shareit

„Оскарите“ на 90: какво се промени от 1929 г. до наши дни

| от chronicle.bg |

На 16 май 1929 г. 270 души се събират на частна церемония в холивудския хотел „Рузвелт”, за да раздадат първите награди на Академията за филмово изкуство на САЩ.

Все още така ги наричат по това време. Названието „Оскар”, което днес празнува 90 години от първото си връчване, в онази вечер не съществува. Но блясъкът още тогава е на лице. Така е и до днес.Гостите далеч не са 270 , а стотици, милиони гледат от телевизорите и различните канали. Края на февруари или началото на март е върхът в киното всяка година. Мястото вече е „Долби тиътър”, а наградата далеч не е просто красива статуетка и суета. Тя е култура, която се отразява непряко на всички по света.

Днес се харчат милиони за церемонията по връчването на „Оскарите”. Харчат се и милиони, за да забележат няколкото хиляди членове на Академията филмите и да ги номинират. Машината на Холивуд работи на пълни обороти в тази вечер на годината. Не така е било винаги обаче.

Преди 90 години нещата са стояли по далеч по-различен начин. Ето как:

Вече го казахме, не „Долби тиътър”, а далеч по-лъскавия хотел „Рузвелт” в Холивуд. Вечерта се провежда два месеца след днешния пик на кинонаградите, през май. През 1929 г. са раздадени 15 награди (днес те са 22), а церемонията е продължила 15 минути. По онова време всички награди, връчвани на личности, са за работата им през определения период, а не за една роля в един филм. Така например първият актьор носител на „Оскар”, Емил Дженингс печели за два филма, а първата актриса, Джанет Гейнър – за три. Победителите са обявени три месеца по-рано пред медиите. В следващите години Академията изпраща на вестниците списъците с победители преди церемонията, за да могат по-бързо да ги отразят. Но след като „Лос Анджелис Таймс” публикува победителите по-рано една година, от 1941 г. се въвежда правилото със запечатаните пликове и никой не разбира кои са носителите до самото връчване на наградите.

От същата година „Оскарите” са предавани на живо по радиото. Първата церемония, предавана на живо по телевизията е от 1953 г. и е в ефира на NBC.

Една церемония продължава средно към 3 часа и това е без червения килим. За да не се проточва още повече времето, през 2010 г. е въведено правилото, че всеки победител има право на 45 секунди, в които да благодари. Всички сме чували неловкото пускане на музика по време на прочувствена реч. Но преди години нещата далеч не са стояли така и Гриър Гарсън например дава 5-минутна реч на „Оскарите” през 1942 г., когато е избрана за най-добра актриса.

Един от най-важните елементи на церемонията е нейният домакин. Боб Хоуп, Били Кристъл, Елън Дедженерис са само част от култовите имена, откривали и закривали „Оскарите”. Упи Голдбърг обаче е тази, която прави история. През 1994 г. тя става първата жена и първият цветнокож, който е домакин на церемонията. След този дебют следват още два пъти, в които тя е водеща.

Днес само за самата вечер се харчат колосални суми – например по 100 000 лева пликче с подаръци за всеки един номиниран, независимо дали печели, или не. Преди обаче това далеч не е било така и блясъкът е бил далеч по-малко. Едно от нещата, които правят впечатление, е публиката. Ако днес тя седи в театър, то публиката на първата церемония е била разположена на маси и вечерята е била поднасяна по време на награждаването. Днес това се случва на балт след връчването на наградите и менюто е огромно, скъпо и гурме. Преди повече от 85 години обаче в масата на номинираните е могло да намерим ястия като задушени зеленчуци и печено пиле.

От създаването на „Оскарите” преди 90 години публиката непрестанно се е увеличавала. От 270 души в началото, днес „Долби тиътър” разполага с 3000 хиляди места, никое от които не може да остава празно и да се вижда на камерите. Затова има специални хора, които с грижат никога да няма празни места в залата. Ако някой се забави например, те трябва да заемат временно мястото му без да разговарят с никого.

В продължение на десетки години е имало само 5 филма, борещи се за титлата „най-добър филм”, но преди малко повече от десетилетие Академията увеличава този брой на 10, за да може повече филми да влязат в списъците. Традицията от много години е последната връчена категория да бъде тази за най-добър филм.

И за финал, няколко думи за това, което победителите получават – самата статуетка – голият мъж със скръстени ръце и сабя в тях. Оригиналното име на статуетката е било „The Academy Award of Merit”, но от 1934 г. се появява пословичното „Оскар”. Академията официално приема името през 1939 г. И до днес е загадка как се появява името. Има две основни версии. Едната е, че след като вижда статуетката з първи път библиотекарката на Академията казва, че тя прилича на чичо й Оскар. Другата гласи, че Бети Дейвис кръщава статуетката си на своя съпруг Хармън Оскар Нелсън. Интересен факт е, че нито един победител, нито неговите наследници, нямат право да продават статуетките. За да се случи това, те трябва първо да са предложени на Академията на цена от 1 долар.

 
 
Коментарите са изключени