„Оскарите“ на 90: какво се промени от 1929 г. до наши дни

| от chronicle.bg |

На 16 май 1929 г. 270 души се събират на частна церемония в холивудския хотел „Рузвелт”, за да раздадат първите награди на Академията за филмово изкуство на САЩ.

Все още така ги наричат по това време. Названието „Оскар”, което днес празнува 90 години от първото си връчване, в онази вечер не съществува. Но блясъкът още тогава е на лице. Така е и до днес.Гостите далеч не са 270 , а стотици, милиони гледат от телевизорите и различните канали. Края на февруари или началото на март е върхът в киното всяка година. Мястото вече е „Долби тиътър”, а наградата далеч не е просто красива статуетка и суета. Тя е култура, която се отразява непряко на всички по света.

Днес се харчат милиони за церемонията по връчването на „Оскарите”. Харчат се и милиони, за да забележат няколкото хиляди членове на Академията филмите и да ги номинират. Машината на Холивуд работи на пълни обороти в тази вечер на годината. Не така е било винаги обаче.

Преди 90 години нещата са стояли по далеч по-различен начин. Ето как:

Вече го казахме, не „Долби тиътър”, а далеч по-лъскавия хотел „Рузвелт” в Холивуд. Вечерта се провежда два месеца след днешния пик на кинонаградите, през май. През 1929 г. са раздадени 15 награди (днес те са 22), а церемонията е продължила 15 минути. По онова време всички награди, връчвани на личности, са за работата им през определения период, а не за една роля в един филм. Така например първият актьор носител на „Оскар”, Емил Дженингс печели за два филма, а първата актриса, Джанет Гейнър – за три. Победителите са обявени три месеца по-рано пред медиите. В следващите години Академията изпраща на вестниците списъците с победители преди церемонията, за да могат по-бързо да ги отразят. Но след като „Лос Анджелис Таймс” публикува победителите по-рано една година, от 1941 г. се въвежда правилото със запечатаните пликове и никой не разбира кои са носителите до самото връчване на наградите.

От същата година „Оскарите” са предавани на живо по радиото. Първата церемония, предавана на живо по телевизията е от 1953 г. и е в ефира на NBC.

Една церемония продължава средно към 3 часа и това е без червения килим. За да не се проточва още повече времето, през 2010 г. е въведено правилото, че всеки победител има право на 45 секунди, в които да благодари. Всички сме чували неловкото пускане на музика по време на прочувствена реч. Но преди години нещата далеч не са стояли така и Гриър Гарсън например дава 5-минутна реч на „Оскарите” през 1942 г., когато е избрана за най-добра актриса.

Един от най-важните елементи на церемонията е нейният домакин. Боб Хоуп, Били Кристъл, Елън Дедженерис са само част от култовите имена, откривали и закривали „Оскарите”. Упи Голдбърг обаче е тази, която прави история. През 1994 г. тя става първата жена и първият цветнокож, който е домакин на церемонията. След този дебют следват още два пъти, в които тя е водеща.

Днес само за самата вечер се харчат колосални суми – например по 100 000 лева пликче с подаръци за всеки един номиниран, независимо дали печели, или не. Преди обаче това далеч не е било така и блясъкът е бил далеч по-малко. Едно от нещата, които правят впечатление, е публиката. Ако днес тя седи в театър, то публиката на първата церемония е била разположена на маси и вечерята е била поднасяна по време на награждаването. Днес това се случва на балт след връчването на наградите и менюто е огромно, скъпо и гурме. Преди повече от 85 години обаче в масата на номинираните е могло да намерим ястия като задушени зеленчуци и печено пиле.

От създаването на „Оскарите” преди 90 години публиката непрестанно се е увеличавала. От 270 души в началото, днес „Долби тиътър” разполага с 3000 хиляди места, никое от които не може да остава празно и да се вижда на камерите. Затова има специални хора, които с грижат никога да няма празни места в залата. Ако някой се забави например, те трябва да заемат временно мястото му без да разговарят с никого.

В продължение на десетки години е имало само 5 филма, борещи се за титлата „най-добър филм”, но преди малко повече от десетилетие Академията увеличава този брой на 10, за да може повече филми да влязат в списъците. Традицията от много години е последната връчена категория да бъде тази за най-добър филм.

И за финал, няколко думи за това, което победителите получават – самата статуетка – голият мъж със скръстени ръце и сабя в тях. Оригиналното име на статуетката е било „The Academy Award of Merit”, но от 1934 г. се появява пословичното „Оскар”. Академията официално приема името през 1939 г. И до днес е загадка как се появява името. Има две основни версии. Едната е, че след като вижда статуетката з първи път библиотекарката на Академията казва, че тя прилича на чичо й Оскар. Другата гласи, че Бети Дейвис кръщава статуетката си на своя съпруг Хармън Оскар Нелсън. Интересен факт е, че нито един победител, нито неговите наследници, нямат право да продават статуетките. За да се случи това, те трябва първо да са предложени на Академията на цена от 1 долар.

 
 

Как да превъзмогнем страха си от летене

| от strah |

Преодоляването на страха преди пътуване със самолет – възможно, съобщиха от Би Би Си.

За много от нас полетът е необходимо зло, но за някои той може да бъде истинско мъчение. Как могат хората да преодолеят страха си от пътуване със самолет?

Истината е, че самолетните катастрофи са сравнително редки, но пък информацията около тях е широко разпространявана в медиите, с много снимки от отломките, покрити тела и т.н. Това кара много от нас да изпитват такъв страх, че да не могат да понесат мисълта да се качат в самолет.

Да припомним последните два инцидента с малайзийските авиолинии през 2014 година – един полет изчезна някъде над Индийския океан, а друг беше свален над Украйна. 2 години по-късно двата случая продължават да се появяват като водещи новини в различните издания. Може да добавим и случая със самолета на „Джърмануингс” през 2015 година, когато пилот самоубиец разби машината във Френските Алпи, а след това и взривеният руски самолет над планината Синай в Египет.

Eкспертите обаче се обръщат към статистиката – страхът ви от летене е нелогичен, защото е много по-вероятно да умрете в катастрофа с автомобил, отколкото в самолетна катастрофа.

Статистиката за сигурността на Международната асоциация за въздушен транспорт сочи, че през 2015 година са разпродадени 3,5 милиарда пътнически билета. Същевременно са станали 68 инцидента. При четири от тях има 136 смъртни случая. Като добавим случаите с „Джърмануингс” и инцидента с руския самолет, броят на смъртните случаи става 510 души за цялата 2015 година.

Според данните на Световната здравна организация през 2013 година по света в пътни инциденти са загинали 1,25 милиона души. Това значи, че пътуването с кола е 100 пъти по-опасно за живота от пътуването със самолет. И все пак двете неща, от които е най-вероятно да умрете са – сърдечно съдов проблем или рак.

Страхът ви от летене все още не е изчезнал?

Само в САЩ 17% от хората признават, че ги е страх от летене със самолет. Това сочи изследване на компанията „Боинг” от 2010 година. Част от тях се страхуват от катастрофа при полета, друга не могат да понесат чувството, че са затворени в едно пространство и нямат възможност да избягат.

Примери не липсват и сред известните личности. Например американският режисьор Уес Андерсън предпочита да пътува до Европа с кораб, отколкото със самолет.

Кейт Уинслет и съпругът ѝ си взимат билети за различни полети, така че ако единият самолет падне, да не загинат и двамата и да оставят децата си кръгли сираци.

Няма еднозначно обяснение защо някой може да развие такава фобия. „Има много потенциални причини”, обяснява Матю Прайс, клиничен психолог от университета във Върмонт.

Някои хора ги е страх, защото никога преди това не са пътували със самолет, други са имали лошо преживяване по време на полет.

Оказва се, че много хора са се уплашили да ползват самолет след 11 септември 2001 г.

Според експерти годината след нападението над кулите близнаци е накарало много хора да изберат пътуването с кола пред самолета. Така има спад на пътуванията със самолет, но пък покачване на жертвите на автомобилни катастрофи – с 1 595 души.

В друга категория попадат хората, които се страхуват да летят заради фобия от нещо друго – например фобия от затворени пространства или от загуба на контрол. Страхът може да е причинен и от нещо, което не е директно свързано с авиацията – стрес в работата, проблеми в брака, болно дете вкъщи.

Един от факторите, които карат хората да се притесняват, са процедурите за сигурност по летищата и на борда. Антитерористичнити мерки по летищата карат някои от нас да мислят за терористи, които искат да взривят самолета, а инструкциите за сигурност преди заминаване ни напомнят, че все пак катастрофите са възможни. Така склонните към паника може да откажат да гледат видеото за безопасност, но това е грешка – тези, които са подготвени, ще реагират много по-правилно в случай на инцидент.

Да вземем за пример скорошното запалване на самолет на „Емирейтс”, който беше принуден да направи извънредно кацане на международното летище в Дубай. В паниката си много пътници започнаха да търсят багажа си, което постави в риск евакуирането на хората от самолета.

„По време на демонстрациите, обясняваме на хората при случай на инцидент да оставят багажа си и бързо да излязат от самолета. Но понякога хората правят необичайни неща, когато се сблъскат с опасност, която не са преживявали преди това”, обяснява Робърт Бор, пилот и психологичен консултант в „Ройал еър форс”.

За щастие страхът от летене е преодолим, но не е лесно. Първо, има лични стратегии – някои от нас слагат слушалки на ушите, други пият алкохол, трети правят антистрес медитация.

Матю Прайс препоръчва упражнения за дишане – бавно и дълбоко вдишване през устата, коремът се разширява, докато гръдният кош остава относително спокоен, а след това бавно издишване през носа. Понякога може да ти помогне и повтарянето на успокояваща мантра.

„Може би още по-добра стратегия за тези, които никога не са летели със самолет или имат предишен неприятен опит, е да научат как точно работят самолетите”, съветва Бор. „Защо тежки метални обекти като самолетите могат наистина да се отделят от земята и да летят, как контролът по въздушния трафик държи самолетите на дистанция един от друг и какво се случва по време на турбуленция”.

Втората група хора, предразположени към тази фобия, може да имат нужда от психотерапия, хипнотерапия или Когнитивна поведенческа терапия. Тук идеята е да идентифицираме процеса около страха, откъде се е зародил и какво го подхранва, как понякога поражда панически чувства и най-важното – как да се разделим с тях.

Друг начин е да четем книги за самопомощ, а може и да посетим доктор.

„Нуждаете се само от едно посещение, не от сто години на кушетката със Зигмунд Фройд”, казва Бор.

Като най-добър начин за справяне с фобията от летене двамата експерти припомнят старата максима „човек трябва да се сблъска със страховете си”, за да ги преодолее.

По принцип такава терапия трябва да се проведе на борда на самолета, а терапевт (срещу сериозна сума) може да ви придружава и да ви говори, за да облекчи страховете ви.

Друга опция е виртуалната реалност. При нея може да изпиташ различни етапи от полета, докато си стъпил здраво на земята.

Доскоро това ставаше в симулатори, но вече се появиха и очила за витруална реалност. Прайс цитира многобройни изследвания, според които виртуалната реалност е ефикасно средство за справяне с авиофобията.

„Например, може да е много полезно за клиентите да изпитат продължително излитане”, казва Бор. „Излитането в истински самолет може да бъде толкова продължително, колкото е дълга пистата. Излитането във виртуален самолет може да продължи по-дълго, защото е под контрола на терапевт“.

Ако обикновено се стресирате по пътя към летището или при качването на самолета, или по време на полета, терапевтът може да ви накара да изпитате точно това в сигурни, контролирани етапи.

За да се проследи нивото на тревожност, към пръстите на клиента могат да бъдат прикрепени биометрични сензори. Това направи и репортерът на Би Би Си Люк Джонсън, когато реши да пробва витруалната реалност с помощта на терапевтът Мартин Карти, който специализира във фобиите.

Виртуалната реалност се цели към определени части на подсъзнанието, а слушалките са допълнителни към терапията, пише Джонсън.

„Това не ви прави по-малко чувствителни към виртуалната ситуация, вместо това ви помага да се сблъскате с конкретните моменти на дискомфорт с прекъсване и целенасочено”.

Джонсън бил изненадан, когато открил по-късно, че може да контролира страха си по време на истински полет по-добре отколкото преди това.

„Да поема бавно и дълбоко въздух, да се усмихна и опъна назад, и повече не се страхувам. Чувствам се комфортно”, пише той.

Според психолога Барбара Ротбаун 93% от хората само след осем терапии могат да летят спокойно. През първите четири терапии хората се учат на техники за овладяване на страха.

„Как да идентифицират неусложливите и ирационални мисли и да ги поправят“, обяснява психоложката.

През следващите четири терапии се използва виртуална реалност, за да се помогне на хората да се почувстват комфортно по време на полет и да премахнат притесненията си.

Някои хора предприемат свой начин да се освободят от фобията. Американският бизнесмен Клей Пресли оцелял от самолетна катастрофа през 2009 година, но започнал да се страхува от летене. Как го е преодолял? Решил самият той да стане пилот.

 
 

Изнесете се, не е сложно

| от |

Вече преваляте 38 лазарника и усещате, че е време да живеете сам? Няма проблеми, изнасянето не е никак сложно. То е все едно си на „Градина“, само че за цял живот. И има баня с тоалетна.

Първото нещо, което трябва да свършите, след като си намерите място, е да съберете цялата си покъщнина – дрехи, неща за спане, неща за ядене и някоя книжка да създава атмосфера в стаята. Този процес е тясно свързан с осъзнаване колко малко неща всъщност притежавате; колко малко неща всъщност са истински ваши. Това е горчиво осъзнаване. На този етап обаче сте свикнали на житейските бичове, така че това е просто поредното преглътнато свидетелство за липсата ви на реализация. Изтикано е от съзнанието ви настрана при останалите.

Приятелят ви с комбито е на море, какво правим. Викаме си по-голямо такси – довечера ще пиете 3 бири по-малко. Набивате всичките си вещи на задната седалка и сядате. Докато се возите си мислите, аз наистина нямам много вещи, гледайки ги до вас на задната седалка.

Влизате си в стаичката, която сте си договорил, и хвърляте всичко на леглото. Хоп, готово! Вече сте преместен! Излизате да гръмнете по една бира, че утре сте на работа.

Прибирайки се няколко часа по-късно, усещате се, че нямате нищо за ядене вкъщи. Ах, проклятие!… Но проклятие ли е всъщност? Не би било отговорно и пораснало от ваша страна да готвите, докато сте кирка пиян. Затова на драго сърце минавате през дюнерите.

Прибирате се и заварвате всичките си принадлежности върху леглото. Оф, къде ще чистите сега, дюнерът ще изстине, лягате директно отгоре. Докато облагородявате дюнера, нещо ви убива в гърба. Бъркате и хоп – намирате чиния. Идеално.

Ставате едвам на сутринта, че нали сте на работа, както казахме. Отивате да си измиете устата от белия сос и очите също от белия сос, защото си заспал в чинията. Обаче проблем – кое е банята и кое е стаята на съквартиранта? Няма значение, защото се усещате, че не сте си взели паста и четка за зъби. Измивате си устата в кухнята, оставяте чинията и пердашите към работа.

Тъкмо се поосвестявате и то станало 6:00 часа, време за тръгване. Директно се прибирате, никакви барчета, никакви пейки, никакъв Народен – трябва да си разтребите. Аре за малко ще минете през Нардония да видите кой е там.

Прибирате се, но е късничко за перални вече. А и нямате прах за пране. И паста за зъби не си взехте. Имате обаче дежа вю – тази чиния в мивката сте я виждал някъде. А, да, тя е вашата… Премествате си нещата кое на пода, кое на столчето в стаята ви и си лягате, друг ден ще е санитарен явно.

Идва събота. Не знаете от какво ви е по-лошо – от дюнери или от петъка. Подреждате си най-накрая дрешките и предметите и квартирата ви изглежда празна. Отивате да си сготвите нещо – шкембе ви идва на ум. Хубаво, обаче не знаете как се прави шкембе чорба. А и единствената чиния, която отмъкнахте от родителите си, е плоска. Шкембе в плоска чиния, макар и хипстърско, не е много удобно.

Слизате до долу до бакалийката да си купите някакви яйца. Връщате се с три торби – паста за зъби, четка за зъби, перилен препарат, гъби за миене, веро, тоалетна хартия, белина. Разпределяте всичко по съответните места, но сте забравили яйцата. Слизате пак до бакалийката и се връщате с един хляб, шунка и майонеза. Сандвичи ще си правите, не ви се пържат яйца.

Сядате на балкона и отхапвате от мокрия сандвич върху току-що измитата чиния. Рай е. Една биричка само да имаше, ама не ви се слиза трети път. Балконът ви е гледа към прозорците на друга сграда, но зад нея и зад сградата зад нея е Народния. Усещате го! Колко е хубаво да се изнесеш. И не е сложно.

 
 

Първи поглед към Джоди Уитакър като Doctor Who

| от chronicle.bg |

Еуфорията сред феновете на сериали след вчера е почти толкова голяма, колкото между феновете на Франция и Хърватия на Световното. Причината са едни 40 секунди, които вчера за първи път показаха Джоди Уитакър като 13-ия Доктор и първата жена, която стъпва влиза в главната роля в научно-фантастичния сериал.

Първият тийзър трейлър на 11-ия сезон на поредицата не разкрива подробности от сюжета, но компенсира тяхната липса в няколко интригуващи кадъра, които ще ни накарат да следим темата в развитие.

Всичко започва с вечеря, после се пренасяме в нечий апартамент, после в закусвалня, а храненията на всички участници са прекъснати от странна енергия, която може да означава само, че новият Доктор ще дойде всеки момент. После се появява тя, Джоди Уитакър.

Актрисата прави своя дебют като 13-ия Доктор по време на миналия коледен епизод, „Twice Upon a Time“. Позната ние е от ролите си в „Broadchurch“, „Attack the Block“ и епизодът на „Black Mirror“, „The Entire history of You“. Предшественикът и в ролята на известния доктор беше Питър Капалди, който пое щафетата от Мат Смит през 2017 г.

 
 

„Опасно привличане“: черната комедия за света на подрастващите

| от Дилян Ценов |

Точно 20 години след като филмът „Опасно привличане” (Heathers) показа колко струва популярността в училищните години и се превърна в култов филм, е време за следващия рунд – едноименният сериал, базиран на филма. 20 години по-късно правилата на играта значително са се променили и новият „Heathers” ни показва как. Резултатът от първите два епизода, които вече са достъпни в  HBO GO, очаквано не може да застане гордо до своя предшественик от големия екран, но за сметка на това дава нещо ново, което интригува и би могло да бъде полезно на младите зрители, които са основния таргет на 10-е епизода.

Опасно привличане” едва ли ще се нареди сред големите сериали на годината, още по-малко на десетилетието и неговото най-силно качество определено не е режисурата, сценария (като изключим остроумния диалог на моменти), нито задоволителната актьорска игра на състава. Неговото най-силно качество е пародийния му характер. Сериалът е язвителен, цинично откровен коментар на ситуацията, в която живеят всички подрастващи. Добра злободневна черна комедия.

image

Ролите вече са разменени. Дебелото момиче е най-популярната в гимназията, вече не е аутсайдер а „тартор” на компанията. Момчето, определящо се като gender-queer, е част от нейната група и има правото да бъде всичко, което си поиска, а лесбийката с различни по раса родители е финалът на цветното трио.

Главен персонаж в „Опасно привличане” е Вероника Сойер – 17-годишна гимназистка, за която най-нормалното нещо е, да знаеш какво искаш от живота. Новото момче в гимназията, Джей Ди, се оказва приятна компания, зад която обаче прозира опасен социопат, което става ясно още в първия епизод. Хедър Чандлър и нейният антураж са „съдниците” на гимназията. От тази изходна точка започват да се развиват интригите и малките училищни войни между учениците. На режисьорския стол сядат няколко души, като Лесли Хедланд режисира пилотния епизод, а Джейсън Микалеф и Мат Макконки са главните сценаристи. В главния актьорския състав влизат Грейс Виктория Кокс (Вероника Сйоер), Джеймс Скъли (Джей Ди), Мелани Фийлд (Хедър Чандлър), Джасмин Матюс (Хедър Макнамара) и Брендан Сканъл (Хедър Дюк).

„Опасно привличане” показва какви на практика са последствията от издигането на политкоректността в култ – необясним, масов и неразбираем, превърнал се почти в гротеска. Съдът в социалните мрежи е последната дума и е до такава степен развит и категоричен, че може да коства на момче с неправилно избрана тениска бъдещето. Ако наречеш момичето с най-много последователи „дебелана” на публично място, с теб е свършено. Това са правилата и Хедър Чандлър е дебеланата, която ги диктува. Създаването на тази картина е и едно от малкото силни качества на новия сериал „Опасно привличане” и именно заради нея той надскача средното ниво и заслужава да бъде гледан.

heathers

За голямо съжаление обаче „Опасно привличане” ще може да бъде гледан само на територията на Европа. След кървавият атентат в гимназията „Марджъри Стоунман Дъглас” във Флорида от 14 февруари тази година премиерата на сериала в САЩ беше отложена за юли. При открита стрелба в училището 17 души (от които 14 ученици) бяха убити, още 17 бяха ранени, а извършителят е 19-годишен бивш ученик. Преди малко повече от месец стана ясно , че сериалът няма да бъде разпространен на територията на Америка, заради темите, които третира. Така на практика беше доказано, че „Опасно привличане” идва точно на време, за да покаже абсурда, до който съвремието е стигнало. Парадоксът е в това, че САЩ има най-голяма нужда от такъв сериал, защото именно там ситуацията в епизодите се доближава най-много до реалността. Кривото разбиране за политкоректност обаче взе превес над поглеждането на истината в очите и отвъд океана очевидно предпочитат да си затворят очите. Така на практика само Европа ще може да гледа „Опасно привличане”, където социалните мрежи за щастие не са взели такова надмощие в ежедневието (а и в бъдещия живот) на подрастващите.

Макар и със слаба актьорска игра, „Опасно привличане” е един от стойностните young adult сериали на фона на редица слаби продукции от предишните години. Сериал, който показва до къде може да се стигне в името на това да бъдеш, както гордо заявява Хедър Чандлър, f*cking famous.

„Опасно привличане“ излиза всяка сряда (по два епизода). Първите два епизода вече са налични в HBO GO.