"Сталкер" (Stalker, 1979)
Андрей Тарковски несъмнено е поет, чието кино е чиста проба изкуство. Нищо повече. Нищо претруфено. Една кратка биография, която обаче дава нов смисъл на седмото изкуство. „Сталкер“ е филм, който разказва за група мъже, които се лутаят из забранена област наречена The Zone. На мястото се е разбил метеорит, и според поверието, там всяко желание може да бъде сбъднато. С групата е техният придружител, който знае как да не ги хванат властите и как да стигнат безопасно до мястото. „Сталкер“ е филм, който трябва да бъде преживян, преди да се четат обяснения за него. Гледайте го и направете своите собствени изводи.

"Чункин експрес" (Chungking Express, 1994)
Творчеството на режисьора Уонг Карвай в по-голямата си част засяга темата за подрастващия човек. Две истории се преплитат в сюжета на „Чункин експрес“. Двама меланхолични полицаи преминават през трудни раздели. Единият всеки ден купува по една консерва с ананас в продължение на цял месец. Датата на изтичане на срока на годност е рождения му ден, а целта на начинанието – надеждата да бъде обичан отново, преди да купи 30 консерви. Другият пък прекарва времето си в разговор с неодушевени предмети, в опит да ги изкара от тъгата и скръбта. Фантастичен филм за загубата на една любов и раждането на друга.

"Апокалипсис сега" (Apocalypse Now, 1979)
Част от представителите на „новата вълна в Холивуд“ са Скорсезе, Спилбърг, Лукас и Франсис Форд Копола. Спираме се на последния и на неговата адаптация на романа на Джоузеф Конрад. Действието във филма се развива по време на войната във Виетнам, в която капитан Вилард, трябва да отиде в джунглата, за да убие полковник Курц. Вторият вече живее, почитан като божество то друг свят, веднъж попаднал сред местното население. В този филм войната е само обстоятелство, не и център на историята. Той разказва за ефектът на войната върху преките участници в нея.

"Блейд Рънър" (Blade Runner, 1982)
Дълго преди хита от миналата година на Дени Вилньов, „Блейд Рънър“ вече е класика. Филмът на Ридли Скот от 1982 г. Проследява историята на Рик Декард, работещ като Блейд Рънър, ченге, чиято задача е да изтреби човекоподобните роботи, които са заплаха за човечеството. Филм, който на повърхността изглежда като детективски или neo-noir, но всъщност поставя сериозни въпроси за съвестта и какво определя човешката природа. Не е просто екшън. Това е филм, който най-вероятно ще остави дълбок отпечатък в зрителя.

"Да се живее" (Ikiru, 1952)
Акира Куросава е задължителен за всеки киноман. Изобщо за всеки, но нека не задълбаваме. Един от най-влиятелните творци в цялата история на киното, японецът, който създава Seven Samurai, Ran, Rashomon, Throne of Blood. Една от основните теми във филмите му е безнадеждната битка на човека, опитващ се да стигне отвъд въображаемото, за да постигне невъзможното. „Да се живее“ е филмът, който избрахме, макар че всеки негов филм е правилен избор. Избрахме го, заради мястото му в биографията на Куросава. Действието в него не се развива във феодална Япония и в него няма големи героични мъже. Вместо това времето му е следвоенна Япония, а основният персонаж е възрастен мъж, който умира от рак, след 30-годишно бюрократично съществуване. Как се придава смисъл на живот, който е бил пропиляван в продължение на 3 десетилетия? „Да се живее“ наистина ни учи да живеем. Да уловим мига. Ясен, точен и задължителен филм.

"Седмият печат" (The Seventh Seal, 1957)
Ще се повторим с твърдението, но и този режисьор е задължителен. Бергман. Много е казано за него. Той е смятан за „последния екзистенциалист“. Избрахме „Седмият печат“ - историята на рицар, който живее във време, в което чумата върлува из Европа. Смъртта се появява пред него, за да го прибере, но той не е съгласен. Накрая двамата постигат сделка – изходът ще се определи от победителя в партията шах. Какво повече можем да кажем? Ако тази ситуация не е достатъчна , за да гледате филма...

"Преди изгрев" (Before Sunrise, 1995)
“Преди изгрев“, един от най-известните филми на Ричард Линклейтър, е един от филмите, които нарушават правилото „показвай, не казвай“. В него в основата на действието е именно разговорът между двама души. Това, в което другите режисьори се провалят (съсредоточаването върху словото), при Линклейтър завършва в една от най-добрите любовни истории в киното. Заглавие, което ще ви накара да си спомните за всичко минало и неизживяно.

"Сладък живот" (La dolce vita, 1960)
Фелини е поредният режисьор, който не бива да бъде пропускан. "Сладък живот" е един от най-известните му филми, макар че списъкът реално е много по-дълъг. Тук в центърът е журналистът Марчело Рубини (Марчело Мастрояни), който тръгва по пътя към щастието. Така и не го намира. Филм за пример на всеки млад човек и повод за равносметка за по-зрелите. Добре е да се гледа и в двете възрасти.

"Кабаре" (Cabaret, 1972)
Какво е един подобен подбор без някой качествен мюзикъл? Що се отнася до такива, нашият връх в този жанр е Боб Фос и неговото "Кабаре". Не само заради култовите изпълнения на Лайза Минели и Джоел Грей. "Кабаре" е явление в киното и образец в жанра на мюзикъла. Заради контекста, посланието, реализацията... всичко.