Очарователните порги от „Междузвездни войни“ пораждат дебат

| от chr.bg, БТА |

Косматите, ококорени създания с крила, наречени порги, са сред новите попълнения във вселената на „Междузвездни войни“. И докато от компания „Дисни“ се надяват те скоро да заемат достойно място под коледните елхи, сред феновете тече разгорещен дебат по отношение на „новобранците“, предаде Ройтерс.

Поргите правят дебют в най-новия филм от култовата космическа сага „Междузвездни войни: Последните джедаи“. Трейлърите позволиха не феновете да зърнат бегло един-единствен екземпляр в сцена на борда на „Хилядолетния сокол“ в компанията на Чубака. Все още неизвестната им роля породи редица въпроси. Сладки ли са поргите или жалки? Забавни или дразнещи?

Гушкавите създания са рядкост във филмовия франчайз, в който изобилстват дроиди и гротескни създания като Джаба Хътянина. Случайната им поява не винаги допада на почитателите на поредицата. Много фенове например са на мнение, че наподобяващите мечета еуоки са съсипали финала на „Завръщането на джедаите“ (1983).

„Разбираемо е, почитателите на „Междузвездни войни“ винаги са подозрителни към всичко „твърде очарователно“. Лично аз смятам, че поргите имат своето място и се вписват във филма“, споделя в интервю за агенцията режисьорът и сценарист на осмия епизод Райън Джонсън.

Реакциите на феновете по отношение на „новобранците“ след първата поява на порг в октомврийския трейлър бяха смесени. Мнозина останаха очаровани от пискливото създание, определяйки го като сладко и гушкаво. Тези, чиито сърца поргът не успя да спечели, побързаха да се включат с прогнозата, че създанието ще се превърне в следващия Джар Джар Бинкс – най-масово осмивания персонаж от „Междузвездни войни“, дебютирал през 1999 г. в „Невидима заплаха“.
„Мразя поргите. Изобщо не ги намирам за симпатични. Крещящо рекламни са“, изригна недоволен фен в Туитър след дебюта на техния събрат в излезлия през октомври трейлър.

Членове на екипа също се присъединиха към дебата. Актьорът Джон Бойега, който изпълнява ролята на Фин, сравни поргите с хлебарки, докато Марк Хамил (Люк Скайуокър) се обяви в тяхна защита.

Публиката, присъствала на световната премиера на филма „Междузвездни войни: Последните джедаи“, остана по-скоро очарована от новите създания и техните игриви сцени с Чубака. Последвалите коментари в социалните мрежи бяха основно позитивни.

Харесвани или не, поргите са важни за компания „Дисни“, която през 2012 г. плати милиарди за правата върху „Междузвездни войни“. Играчките от поредицата са най-продаваните в САЩ през 2015 и 2016 г., като приходите от тях за двете години възлизат на 1,5 милиарда долара.

В празничния сезон порги с всевъзможни размери, сред които над еднометров екземпляр, са хит сред купувачите в молове, тематични паркове и онлайн. Ако съумеят да спечелят сърцата на повече потребители след излизането на филма на екран, поргите ще допринесат за увеличаването на продажбите на плюшените играчки от „Междузвездни войни“, които съставляват едва два процента от общите продажби.

 
 

Apple строи нов кампус за 1 милиард долара

| от chronicle.bg |

Apple съобщи повече детайли за плана си да създаде още 20 000 работни места в САЩ през следващите 5 години. 

Компанията ще инвестира $1 милиард в строежа на нов компус в Остин, Тексас. Градът вече е дом на един кампус с 6 200 служители, който е и най-големия след щаба на Apple в Купъртино, Калифорния.

Новата сграда ще е на около километър от сегашната и ще заема площ от 0,5 кв. км. Очаква се така технологичния гигант да стане най-големият работодател в града с още 5 000 работни места и потенциала за допълнителни 10 000. Плановете включват и нови офиси в Сиатъл, Сан Диего и Кълвър Сити, които ще отворят през следващите 3 години. Те ще имат капацитет от над 1 000 служители всеки.

Разрастването идва след приемането на новите закони за данъците в САЩ, което спира Apple да не плаща данъци върху приходите от други държави.

През януари компанията съобщи, че ще инвестира $30 милиарда в сгради и ще създаде 20 000 нови работни места в Щатите до 2023. Тя също така ще създаде и стотици нови длъжности във вече съществуващи офиси в цялата страна, включително Ню Йорк, Бостън, Питсбърг и Портланд. Предвижда се офисът в Маями да удвои размерите си.

След последното увеличаване на служителите си с 6 000 тази година, Apple вече има над 90 000 само в САЩ.

 
 

Главната роля, която никой в Холивуд не иска

| от chronicle.bg, по The Hollywood Reporter |

Вече сме в най-интересния период от годината за всички киномани.  Почти няма да има седмица в следващите два месеца, в която да не се раздават награди, да не се обявяват номинации за награди, или изобщо да се говори за награди. Най-доброто, което видяхме през 2018 г. впряга всичките си усилия в добрата реклама и очаква с нетърпение кулминацията. 

Тази година тя ще се състои на 24 февруари, както повелява обичаят, в Долби тиътър в Лос Анджелис. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 91-ви път след по-малко от три месеца. А кой ще ги води? Все още не е ясно. Кевин Харт се отказа. Академията, по думите на медиите, е в паника. Домакинът обикновено е ясен половин година по-рано, за да могат да започнат репетиции и подготовка на церемонията. В момента оттеглянето на Харт е поредният минус за и без това намаляващата популярност на „Оскарите“.

Най-престижните награди в киното се намират в период на криза, каквато не ги е сполетявала от десетилетия. И най-голямата криза към този момент е липсата на домакин, който да води церемонията. Заради намаляващия рейтинг на „Оскарите“, обществения натиск и още ред причини, на практика в момента това е главната роля, която никой в Холивуд не иска.

Защо?

Някои от нас все още помнят гафа на „Оскарите“ през 2017 г., когато погрешно беше обявено името на „La La Land“ за най-добър филм, а победителят беше „Moonlight“. Тогава домакинът на церемонията, популярният водещ Джими Кимъл каза: „Не знам какво стана. Обвинявам себе си за това. Знаех си, че ще прецакам шоуто и наистина го направих.“

Кимъл може и да се е шегувал. Въпреки това думите му породиха мисли, че дори опитен водещ на вечерно предаване като него, е застрашен от подобен безпрецедентен провал.

Ако се обърнем назад, страхът на Джими Кимъл далеч не е неоснователен. Достатъчно е да погледнем изпълнителите, нагърбвали се с най-трудната задача в Холивуд и ще разберем защо. Откакто легендарният Били Кристъл предаде щафетата през 2004 г. (и се завърна по изключение през 2012 г., когато не беше приет с големи овации), Американската академия за филмово изкуство и науки не спира да се опитва да намери своя домакин. Но никой не пожелава да поеме ролята повече от два пъти. Сред смелчагите, осмелили се да водят „Оскарите“ два пъти са Кимъл, Елън Дедженеръс, Хю Джакман, Крис Рок и Джон Стюарт – и повечето от тях казват, че никога не биха го направили втори път. Контрастът със славните дни на „Оскарите“  е очевиден. Наградите помнят няколко култови свои домакини сред които Джони Карсън (5 пъти), Били Кристъл (9 пъти) и рекордьорът Боб Хоуп със 19-те церемонии, които води. Последните трима поемат тази задача във време, когато има само три големи телевизии, конкуренцията е слаба и „Оскарите“ са задължителна част от програмата на повечето американски семейства.

Днес от домакинът се изискват редица неща. Да вдигне рейтинга на церемонията. Да е известен. Да е забавен без да обижда. Да е актуален, но не и провокативен. Да е политически коректен. Да е млад, но не прекалено, за да не „изплаши“ управителния съвет на Академията. И да е удобен както за президента на Академията, така и за телевизията, която излъчва „Оскарите“ – ABC.

Изискванията отказват дори най-добрите кандидати, които не желаят да рискуват седмици от живота си за ниски шестцифрени суми, след като накрая обикновено медиите ги критикуват, а самата дейност рядко вдига рейтинга им.

Едва ли някога ще видим отново Джеймс Франко и Ан Хатауей, които са домакини през 2011 г., както и Сет Макфарлън през 2013 г., който беше критикуван заради песента „We Saw Your Boobs“. Единствено Нийл Патрик Харис е казвал, че би го направил, но предвид слабото му изпълнение , това едва ли ще се случи.

Мнозина, които се идеални за тази работа, вече са я отхвърлили. Опра Уинфри. Джъстин Тимбърлейк. Джулия Луис Драйфус. Джери Зайнфийлд. Колкото са по-подходящи, толкова по вероятно е да откажат. Дори Тина Фей и Ейми Полър, който направиха фурор на церемониите по връчването на наградите „Златен глобус“ през 2013, 2014 и 2015 г. са отказали да водят „Оскарите“. Споменава с за имена като Стивън Колбърт и Джеймс Кордън, но ABC не биха позволили звезди от конкурентни телевизии да водят това шоу.

Всъщност кой е подходящ за ролята? Кой е подходящ да води церемонията във време, когато една погрешно казана дума може да струва рейтинг, репутация, пари?

В своята същина обаче, проблемът е естествено следствие от политиката на Академията от няколко години насам. Тя иска да играе на сигурно във време, което възнаграждава риска. Време, което признава тези, които приемат противоречията, а не си затварят очите за тях. Защото ако последните години ни научиха нещо, то е че колкото по-безличен е домакинът, толкова по-безлично е и шоуто. Затова Елън Дедженръс беше толкова добра и се шегуваше с възрастта, парите, произходът на хората. И вдигна летва, която изисква поемането на голям риск, за да бъде прескочена. Но пък ако някой се осмели да направи скока, „Оскарите“ могат да влязат в нов „златен период“. 

 
 

6 романтични комедии за коледните празници

| от chronicle.bg |

It’s that time of the year again… и ние сме подготвени за него.

Романтичните комедии определено не са върховият жанр в киното, нито най-доходоносния. Сюжетите не са никак дълбоки, а това, което ги спасява от пропадане, обикновено е някоя звезда в главна роля.  Но що се отнася до празничните периоди в годината, това е най-добрият жанр, на който можете да се отдадете. Дали сте сами, с гадже, приятели или със семейството, добрата романтична комедия в дълъг празничен следобед е един от най-ефективните методи за релакс.

Колкото и да ни е втръснал шумът около коледните и новогодишните празници, в предстоящите протяжни почивни дни почти винаги намираме време за някоя романтична комедия. Дори това да не е „нашият“ жанр.

Така че в следващите дни можете да светнете лампичките на елхата и да се отдадете на приятната коледна тривиалност, включваща дебело одеяло, чай, любим човек и някоя приятна, старомодна, но вечна, романтична комедия. За първите няколко не можем да помогнем, но що се отнася до последното, можете да видите 6 великолепни романтични комедии в галерията горе.

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.