кое прави проектът толкова петзвезден?

Всеки от обитателите ще трябва да заплаща по 1, 25 милиона крони (250 000 лева) годишно, за да живее там. “Наемът” покрива 24-часови грижи от страна на висококвалифициран персонал, личен шофьор, сервитьор, шопинг асистент, хранене в ресторант с шеф-готвач с поне една звезда Мишлен. В цената се включва още: лъскане на обувки, организиране на разнообразни занимания и игри, както и денонощна охрана на обекта. “Вила Моколен” ще разполага със салон за гости, винарна и спа център. Изобщо life is life… докато не свърши. Което пък подсеща, че обитателите могат да останат във вилата, докато не се преселят в един по-добър свят. Но нали не мислите, че при така описаните условия в старческия дом, отвъдният живот, предлаган от която и да е религия, може да бъде по-добър?!

Но докато това се случи…

“Човек може да страда от Паркинсон или деменция, но все пак да има един хубав живот при нас, “ казва Ериксен. Ако обаче обитателят се нуждае от специални медицински грижи, ще трябва да плаща допълнително към тези милион и 250 хиляди. Така де, няма безплатен обяд. Нито пък безплатен Паркинсон!

Кой ще живее във “Вила Моколен”?

През последните десет години заложената в закона идея за абсолютното равноправие във всички обществени сфери, засегна и грижата за  възрастните хора. В Норвегия на теория не е от значение кой колко има в банковата си сметка, защото  всички получават еднакъв пакет услуги при настаняване в държавно заведение. На практика обаче се оказва, че тези, които имат по-високи доходи, плащат повече за място в обикновен старчески дом.  Обаче палачинката е на път да се обърне. По-заможните старци започват да се осъзнават и вече не са съгласни да плащат един милион, за да живеят в най-обикновен държавен старчески дом. „О не, сър, и ние искаме своето уиски с пура и оркестърът да свири!“ Проекти като този на Ериксен им предоставят възможност да избират как да доживеят дните си на този свят. Повечето частни предприемачи в този сектор менажират старческите заведения по общинска поръчка. Това означава, че една част от месечната такса се заплаща от държавата. Затова, като се тегли чертата накрая, излиза, че не е кой знае колко по-скъпо да се живее във вили и палати като “Моколен”, отколкото в обикновен държавен дом. Затова и на въпроса “Кой ще живее във “Вила Моколен”?, отговорът би следвало да бъде: Всеки средностатистически норвежки пенсионер-милионер. А те не са малко предвид факта, че задължителните и частни пенсионни осигуровки гарантират стабилни доходи и на стари години.

Сред тези пенсионери е и 89-годишният вдовец Арне Гранлие. Той живее в подобно частно заведение за възрастни хора – “Вила Грижа”, която се намира в северната част на столицата. Докато похапва домашно приготвен ябълков сладкиш, Арне не пести хвалбите. Всичко му харесва тук – храната, денонощните грижи, хигиената. Арне казва, че престоят му струва по 967 крони (193 лв) на ден.

Синът на Арне изчислява годнишните разходи за престоя на баща си в дома на стойността на един хубав чисто нов автомобил. Но в никой случая не съжалява. “С радост влагаме спестените през годините от тате пари за живота му във “Вила Грижа”. За какво друго иначе бихме ги използвали освен за това на него да му е добре?”

„Ами за много неща, хелоу!“ бихме извикали в един глас ние там долу, на Балканите. Като, например, за   закупуване на собствено жилище, нови гърди за жената и дъщерята, както и за този нов, супер як автомобил, за който вече стана дума. Бива ли да се трошат толкова пари, за да може един дъртак да яде кекс и да се радва на млади санитарки?

Само че различни народи, различни нрави… И различни социални системи!

 
 

П. Г. Удхаус: „Човек не се смее много, когато е сам.“

| от chronicle.bg |

Никой никога не е сбъркал с четенето на сър Пелъм Гренвил Удхаус.

Английският писател хуморист в продължение на 70 години пише едни от най-остроумните и забавни романи на английската литература. 40 години след смъртта си, продължава да бъде четен и обичан.

Роден е на днешната дата в Англия през 1881 г. в семейство от висшата класа. По-голямата част от зрелия си живот прекарва във Франция и САЩ, но винаги основни персонажи в книгите му са членове на висшето английско общество от преди Световните войни.

Забавният англичанин е татко на чудесните персонажи Джийвс и Устър, в чийто обувки може да гледате Хю Лори и Стивън Фрай на екран, както и на безброй шеги с английските обноски и нрави.

Българският е чел и чете редица негови книги, сред които „Нещо свежо в Бландингс“, „Стрихнин в супата“, „Горе главата, Джийвс“… А днес, ние предлагаме няколко цитата на един от най-добрите хумористи на миналия век.

pg-wodehouse-01

„Най-лошото на гнева е, че те вкарва в потресаващи прояви на безразсъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш както можеш.“

„Знаете ли, колкото повече живея, толкова повече разбирам, че големият номер в живота е да си достатъчно убеден какво точно искаш и да не се оставяш да те разколебаят разни хора, които си мислят, че знаят повече от теб.“

„Това е животът – постоянна поредица от неразбирателства и прибързани действия.“

„Винаги съветвам хората, никога да не дават съвети.“

114120469-594x594

„Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.“

„Няма по-сигурна основа за добро приятелство, от еднакъв вкус за литература.“

„Има едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.“

„Понякога просто сядам на пишещата машина и псувам.“

515383808-594x594

„Най-ужасната работа в писането е, че никога не можеш да си сигурен дали написаното си струва.“

„Човек не се смее много, когато е сам.“

„За да откриеш истинския характер на един човек, поиграй голф с него.“

„В разговорите съм като играчка с часовников механизъм – трябва да бъда нагласен първо.“

2911212-594x594

„Никога не съм завиждал на друг писател. Такъв ненаситен читател съм, че винаги съм благодарен, когато си намеря нещо хубаво да чета.“

„И тя има мозък за двама, което е точно количество, което едно момиче трябва да притежава, за да се омъжи за теб.“

„Той беше точно толкова интелигентен, за да знае кога да си отвори устата, докато яде, но със сигурност не повече.“

„Ако има нещо, което не харесвам, е някой да ми споделя мъките си, когато аз искам да му споделя моите.“

 
 

Джони Деп ще участва и във „Фантастични животни 3″

| от chronicle.bg |

Докато очакваме втората част от поредицата „Фантастични животни“, „Престъпленията на Гринделвалд“, Джони Деп съобщи новината, че ще повтори ролята на злия магьосник Гелърт Гринделвалд в следващ филм на спинофа на Хари Потър.

Това е съобщил актьора по време на кинофестивала в Цюрих преди няколко дена, предава Collider. След като разказва за влизането в ролята на Гринделвалд, Деп добавя: „Беше страхотно и очаквам следващата част от поредицата, която мисля, че трябва да се снима в средата на другата година.“

Напомняме, че когато ролята на Гринделвалд беше дадена на Джони Деп, феновете на поредицата инициираха петиция изборът на актьор да бъде променен.

В началото на 2016 г. Амбър Хърд, обвини съпруга си, че бил емоционално и физически нестабилен. Година по-късно двамата се разведоха, а Деп трябваше да й изплати 7 млн. долара. При избухването на скандала в Холивуд с обвиненията в сексуален тормоз, режисьорът Дейвид Йейтс защити актьора, въпреки че към него не бяха отправени сериозни обвинения.

Към момента публиката очакваме втория филм „Фантастични животни“, където Деп е в главната роля. И въпреки недоволството, което се е надигнало срещу него в последните години, бихме се радвали да го видим още веднъж в ролята на Гелърт Гринделвалд.

Премиерата на „Фанстастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ е на 16 ноември.