„Оскарите“ на 90: какво се промени от 1929 г. до наши дни

| от chronicle.bg |

На 16 май 1929 г. 270 души се събират на частна церемония в холивудския хотел „Рузвелт”, за да раздадат първите награди на Академията за филмово изкуство на САЩ.

Все още така ги наричат по това време. Названието „Оскар”, което днес празнува 90 години от първото си връчване, в онази вечер не съществува. Но блясъкът още тогава е на лице. Така е и до днес.Гостите далеч не са 270 , а стотици, милиони гледат от телевизорите и различните канали. Края на февруари или началото на март е върхът в киното всяка година. Мястото вече е „Долби тиътър”, а наградата далеч не е просто красива статуетка и суета. Тя е култура, която се отразява непряко на всички по света.

Днес се харчат милиони за церемонията по връчването на „Оскарите”. Харчат се и милиони, за да забележат няколкото хиляди членове на Академията филмите и да ги номинират. Машината на Холивуд работи на пълни обороти в тази вечер на годината. Не така е било винаги обаче.

Преди 90 години нещата са стояли по далеч по-различен начин. Ето как:

Вече го казахме, не „Долби тиътър”, а далеч по-лъскавия хотел „Рузвелт” в Холивуд. Вечерта се провежда два месеца след днешния пик на кинонаградите, през май. През 1929 г. са раздадени 15 награди (днес те са 22), а церемонията е продължила 15 минути. По онова време всички награди, връчвани на личности, са за работата им през определения период, а не за една роля в един филм. Така например първият актьор носител на „Оскар”, Емил Дженингс печели за два филма, а първата актриса, Джанет Гейнър – за три. Победителите са обявени три месеца по-рано пред медиите. В следващите години Академията изпраща на вестниците списъците с победители преди церемонията, за да могат по-бързо да ги отразят. Но след като „Лос Анджелис Таймс” публикува победителите по-рано една година, от 1941 г. се въвежда правилото със запечатаните пликове и никой не разбира кои са носителите до самото връчване на наградите.

От същата година „Оскарите” са предавани на живо по радиото. Първата церемония, предавана на живо по телевизията е от 1953 г. и е в ефира на NBC.

Една церемония продължава средно към 3 часа и това е без червения килим. За да не се проточва още повече времето, през 2010 г. е въведено правилото, че всеки победител има право на 45 секунди, в които да благодари. Всички сме чували неловкото пускане на музика по време на прочувствена реч. Но преди години нещата далеч не са стояли така и Гриър Гарсън например дава 5-минутна реч на „Оскарите” през 1942 г., когато е избрана за най-добра актриса.

Един от най-важните елементи на церемонията е нейният домакин. Боб Хоуп, Били Кристъл, Елън Дедженерис са само част от култовите имена, откривали и закривали „Оскарите”. Упи Голдбърг обаче е тази, която прави история. През 1994 г. тя става първата жена и първият цветнокож, който е домакин на церемонията. След този дебют следват още два пъти, в които тя е водеща.

Днес само за самата вечер се харчат колосални суми – например по 100 000 лева пликче с подаръци за всеки един номиниран, независимо дали печели, или не. Преди обаче това далеч не е било така и блясъкът е бил далеч по-малко. Едно от нещата, които правят впечатление, е публиката. Ако днес тя седи в театър, то публиката на първата церемония е била разположена на маси и вечерята е била поднасяна по време на награждаването. Днес това се случва на балт след връчването на наградите и менюто е огромно, скъпо и гурме. Преди повече от 85 години обаче в масата на номинираните е могло да намерим ястия като задушени зеленчуци и печено пиле.

От създаването на „Оскарите” преди 90 години публиката непрестанно се е увеличавала. От 270 души в началото, днес „Долби тиътър” разполага с 3000 хиляди места, никое от които не може да остава празно и да се вижда на камерите. Затова има специални хора, които с грижат никога да няма празни места в залата. Ако някой се забави например, те трябва да заемат временно мястото му без да разговарят с никого.

В продължение на десетки години е имало само 5 филма, борещи се за титлата „най-добър филм”, но преди малко повече от десетилетие Академията увеличава този брой на 10, за да може повече филми да влязат в списъците. Традицията от много години е последната връчена категория да бъде тази за най-добър филм.

И за финал, няколко думи за това, което победителите получават – самата статуетка – голият мъж със скръстени ръце и сабя в тях. Оригиналното име на статуетката е било „The Academy Award of Merit”, но от 1934 г. се появява пословичното „Оскар”. Академията официално приема името през 1939 г. И до днес е загадка как се появява името. Има две основни версии. Едната е, че след като вижда статуетката з първи път библиотекарката на Академията казва, че тя прилича на чичо й Оскар. Другата гласи, че Бети Дейвис кръщава статуетката си на своя съпруг Хармън Оскар Нелсън. Интересен факт е, че нито един победител, нито неговите наследници, нямат право да продават статуетките. За да се случи това, те трябва първо да са предложени на Академията на цена от 1 долар.

 
 

Досиетата CHR: 100 години от края на Първата световна война

| от Радослав Тодоров |

Този месец се навършват 100 години от края на Първата световна война, с капитулацията на Германия на 11 ноември 1918 г., а последни подписват капитулацията унгарците на 13 ноември.

Тенденциозно тази война е по-малко популярна и позната на съвременния читател, отколкото, например, Втората световна война. Това се дължи най-вече на факта, че втората е значително по-мащабна във всички отношения от предходната. По-скорошна хронологически, а вероятно и по-интересна с идеологическите си сблъсъци и по-развитите технологии, които се използват в нея. Но пък и покрай Първата световна война има ред любопитни обстоятелства, повечето от които са малко известни на широката общественост.

първа световна война

Ето някои от тях:

Поводът за избухването на войната е един малшанс, който е можело и да се размине, но съдбата сякаш тласка събитията към конфликт. Когато австро-унгарският престолонаследник, ерцхерцог Франц Фердинанд е на посещение в Сараево, в наскоро анексираната Босна, тайните националистически организации „Млада Босна” и „Черната ръка”, без знанието или одобрението на Белград, решават да го убият. Първоначално опитът за покушението пропада. Вместо принца, бомбата им ранява шофьора на автомобила му. Повечето от заговорниците са заловени или пребити от тълпата. Един от тях, студентът ултранационалист Гаврило Принцип, успява обаче да избяга, след което отива в първата кръчма да утешава мъката от провала си с алкохол. Ерцхерцога вдига луд скандал на австрийските наместници задето са допуснали атентата, след което се отправя към болницата на посещение при ранения си шофьор. Новият му и неопитен шофьор обаче обърква пътя и давайки на заден ход по една от уличките спира точно пред кафенето, в което Принцип вече се пропива, буквално пред масата му. При този невероятен втори шанс, подхвърлен му от съдбата, Гаврило Принцип съобразява бързо, вади пистолета и този път не пропуска.

първа световна война

- При влизането си във войната България обхваща територия от 114 хиляди квадратни километра (малко повече отколкото е сега) и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г., икономиката на страната успява да се възстанови напълно до нивото от преди Балканските войни за по-малко от година.Към средата на 1915 г. износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса, като в днешно време е точно обратното – разчитаме на вноса. Макар и тогава да сме без Добруджа, обемът на производството в селскостопанския сектор позволява изхранването на до половинмилионна армия без това да задъхва икономиката. Мирновременната армия в началото на войната е 90 000 души, като до края й нараства до над 800 000 души, което е най-високото мобилизационно напрежение в света по това време – близо 21% от цялото население, или буквално всеки здрав мъж в активна възраст е на фронта.

Въпреки че Втората световна война е известна като Войната на танковете, те всъщност са изобретени през Първата и още тогава масово навлизат в действие. През този период те все още са доста големи и тромави, като първоначалната им концепция е била просто да закарат пехотата невредима до вражеските окопи.

Срещу българите съюзниците не използват танкове през войната, като изключим няколко британски бронирани коли, които се появяват в руската армия на Добруджанския фронт.

първа световна война

Самолетът се превръща в боец малко преди началото на войната. Италианците (в Итало-турската война, 1911 г.) и българите (в Балканската, 1912 г.) вече хвърлят гранати от самолет, но първите истински бойни самолети (изтребители и бомбардировачи), конструирани точно и само за това, се появяват през Първата световна война. Поради все още ниското техническо ниво, късия обхват на действие и множеството технически повреди, маневрените боеве между изтребителите (тогава моторни биплани и триплани) се водят непосредствено над линията на фронта и пред очите на пехотата. Поради което имат и голямо психологическо значение за общия боен дух.

Тогава за пръв път се появяват бойните отровни газове (химически оръжия за масово поразяване) и съответно противогазите към екипировката. Такива масово са използвани срещу българите на Солунския фронт.

Изключително много нараства и силата на артилерията през тази война, реално тя прибира над 80% от всички жертви паднали по бойните полета. Немците конструират така нареченото „Парижко оръдие”, с което обстрелват Париж директно от фронта, намиращ се тогава на 160 км от града. Първият 120-килограмов снаряд (с калибър 211 мм) изстрелян от това оръдие е и първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола.

първа световна война

Противно на схващанията, че тогава сме преживели национална катастрофа и сме дали много тежки жертви в борбата за национално обединение, загубите ни всъщност не са толкова големи колкото на останалите участници. Всички жертви, които даваме през Първата световна война (загинали в бой, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести) са около 180 000 души и представляват само около 3% от населението на страната.
За сравнение съюзниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от населението й), Австро-Унгария – 2 млн (4% от населението), Османската империя – близо 3 млн (15%).

Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 милион жертви всяка.

От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас – около 160 000 жертви (3.5%), при положение обаче, че нейното участие във войната е съвсем кратко, но въпреки това като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават цели 600 000 жертви (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават близо 1 200 000 (27%), или почти седем пъти повече от нас.

 
 

14 кадъра на красивата Бехати Принслу

| от chronicle.bg |

Бехати Принслу е родена в Южна Африка, но когато е на 3 годинки, родителите й се местят Намибия. Баща й е проповедник, а майка й има малък хотел. Родният език на Бехати е африканс, но в училище се обучава на английски. Тя напуска, когато е 9 клас, за да се отдаде на моделство.

Кариерата й започва с Prada. Скоро след това обаче тя вече дефилира за най-големите: Louis Vuitton, Versace, Calvin Klein, Givenchy, Chanel, Christian Dior, Ralph Lauren, Yves Saint Laurent и още много.

Принслу се занимава и с благотворителност – тя събира дарения за Хаити след ужасното земетресение през 2010 година.

През май 2012 моделката започва да излиза с фронтменa на Maroon 5 Адам Лавин. 2 годни по-късно двамата се женят в Мексико, а през септември 2016 се ражда и първата им дъщеричка. В началото на тази година пък Бехати ражда и втората им дъщеря.

 
 

Енио Мориконе: Тарантино е кретен, а филмите му са боклук

| от chronicle.bg |

Енио Мориконе поддържа смесените си чувства към Куентин Тарантино, с когото работиха заедно по „The Hateful Eight“ – и дори спечелиха награда на Академията. В интервю за немския Playboy известният композитор нарича режисьора „кретен“, а филмите му „боклук“.

„Човекът е кретен“, казва Мориконе. „Той просто краде от другите и накрая само сглабя всичко. Не прави нищо оригинално. И не е и режисьор. Така че не може да се сравнява с Джон Хюстън, Алфред Хичкок или Били Уайлдър. Те бяха велики. Тарантино просто претопля стари неща.“ Той признава, че не е фен на филмите на Тарантино и ги нарича „боклук“. Тарантино присъства на церемонията, когато Морикона получава звезда на алеята на славата през февруари 2016.

Част от проблемът се корени в работните им отношения: „Обажда ти се отникъде и иска музиката за филма да е готово за няколко дни, което е невъзможно. Това ме влудява!“, продължава Мориконе. „Защото това просто не е възможно. Затова не се занимавам повече. Така му казах и последния път. Следващия път обаче ще съм твърд. Може да ми помаха за чао.“

Едни от най-популярните парчета на италианския композитор са към филмите „The Good, the Bad and the Ugly“, „Days of Heaven“ и „Once Upon a Time in the West“, както и много други. Вчера той стана на 90 години.

 
 

Стан Лий: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

 

Да се пише за тази точно загуба, е нещо, което определено би се харесало на Стан Лий. Въпреки че феновете на комиксите трудно могат да повярват. „Стан Лий – мъртъв! Не! Не, не може да бъде“.

Човекът, който пръв разбира, че с голямата сила идва и голямата отговорност? Човекът, който заедно с другите величия в комиксите, Джак Кърби и Стив Дитко създава половината от най-популярните комиксови персонажи? Спайдърмен, Фантастичната четворка, Хълк, Железният човек, Черната пантера, Тор… списъкът може да продължи.

Истинското му име е Стенли Лийбър, син е на румънски емигранти от еврейски произход и мечтае да напише „Великият американски роман“. По-късно споделя, че приема псевдонимът Стан Лий от срам: „Хората не изпитваха никакво уважение към комиксите. Повечето родители не искаха децата им да ги четат.

След близо 80-годишна кариера, абсолютната икона и еталон в света на комиксите, Стан Лий почина вчера на 95-годишна възраст. В днешно време, когато 4 от 10 най-печеливши филма на всички времена, са базирани на комикси на „Марвъл“, е трудно да си представим каква е била сцената в началото – през 40-те. Идеята за нещо наречено „комикс“ е едва на една година, когато Лий започва първата си работа.

Spider-Man Movie Premiere In Westwood
Getty Images

Стан Лий започва да работи в комикс индустрията през 1939 г., когато е едва на 16 години. Присъединява се към компанията „Timely Comics“, нова поредица, която принадлежи на издателя Мартин Гудман. Първоначалните му задължения са да пълни мастилниците и да изпълнява поръчките за обед. Бързо усвоява уменията да коригира и редактира, а първата си история пише през 1941 г. в третия брой на „Captain America Comics“. Работи с легенди като Джо Саймън, Джак Кърби, Бил Евърет и Сид Шорс преди да постъпи в армията през 1942 г. След завръщането му „Timely Comics“ вече се казва „Атлас“ и супергероите вече не са на пода. Затова Лий чинно работи над популярните през 50-те жанрове – романтиката, уестърните, научната фантастика. Но скуката става нетърпима.

До края на 50-те вече конкурентите на Atlas, DC Comics, успешно възраждат някои от старите си герои, сред които Светкавицата и Лигата на справедливостта. Заинтригуван от успеха, Гудман дава задачата на Лий и Кърби да създадат свой собствен комикс. Тук версиите не са точни, тъй като самият Лий е казвал, че благодарение на жена си започва да пише комикси, тъй като тя го насърчава да създаде комикса, който би искал да прочете. Двамата заедно с Кърби създават Фантастичната четворка (квартетът от хора със свръхестествени сили) през 1961 г.

Четворката става сензация, заради новия облик на супергероите. До този момент те са представяни еднопланово – като служители на справедливостта, стожери на честта, служещи винаги и единствено на възвишени каузи. Фантастичната четворка обаче, е склонна към измами, преминава през любовни драми и всеки от тях има своите отрицателни черти.

Лий и Кърби работят заедно върху 102 истории за Четворката.  Освен това създават и други култови персонажи като Х-Мен, Хълк, Отмъстителите, Ник Фюри, Тор. В колаборация с наскоро починалия Стив Дитко пък, Лий създава другите любимци на публиката Спайдърмен и Доктор Стрейндж. С Дон Хек и Кърби създава Железния човек, а с Евърет – Деърдевил.

Stan Lee Portrait
Getty Images

Авторът разчита на техниката, която сам нарича „Методът Марвъл“. Той пише синопсиса на разказа, от там художникът рисува персонажите, след това се измислят ситуациите и накрая Лий пише диалозите.

Този метод води до редица конфликти между него и сътрудниците му. Въпреки че Кърби и Дитко също са заслужавали точно толкова заслуги за създаването на героите, колкото Лий, последният невинаги ги е давал. Точното му участие, в който и да било комикс на Marvel, не може да бъде определено с точност, но едно е сигурно – този автор има огромна роля в изграждането на комиксовия разказ такъв, какъвто го познаваме днес. Той акцентира както на действието, така и на изграждането на самия персонаж – фен е на дългите истории и обратите в сюжета и се опитва да постави героите си в злободневна ситуация, която би могла да се случи в момента на създаване на комикса.

През 1972 г. Лий спира да пише комикси и става издател на Marvel. Постепенно заема главна роля в компанията и все по-рядко се занимава с писане. Въпреки това приносът му към Marvel не намалява, а просто преминава под друга форма. През 2008 г., когато от компанията решават да поемат рисковия ход да създадат свой собствен сериал с Железния човек, Лий е този, който се появява като статист за кратко, напомняйки на публиката за себе си и миналото на Marvel.

Spider-Man 40th Birthday Celebration
Getty Images

Беше ме срам, защото бях просто автор на комикси, докато други хора строяха мостове и правеха кариери в медицината.“ казва по-късно Лий. „И постепенно осъзнах: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека. Без него той би ударил дъното. Мисля, че ако умееш да развличаш, значи правиш добро. Когато видя щастието на феновете при срещата с хората, които разказват истории, които ги рисуват,  и които се показват по телевизията, осъзнавам колко велико нещо е да развличаш хората.