Новият „Westworld“ буди много въпроси

| от chr.bg |

„Westworld“ се завърна с първи епизод на сезон 2! В типичния стил на сериала, първият епизод повдигна много повече въпроси, отколкото дава отговори. Къде е границата между роботи и хора? Какво точно прави Делос? Откъде взе емблематичната си черна шапка Уилям?

В офиса обсъждаме дебюта на втори сезон и неговите мистерии.

ВНИМАНИЕ: Спойлери!

– Бях забравил колко сложен е този сериал, случват се адски много неща.

– Да, скачаме във времето, развиват се различни паралелни сюжетни линии и още не мога да си обясня кой е робот и кой е човек. Това всъщност ме и развълнува за новия сезон.

– И мен! Точно тези въпроси създават страхотно напрежение, особено когато си дадеш сметка, че Форд, въпреки че е мъртъв, има още номера в джоба си. Колко ли още роботи, както ти ги нарече, се разхождат с неговия код в тях.

– Единственото, което не ми хареса, беше последният момент, защото не разбрах какво каза Бернард. Трябваше да го върна няколко пъти, докато разбера, че казва „I think, I killed them“, което си е голяма реплика.

– И аз имах тоя проблем. Репликата е прекалено голяма, за да я запишеш толкова неразбираемо и силата й се губи.

– На Бернард му е трудно, обаче Долорес сега е свободна и й е много добре да се разхожда и да убива хора. „Westworld“ винаги е бил кървав, но в този епизод вдигнаха нивото още малко и това като че ли беше хубаво нещо.

– О, да, да оставят онези хора на кръстовете с примки около врата е направо чудесно…

– Да, това беше малко наудобна сцена, окей. Обаче след целия първи сезон гостите бяха ужасни и най-вече към женските роботи. Сега малко баланс идва освежаващо. Да ги наричаме „роботи“ за по-лесно, а? Или как – „хостове“, ама звучи тъпо? Дай „роботи“ и готово.

– Роботи, няма значение. Лимонада с лед е освежаващо, масовите убийства – не. Долорес прави каквото знае, каквото са я научили. Ако не надживее това желание да убие всички хора, скоро ще стане доста тъпа част от сюжета.

– За мен Мейв и Бернард са най-интересни засега. Бернард е единственият, който знае как да изкара нещо добро от новоосъзнатите роботи. А Танди Нютън много се забавлява в ролята си. Има най-ясната мотивация от всички, но това е по-скоро от програмирането й, отколкото свободна воля.

– Моментът, когато Мейв използва предварително написаната й реплика, за да обиди човека, който я е написал, беше гениален! Уилиам/Човекът в черно нещо обаче не ме грабват. Разбрахме, че Форд е оставил загадка някъде в Света за Уилиям – това не звучи ли малко като сезон 1? Предполагам, че в същия момент ще разберем какво търси през всичките тези години. Може би има нещо общо с Питър Абернати?

– Надявам се да е просто още някой номер на Форд. Това би било приятно. Питър ни докарва много добре до Делос и Шарлот. Каква ли е тяхната игра, освен да изкарват възможно повече пари?

– Има нещо много смущаващо с Хейл в този епизод. Ясно е, че иска да разкара робота от парка на всяка цена, но не се знае дали Бернард е съгласен с това. Надявам се също в този сезон да разберем малко повече за организацията зад Westworld. Също и разрешиха ли проблема с роботите, от които изтича информация във външния свят?

– Предполагам, че тук се намесва Питър. Би било добре да разберем и какво искат от Westworld и технологиите на парка. Сега има много персонажи с начупена мотивация, трябва им нещо, което да ги обедини. Ти какво би искал да видиш оттук нататък?

– Надявам се някои от роботите да излязат във външния свят. Долорес има такива намерения. А може и като излязат от парка, просто да се озоват в по-голям парк. Също бих се радвал на обяснение какви са тези роботи без лица, защото предполагат, че Делос има някакъв таен зъл план, за който Бернард и Форд никога не са знаели. А ти какво би искал да видиш?

– Бих ми се искало Антъни Хопкинс да се завърне по някакъв начин. Засега най-много искам още за „Shogun Land“.

 
 

Може да не ти харесва, че пушим, ама ще търпиш!

| от Вучето |

Тук ще стане дума не толкова за изконното право на човек да има своите пороци, колкото за правото, което българинът (както и белогвардеецът, есесовецът и севернокореецът) обича да налагат. То няма нищо общо с римското право, не се разпростира на хиляди страници и на практика не се практикува в общества, за които легитимността, позитивността и справедливостта  на правото са от особена важност. Затова и правните норми са изградени така, че да се разглеждат не толкова като закони на свободата, а по-скоро като закони на принудата. Lex punit maioris minoris etatis. Законът на мнозинството наказва малцинството. Или казано на по-народен език: Който не е като нас да го духа!

В случая – да духа цигарения дим.

Конкретна причината за този текст беше една реплика, която чух в един от дейли епизодите на популярното реалити ВИП Брадър – Most Wanted. Жени Калканджиева вече си беше пийнала порядъчно, а когато е на градус бившата миска хич не е мила и добра. Затова когато друга съквартирантка, Никита Джонсън, повдигна темата за пушенето и се възмути, че Къщата е заприличала на газова камера, Калканджиева побесня. Общо взето спорът между двете дали да се пуши или да не се пуши постоянно и навсякъде завърши с класически нокдаун на по-гласовития опонент, т.е. на пушача. След като другите непушачи не се оплакват, че димът им пречи, и ти няма да се обаждаш! Няма да проявяваш претенции и няма да ми се правиш на потенциална жертва на белодробения рак!  Така де, ако не ти изнася, взимай си самолетчето обратно за Швеция и си живей там здравословно до 200-годишна възраст с орлите. В България е така – всички пушат!  А нали запомнихте как беше вездесъщото правило: Lex punit maioris minoris etatis…

Нека си припомним, че до забраната на тютюнопушенето на някои обществени места през 2012 г. се стигна след много усилия и мъки. Родилни направо. Депутатите от тогавашното Народно събрание трябваше да съберат цялата си воля, за да се обявят срещу едва ли не най-милото на българина (след ракията).  Ама просто нямаше как – цяла Европа нази гледаше и щяхме да се изложим пред чужденците, ако бяхме останали по-назад от ЕС, където законът действаше ефективно вече от години. След приемането на закона обаче нито броят на пушачите намаля (както се очакваше), нито нетолерантността към непушачите изчезна, нито пък намаля.  Тя просто се трансформира в скрита омраза, зле гримирана като лицемерна търпимост. Никой не харесва непушачи те, защото само мрънкат, че се тровят пасивно заради вредния навик на другите. А пък “другите” от своя страна недоумяват как изобщо съществуват хора, които могат да се кефят на сутрешното кафе, без да си запалят една-две цигарки с него. И после още три-четири… Добре де пет-шест и… хоп!… то станало обед. Идеално, най-после малко време за една цигара, че това не е живот иначе.

През изминалите години обаче законът нито спомогна за намаляване броя на тютюнопушещите в България, нито успя да сплаши бизнеса със заведения по простата причина, че на много места продължи и все още продължава да се прилага само де юре. Де факто обаче там където се е пушило, пак ще се пуши. И имаше даже сериозна опасност това да се случи още тази година, когато депутатите за малко не гласуваха предложението за промени в Закона за здравето. Промените предвиждаха хотелите, заведенията , корабите, летищата и стадионите да имат обособени за пушачите зони. Да му се не види, казаха си пушачите, пак ни прецакаха.

Или пък не? Понеже на практика пушачите никога не са били прецакани. Е, може би само малко, когато на няколко пъти вдигнаха цените на цигарите, но определено не и когато почнаха да слагат страховити картинки на детски гробове, почернели дробове и разядени от тумори крайници върху кутиите. Никой не се стресна. Никой не се замисли. Понеже пушачите са безсмъртни, а хората от картинките най-вероятно са актьори, така че хайде, моля ви се, ходете плашете гаргите в полето!

Не съм пушачка. От време на време, много рядко, пуша от другите цигари. Но иначе всичките ми приятели пушат. Баща ми пушеше. Бившият ми пушеше. Живея в Дания, където пушенето е разрешено в питейни заведения с определена квадратура. В това отношение страната е изключение не само от другите скандинавски страни, но и от всички останали страни-членки на ЕС. Трябва да си призная, че понякога толкова много ми липсва катраненият въздух, че ходя да си пия бирата точно в тези заведения. И даже ми е мазохистично приятно! Така че би било крайно лицемерно и нагло от моя страна да изляза на някой площад и да почна да скандирам, че искам пушачите на сапун. Това признание  сигурно ви вкарва в леко недоумение за какво тогава е цялата тази дандания, след като на мен лично пушенето не ми пречи.

Ами просто е. Защото пушенето е гадно.  И ако не изглеждаш супер секси с цигара в ръка като Дарил Хана, Джеймс Дийн, Ръсел Кроу или Ума Търман от “Криминале” по-добре изобщо да не пушиш. Колкото и фантастично и невероятно да звучи на българина, подобни закони за забрана на тютюнопушенето на обществени места всъщност са доказали през годините положителния си ефект за драстичното намаляване роя на пушачите, както и за подобряване цялостното здравословно състояние на нациите. Този път обаче ще се въздържа от привеждането на статистически резултати в подкрепа на твърденията си, защото дори  и без тях е очевидно, че “на запад” отдавна вече не е модерно да се пуши. А не непушачите не им се налага да мълчат и да търпят.

 
 

„Новото Божоле дойде!“: какво трябва да знаем за иконичното френско вино?

| от chronicle.bg |

В страната, която организира всевъзможни фестивали, празненства и чествания на кулинарията си, едно от най-чаканите и празнувани събития е отварянето на първата бутилка Beujolais Nouveau. Франция е направила от това наглед обикновено и естествено действие, събитие, което днес е се чества в над 100 страни по света.

Младото Божоле всяка година привлича вниманието на всички фенове на френската кухня, вино и култура. За разлика от повечето вина, дори белите и розетата, които са отваряни година след брането на реколтата, младото Божоле се отваря през ноември и всяка бутилка има срок на годност до 6 месеца.

До този момент световните издания даваха добри прогнози за предстоящата реколта ново Божоле. Това ще разберем утре, 15 ноември 2018 г., когато Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК) ще отбележи за 13-та поредна година едно от най-големите събития за приятелите на Франция и франкофоните по света – отварянето на първата бутилка от новата реколта. Представянето на новото Божоле традиционно се отбелязва на третия четвъртък от ноември. Тази година събитието ще се проведе в Националния дворец на културата, а темата на изданието е „Галерия на изкуствата Божоле“.

Младото Божоле или Божоле нуво (Beaujolais nouveau) е червено вино, произвеждано от сорта грозде гаме във френския регион Божоле, Бургундия, който включва 72 селища, 2000 производителя и общо 13 000 хектара лозя. То представлява младо вино, което се пуска за продажба само шест седмици след края на гроздобера, винаги в третия четвъртък на месец ноември.

По традиция продажбата на Новото Божоле е забранена до полунощ преди третия четвъртък от ноември на годината. Според Закона за виното във Франция, едва след тази дата, младото Божоле може да стъпи на световния пазар и да достигне до почитателите си. Празникът в София ще започне с тържествено отваряне на първата доставена бутилка от новата реколта, което ще се обяви от Стефан Делайе, Председател на Френско-българската търговска и индустриална камара и негово превъзходителство Ерик Льобедел, посланик на Франция в България, в ролята си на патрон на церемонията.

Новата реколта ще бъде посрещната с думите: Le Beaujolais Nouveau est arrivé! („Новото Божоле дойде!”). Младото вино е нетърпеливо и за това е прието то да бъде изпивано сравнително бързо след производството му.

Тази година, още от януари, френският винарски регион Божоле се наслаждава на отлични метеорологични условия – пресищане от слънчево греене през лятото и дозирано количество дъждове, позволяващи на лозите да преминат през всички стъпки на развитие по най-благоприятен начин.
Според производителите, реколтата на Божоле Нуво 2018 е сред най-добрите, тъй като в нея се усещат цветовете на тъмно-лилав гранат, прекрасните кадифени танини и аромати на червени и черни горски плодове. Тазгодишното вино притежава изключителните заоблени аромати, които работят в перфектна хармония с танините.

За начало на младото вино от регион „Божоле“ се счита традицията за отваряне на бутилки младо вино от работниците във френските лозя след края на гроздобера. Скоро след това, то добива популярност и се предлага в традиционните ресторанти в Лион, а традицията за отваряне на първата бутилка в третия четвъртък на ноември, идва от далечната 1951 г., когато с декрет се забранява продажбата на вина със защитени наименования на произход преди третия четвъртък на месец ноември.

Beaujolais Nouveau 2018 maquette 1 colombe etiq 200

Годишното производство на младо Божоле възлиза на около 200 000 хектолитра или 27 млн. бутилки, като почти половината (12,3 млн. бутилки) e предназначено за износ. Младото Божоле се посреща тържествено в 111 страни, сред които и България. Основните пазари са Япония с над 6 млн. бутилки, следвана от САЩ, Обединеното кралство, Канада, Германия, Китай, Белгия, Швейцария и Италия. Винарският регион е първенец по продажби на количество вино за толкова кратък период от време.

 
 

Моделката, която гледа овце

| от chronicle.bg |

Хейда Асгеирсдотир живее насред зелената пустош. У тях е тихо, чува се  и само телевизорът, който мърмори в съседната стая при майка й. Хейда не е по разговорите с журналисти. Тя е фермерка в овцефермата в Лиотарстадир (Ljótarstaðir) – място толкова отдалечено, че самите исландци го наричат отдалечено.

Асгеирсдотир е бивш модел, но истава известна в Исландия за това, че се противопоставя на строежа на хидроелектроцентрала, която щеше да раздели и наводни земята й. След като се съгласява да помогне за написването на книга за опазването на околната среда заедно с журналиста Стейнън Сигурдардотир, Хейда открива, че въпросната книга е озаглавена „Heiða – Fjalldalabóndinn (което се превежда като „фермерът в долината“, това е прякорът й)“ и е за самата нея, а не за борбата й срещу централата. „Исках внимание заради централата, но после се оказа, че цялата книга е за мен. Исках да изчезна вдън земя, имах чувството, че ще получа инфаркт.“ обяснява тя пред сайта peoplewemet.org

Днес Хейда е на 40. Тя е била модел през късните си тийнейджърски и ранни 20 години.

908688

„Бях високо, кльощаво хлапе и един ден една жена ми каза, че мога да бъда модел. Изведнъж беше добре да изглеждаш смешно“, така тя описва пътят си към моделството.

Животът й обаче не се променя из основи – тя не харесва да седи редом с 50 други момичета и да се опитва да бъде най-красивата. Затова напуска моделството и започва работа като учител и полицай.

Когато е на 23, здравето на баща й се влошава и понеже сестрите й не се интересуват много, тя поема семейната ферма… 6464 хектара. Там тя гледа 500 овце, с които се оправя до голяма степен сама. През лятот овцете пасат навън и тя се възползва от свободното време, за да поправи каквото има за поправяне. Те я и много опитен овцестригач като направи фурор на тазгодишното световно първенство по стригане на овце в Нова Зеландия.

Трудна работа е да прехвърляш слама и да караш 20-тонни земеделски машини, но това, което Хейда никога няма да си признае и сигурно никога нямаше да знаем, ако не беше книгата за нея – тя е голяма феминистка и иска да покаже на всички жени, че могат да правят каквото си искат. Тя израства с жена президент в Исландия и има прическа и играчки подобни на мъжките.

Земята й е голямата й любов. След като публикуват книгата за нея през 2016 година, тя често намира бележки с окуражителни думи и бутилки с алкохол в пощата си. Последно намира бутилка коняк с надпис „С любов, от читатели“.

За Хейда връзката никога не е била приоритет. Във фермерската работа няма доходи за двама, пък и не обича да спори с някого и да й казват какво да прави.

 
 

Патриша Аркет: Все още ми плащат по-малко, дори след Оскара

| от chronicle.bg |

Когато Патриша Аркет спечели Оскар за на най-добра поддържаща актриса за ролята си в „Boyhood“ на Ричард Линклейтър от 2014 година, тя прекара по-голяма част от времето си в борба срещу разликата в заплащанията на актьори и актриси. „За всяка жена, която е родила, за всеки данъкоплатец, за всеки гражданин, борили сме се за равните права на всички. Време е за равенство в заплащането и равенство на жените в САЩ.“

Речта й предизвиква аплодисментите на всички – от Мерил Стрийп до Дженифър Лорънс. Тя самата обаче все още се оплаква, че й предлагат работа, в която заплатата й не е същата като тази на колегите й мъже.

„Отказах няколко предложения, защото офертите, които ми направиха, бяха глупави по много грозен начин“

Аркет също така е получила предложение, в което тя е щяла да спечели процент от печалбите на филма, но след това е научила, че колегата й ще получи по-голяма заплата като цяло и следователно разплащателните структури не са равни. И Аркет, и колегата й са носители на Оскар.

Борбата й за равенство е оказала влияние на жени по целия свят. „Гледам едно момиче – сигурно на моята възраст или малко по-голяма. То сигурно ще се пенсионира с повече пари. Това ще даде отражение на живота й. Толкова много жени ми казват това – могат да хранят децата си, могат да изпратят сина си в университет, все важни и големи неща.“

Патриша се връща към телевизията още този месец в „Medium“ и „CSI: Cyber“. Тя също така играе Джойс Майкъл, работничка в затвор, която се влюбва „Escape at Dannemora“. Премиерата е на 18 ноември.