shareit

Обединените нации на супергероите

| от |

С минаването на годините и наближаването на финала на най-големия произведен франчайз за супергерои, който модерното кино познава, Marvel – въпросният производител, става все по-невнимателен и немарлив към своите филми.

Това не се дължи на актьорския състав или ефектите. Напротив, те са точно на мястото си – все повече, по-пищни и бомбастични от всякога. И скъпи. Много скъпи.

Немарливостта на Marvel, се дължи предимно на факта, че сценарият, един от най-важните компоненти в една кинопродукция, е все по-размит от ефекти, смешки, лафове и един Робърт Дауни Джуниър, който винаги блести в центъра.

И как иначе, та той е шибаният Тони Старк! И е Шерлок Холмс, бил е Чарли Чаплин и като цяло е жестоко добър и качествен актьор.

„Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ беше първата предупредителна лампа за верните почитатели на комикс жанра, че нещо неприятно се случва из редиците на основното звено супергерои. Филмът беше бомбастичен и ефектен, направи сума ти пари, но като цяло не донесе онова задоволство, което guilty pleasure киното трябва да носи на феновете на комикси.

Хубавата новина беше, че „Капитан Америка: Завръщането на първия отмъстител“ – един от най-добрите филми от поредицата на Marvel произведен до момента, беше измил лошия вкус в устите на почитателите и беше дал надежди, че нещата са се объркали само временно.

Истината е, че филмите за най-скучния супергерой от вселената на Marvel, а именно смелият, силен патриот Капитан Америка, създаден с цел да възбужда и събужда съзнанието на средностатистическия американец по време на Втората световна война успяха да пораснат и да са единствените, които носят мрачната нотка на модерното супергеройско кино.

„Първият отмъстител: Войната на героите“ дава началото на края на огромия супергеройски франчайз на Marvel. След като разбиха агенцията си ЩИТ, след като пометоха всичко и го разрушиха, сега тяхната сюжетна идея е, да го изградят наново, но в по-различен вид.

„Първият отмъстител: Войната на героите“ прави онова, което „Батман срещу Супермен“ вече направи. Кой се справи по-успешно, е въпрос на спекулации… Филмът сблъсква двама от големите си супергерои, без очевиден конфликт или проблем между тях. Използващ външни фактори и голям зъл ум в основаната на всичко, за да могат силните и смелите на деня да се изтрепят един друг по най-мощния начин.

Въпреки ефектите, въпреки готините лафове, въпреки Скарлет Йохансон в тесен черен костюм, Робърт Дауни Джуниър в „костюм на Том Форд в три части“, както казва самият той, и Даниел Брюл, като неприятно луд човек, който не искаш да срещаш в тъмна улица вечер, „Първият отмъстител: Войната на героите“ изглежда като филм пълнеж. Като нещо, което е трябвало да се направи, за да могат от Marvel да изпълнят договора си с „Дисни“ коректно.

Marvel и „Дисни“ трябва да произведат N-брой филми до 2020 година, като сред тях се отличават продукции, като нов филм за Спайдърмен, самостоятелен филм за Черната пантера, филм за Тор и още един екшън с всички Отмъстители, като за последно. „Доктор Стрейндж“ и „Пазители на галактиката“ са в тотално различна категория за мен, поради много причини, основната, сред които е по-смислен сюжет и добър екип пред и зад камерата.

В основата си „Първият отмъстител: Войната на героите“ е скучен, бавен и предвидим филм за супергерои. Всичко, което очакваш да се случи, се случва до точност от секундата, в която си го предвидил. Когато човек гледа „Капитан Америка: Войната на героите“, осъзнава, че или може да вижда напред в бъдещето и да предвижда истории, или Marvel и вселената им на Отмъстители неизбежно се е изчерпала. Ако приемем теорията на „бръснача на Окъм“, която гласи, че „най-простото решение, е вярното такова“, то вероятността вие или аз да виждаме в бъдещето, е много малка. Което ни води до тъжната, но логична истина.

Ако нямате никакви претенции към „Първият отмъстител: Войната на героите“, то той би се превърнал в перфектния филм за събота следобед или вечер, или по което време предпочитате да гледате кино. Но след сериозната заявка, която Marvel направиха преди време и след първите си филми, очакванията към този тип кино никога не са ниски. Може би именно това го прави разочарование.

Сюжетно, сценаристите се опитват да си измият ръцете с оттеглянето на Гуинет Полтроу от филмите и нейния тотален отказ да влезе отново в ролята на любимата му Пепър Потс. Дауни Джуниър или поне ситуациите, в които е поставен тук обаче, не говорят достатъчно добре, ясно и силно, че заради любовна мъка, той изведнъж се е преобразил в доста по-глупав и праволинеен човек.

Но макар за някои това да са просто подробности, то именно на този дребен факт „Първият отмъстител: Войната на героите“  изгражда основния си сюжет.

Другото важно нещо, което се случва в лентата, е първото появяване на новия Спайдърмен – в ролята влиза младият Том Холанд и разбира се, най-богатият супергерой създаван някога – негово величество крал Т`Чала като Черната пантера – в ролята е Чадуик Боузман.

Основната битка във филма, в която се събират почти всички супергерои на Marvel с дребни изключения, е епична, каквато трябва да е всяка битка на мъже и жени със суперсили. И всъщност е най-добрият момент във филма.

Обединените нации на супергероите отвръщат на удара, къде добре, къде – не. Дали Marvel са загубили магията си или са отегчени от правенето на едно и също, е спорен въпрос. Но все пак надеждите, че може да се направи нещо повече още стоят. Надявам се, последните им два филма да са били просто леко свиване в грешната посока, а не тенденция, с която смятат да измъчват зрителите си до 2020 година, която започва да изглежда все по-далеч. 

 
 
Коментарите са изключени