shareit

„Отворени рани“, епизод 1: това е само началото

| от Дилян Ценов |

Уинд Гап е място, което не предразполага към нищо интересно. Точно обратното – това е едно от онези малки градчета в Централна част на САЩ (щата Мисури), където животът тече така бавно, че е неминуемо след завръщането в родното си място Камил Прийкър да не бъде нападната от демоните от миналото. Дори след убийството, улиците са пусти на фона на оживлението в Чикаго. Хората се познават добре и всеки новодошъл веднага буди подозрение. Градчето изглежда спряло, въпреки ужасът, която витае тук.

Добре дошли в света на новия сериал на HBO, „Отворени рани” (Sharp Objects) – поредният лимитиран сериал, който още с първия си епизод дава сериозната заявка да бъде един от най-добрите на годината. Жан-Марк Вале има задачата да режисира осемте епизода на поредицата, които ще излизат всеки понеделник в следващите осем седмици в ефира на HBO и в онлайн платформата HBO Go. Първоизточникът на историята не вещае нищо повече от поредния добре изграден, разпадащ се свят на авторката Джилиан Флин. „Отворени рани” е добър психологически трилър, който за щастие на феновете, има достатъчно екранно време, за да изследва и покаже всеки елемент от тази история, чийто изход зависи единствено от издръжливостта на участниците в нея.

Първият епизод на „Отворени рани” пристига у нас в понеделник (09.07) и определено има какво да ни покаже. Не само на феновете на стилистиката на „Големите малки лъжи” или на дълбочината на „Истински детектив”, но и на всички почитатели на добрите сериали. Гледахме първият епизод и днес изваждаме няколко неща, заради които си струва да му отделите време.

sharp objects, отворени рани

Романът и една дългоочаквана екранизация

Камил Прийкър работи като репортер в Чикаго. През поредния рутинен работен ден, тя получава задача от редактора си да отиде в родния си град и да се върне с любимото на всеки редактор: история. Преди година мястото е било шокирано от убийството на младо момиче, извършителят не е намерен, а преди време е изчезнало още едно момиче. Камил приема с неохота, защото връщането в Уинд Гап означава отваряне на незаздравелите рани от времето, когато е карала ролкови кънки по склона на пустия крайградски. Пристигането в отдалечения Уинд Гап само усилва виковете от миналото и задълбочава зависимостите на Камил.

Още с публикуването на романа през 2006 г. Джилиан Флин си създава образа  на автор бунтар. Стивън Кинг харесва историята, която редица издатели преди това отхвърлят. Камил Прийкър (както и следващите женски персонажи на Флин) е различния тип женски стоик. Тя не демонстрира надмощие над ситуациите, а точно обратното – остава в техен плен. Да изживее многократно своето страдание е  нейният несъзнателен начин да го преживее. Именно множеството й слабости я правят забележителен персонаж. 12 години са били нужни, за да може първият роман на Джилиан Флин да бъде екранизиран, а междувременно на бял свят се появяват романът „Не казвай сбогом”, екранизиран за киното през 2014 г., и Ейми Дън е изиграна от Розамунд Пайк. Това лято е ред на „Отворени рани”, който по приятно стечение на обстоятелствата излиза по същото време, когато книгата се появи на българския пазар. Сценарият е дело на екип от няколко души, сред които е и авторът на романа.

sharp objects, отворени рани

Защото Жан-Марк Вале режисира

Той е от онези режисьори, които дори без кредит в началните надписи може да бъде разпознат. Похватите, които канадецът използва в „Големите малки лъжи” присъстват и тук без обаче да се превръщат в режисьорски щампи. Те са адекватно поставени на правилните места, точно когато има нужда от тях. При Вале всички елементи разказват своя история и служат като втори глас на основния двигател, задвижващ историята. Кинематографията и звукът често са в контраст – когато единият стане „агресивен”, рязък, другият се „оттегля” и оставя на въображението да допълни картината. Снимачните ъгли са също толкова важни за разкриването на сложния персонаж на Камил Прийкър и дават на зрителя още един прозорец към нейния свят. Жан-Марк Вале е майсторът, който успява да извлече мрачната и на моменти непоносима атмосфера на дебютния роман на Джилиан Флин.

sharp objects, отворени рани

Ейми Адамс и компания

Ейми Адамс е в ролята на Камил Прийкър – роля, в която отдавна искаме да я видим. В киното тя отдавна е доказала, че психологическият трилър е един от нейните жанрове. Адамс е айсбергът на сериала, от който едва 10% излиза над повърхността. В ролята на майка й влиза Патриша Кларксън („Pieces of April”, “House of Cards”), поредният успешен подбор в кастинга. Адора Крелин повече наподобява южняшка съпруга отколкото традиционната майка от Мисури. И не само заради кокетната къща, в която живее или заради розовият сатенен халат. Адора и Камил са от онези деца и родители, чийто конфликт идва именно от скритите и неосъзнати прилики помежду им. На пръв поглед две противоположности, на практика – и двете използват едни от същи приоми, за да избягат от затворите си. Впечатление прави и Елизабет Сканлън, която „открадва” първия епизод само с няколкото минути екранно време, които има. 19-годишната актриса влиза в ролята на полусестрата на Камил, Ама. В поддържащия състав присъстват Крис Месина (с когото Ейми Адамс игра в „Джули и Джулия), Елизабет Пъркинс и Мат Крейвън в ролята на местният шериф.

отворени рани, sharp objects

Защото това е само началото

Първият епизод на „Отворени рани” отлично изпълнява своята функция. Ненатрапчиво рисува фона, на който ще преминат следващите седем епизода, дава достатъчно „улики”, които да накарат зрителя да продължи да гледа, но най-вече показва, че наистина има още много какво да видим. Накрая на епизода гледащият подозира кои (в буквалния смисъл) са отворените рани. Това обаче не стига. А шишетата, откъде идва жаждата? Какво се случва когато избягаш от вкъщи? Защо контрастът между дом и обитатели е толкова осезаем, че на  моменти е болезнен? И разбира се, какво ще се случи  в Уинд Гап? „Отворени рани” ще ни разкаже. И ако продължи в същия тон като първия епизод, разказът ще бъде повече от увлекателен.

 
 
Коментарите са изключени