Нова шпионска драма тръгва по FOX

| от chronicle.bg |

ДЪЛБОКАТА ДЪРЖАВА (DEEP STATE) е нова телевизионна драма, с участието на възхвалявания от критиците Марк Стронг и придобилия популярност от „Игра на тронове“ Джо Демпси. Премиерата е по FOX на 10 април в 22 часа.

Първите два епизода ще се излъчат едновременно по каналите FOX и FOX Crime. ДЪЛБОКАТА ДЪРЖАВА (DEEP STATE) потапя зрителите в безмилостния свят на шпионажа, където все по-рядко срещаната сред шпионите съвест може да стане причина за смъртта им и за тази на близките им.

Терминът дълбоката държава, дал заглавие на новата продукция на FOX, често се тълкува и като „държава в държавата” и се отнася до военни, разузнавателни, дипломатически или други конспирации, които съществуват паралелно с административния елит на „откритата държава”.

DEEP STATE: First Look

Марк Стронг в ролята на Макс Ийстън в предстоящия шпионски сериал на FOX ДЪЛБОКАТА ДЪРЖАВА (DEEP STATE)
Copyright: Fox Networks Group

Централна фигура в интригата на ДЪЛБОКАТА ДЪРЖАВА (DEEP STATE) е Макс Ийстън (Марк Стронг, участвал в „Дама, поп, асо, шпионин“, „Враг номер едно“, „Kingsman: Златният кръг“). Той е бивш шпионин, чието минало го навестява отново, когато е изтръгнат от новия си живот в Пиренеите и е призован от Джордж Уайт (Алистър Петри, участвал в „Нощният мениджър“, „Rogue One: История от Междузвездни войни“), началник на таен екип на МИ-6/ЦРУ, наречен „Подразделението”.

Уайт убеждава Макс да се завърне на служба, за да отмъсти за смъртта на отчуждения си син Хари (Джо Демпси, участвал в „Игра на тронове“, „Скинс“). Залогът скоро се увеличава, когато Макс се озовава в центъра на тайна война на разузнаването, част от мащабен заговор за извличане на печалба от всяването на хаос в Близкия Изток. Макс влиза в опасна игра, докато влиятелни корпорации демонстрират готовността си да стигнат до крайности, за да защитят репутацията си и да прикрият тайните си.

На кого може да се довери Макс при тази силна корупционна вълна? Кой казва истината? И какво трябва да се направи, за да бъде разкрита тя? За да разбере, Макс ще трябва да се хвърли обратно в опасния и брутален живот, който отчаяно се е опитвал да остави в миналото.

DEEP STATE: Episode 2 – A Kind of Warfare

Джо Демпси в ролята на Хари Кларк в предстоящия шпионски сериал на FOX ДЪЛБОКАТА ДЪРЖАВА (DEEP STATE)
Copyright: Fox Networks Group

Актьорският състав включва носителя на награда „Оливие“ и номиниран за награда БАФТА/Тони актьор Марк Стронг („Дама, поп, асо, шпионин“, „Враг номер едно“, „Kingsman: Златният кръг“), Джо Демпси („Игра на тронове“, „Скинс“), Карима Макадамс („Викинги“), Алистър Петри („Нощният мениджър“, „Rogue One: История от Междузвездни войни“), Анастейша Грифит („Щети“, „Имало едно време“), Лин Рене („На парчета“), Амелия Булмор („Щастливата долина“), Кингсли Бен-Адир („Крал Артур: Легенда за меча“), Пип Торенс („Короната“) и Фарес Фарес („Тиранин“).

 
 

Първата редовна въздушна линия между България и Азербайджан

| от chr.bg |

Първата редовна въздушна линия между България и Азербайджан вече е факт.

Редовните полети по линията предполагат стимулират развитието на двустранните отношения във всички сфери, а също  дадат възможност на хората за достъпно и удобно пътуване. По думите му, тази въздушна линия е символ на задълбочаващото се приятелство между двата народа и държави, и ще спомогне за осъществяването на множество проекти.

Авиокомпанията ще лети веднъж седмично във вторник.

Новата линия Баку-София е 77-та за летище София. Азербайджанските авиолинии са 28-та авиокомпания извършваща полети до България. През последната година най-голямото ни летище отбеляза ръст с над 30% на превозените пътници.

 
 

Джон Карпентър на 70: 10 хорър шедьовъра на големия майстор

| от chronicle.bg |

Преди 70 години на днешната дата се ражда създателят на филма „Хелоуин“, чиито герои са белязали съзнанието на всички, които са го гледали. Особено в по-крехка възраст.

Режисьорът Джон Карпентър се ражда в градчето Картидж, щата Ню Йорк, в семейството на Милтън Джийн и Хауърд Ралф Карпентър. 

Като тийнейджър Джон свири на бас китара и участва в група, заедно с която изнасят концерти във военните бази на САЩ в Европа. В този период се увлича и по кинопроизводство и снима късометражни филми с 8 mm камера.

Entertainment Weekly CapeTown Film Festival Presented By The American Cinematheque & Sponsored By TNT's "Falling Skies" - Day 3
Снимка: Getty Images

След като завършва гимназия учи в Университета на Западен Кентъки, но напуска само след година и се записва да следва киноизкуство в Южнокалифорнийския университет. Там участва като сценарист, композитор и редактор в късометражния филмов проект „Възкресението на Бронко Били“. Филмът печели награда Оскар в категория „най-добър късометражен филм“. По-късно работи със сценариста Дан О’Банън по първият си пълнометражен филм – „Тъмна звезда“ (1974), в който е режисьор, продуцент, сценарист и композитор. Въпреки, че „Тъмна звезда“ е нискобюджетна продукция (едва 60,000 долара), филмът се превръща в култова класика.

джон карпентър
Снимка: Getty Images

След като се дипломира снима следващият си филм – „Нападение над участък 13“, който затвърждава репутацията му на способен режисьор и макар, че филмът не постига финансов успех запознава европейската публика с Карпентър. „Нападение над участък 13“ е включен в програмата на Лондонския филмов фестивал през 1977 г. и се радва на широко внимание както от публиката, така и от филмовите критици. През 1978 г. снима“Хелоуин“ с участието на Джейми Лий Къртис , който освен че постига значителен финасов успех, превръща Карпентър в култов режисьор в жанра ужаси.

В чест на рождения му ден, сме събрали в галерията няколко негови филма, които трябва да гледате. Ако вече не сте. А и да сте.

 
 

„Манифест на 343 кучки“ или как го правят французойките

| от Дилян Ценов |

Първо дойде #MeToo, във Франция се появи #Balancetonporc, сега на мода е Time’s Up. Първият хаштаг беше избран за личност на годината на списание Time. Всички сте наясно с мащаба на това цунами. Светът (особено САЩ) стигна дотам, че ако се обявиш против всеобщата борба за равенство между половете, която не стъпва на никакви реални доказателства, няма ясна цел и се води по лицемерен начин, Ашли Джъд е готова лично да те линчува.

Време, в което анонимни мъже и жени, с помощта на социалните мрежи съсипват кариерите на гиганти.

Това не е текст против изкривения феминизъм (макар че днешният феминизъм наистина е такъв). Това е текст за мнението на една личност, което към момента най-много се доближава до онова, което всички хора по света искаме, но не знаем как да постигнем.

Оставаме настрана за момент фалша и лицемерието на хаштаговете и се пренасяме във Франция.

Годината е 1971. Абортът във Франция е незаконен и всяка жена, извършила такъв, следва да бъде осъдена. Въпреки това ежегодно във Франция се извършват 1 милион незаконни аборта. Не се знае още колко жени бягат в Англия, тъй като там процедурата вече е легализирана. Жените нямат право на контрол над тялото си.

Какво прави Симон дьо Бовоар? Пише манифест, подписан от 343 жени, които признават, че са направили незаконен аборт. Le Nouvel Observateur го публикува на 5 април 1971 г. Маргьорит Дюрас, Франсоаз Саган, Катрин Деньов и Жан Моро са малка част от имената в списъка.

Седмица след публикуването на манифеста, на първа страница на сатиричния вестник Charlie Hebdo се появява карикатура, озаглавена, „Кой забремени тези 343 кучки?“ – така се появява прякорът (от фр. Manifeste des 343 salopes). Година по-късно момиче от френско предградие е осъдено за направен аборт след изнасилване. Oще четири жени (сред които и майката на момичето) са изправени пред съда за извършване на процедурата. Това предизвиква масово недоволство. Симон дьо Бовоар и още няколко жени дават показания, в които признават, този път пред съда, че са извършили аборт.

Франсоа Митеран си дава сметка, че жените съставляват 53% от населението на Франция и успява да ги привлече за свои гласоподаватели на изборите през 1974 г.  Следващата година неговият здравен министър, Симон Вей, която е била затворник в концентрационен лагер през Втората световна война, подписва закон, според който абортът е разрешен до десетата седмица. Години по-късно срокът е удължен на дванадесет седмици.

Тази история отекна ясно в съзнанието на някои хора в последните 24 часа.

На фона на масовото недоволство против сексуалното насилие над жените на работното място, миналата седмица Катрин Деньов и още 100 жени публикуваха писмо във френския ежедневник Lе Monde, което беше посрещнато от остри реакции на онези „защитнички“ на правата на жените, които вместо да помагат, на практика поляризират проблема, заглушавайки всяко друго мнение. Вчера вестник Liberation публикува отговора на актрисата на нападките, отправени към нея, а те са че „вреди на борбата за равенство между половете“.

Отговорът на Катрин Деньов е повече от изчерпателен. Той е достоен и представя ситуацията такава, каквато е. Против сексуалното насилие, но и против излишното създаване на напрежение и възползване от ситуацията. Против злоупотребата с жените на работното място, но и против силите на социалните мрежи. Той е против унищожаването на продукти на изкуството, под фалшив претекст за хуманизъм.

„Упрекват ме, че не съм феминистка. Трябва ли да напомням, че бях една от 343-те кучки, заедно с Маргьорит Дюрас и Франсоаз Саган, които подписаха манифеста „Аз направих аборт“, написан от Симон дьо Бовоар?“

Дали всички днешни временни активистки си дават сметка, че група „кучки“ (едни от най-великите личности на миналия век) рискуват немислимо много, за да имат жените наистина някакви права? И ако Симон дьо Бовоар, Франсоаз Саган, Жан Моро и Маргьорит Дюрас вече не са между нас, то за щастие Катрин Деньов е. За да ни напомни що е то феминизъм, що е то истинска борба за равенство между половете.

Погледнато днес, във време на анонимни обвинения и предварителни извинения (справка – Майкъл Дъглас) и шумотевицата около #MeToo, единственото което може да ни каже историята, е колко сме смешни в опитите си. Смешно е да предявяваш искове от позицията на анонимен човек, който се страхува да излезе на светло, но претендира за съдебна отговорност над лицето Х. Няма да задълбаваме в абсурда на тези обвинения. Само ще кажем, че Джеймс Франко беше обвинен от своя бивша приятелка, Вайълет Пейли, че извадил пениса си, докато двамата са в колата и настоял тя да му прави орална любов. След като са имали връзка… Обяснението на Пейли – „… просто не исках да ме намрази и го направих“.

Този път не става въпрос за жертвите на сексуалния тормоз, които след случая Харви Уайнстийн станаха смешни. И не е нужно да сме били там и да сме видели, за да го твърдим. Смешни са заради признанията, в които прозира абсурдът на описаните ситуации. Кевин Спейси беше обвинен от 48-годишен актьор, който е бил във връзка с него преди повече от 20 години, но приключва взаимоотношения след като Спейси се опитал да го „изнасили“.

С Харви Уайнстийн беше в реда на нещата. Там доказателствата са неоспорими. Там не става въпрос за нагло поведение, а за неприемлива злоупотреба с власт, за уволняване, съсипване на кариери. За човек с позиция, който действително е спирал професионалния път на някои жени. Само ще напомним признанието на Лина Хийди („Игра на тронове“), че след като разбира за какво става въпрос, никога повече не се снима във филм  на Miramax (компанията на Уайнстийн). Леа Сейду е трябвало да се защитава от физическа разправа.

Този път става въпрос за Катрин Деньов – една истинска защитничка на правата на жените, на която хората се нахвърлиха единствено защото тя умее да мери своите думи. Да разграничи истинския сексуален тормоз от наглостта (която нали, не е наказуема). Днес говорим за една от жените, които винаги ще са на мода. И не защото и до днес тя е сред най-красивите жени на планетата, а защото знае какво, кога и как да каже и най-вече – какво да направи. Защото истинската промяна идва, когато рискуваш, а не когато обясняваш, какво направил Джеймс Франко с теб в колата.

Дотук с феминизма на ХХI век. Деньов ги отвя всичките.

 
 

В памет на Долорес О’Риърдън от Cranberries

| от chr.bg |

Както ви съобщихме: Долорес О’Риърдън, вокалистката на Cranberries, почина внезапно на 46 години в Лондон.

Нека с тази галерия си вземем последно сбогом с прекрасната Долорес.

Долорес Мери Айлийн О’Риърдън Бъртън беше ирландска певица, композитор и текстописец, вокал на групата Cranberries.

Ще я запомним и със соловата й работа: песента „Ave Maria“ за саундтрака на филма „Страстите Христови“, „Mirror Lover“ за албума на немския електронен проект Jam & Spoon и песента „Pure Love“ (2004), в която пее в дует с известния италиански певец Дзукеро.