Номинациите „Оскар“ 2018: какво очаквахме и какво се случи

| от Дилян Ценов |

Следващият месец ще бъде напрегнат – ще се гледат филми до изтичане на очите, ще се провеждат масивни рекламни кампании и само едно грешно движение или дума, може да коства на някого наградата. А след 4 март ще настъпи онова неприятно затишие, наподобяващо усещането, когато любим сериал свърши. Поне за нас, това са „Оскарите“. Защото обичаме киното и защото то не е само развлечение.

Вчера Филмовата академията на САЩ определи номинираните в 24-те категории, които ще се борят за позлатените 35-сантиметрови статуетки. След като еуфорията от вчера отмина, вече можем спокойно да кажем, че сме сравнително доволни. Все пак не може да има пълно щастие, и поне докато ние не сме в състава на Академията, трябва да се задоволим с 4 номинации за нашия фаворит и да преглътнем също 4 за политкоректен хорър без зашеметяващи качества.

Започваме с очакванията ни, които се оправдаха. „Формата на водата“ води по брой номинации – 13. За този филм се говори още преди кинофестивала във Венеция, където лентата на Гийермо дел Торо спечели голямата награда. От там нататък всички асоциации го обстрелват с награди. Филмът приказка е основен претендент в категорията за най-добър филм. А самият дел Торо е номиниран за най-добър режисьор и сценарии (заедно с Ванеса Тейлър). Радваме се за Октавия Спенсър (най-добра поддържаща женска роля), която постави рекорд, ставайки една от чернокожите актриси с най-много номинации (двете с Виола Дейвис имат по три). Очаквано, Сали Хоукинс е сред най-добрите актриси, макар че статуетката ще бъде трудна за спечелване, предвид конкуренцията в лицето на Франсис Макдорманд и Марго Роби. Костюми, звук, монтаж, декор, саундтрак, кинематография и актьор в поддържаща роля (Ричард Дженкинс) са другите категории, които правят филма първенец по номинации тази година.

формата на водата

На второ място се нарежда хитът от лятото – военната драма на Кристофър Нолан „Дюнкерк“. И това беше очаквано. Академията обожава да залита към мащабните холивудски продукции – този път го прави 8 пъти. Добрата страна на монетата е, че както сме ви казвали преди, „Дюнкерк“ е епичен и се радваме за него… само не искаме да обере всичките награди. Надяваме се на Ханс Цимер (номинация за саундтрак), на когото още една награда няма да му е в повече. Поздравяваме Кристофър Нолан за първата му номинация за най-добър режисьор. Но „Дюнкерк“, колкото и да е епичен, не е нашият абсолютен фаворит.

Дюнкерк

Веднага след филма на Нолан, със седем номинации идва „Три билборда извън града“. Беше повече от ясно, предвид това колко добър е филмът на Макдона – 7 номинaции (най-добър филм, сценарии, главна женска роля, два пъти поддържаща мъжка роля, саундтрак и монтаж). И все пак според нас са му малко – все пак Макдона не присъства в списъка с най-добри режисьори. Обективно разочарование. Вместо него обаче, в списъка е Джордан Пийл, на когото ще се спрем по-късно. Сега за Билбордовете – пълно е щастието ни заради Франсис Макдорманд, която се завръща на големия екран по-силно от всякога. За последно беше номинирана през 2006 за North Country, единствената й победа досега е от 1997 г. за Fargo. Този път всички шансове са на нейна страна. А

франсис макдорманд

Постепенно сменяме тона и преминаваме на филмите, които очаквахме да присъстват, но въпреки това Академията ни сервира няколко трудни за преглъщане залъка.

На първо място е „Призови ме с твоето име“, който получи 4 номинации – най-добър филм, Тимъти Шаламе за най-добър актьор, Джеймс Айвъри за адаптиран сценарии и Суфян Стивънс за песен (Mystery of Love). Доволни сме, макар да се съмняваме, че филмът ще вземе нещо повече от Най-добър адаптиран сценарии. Тимъти е в конкуренция с Гари Олдман в ролята на Чърчил в „Най-мрачният час“, който има големи шансове. Суфян Стивънс е в една категория с авторите на Mighty River (Mudbound), This Is Me (The Greatest Showman) и Stand Up For Something (Marshall), които също са много добри. Въпреки това ние стискаме палци. Голямо разочарование е липсата на Лука Гуаданино в категорията за най-добър режисьор и тази на Арми Хамър при най-добрите поддържащи мъжки роли. Италианската провинция и архитектура също някак ни липсват в категорията за най-добър декор. Но за съжаление не зависи от нас…

callme

Със 6 номинации е и обещаващия Phantom Thread на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън. За своя вероятно последен филм Даниел Дей Луис получи номинация за главна мъжка роля, с което направи битката в категорията още по-интересна. Преди няколко месец актьорът заяви, че се отказва от киното, но нека не забравяме, че и Джесика Ланг го беше казала след третия сезон на American Horror Story, а къде е сега. Филмът за дизайнера Рейнолдс Уудкок присъства в категориите за най-добър филм, най-добра актриса в поддържаща роля (за Лесли Манвил), най-добър актьор, най-добър режисьор, саундтрадк и костюми. Не се наемаме да предсказваме за повечето, но костюмите според нас ще грабнат позлатения красавец.

Phantom-Thread-trailer-920x584

Blade Runner 2049 е другото заглавие, което доминира и съвсем заслужено отнася номинации за кинематография (която се надяваме да спечели), визуални ефекти, декор и звук. Дени Вилньов се размина обаче с номинация за режисура, а филма не е сред деветте, които се борят за най-добър филм. Това, честно казано, ни изненада, но можем да го преглътнем. „Междузвездни войни: Последните джедаи“ е основният претендент на научната фантастика на Вилньов, със своите 4 номинации, една от които за най-добър саундтрак… щом казват от Академията, ние се надяваме на някое от другите заглавия в тази специално категория.

blade-runner-2049

Най-голямото разочарование от вчера обаче е „Бягай!“ (Get Out). 4 номинации, и то все големи – най-добър филм, режисьор, сценарии, че и актьор за Даниел Калууя. Една номинация дели филма от „голямата петица“ (най-добър филм, режисура, сценарии, актьор и актриса). Нека само да припомним, че във въпросната петица са филми като Annie Hall, American Beauty, Mrs Miniver, Gone with the Wind, Network, Sunset Boulevard и още много. Мисълта, че Get Out се нарежда толкова близо до тях, е трудна за преглъщане. По наше мнение, което още през лятото споделихме, нито Даниел Калуя, нито режисурата на Джордан Пийл, а още по-малко сценария му са за „Оскар“. На мястото на Калуя например съвсем спокойно можеше да застане Джеймс Франко, който беше несправедливо пренебрегнат. След получаването на „Златен глобус“ отсъствието му дори от номинираните актьори за „Оскар“ прави коментара по темата излишен. Холивуд и неговите неща… А Гуаданино щеше да е точно на мястото си сред най-добрите режисьори, вместо Джордан Пийл.

Бягай,  филм

Още вчера го казахме – поддръжниците на борбата за равенство между половете могат да си отдъхнат – Грета Геруиг е номинирана за най-добър режисьор и най-добър сценарии. Като цяло успехът за Lady Bird е голям – 5 номинации. Сърша Ронан е в списъка с най-добри актриси, Лори Меткалф за поддържаща женска роля и филмът е сред деветте в категорията „Най-добър филм“. Не омаловажаваме качествата на Грета Геруиг като режисьор, не ни разбирайте погрешно… просто (дори при „Оскарите“) отсъствието на някои имена не се дължи винаги на политкоректност.

la-et-mn-greta-gerwig-lady-bird-telluride-20170903

Очаквано, и все пак недостатъчно според нас, е присъствието и на биографичния „Аз, Тоня“. Хубавото в случая е, че има големи шансове Алисън Джейни да вземе „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля. Лавона Фей Голдън (майката на Тоня Хардинг) определено е не само нейната роля, но и поддържаща роля на годината. Номинацията на Марго Роби за най-добра актриса ни поставя в сюжета на „Избора на Софи“… Франсис, Марго… че накрая и Мерил… Иска ни се тези три жени да бяха номинирани в три различни години, защото на всяка бихме дали наградата. Оскъдно ни е – Тоня заслужава повече – обаче феминизмът все не иска да се появи, когато му е време и където му е място. Дори сценарият, саундтракът и филмът да са добри.

аз, тоня

The Post (“Вестник на властта“) го оставяме за най-накрая, защото там ни е най-сладко. Да, ние сме от онези, които никога не получават достатъчна доза Streep. Все искаме още и още от Мерил. 21-ва номинация и счупване на собствения ти рекорд. Това е Мерил Стрийп и ние сме екзалтирани за поредна година. Що се отнася до номинацията на филма за най-добър на годината, по-скоро бихме заложили на друго заглавие.

 

Засега толкова. Очаквайте в следващите седмици, скромната ни и не особено значима за света, но написана с хъс и желание „присъда“ за филмите, които на 4 март ще заблестят на екрана на Долби тиътър.

 
 

Астрид Линдгрен: От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.

| от chronicle.bg |

През зимата на 1941 г. малката Карин Линдгрен се разболява от пневмония. Докато е прикована към леглото, майка й Астрид, в опит да разсее скуката, започва да разказа измислени истории за малко момиче с необикновена сила. Приказките се приемат повече от добре, и не само от Карин. Скоро приятелите и семейството искат още и още приказки за момичето, което критиците по-късно ще нарекат „кръстоска между Хъкълбери Фин и Супермен.“

Три години по-късно Астрид подарява за десетия рожден ден на дъщеря си специален подарък – напечатан екземпляр с приключенията на Пипи Дългото чорапче. Следващата година авторката, която вече е издала две успешни книги за деца, дава на издателя си да прочете книгата за Пипи. Останало сигурно го знаете. Останалото е история и една огромна тълпа от персонажи, с които милиони деца по света са отраснали.

Пипи, Томи, Аника, Емил, Карлсон, Дребосъчето, Ина, Алфред, татко Алфред, мама Алма, госпожа Петрел… все герои, благодарение на които малките и до днес обикват четенето. Обикват и Астрид Линдгрен, която не се страхува да говори на децата за смъртта.

Жената, която ни накара да обичаме четенето, да разберем някоя и друга хитрина за живота, е родена на днешната дата преди 111 години. В чест на днешната дата споделяме няколко нейни цитата.

Astrid-Lindgren-1994-Teaser-DW-Vermischtes-Stockholm-jpg

„Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата.“

„Спокойствие и само спокойствие.“

„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

„Въображението е задължително. И за щастие все още има хора, които го притежават. Тези, които сега са деца, един ден ще поемат бизнеса в свои ръце. Те ще решават проблемите на мира и войната и това в какво общество ще живеят — дали ще е подвластно на насилието, или ще е мирно.“

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи.“ (из „Пипи Дългото чорапче“)

Пипи Дългото чорапче

„От много учене и най-здравият ум може да се съсипе.“

„Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца.“

„Детство без книги – това не е никакво детство. Това е като да ти е отказан достъп до омагьосаното място, където можеш да отидеш и да намериш най-редкия вид радост.“

„Дай на децата любов, още любов и пак любов, и здравият разум ще дойде от само себе си.“

lindgren

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение.“

„Намирам, че мама е много чудновата, дето иска да си лягаме вечер, когато сме съвсем будни, а сутрин, когато спим, иска да ставаме.“ (из „Децата от улица „Тряскаджийска“)

„“Вашите собствени деца и внуци ли ви вдъхновиха, за да напишете книгите си?“ е също въпрос, който често ми задават. Искам да кажа следното: Никое друго дете не ме е вдъхновявало толкова, колкото детето, което аз самата бях. Не е задължително да имате деца, за да пишете детски книги. По-важното е добре да помните собственото си детство.“

„Лятото няма да трае вечно, той знаеше това, както го знаеше и Роня. Но си заживяха отново, като че ли то нямаше да има край, и доколкото им се удаваше, пропъждаха всички мъчителни размисли за зимата.“ (из „Роня, дъщерята на разбойника“)

 Астрид Линдгрен

„Ако съм озарила дори едно единствено детство, то тогава съм постигнала поне нещо в живота си.“

„Не искам да пиша за възрастни. Искам да пиша за читатели, които могат да правят чудеса. Само децата правят чудеса, докато четат.“

 
 

Бизнесът инвестира в бъдещето си чрез МВА програми

| от chronicle.bg |

Светослав Георгиев е вицепрезидент „Международни операции“ за C3i Solutions, международна технологична компания, специализирана в предлагането на ИТ услуги и аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) за фармацевтични и биотехнологични компании. На тази позиция Светослав е отговорен за бизнеса на компанията в България, Индия, Китай и Япония. Има бакалавърска степен в областта на международните отношения и магистратура по бизнес администрация (MBA) от Американски университет в България, като от скоро членува в борда на настоятелите на университета.

Американският университет в България е един от участниците в новото издание на едно от най-престижните изложения за MBA обучение – Access MBA One-to-One. Есенното издание на изложението включва общо 49 събития в 40 държави. В София изложението ще се състои на 24 ноември 2018 г. в хотел Интерконтинентал (бивш Радисън). Кандидатите за МВА обучение участват безплатно като се регистрират предварително тук.

Кои са факторите, които привличат вече успешни мениджъри да продължат образованието си в МBА програми?

Сред водещите фактори се посочват желанието за ускорено кариерно развитие, а така също и навлизането в нови професионални предизвикателства. Някъде там вероятно е и евентуалната възможност за достигане на по-висок доход.

Какви бяха Вашите причини да искате да придобиете степен МBА?

За мен беше важно придобиването на различен подход в осмисляне на бизнес проблемите, възможността за получаване на нови знания, умения и контактите с хора с подобни интереси.

Защо се спряхте на точно тази програма?

В този период, това беше университетът и програмата, която реших, че ще ми помогне да се позиционирам по-успешно за бъдещо развитие и да съм по-конвертируем на пазара на труда. Не без значение беше и успешното сътрудничество на работодателя ми и университета, в следствие на което, разходите за програмата бяха покрити от компанията. Като цяло това беше и най-логичният избор за човек, който иска да продължи да работи и едновременно с това да учи.

Защо компаниите финансират свои служители за обучение в МВА програми?

Компаниите спонсорират служителите си тъй като намират смисъл в това – обучението е инвестиция в собственото им бъдеще. МВА програмите развиват бизнес лидери, като подпомагат стратегическото им мислене, придобиването на умения и самочувствие да идентифицират нови перспективи и да ги трансформират в конкурентни бизнес предимства.

Кое от процеса на кандидатстване Ви създаде най-големи трудности?

По това време имаше изискване за полагане на GMAT, като именно подготовката за този изпит беше най-сериозната трудност. Беше минало доста време от последния път, в който ми се беше налагало да решавам задачи и да пиша есе.

Кои бяха основните акценти на обучението?

Разглеждането на актуални проблеми (бизнес казуси) от реалния бизнес на глобално ниво и работата в групи с колеги и професори за мен беше както непознато, така и интересно и различно от познатите методи на преподаване в останалите университети в България.

На каква фаза от кариерното си развитие решихте да придобиете степен МBА?

Имах няколко години опит на средно мениджърско ниво, когато реших да кандидатствам за програмата.

Имаше ли моменти по време на обучението, които Ви изкараха извън зоната Ви на комфорт?

Да, сега като се върна назад, първите месеци бяха свързани с известен дискомфорт, но след като опознах колегите и преподавателите, а и се адаптирах към темпото и начина на работа, се чувствах много добре.

Имаше ли нещо, за което не бяхте подготвен, нещо което Ви изненада?

Не бях подготвен да осмислям и решавам бизнес проблеми от различни перспективи и именно този подход се оказа най-полезен в работата ми в последствие.

По какъв начин МBА обучението даде тласък на кариерата Ви?

Считам, че МBА обучението ми даде контакти, компетенции и умения, които ми помогнаха да достигна до глобална кариера. Ползите и предимствата на това образование са познати на работодателите, което дава възможност за бързо професионално израстване.

Обучението оправда ли очакванията Ви?

Да, оправда ги изцяло и съдя за това от перспективата на времето, както от целите, които си поставих и постигнах.

Какво бихте направили по различен начин, ако трябва да минете по същия път?

Съвместяването на учене и работа е трудно и при мен често беше в полза на професионалните ми ангажименти. Мисля, че ако стартирам обучението си сега, бих поставил по-сериозен приоритет на заниманията си в университета. Това е период, в който човек придобива знания и умения, които го развиват професионално и личностно, а това в последствие е от полза и за работодателя му.

Какво бихте посъветвали професионалистите, които планират да учат в МBА програма?

Моят съвет е да отделят достатъчно време за програмата, да бъдат отворени за промяна в начина си на мислене, да не бъдат предубедени към стойността на едно подобно обучение, защото без да преминеш през него е трудно да го оцениш пълноценно.

 
 

Сватбените снимки, когато годеникът ти загине в самолетна катастрофа

| от chronicle.bg |

На 11 ноември Интан Сяри трябваше да се омъжи за годеника си.

Рио Нанда Пратама загина в края на октомври, когато полет 610 на Lion Air се разби в морето до Джакарта, Индонезия, малко след като излетя.

В неделя, когато трябваше да е щастливия ден на двамата влюбени, Сяри се снима сама в сватбената си рокля. „Въпреки че сърцето ми е пълно със скръб, трябва да се усмихвам за теб“, написа тя като коментар на серио от снимки, които сподели в Instagram. „Не трябва да тъгувам, трябва да съм силна, както ти винаги си ми казвал да бъда.“

Пратама е бил доктор, а Сяри казва в предишни постове, че той е първата й любов.

По думи на приятели на двойката Пратама се е пошегувал с годеницата си преди да тръгне като й е казал да носи бяла кабая (традиционна блуза) и да държи букет „свежи бели рози“ и да се снима дори и той да не се върне. „Беше шега, но неочаквано точно това се случи“.

Двамата годеници се познавали от 13 години, още от училище.

Пратама хваща полета, за да се прибере вкъщи. Той е един от 189-те загинали.

Анализ на черната кутия установил, че имало проблем с индикатора за скоростта на вятъра през последните 3 полета преди инцидента. Повече от 3 седмици след катастрофата, все още се търси устройството, което записва комуникацията на пилотите. То е заровено под голямо количество кал.

 
 

Около света за плюс-минус 24 часа: най-странните часови зони на земята

| от chronicle.bg, по CityMetric |

Ако летите от Лондон към Мадрид (който се намира на запад от столицата на Великобританя), местите стрелките на часовника си напред. Ако пък летите от Испания до Португалия, ще пристигнете час по-рано от часа на заминаването си.  Това са само част от странностите на различните часови зони по света.

И докато в България спорим дали е по-добре да се водим по лятното или астрономическото (зимно) часово време, по света има места, където при слагането на границите на съответната часова зона, сякаш липсва всякаква логика. Е, логика винаги има, макар и трудно да може да бъде проследена.

Часовите зони са любопитен аспект от съществуването ни още откакто 26 страни се събират във Вашингтон през 1884 г. за т.нар. Меридианска конференция. През 40-те Хитлер принуждава Франция да спре да води по средното гринуичко време (GMT) и слага край на „амстердамското време“, според което Холандия върви с 20 минути преднина пред Лондон. В определен моменти от историята един малък тихоокеански архипелаг изиграва американците, като буквално променя времето на друг ден в опит да се измъкне.

И въпреки че часовите зони са за предпочитане пред това всеки град да сам да определя времето си (както е било в миналото), те водят до редица странични ефекти. Ето някои от най-странните часови пояси  в света.

Standard_World_Time_Zones

Китай

Третата по големина страна в света заема огромна площ от Азия (обхваща 6 меридиана). Страната е толкова голяма, че ако се водим по гринуичкото време, слънцето в най-източната й точка в най-дългия ден от годината изгрява в 7:24, а в западната – чак в 11:29. И въпреки тази огромна разлика, в Китай има една единствена часова зона. По този начин в някои от градовете, светлата част на деня започва едва след 10:00. Стига се дотам, че някои градове използват свои собствени неофициални часови пояси.

В резултат на това, ако преминете границата между Китай и Афганистан, ще преместите часовника си три часа назад. Това е най-драстичната смяна на времето между две граници.

Гренландия

Гренландия е друга голяма държава, която функционира по подобен начин. Почти цялата страна се води по т.нар. часова зона GMT-3, което означава, че държавата е с 4 часа назад от „родителя“ си, Дания. Въпреки това, няколко малки покрайнини на островната държава държат на своето.

Въздушната база Туле, управлявана от САЩ, е в часова зона GMT-4, докато около нея всички са в часова зона GMT-5. А метеорологичната станция Danmarkshavn  пък следва гринуичкото време. В същото време единствено града Скорсби (или Кангертиттивак), се намира в зона GMT-1, в която попадат само той, Азорските острови и остров Кабо Верде.

Нюфаундленд

Намиращ се близо до Гренландия, остров Нюфаундленд е избрал своя собствена зона, избягвайки уредените иначе зони в голямата Канада. Страната е разделена на няколко пояса – започвайки с GMT-4 на изток, през GMT-5 в Торонто и Квебек, GMT-6 в Уинипег, GMT-7 в Едмънтън до GMT-8 във Ванкувър на запад.

Нюфаундленд обаче решава да се разграничи и решава да попадне в часова зона GMT-3,5.

Главната причина за това е, че островът е бил отделна колония, когато са основани часовите зони, и е имала правото да основе своя такава. Близо сто години по-късно, когато островът е присъединен към Канада, се правят опити да се промени времето, но те са осуетени.

Не стига всичко това, ами остров Сен Пиер и Микелон (с население 6 080 души), държи да се придържа към часова зона GMT-3, която основно е валидна само в определена част от Бразилия.

Половин час

Подобен е случаят и с още няколко страни, които са решили да бъдат половин час напред спрямо основните часови появи.

Такива са Иран (GMT+3,5), Афганистан (GMT+4,5), Индия (GMT+5,5) и Бурма (GMT+6,5). Така и не е ясно какво е наложило тези странности.

Но Индия например и била свидетел и на по-големи абсурди, случили се преди да обяви независимост. Такива са тогавашните три главни зони: Бомбайско време (GMT+4:51), Мадраско време (GMT+5:21) и Калкутско време (GMT+5:54).

В същата категория попада и Северна Корея, която е в зона GMT+8,5.

Непал

Непал е запазила част от старото определяне на часовите зони, когато за еталон се е приемало времето, което слънцето е перпендикулярно на земята  (пладне). Така и до днес страната се води в часова зона GMT+5,75, тъй като пладне в столицата Катманду е 5 часа, 41 минути и 16 секунда напред от гринуичкото време.

Австралия

На теория не е трудно. Голяма страна, чийто изток е в зона GMT+10 и в GMT+8 на запад. Логиката е по средата да е GMT+9.

Но не. Средните щати на Австралия попадат в часови пояс GMT+9.5. Не само това, но и южните щати Южна Австралия, Ню Саут Уелс, Тасмания, Виктория следват лятното часово време, докато останалите следват астрономическото (зимното). Така на практика през половината време от година, в Австралия попадат пет часови зони.

И за да бъдат нещата още по-объркани, австралийският град Юкла, с население от 86 души, изобретява своя собствена часова зона – GMT+8,75.

Очевидно с малко настояване, дори времето може да придобие относително значение. И можем да обиколим света за плюс-минус 24 часа и три четвърти.