„Оскарите“ на 90: какво се промени от 1929 г. до наши дни

| от chronicle.bg |

На 16 май 1929 г. 270 души се събират на частна церемония в холивудския хотел „Рузвелт”, за да раздадат първите награди на Академията за филмово изкуство на САЩ.

Все още така ги наричат по това време. Названието „Оскар”, което днес празнува 90 години от първото си връчване, в онази вечер не съществува. Но блясъкът още тогава е на лице. Така е и до днес.Гостите далеч не са 270 , а стотици, милиони гледат от телевизорите и различните канали. Края на февруари или началото на март е върхът в киното всяка година. Мястото вече е „Долби тиътър”, а наградата далеч не е просто красива статуетка и суета. Тя е култура, която се отразява непряко на всички по света.

Днес се харчат милиони за церемонията по връчването на „Оскарите”. Харчат се и милиони, за да забележат няколкото хиляди членове на Академията филмите и да ги номинират. Машината на Холивуд работи на пълни обороти в тази вечер на годината. Не така е било винаги обаче.

Преди 90 години нещата са стояли по далеч по-различен начин. Ето как:

Вече го казахме, не „Долби тиътър”, а далеч по-лъскавия хотел „Рузвелт” в Холивуд. Вечерта се провежда два месеца след днешния пик на кинонаградите, през май. През 1929 г. са раздадени 15 награди (днес те са 22), а церемонията е продължила 15 минути. По онова време всички награди, връчвани на личности, са за работата им през определения период, а не за една роля в един филм. Така например първият актьор носител на „Оскар”, Емил Дженингс печели за два филма, а първата актриса, Джанет Гейнър – за три. Победителите са обявени три месеца по-рано пред медиите. В следващите години Академията изпраща на вестниците списъците с победители преди церемонията, за да могат по-бързо да ги отразят. Но след като „Лос Анджелис Таймс” публикува победителите по-рано една година, от 1941 г. се въвежда правилото със запечатаните пликове и никой не разбира кои са носителите до самото връчване на наградите.

От същата година „Оскарите” са предавани на живо по радиото. Първата церемония, предавана на живо по телевизията е от 1953 г. и е в ефира на NBC.

Една церемония продължава средно към 3 часа и това е без червения килим. За да не се проточва още повече времето, през 2010 г. е въведено правилото, че всеки победител има право на 45 секунди, в които да благодари. Всички сме чували неловкото пускане на музика по време на прочувствена реч. Но преди години нещата далеч не са стояли така и Гриър Гарсън например дава 5-минутна реч на „Оскарите” през 1942 г., когато е избрана за най-добра актриса.

Един от най-важните елементи на церемонията е нейният домакин. Боб Хоуп, Били Кристъл, Елън Дедженерис са само част от култовите имена, откривали и закривали „Оскарите”. Упи Голдбърг обаче е тази, която прави история. През 1994 г. тя става първата жена и първият цветнокож, който е домакин на церемонията. След този дебют следват още два пъти, в които тя е водеща.

Днес само за самата вечер се харчат колосални суми – например по 100 000 лева пликче с подаръци за всеки един номиниран, независимо дали печели, или не. Преди обаче това далеч не е било така и блясъкът е бил далеч по-малко. Едно от нещата, които правят впечатление, е публиката. Ако днес тя седи в театър, то публиката на първата церемония е била разположена на маси и вечерята е била поднасяна по време на награждаването. Днес това се случва на балт след връчването на наградите и менюто е огромно, скъпо и гурме. Преди повече от 85 години обаче в масата на номинираните е могло да намерим ястия като задушени зеленчуци и печено пиле.

От създаването на „Оскарите” преди 90 години публиката непрестанно се е увеличавала. От 270 души в началото, днес „Долби тиътър” разполага с 3000 хиляди места, никое от които не може да остава празно и да се вижда на камерите. Затова има специални хора, които с грижат никога да няма празни места в залата. Ако някой се забави например, те трябва да заемат временно мястото му без да разговарят с никого.

В продължение на десетки години е имало само 5 филма, борещи се за титлата „най-добър филм”, но преди малко повече от десетилетие Академията увеличава този брой на 10, за да може повече филми да влязат в списъците. Традицията от много години е последната връчена категория да бъде тази за най-добър филм.

И за финал, няколко думи за това, което победителите получават – самата статуетка – голият мъж със скръстени ръце и сабя в тях. Оригиналното име на статуетката е било „The Academy Award of Merit”, но от 1934 г. се появява пословичното „Оскар”. Академията официално приема името през 1939 г. И до днес е загадка как се появява името. Има две основни версии. Едната е, че след като вижда статуетката з първи път библиотекарката на Академията казва, че тя прилича на чичо й Оскар. Другата гласи, че Бети Дейвис кръщава статуетката си на своя съпруг Хармън Оскар Нелсън. Интересен факт е, че нито един победител, нито неговите наследници, нямат право да продават статуетките. За да се случи това, те трябва първо да са предложени на Академията на цена от 1 долар.

 
 

Изкуствен интелект пише „човешки“ текстове

| от chronicle.bg |

Компанията с нестопанска цел OpenAI създаде изкуствен интелект, който е толкова добър в писането на достоверни „човешки“ текстове, че създателите му имат сериозни притеснения от злоупотреби, ако го направят достъпен за всеки. Това е причината компанията да наруши обещанието си да публикува всичките си открития, което възмути мнозина с интерес в сектора.

OpenAI създава езиковия модел GPT-2 и го тренира да предсказва следващата дума в изречение във файл с 40 гигабайта текст. Резултатът е „алгоритъм, който може да създава свързан, дълъг текст по зададена тема“.

Компанията се притеснява, че технологията може да се използва за генериране на фалшиви новини, създаване на нереални акаунти в социалните мрежи, автоматизиране на спам и още. 

По-малка версия на технологията все пак ще бъде достъпна безплатно в интернет. Организацията обаче не е сигурна дори и в това. „Вярваме, че обществото рано или късно ще има нужда от сериозни норми на публикуване, за да не допуска фатални грешки.“

В Tуитър новината беше посрещната с известна доза гняв като OpenAI беше обвинена, че „крие“ изследванията си и така прави обратното на отворен софтуер, което е в пълен конфликт с името й. Други обаче бяха по-разбиращи като похвалиха компанията, че мисли напред за възможни проблеми. Илон Мъск, един от първоначалните инвеститори в OpenAI, беше въвлечен в неразборията, но в собствения си акаунт той поясни, че няма нищо общо с компанията от над година.

OpenAI все още не е взела окончателно решение за GPT-2. Те посъветваха правителствата по цял свят да имат готовност за създаване на политика, норми и критерии, с които да посрещнат напредъка на изкуствения интелект.

 
 

Виржини Виард наследява Карл Лагерфелд като главен дизайнер на Chanel

| от chronicle.bg |

След смъртта на легендарния Карл Лагерфелд, дългогодишен креативен директор на Chanel, съдбата на бранда вече е в нови ръце. 

Виржини Виард от няколко десетилетия е директор на модния отдел и дясна ръка на Лагерфелд. По официална информация, публикувана в акаунта на компанията в Instagram, „Виржини Виард, директор на Fashion Creation Studio в Chanel и най-близкият човек до Лагерфелд в компанията за последните 30 години, получи доверие от Ален Вертеймер (собственик на Chanel заедно с брат му – бел. ред.) за позицията на Kарл, за да може делото на дизайнера да продължи.“

Лагерфелд има доживотен договор с компанията и от години витае въпросът кой би могъл да го замести. Обсъждани са възможности като Хайди Слиман (фотограф), Марк Якобс (дизайнер) и Хайдер Акерман (дизайнер), но Виард изглежда най-добрият избор заради миналото си в бранда и приятелството си с Лагерфелд, с когото се запознава още през 1987 година.

Виард започва в Chanel като стажант, но бързо е става мениджър бродерия и в крайна сметка се издига до директор на Fashion Creation Studio, където отговаря за 8 модни колекции на година. Единственият момент в кариерата й, в който не работи за Chanel, е през 1992 година, когато прекарва 5 години в Chloé след като Лагерфелд приема страничен проект там.

Тя има досег и с филмовата индустрия като прави костюмите за „Three Colors: Blue“ (1993) и „Three Colors: White“ (1994) на Кшищоф Киесловски.

Виржини казва пред Elle: „Гледам на себе си като човекът, който му помага да реализира идеите си“

 
 

„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай“ по рецепта на Никос Казандзакис

| от chronicle.bg |

Никос Казандзакис е гръцки писател, чието творчество включва романи, есета, поеми, трагедии, пътеводители и не на последно място преводи на произведения като Дантевия „Ад“ и „Фауст“ на Гьоте. Смятан е за един от най-знаковите гръцки писатели и философи на ХХ век.

Роден на днешната дата през 1883 г. в териториите на тогавашната Османска империя, Казандзакис прекарва по-голямата част от живота си извън родната Гръция, с изключение на годините на Втората световна война.

Някои от романите му се занимават с историята и културата на собствената му страна и връзката между човека и Бога. Двете пъти е номиниран за Нобелова награда за литература, а през 1975 г. за един глас не успява да спечели и наградата е връчена на френския писател Албер Камю.

По случай рождената дата на автора на романи като „Алексис Зорбас“, „Капитан Михалис“ и „Последното изкушение“ събираме тук малка част от необятното му творчество. 

nikos-kazantzakis

„Почувствах още веднъж колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

„Истинските учители са тези, които използват себе си като мостове и канят учениците им да минат по тях.“

„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай.“

„Идеалният пътешественик винаги си създава идеална страна, към която да пътува.“

„Единственият начин да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш – това е достатъчно.“

„Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека. Но съм сърце и затова обичам.“

kazantzakis-thumb-large

„Само една жена съществува в този живот – една жена с безброй лица.“

„Идваме от тъмната бездна и свършваме в тъмната бездна. Краткият период, в който има светлина, наричаме живот.“

„Човек има нужда от малко лудост, в противен случай никога няма да се осмели да среже въжето и да бъде свободен.“

„Красотата е безмилостна. Ти не я гледаш. Тя гледа в теб и не прощава.“

„Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека – самотата.“

„Тъй като нямам договор с определен срок с живота си, отпускам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки разумен човек пътува по нея със спирачка.“

Kazantzakis-Tribute-1140X530_show_inner

„Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце.“

„На врата на глухия можеш да чукаш цяла вечност.“

„Бог сменя образа си всеки миг. Благословен е човекът, който може да го познае във всичките му образи.“

„Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души – един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама – този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно…“

 
 

Майк Тайсън предложил $10 000, за да набие горила

| от chronicle.bg |

Майк Тайсън е животно и тази история не е никак изненадваща. 

Бившият професионален боксьор разказа как е предложил $10 000 на служител в зоологическа градина, за да се бие с една от горилите. Причината била, че горилата тормозела другите себеподобни и Тайсън искал да я накаже. Служителят, разбира се, отказал офертата.

Майк Тайсън е известен, освен със спортните си постижения, и с любовта си към животните. Той дори снима предаване за Animal Planet, посветено на първата му любов. „Първото нещо, което някога съм обичал, е гълъбите. Те много приличат на хората.“ Затова и „иска да й разбие зурлата“.

Боксьорът е на романтична разходка в зоологическата градина с вече бившата му съпруга Робин Гивънс някъде в края на 80-те като парка отваря специално за него. „Платих на един от работниците да отвори парка само за мен и Робин“, казва шампионът пред The Sun.

„Когато стигнахме до клетката на горилите, имаше една горила, която биеше всички други. Те бяха толкова мощни, но очите им бяха невинни като на малки деца.“