Първи впечатления от премиерата на „Геният: Пикасо“

| от Дилян Ценов |

Netflix е в стихията си и бълва оригинални сериали на конвейер. „Историята на прислужницата“ излиза само след дни. Телевизията е навсякъде. Ние обаче бяхме насочили мерника на една продукция още от миналата година, когато Джефри Ръш направи хит в първия сезон на сериала с лаконичното заглавие „Геният“. National Geographic вдигна летвата много високо с първия сезон добре направения биографичен сериал, разказващ историята на Алберт Айщайн.

Съвсем естествено очаквахме същото и от втория сезон, посветен на най-влиятелният художник на миналия век – Пабло Пикасо. В неделя в ефира на NG от 21:55 (и следващите недели) българските зрители видяха първите два епизода, в които роденият в Малага (също като Пикасо) Антонио Бандерас се превъплъщава в главната роля.

Най-малкото, което засега можем да кажем за сериала е, че той има завиден потенциал не просто да бъде добър развлекателен продукт, а и да предложи нещо друго, освен масово търсените хляб и зрелище – информация. За същината на изкуството, артиста като психология и настройка към света и разбира се, прочит на живота на Пикасо за удовлетворение на воайорите. Нещо, което е рядкост за продукция, предназначена за масовия зрител.

Ето няколко неща, които ни направиха впечатление от премиерните два епизода на втория сезон на „Геният: Пикасо“.

seriesDetail

Антонио Бандерас и компания

Цялостно трябва да изчакаме да видим всичките десет епизода, за да кажем дали вторият сезон стъпва подобаващо в обувките на първия. Не е необходимо обаче да го гледаме целия, за да кажем, че Антонио Бандерас е достоен заместник на Джефри Ръш в главната роля. Испанецът е Пабло Пикасо и това си личи по всичко – самочувствието, жестовете, начинът на говорене, дрехите. Всичко в изпълнението на Бандерас говори за майсторска актьорска игра на границата с хамелеонството. Предимство при него е и, че е роден в същия град, в който и Пикасо (Малага) и най-малкото може много лесно да улови някои типични за испанската народопсихология черти. Но неговият партньор, Алекс Рич, в ролята на младия артист се справя също толкова добре. Целият актьорски състав, в това число и немалкото жени, повечето любовници, не остават длъжни на историята. Най-напред засега поставяме Саманта Коли в ролята на Дора Маар - любовница и муза на великия артист.

Костюмите на Соноо Мишра и декорът

genius_s2_13-e1515862845653

Както във всяка периодична драма, не можем да си затворим очите пред добре свършената работа на дизайнерите – тези на костюмите и тези на снимачната площадка. Когато историята предразполага изобилие (от дрехи, от сцени, от характерности) е много лесно костюмите да станат кичозни, а декорът бутафорен. Тук всичко е премерено и вкарано в прилични граници, така че актьорите, диалога и всичко останало, да не потъва в испанския хаос и разхвърляното ателие на Пикасо. Точно обратното – декорът на Арвиндър Гриуол и костюмите на Соноо Мишра са завръщане към началото на двайсети век в Испания, а след това умело ни пренасят в Париж преди времето на „Лудите 20″.

Историята на Пикасо

genius_s2_73

Хем е лесно, хем е много опасна територия да се разхождаш по такъв терен. Историята на един най-влиятелният художник на ХХ век може да изглежда апетитно, но за да бъде разказана добре, трябва да се намери точната граница. Частица от нас няма как да не бъде повлияна дори само от факта, че става въпрос за почти митологичната личност на Пабло Пикасо – известен с безброй неща, освен с чудовищния си талант. Тук са трудното детство в Малага, напускането на родния град, отношенията с бащата, първите години в Париж, менторството на Гъртруд Стайн и разбира се… стотиците жени, които минават през леглото на художника. История, която сама по себе си  грабва.

Колкото до сценария…

Не просто история, която грабва, но и която е разказана добре. Увлекателно. Заслугата е на Кенет Билър и Ноа Пинк, които са сценаристи. Сценарият, макар и да дотежава с постоянното преплитане на двете сюжетни линии (младия и възрастния Пикасо), е умело концентриране не 91-годишния живот, в който ако се вгледаме сериозно всеки период от творчеството е продукт за сериал.

genius-picasso-tile-2e7e209ejpeg

Режисурата на Рон Хауърд и Минки Спиро

И естествено, нищо от горенаписаното нямаше да си струва ако не беше режисурата на първите два епизода – първият от Рон Хауърд и вторият от Минки Спиро. Двамата успяват да синтезират всичко около две идеи различни, но същевременно подчинени на общата история. А тя е да разкажат какво крие в себе си този специално човек, когото светът единодушно нарича „гении“. Изкуството ли е на първо място или семейството? Свързани ли са двете неща или за творецът няма връзка, а съществува само едното? Къде е любовта и изобщо каква форма има тя? Може ли да вирее в традиционната форма, каквато си я представяме. Самият факт, че зрителят си задава тези въпроси е показател за добре свършената работа и за наличието на сериал, който с премиерата си даде висока заявка.

Ако задържи така ние ще му стискаме палци септември да обере някоя друга награда „Еми“. 

Следващите епизоди на „Геният: Пикасо“ са тази неделя от 21:55 по National Geographic. 

 
 

Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж

| от chronicle.bg |

Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.

Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.

Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.

До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.

Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.

„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.

 

 
 

Бебетата, на които Game of Thrones даде имена

| от chronicle.bg |

Неслучайно се твърди, че в последните седем години светът е обхванат от Game of Thrones мания. И как иначе да наречеш вълната, която сериалът на HBO предизвика, предвид факта, че във Великобритания родителите продължават да кръщават децата си на любимите си герои от поредицата?

Нова статистика на BBC за имената на бебетата в Обединеното кралство показва, че за последната година 343 новородени момичета са кръстени с името Аря, 73 – Калийси, а 11 момчета носят името Тирион. Освен Калийси, три момичета носят името Денерис. (Припомняме, че Калийси е титлата равнозначна на кралица, която дотраките дават на Денерис Таргариен). Рекорден брой момичета през миналата година носят името и на най-голямата дъщеря на Старките – Санса.

Към този момент най-коравата дъщеря на Нед и Кейтлийн Старк, Аря, е най-популярният избор за име на бебета. В сравнение с 2016 г. броят на новородени с нейното име се е покачил.

В класацията с имена на бебета, взети от художествени персонажи, присъстват и имена от „Междузвездни войни“. 149 момичета са кръстени Леа (на известната  героиня на Кари Фишър), а 70 момчета носят името Кайло – психопатът, който убива собствения си баща.

 
 

Ах, този джаз на Катрин Зита-Джоунс!

| от chronicle.bg |

 Катрин Зита-Джоунс е от онези актриси, които доказват, че не е необходимо да имаш десетки добри роли една след друга – достатъчно е да имаш няколко, но да са право в десятката.

Уелската актриса е една от най-характерните в киното. Играе от ранна детска възраст, прави пробива си в киното през 1998 г. Във филма на Мартин Кампбел, „Маската на Зоро“. Получава световна слава след тази роля, която обаче идва със съответните „странични ефекти“. А именно – физическият облик като основна характеристика. Колко грешно предполагане, защото само след 4 години на екрана се появява Велма Кели – жената от „Чикаго“. Наричаме я жена понеже Зита-Джоунс прави от един персонаж жив човек, който и до днес е сред най-запомнящите се не само в жанра на мюзикълите, но и в киното като цяло.

Не, Катрин Зита-Джоунс никога не е била и никога няма да бъде просто красив секссимвол, който пробива с помощта на външен вид. Дали е съблазнителката от „Маската на Зоро“, убийцата от „Чикаго“, бременната съпруга готова на крайности от „Трафик“ или дори Оливия де Хавиланд от „Вражда: Бети и Джоан“ Катрин Зита-Джоунс е неотразима – като жена и като актриса.

Вчера тя навърши 48 години. Само можем да й се възхищаваме (а жените да й подражават). По този случай събрахме любимите ни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.