Образците на европейското кино от последните години, които трябва да гледате

| от Дилян Ценов |

Докато успехът на един филм в Холивуд се мери според боксофиса, европейското кино винаги се е движело по други критерии.

Европа, където се ражда седмото изкуство, продължава да му отделя място на възвишено удоволствие, което да те накара да промениш светогледа си. В Европа киното не е просто стока.

Затова, когато говорим за европейско кино, трябва да освободим ума си от идеята за холивудски продукции. Тук няма да видим скъпи ефекти. То си поставя цел, която е отвъд печалбата. В Европа не е важен бюджетът на филма, а името на режисьора и актьора, техните похвати и начинът, по който успяват да променят възприятията на зрителя.

На първо място стои художествената стойност на продукцията, идеите и посланията. Именно европейското кино, развивайки се непрестанно, разширява границите и обновява седмото изкуство. Най-революционни в огромното течение, обхващащо цял континент, са филмите от Западна Европа. Те оставят траен отпечатък в историята на изкуството. Всички сме гледали поне веднъж „Сладък живот“, филм със София Лорен, Катрин Деньов или Брижит Бардо, и знаем, че това са кинолегенди.

От филмите на Дзефирели, Кокто, Жан Реноар, Фелини и Роселини до днес – времето на Сорентино, фон Триер, Долан и Ханеке пейзажът на западноевропейското кино се е променил до неузнаваемост.

Нека обаче погледнем в близкото минало, за да видим кои са най-добрите филми, създадени в Западна Европа.

В галерията можете да видите нашата класация за последните 10 години.

 
 

Задава се нов филм за Джеймс Бонд

| от chr.bg |

Британският кинодеец и носител на „Оскар“ Дани Бойл ще режисира 25-ия филм от поредицата за приключенията на Джеймс Бонд, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на продуцентите.

Снимките за все още неозаглавения филм за екранните подвизи на прочутия шпионин ще започнат през декември тази година в лондонските студиа „Пайнууд“. В образа на агент 007 зрителите за пети и последен път ще видят британския актьор Даниъл Крейг.

По план 25-ият филм за Джеймс Бонд трябва да излезе на екран на 8 ноември 2019 г. – две седмици след премиерата си във Великобритания на 25 октомври.

В изявлението си продуцентите Майкъл Уилсън и Барбара Броколи описват Дани Бойл, познат с работата си над продукции като „Трейнспотинг“, „Беднякът милионер“ и „Стив Джобс“, като „изключително талантлив“.

Сценарият за 25-ия филм за Джеймс Бонд е поверен на британеца Джон Ходж, с когото Бойл си е сътрудничил за филмите си „Трейнспотинг“ и „Трейнспотинг 2″.

Дани Бойл преди е работил с Даниъл Крейг над кратък филм за церемонията по откриването на летните олимпийски игри в Лондон през 2012 г., в който актьорът в образа на Бонд влиза в Бъкингамския дворец, където се среща с кралица Елизабет Втора.

 
 

Кои сериали ще гледаме това лято

| от chronicle.bg |

Тазгодишният летен каталог със сериали може спокойно да бъде утеха на всички, в чийто график отсъстват честите и дълги пътувания и излизанията навън. Сериалите на лято 2018 г. са достатъчна причина да си останете вкъщи с чиста съвест и да оползотворите свободното време пред телевизора. Още повече, че дори при хубаво време, продукциите, които сме подбрали днес, са за предпочитане пред външния свят.

За да приключи подобаващо телевизионния 2017-2018 г. сезон Netflix е приготвил няколко дългоочаквани премиери за това лято. Но не всичко приключва  с Netflix. HBO, Hulu, Amazon, NBC, Paramount Network – всички тези разпространители пазят редица силни оръжия в коланите си, някои от които ще излязат на малкия екран и през ранната есен. С няколко думи – богат и неограничен избор през летния сезон.

И понеже лятото чука на вратата, и някои прекрасни сериали вече текат в ефира, подбрахме шест такива, които ще видим в следващите месеци. Вижте в галерията горе какво ще гледаме на малкия екран през лято 2018 г.

 
 

Изложението Cars & Coffee идва в България

| от chronicle.bg |

На 2 юни ще се състои първото по рода си изложение на т.нар. суперавтомобили у нас, Cars & Coffee, като част от най-големия автомобилен феномен в света.

България се присъединява към останалите над 40 държави от общността Cars & Coffee в Европа, Америка, Азия, Африка и Близкия Изток, в които франчайзът вече има дългогодишни традиции и в които се провеждат общо над 120 събития годишно. Някои от тях, например в Бреша, Италия, привличат повече от 1500 участници и над 25 хиляди посетители.

На събитието в България всички запалени автомобилни ентусиасти ще имат възможност да разгледат отблизо някои от най-редките модели автомобили в света с двигатели от над 500 конски сили, а собствениците им да се срещнат при закрити врата и да създадат контакти едни с други в неформална, приятелска атмосфера.

На Cars & Coffee Bulgaria ще бъдат събрани над 30 дизайнерски, колекционерски, спортни и класически (ретро) коли на марки като Lamborghini, Ferrari, McLaren, Rolls-Royce, Bentley, Bugatti, Aston Martin и селектирани модели на Porsche, Mercedes и Jaguar.

C&C Brescia 2018_5

Притежателите на супер и хиперавтомобили могат да кандидатстват за участие в Cars & Coffee Bulgaria на онлайн платформата cars.coffee най-късно до 28 май.

Онези, чиито автомобили бъдат одобрени, ще бъдат поканени да се присъединят към първата част от събитието на 2 юни в RIU Pravets Resort, включваща закуска и брънч, презентация на проекта и награждаване с приза “Best of the Show” (“Най-добър автомобил на изложението“) под формата на мини Pagani, изработена специално за случая и подписана лично от Хорацио Пагани.

В следобедните часове участниците ще се отправят към София за втората, публична част на събитието. Супер и хиперавтомобилите ще бъдат разположени пред зала “EFE” на хотел ”Маринела“, а изложението ще бъде отворено за посетители от 17:00 до 19:00 часа. Пилотното издание на форума се осъществява с подкрепата на Lavazza, Vilner, р-т Bulgar, Street Lounge, Bertoni, хотели RIU Pravets и “Маринела” и медийното партньорство на сп. TopGear, DARIK и WebCafe.

C&C Brescia 2018_6

В дългосрочен план стратегията за Cars & Coffee Bulgaria е да реализира и другите типове събития, които се провеждат в държавите от “семейството“ на Cars & Coffee, а именно турове в страната и включването ѝ като дестинация от по-мащабните, международни обиколки със супер и хиперавтомобили.

Може да видите повече за събитието тук.

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.