Очакваме сериал по Света на Диска на Тери Пратчет

| от chr.bg, webcafe.bg |

След като вече изгаряме от нетърпение „Добри поличби“ на Тери Пратчет и Нийл Геймън да се появи като сериал в Amazon Prime и таим наистина сериозни очаквания към продукцията, сега се появява още по-добра новина за феновете на Пратчет – BBC подготвя сериал върху „Света на диска“.

Така че пригответе онези си ботуши с най-износените подметки, скрийте всички лесно преносими вещи и се запасете с освежител за въздух, защото Анкх-морпоркската градска стража е напът да посети вашите екрани в новия сериал The Watch.

Историите за стражата са едни от най-популярните в творчеството на Тери Пратчет, а героите като командир Сам Ваймс, капитан Керът, сержант Колън, сержант Детритус, сержант Ангуа и (разбира се) ефрейтор Ноби Нобс имат култов статут сред феновете на Света на Диска.

С проекта се е заел Саймън Алън, който стои зад сериали като Strike Back, The Musketeers и New Tricks. И макар това да са по-скоро сериозни продукции с доста екшън в тях, от The Watch ще се очаква много по-голяма шеговитост.

Участието на Алън се потвърждава от неговата агенция, която включва в резюмето му проекта за адаптацията на романите на Пратчет в сериал.

От страна на BBC Studios с продукцията ще се занимава Хилъри Салмон, която стои и зад други телевизионни проекти като Luther и Silent Witness. Копродукцията се запълва още и от продуцентската компания на самия Пратчет, която в момента се управлява от дъщеря му Риана и бившия му бизнес мениджър Роб Уилкинс.

Засега се знае, че BBC Studios подготвят шест епизода и плановете са това да е сериал, който да продължи повече от само един сезон.

Това няма да е първата телевизионна продукция по Пратчет, но ще е първият сериал посветен на Света на Диска и първият проект посветен на Стражата. Досега има няколко телевизионни филма – „Дядо Прас“ (2006 г.), „Цветът на магията“ (2008 г.) и „Пощоряване“ (2010 г.), както и две анимации – „Музика на душата“ (1997 г.) и „Посестрими в Занаята“ (1997 г.). Извън Света на диска на телевизионния екран са се появявали анимиран сериал по „Маскалин“ (1992 г.), както и минисериали по „Джони и умрелите“ (1995 г.) и „Джони и бомбата“ (2006 г.)

Локация: Анкх-Морпокрк, Светът на Диска

За всички, които не са се докосвали до творчеството на Тери Пратчет и по-специално до книгите му от Света на Диска, това може да бъде идеалният повод да влязат в този свят на абсурдност, магия и забавни истории. Самият писател се специализира в ироничното и забавно фентъзи като с романите си той често пречупва важни социални проблеми.

Самият Свят на Диска се носи в Космоса на гърба на великата костенурка А’Туин, върху чиято коруба са стъпили четири слона, които вече носят дисковидната земя. Там живеят и се трудят милиони хора, джуджета, гноми, тролове, орки, гоблини, редица други същества и един брой Ноби Нобс, за когото еволюцията все още не може да реши какво точно представлява.

Най-великият град на Света на Диска, най-населен, най-модерен и откровено казано – най-противен, е Анкх-Морпорк. Намира се на брега на река Анкх – толкова мръсна, че е единствената река, върху която можеш да рисуваш с тебешир. Град, в който убийците, крадците и просяците имат своите си гилдии.

Както съобщава брошурата от гилдията на търговците — „Градът на хилядите изненади“, Анкх-Морпорк се издига върху самия Анкх-Морпорк, тъй като градът е бил запалван, опустошаван, разграбван, разрушаван, наводняван и отново строен върху своите останки.

Анкх-Морпорк е пародия на претъпканите мегаполиси от миналото, в които насилието, малките ежедневни геройства и ужаси и неумолимият търговски прогрес съществуват ръка за ръка.

Анкх-Морпорк е толкова голям, че той буквално паразитира върху Света на Диска, консумирайки ежедневно огромни количества храна и продоволствия и в замяна „даваше тор от оборите си, сажди от комините си, стомана, тигани и всички инструменти, с които се произвежда храната. Също храни, мода, идеи, интересни пороци, песни и знания, а и нещо, което, видяно на подходящо осветление, можеше да се нарече цивилизация. Ето какво означаваше цивилизацията – градът“.

А за сигурността на този огромен град се грижи Анкх-Морпоркската градска стража – сбирщина от чепати характери, които от обикновена банда нещастници успява през романите да се превърне в добре работещ механизъм, който успява да спаси града от дракон, от опасни престъпници и най-важното – от самия себе си. Все пак град като Анкх-Морпорк е на само две хранения от пълния хаос.

Така че стискаме всички налични палци (плюс няколкото пришити от местния Игор) този проект да се получи успешен и скоро да го видим на екран.

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

Летящите мотори на полицията в Дубай

| от chronicle.bg |

Къде другаде освен в Дубай!

Полицаите в столицата на Обединените арабски емирства съвсем скоро ще имат нова играчка. Година след като калифорнийският стартъп Hoversurf показа ховърбайка си на технологичното експо GITEX, компанията се завръща с нов модел. Те подариха един S3 2019 Hoverbike на дубайската полиция, които вече тренират с него.

Генералният директор на департамента по изкуствен интелект към Полицията в Дубай, Кхалид Насер Алразуки, казва, че до 2020 година подобни мотори вече ще се ползват редовно от властите. „В момента имаме два екипа, които се обучават в пилотирането на ховърбайкове, и количеството им се увеличава“. Идеални кандидати са мотористи с опит в управлението на дронове.

За нас цената на това електрическо удоволствие е $150 000. Всеки може да си поръча, но на клиентите се правят щателни проверки дали са способни да се справят с ховърбайка.

В момента машините са ограничени най-вече от батерията, но се работи усилено по подобряване на технологията. Те се сглобават в три различни страни, една от които е ОАЕ.

За компанията производител следващата логична стъпка е летяща кола. За сега плановете са тя да е двуместна, а първия прототип да излезе до 4-5 месеца. По план проектът трябва да е завършен и готов за продажба през 2020.

 
 

Защо не трябва да имаме приятели в офиса

| от chronicle.bg |

Като се има предвид колко време прекарваме в офиса, няма как да не се сприятелим с някого. И това е хубаво – ако сме приятели с колегите, това увеличава удовлетворение ни от работата.

Но все пак не е добре да си ставаме прекалено близки.

Ейми Купър Хаким, индустриално-организационен психолог, казва: „Няма нужда да сте първи приятели. Искате да сте добри, професионални и възпитани. Но не е добре да казвате на човека на бюрото до вас най-дълбоките си тайни и цели в живота“.

Често по инерция наричаме близките си хора на работа „приятели“. С тях можем да обядваме заедно, но не е добре да прибързваме с поканите вкъщи. Споделяне на лична информация като финанси също може да ни навреди, например, когато дойде време за коледни бонуси. При повишение на служител, близките отношения могат да доведат до караници (ако не повишите „когото трябва“) или да са зле за компанията (ако повишите „когото трябва“). Или ако повишат ваш колега само защото е близък с шефа. В такъв случай трябва да преосмислим отношенията си към самата фирма. Споделянето също може да рикошира, ако колегата ни всъщност не ни е толкова верен, колкото си мислим. Например, ако кажем на някого как не сме доволни от сегашната си позиция и търсим нова работа след което получим повишение и решим да останем, това може да го озлоби към нас.

Границите при колегиалните взаимоотношения въжат с особена сила за мениджърите. Те могат да обезкуражат целият екип, ако покажат предпочитания към конкретен човек или си затварят очите при негови грешки. Най-важното за един лидер, за да запази вярата в себе си, е честността.

Често се случва да се сближим с някого от съжаление, защото този човек не се справя добре. Докато емпатията е положително качество, тя може да ни изиграе много лоша шега, когато неговото поведение започне да влияе и на нас.

Освен да внимаваме пред кого се оплакваме, трябва да внимаваме и кой се оплаква на нас. Не искаме да сме заобиколени от негативност и проблеми, защото това лесно може да влоши здравето ни – и психологическото, и физическото. Ако започнем да усещаме, че другите хора ни заливат, съвсем приемливо е да избягваме контакт с тях или да отклоняваме по-лични разговори.

 
 

Най-добрата модерна сграда в света – Toho Gakuen School of Music

| от chronicle.bg |

Архитектът Томохико Яманаши сяда с преподаватели и ученици, за да обсъди от каква сграда имат нужда. Той установява, че приоритетите им са: светлина, естествена вентилация и отворени пространства. Това е в пълна противоположност на стандартните предпочитания за такива сгради. Обикновено училищата се правят с един голям коридор и еднакви класни стаи.

Бетоненият квадратен дизайн на Toho Gakuen School of Music е смекчен от стъклени стени и много дърво. Вместо отделни стаи, Томохико конструира сградата така, че хора, звук и светлина да могат свободно да преливат от място в място.

Затова миналият месец сградата на Toho Gakuen School of Music беше обявена за един от четирите финалисти на RIBA International Prize, която почита най-добрите нови сгради в света.

metalocus_toho-school_04p

Дизайнът идва и от практически съображения – стаите за репетиции обикновено са шумоизолирани, което води до дебели стени и липса на светлина. Яманаши смята, че звукът да прелива от сградата е напълно желателно. „Да чуваш шум от стая в стая е проблем, но да го чуваш извън училището или по коридорите всъщност е много хубаво, защото създава атмосфера.“

3ed077657bad1b8d0adc87bfa0e6bcaf

Кубичността на сградата е в тон с околната среда. Чофу е градче в префектурата Токио, което е съставено от малки къщи. Така фрагментираната фасадата става част изгледа на града.

„Така бетонът изглежда и по-мек – като почва. За мен това беше много важно, защото сградата е на място, където има много класически японски сгради от дърво и почва.“

Томохико Яманаши разказа също така как промяна в ръководството на училището, докато строежът е бил в процес, е застрашило целия проект със забавяне. Първоначално новите мениджъри се съгласили да използват сградата, но само временно, а след това тя ще се превърне в склад.

„Сега обаче бъдещето на сградата е осигурено“

asda