shareit

Непосилната еднаквост на наградите „Еми“

| от |

68-ите награди „Еми“ – едно от най-престижните отличия за телевизия – бяха връчени на 18 септември с пищна церемония в Ел Ей. Комикът и водещ Джими Кимъл предвождаше парада на телевизионното творчество с аплом и хъс, какъвто се очаква от един добър водещ. С чувство за хумор, самоирония, адекватни и дори на моменти груби шеги, особено за онези, които не могат да ги понесат, Кимъл се е доказал във времето и дългия си престой в прайм тайма на американската телевизия като един от най-добрите съвременни комици на малък екран. Така че не е чудно, че трите академии, отговарящи за разпределянето и раздаването на престижните статуетки, са избрали именно него за 68-ата си бляскава вечер.

За разлика от Златните глобуси, които комбинират в себе си телевизия и кино, наградите „Еми“ не се изживяват толкова тежкарски и си позволяват повече цинизми, черен хумор и ирония по време на цялата церемония. Тази година не прави изключение. Кимъл открива с почти филмов скеч, в който са включени някои от най-номинираните шоута – от „Модерно семейство“ до Game of Thrones. Скечът му обаче не може да бие по точки едно от най-добрите откривания на награди „Еми“ изобщо – това на Конан О`Брайън от 2006 година. Но никой не може да бие Конан по чувство за хумор и цинизъм, стига.

Кимъл обаче отваря церемонията с достойно представяне, реч и хумор. Първа за вечерта е категория „комедия“, а първата награда получава дебютантът, макар да е на 63 години – Луи Андерсън.

Първата среща на много от вас с с него със сигурност е била във филма „Пристигане в Америка“ с участието на Еди Мърфи, където Андерсън има малка, но ярка роля. Може и да го помните от „Почивният ден на Ферис Брюлър“, но едва ли.  Над 30 години по-късно Андерсън получава първата важна статуетка в кариерата си, при това за ролята на жена в сериала Baskets на Зак Галифианакис и Луи С.К.

Baskets е толкова брутално различен сериал от всичко, което днешната телевизия произвежда, че не всеки успява да изгледа и един негов епизод. Но тези, които се преодоляват, стават фенове завинаги. В този ред на мисли Луи Андерсън открива вечерта различно, доказвайки, че може би наградите „Еми“ са решили да напуснат удобното политически-толерантно и коректно ложе, каквото голяма част от награждаващите в кино и телевизионните среди са заели в последната година.

Но това, като повечето неща в телевизия, е чиста визуална измама.

Церемонията по раздаването на 68-ите награди „Еми“ е динамична и пищна и с изключение на дошлите в повече шеги на тема Тръмп вървят като по мед и масло. За съжаление, политическата, етническата, междуполовата, транссексуалната и каквато друга коректност се сетите не е успяла да подмине трите независими една от друга академии и те за поредна година са се обединили, може би случайно, под мотото, че трябва да раздадат награди, така че всички да са доволни.

В един филм основният персонаж наричаше това: „да дадеш награди като в Малката лига по бейзбол. Даваш награда на тримата най-добри, но за да няма ядосани и сърдити деца – и на всички останали, заради участието.“

За коя ли поредна година Джулия Луис-Драйфус взима статуетката за „главна женска роля в комедия“ за сериала Veep, а транс обществото е „наградено“ под формата на 4 статуетки „Еми“ за продукцията на Amazon Transparent. Единственото забавно нещо в Transparent обаче, освен очевидната коректност, която то насажда на зрителите си, е шегата на Кимъл от вечерта, че „Transparent се е появил като драма-сериал, но се припознава, като комедия. Затова е и в тези категории“.

Сигурно за вас е странно, но живеем във време, в което Джулия Луис-Драйфус има повече награди „Еми“ от Кевин Спейси. Тя го води със седем на нула, но пък сметката при Златните глобуси е равна. И двамата имат по един.

Veep грабва статуетката и за „най-добър комедиен сериал“, защото е политическа сатира, с жена-президент като основен персонаж, в година на избори в САЩ. Случайност? Не, не мисля.

В категория „драма“ безпрецедентно властва Game of Thrones. Тотално размазващата продукция на HBO отнесе точно 12 статуетки, включително за „най-добра драма“, „най-добър сценарий“ и „най-добра режисура“. Дали ги заслужава? Най-вероятно. Дали може поне една година да пропусне да бъде победител във всичките категории? Абсолютно. Game of Thrones е феномен в телевизията и има безобразно огромна фен-база в света. Това прави ли всеки негов сезон толкова добър, че да получа всяка година награди „Еми“? Не.

Game of Thrones е скъп и пищен, но толкова неглижира останалите продукции, около себе си, че когато за поредна година гледаш наградите „Еми“ имаш чувство, че сериали, с изключение на такива за транссексуални, президенти и Game of Thrones, не са се правели.

game of thrones, еми

В категория „драма“ обаче се промъква поредният дебютант. Рами Малек от Mr. Robot взима статуетката за „най-добра мъжка роля“. Като цяло Mr. Robot е Троянският кон на наградите. Не особено скъпата продукция на американската кабелна телевизия USA, успява да впечатлява и дори да печели по една-две статуетки на фона на бомбастичните продукции на HBO, Netflix, FOX и Amazon, които се избиват кой ще направи по-пищен, ефектен и шокиращ сериал или поне най-адекватен по любимото напоследък на телевизиите – „по действителен случай“.

Категорията „едносезонна продукция и мини-сериал“ по принцип трябва да е най-изненадваща, заради самата си условност, но дори там Емитата се повтарят с втора победа за Реджина Кинг за политическата драма American Crime.

За сметка на това „Народът срещу О Джей Симпсън“ – най-номирината продукция за вечерта – си тръгва с цели 9 важни статуетки, включително за Сара Поулсън и за „най-добър мини-сериал“. В две от важните категории – за поддържаща и главна мъжка роля, наградите взимат двамата основни чернокожи актьори в продукцията – Кортни Б. Ванс и Стърлинг К. Браун. А тяхната победа кара публиката да стане на крака и да аплодира награждаването им. Буквално.

Все едно са взели олимпийски медал, отдавна заслужен, но поради неизяснени обстоятелства – неполучен.

За сметка на това Куба Гудинг Джуниър, който се завръща в шоубизнеса и на екран, като разцепва с изпълнението си на О Джей си отива с празни ръце. Както и Джон Траволта и Дейвид Шуимър, макар и двамата да заслужаваха по една статуетка. За единият това е първа номинация, а за другият втора от 20 години насам.

Там някъде се промъква и „Шерлок“, който обаче миналата година си тръгна с торба с награди, така че отново това не са никакви изненади.

Най-неадекватна победа на вечерта принадежи на шоуто на Джон Оливър – Last week Tonight with John Oliver, което печели 2 статуетки за втори път и го прави на фона на номинации от страна на Джими Фалън, Джими Кимъл и дори на Джеймс Кордън. Всеки, който е гледал Джон Оливър поне веднъж, може и сам да се сети за поне пет причини той да не трябва да спечели „Еми“, но и ще знае защо в крайна сметка наградата отива при него. За останалите – невежеството в случая е най-приятното нещо. Единственото хубаво в победата на Джон Оливър е неминуемо последвалият го скеч с Мат Деймън, който подиграва Джими Кимъл за загубата. Деймън и Кимъл имат толкова добра химия на екран, че могат да измият неприятния послевкус от всяко неадекватно решение на трите академии.

Вечерта завършва с победа на Game of Thrones и финална смешка от Джими Кимъл, която може поне малко да те залъже, че си гледал различни награди от миналогодишните. Еднотипните номинирани, с еднотипните победители, които дават еднотипни речи – в които благодарят на Академията, Бог и жените си, не непременно в този ред – са топ сюрприз на наградо-раздаващите общности в развлекателната индустрия. И да, заслужилите са много. Щом са там и ние знаем за тях и сме ги гледали, значи са го заслужили с работата си. Но може ли малко разнообразие, моля.

В Щатите ентъртеймънтът властва. Всичко е шоу и всеки е в шоубизнеса. Ако не е, то иска да бъде. Политиката е шоубизнес и шоубизнесът е политика. Протестите са шоу, каузите са шоу, активистите са в шоуто под формата на хаштагове и свирепи постове в социалните мрежи.

Но както каза Джими Кимъл: „Вече няма нужда да гледаме реалитита, та ние участваме в едно“. 

 
 
Коментарите са изключени