„Оскар“ за най-популярен филм: новите правила на Академията
|
|
Качественото кино изисква много жертви. Най-голяма е жертвата на аудитория. За събитие от мащаба на „Оскарите“, това е недопустимо. Точно пет месеца след като церемонията по раздаването на най-престижните награди в киното отбеляза най-ниския си рейтинг в историята (26 млн. зрители, но бройката отчита само тези, ползващи телевизор), от борда на директорите обявиха въвеждането на някои драстични промени в раздаването на „Оскарите“. В отворено писмо до всички членове са описани промените, които ще влязат в сила още догодина, на церемонията на 24 февруари. Целта им е да се възобнови интереса към събитието.
За широката аудитория може би най-важната промяна е въвеждането на нова състезателна категория, „Най- популярен филм“.
Подробности около критериите за кандидатстване предстои да бъдат уточнени, казва се в писмото. Реакцията на аудиторията не закъсня и повечето отправиха критики към Академията, че по този начин сама сваля престижа на наградите, чиято цел на теория винаги е била да оценява художествено издържаните филми. Според Академията това ще се отрази благоприятно на рейтинга на наградите, тъй като в миналото те винаги са били високи, когато в списъка с номинирани филми присъстват блокбъстъри. Засега е ясно само, че един филм може да се състезава и в двете категории: „най-добър филм“ и „най-популярен филм“.
Трите най-големи фактора за висок рейтинг на церемонията са домакинът, популярността на филмите и дължината на церемонията.
Другата голяма промяна е по отношение на третия фактор. За тези, които намират церемонията прекалено дълга (главно заради наличието на 24 състезателни категории, от които само няколко представляват интерес за масовата аудитория), се въвежда максимум времетраене от 3 часа. Това обаче може да бъде постигнато само ако раздаването на определени награди не бъде излъчвано в реално време. Кои ще са тези категории, също предстои да бъде уточнено. Според писмото, раздаването на наградите в тях ще се случва по време на рекламите и ще бъде излъчено по-късно на запис.
Този модел е популярен по време на церемонията на наградите „Тони“ (театралният еквивалент на наградите „Оскар“). Връчването на награди в по-малко популярните категории се случва преди същинската церемония и се излъчва по-късно на запис.
В своето писмо Академията също така уведомява членовете си, че церемонията на „Оскарите“ през 2020 г. се измества от 23 февруари на 9 февруари. Вероятно целта на тази мярка е да се придаде актуалност на събитието, тъй като досега то се е провеждало в самия край на сезона и е предшествано от множество церемонии на различни награди.
На последната церемония Академията беше събрала наистина добри заглавия, рекорден брой независими филми и нови имена в индустрията. Дали промените ще унищожат тази тенденция? Предстои да видим…
Коментари
Netflix инвестира още повече милиарди за оригинално съдържание през 2019
|
|
Netflix влага огромни усилия в развитието на портфолиото си с авторски проекти. „Fyre: The Greatest Party That Never Happened“, „Black Mirror: Bandersnatch“ и „Tidying Up with Marie Kondo“ са само част мастодонтите на платформата. Те имат едно общо нещо помежду си – струват много пари.
Миналата година компанията имаше бюджет от $12 милиарда долара за проекти. Тази година той ще е $15 милиарда.
„Вярваме, че [Netflix] може да инвестира повече тази година с цената да забави развитието си за момент, но да спечели в дългосрочен план“, казва Бен Суинбърн от Morgan Stanley. В същата графа бюджетът на Netflix през 2017 година е $8,9 милиарда. Някой маркетолози прогнозират през 2020 той да достигне $17,8 милиарда.
„Колкото повече пари вкарваш, толкова повече хора ще намерят нещо интересно за гледане на сайта ти“, сподели Рийд Хастингс изпълнителният директор на Netflix. „Както казват – трябва да похарчиш пари, за да изкараш пари, особено с конкуренти като Disney.“
„The Umbrella Academy“, „Velvet Buzzsaw“ и „High Flying Bird“ са някои от заглавията, които очакваме следващия месец. Сънданс започва другата седмица, така че Netflix може дa пусне и още нови филми преди фестивалът да приключи.
Новото издание на „Часовете“: лек против губене на часове е студените зимни вечери
|
|
Отново се връщаме към клишето с четенето на книги в студена зимна вечер. И колкото и да не искаме да го употребяваме, когато става въпрос за „Часовете“ на Майкъл Кънингам, няма как да го пропуснем. Защото именно сега е времето да превърнете идиличната картинка в реалност с новото издание на романа, което от днес е в книжарниците у нас.
„Часовете“ (за която Кънингам получава „Пулицър“) е първото от поредицата предстоящи заглавия на Locus Publishing за 2019 г. и е част от библиотека LUX IN TENEBRIS, посветена на книгите с хитови филмови екранизации.
Почитателите на добрата литература могат да се насладят на разтърсващата история, която свързва Клариса Вон, Лора Браун и Вирджиния Улф, в брилянтния превод на Иглика Василева, която е един от най-добрите преводачи от английски език в България. В биографията й, чиято върхова точка е преводът на „Одисей“ на Джеймс Джойс, присъстват редица творби на Вирджиния Улф.
Книгата „Часовете“ е модерна класика, а за популярността ѝ помага екранизацията от 2002 г. с участието на холивудските величия Никол Кидман (спечелила „Оскар“ за ролята си на Вирджиния Улф), Мерил Стрийп (Клариса), Джулиан Мур (Лора), Ед Харис (Ричард) и др. С 9 номинации за „Оскар“ и 7 за „Златен глобус“ лентата на режисьора Стивън Долдри определено е сред най-запомнящите се филми от началото на века.
„Часовете“ не е просто книга, вдъхновена от друга велика книга – „Госпожа Далауей“. Майкъл Кънингам отдава заслужена почит към британската писателка Вирджиния Улф и приноса ѝ към световната литература. Книгата му е наситена с директни препратки към едно от най-добрите ѝ произведения – „Госпожа Далауей“ от 1925 г. Като дори самото заглавие („Часовете“) е работният вариант на романа на Улф.
Вирджиния Улф е емблематична фигура за британската и световна модерна литература на 20 век. Като изявена феминистка тя смело прокарва ексцентричните си разбирания в едно консервативно общество. Улф оставя след себе си няколко романа, множество разкази, есета, 4000 писма, 30 тома дневници.
„Часовете“ е драматична, завладяваща и дълбоко разтърсваща история на три жени: Клариса Вон, която в една нюйоркска утрин се занимава с организирането на прием в чест на любим човек; Лора Браун, която бавно започва да се задушава под тежестта на идеалния семеен уют в предградията на Лос Анджелис от петдесетте; Вирджиния Улф, която се възстановява в компанията на съпруга си в лондонското предградие и започва да пише „Мисис Далауей“. Историите на трите героини се преплитат, за да достигнат финал, болезнено изящен в своята цялост.
Кевин Харт ще играе във филма по играта Монополи
|
|
Комикът и актьор (но не и водещ на Оскарите) Кевин Харт е подписал с Lionsgate за роля във филма по класическата игра Монополи, режисиран от Тим Стори. В момента Харт си партнира с Брайън Кранстън в драмата „The Upside“, която успя да детронира „Aquaman“ в боксофиса.
Монополи за първи път излиза през 1935 година и става една от най-популярните игри за всички времена с 250 милиона продадени бройки. Идеи за филм по играта се появяват още през 2008 година, когато Universal и Ридли Скот проявяват интерес към евентуален проект. Той обаче не се случва и през 2012 Lionsgate купуват правата за екранизиране и наемат Андрю Никол да напише сценарий.
Проектът този път явно е сериозен, щом имаме новина за участието на Харт в главната роля. Стори освен режисьор ще е и продуцент. Двамата не се срещат за първи път – те работят заедно по „Think Like a Man „, „Think Like a Man Тоо“, „Ride Along“ и „Ride Along 2″. Стори, заедно с Лесли Смол, режисираха и три комедийни представления на Харт.
Историята с Оскарите изглежда не е разклатила имиджа на Кевин и той продължава да бъде търсено лице в Холивуд. Най-големият проблем остава да видим как въобще Монополи ще се превърне във филм.
Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози
|
|
На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.
По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.
Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.
После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.
Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.
На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).
Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.
Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.
Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.
Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.
В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:
„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“
„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“ – На една от Рая
„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.
„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.
„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.
„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.
„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.
„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.
„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.
„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.
„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.
„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.
„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен
бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:
„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,
гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.
Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“
Той програкна: „Nevermore!“
Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —
не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —
Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван
в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;
на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор
и да грака: „Nevermore!“
Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,
сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.
Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:
„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —
както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“
Грак отвърна: „Nevermore!“,
из „Гарванът“