shareit

Нека да гори искрата, Мери Попинз

| от Дилян Ценов |

Картината е иконична. Облачното небе над Лондон, силен вятър от изток разтърсва всичко наоколо. Мъглата се разсейва и от сивите кълба изплува фигурата. Силуетът е нейната визитка. Дългото палто, ръкавиците, практичната шапка, с опрени пети и пръсти, сочещи в противоположни посоки, обути в трийсетарски обувки с нисък ток. С едната ръка държи голяма чанта, а другата е опъната нагоре към небето и държи чадъра. Освен по вида, ще я познаете и по трепването вътре във вас. Тя го предизвиква.

Образът на Мери Попинз е издигнат в култ. Веднъж заслугата е на самата авторка, която създава персонажа. После на Уолт Дисни, който през 1964 г., създава едноименния мюзикъл, в който Джули Андрюс прави едно от най-добрите изпълнения в кариерата си.

Всеки, млад или стар, докоснал се до тази история, има своята лична биография с нея. Затова задачата, която си поставя  Disney, да направи продължение на филма половин век по-късно е достатъчно рискована.

За щастие обаче, „Мери Попинз се завръща”, който излезе у нас на 19 декември, направи най-доброто, което се очаква от подобен проект. Да бъде достойно продължение на своя предшественик и същевременно да носи своя уникален почерк, така че да не се превръща в носталгична имитация на класически мюзикъл.

mpr-11317rsm

Филмът ни среща с вече порасналите деца на семейство Банкс. Майкъл, също като баща си, работи в банка, а Джейн, също като майка си, се занимава с благотворителни каузи. Принуден от обстоятелствата, Майкъл се грижи сам за трите си деца – Джорджи, Анабел и Джон. Точно когато семейство Банкс е изправено пред големи трудности от имуществен характер, Мери Попинз отново се появява. И отново идва, привидно за да се грижи за децата, а всъщност, за да спаси техния баща.

Сценаристът Дейвид Магий („Животът на Пи”, Finding Neverland”) успява заедно с Марк Шайман, който композира музиката и пише текстовете в сътрудничество със Скот Уитман, да адаптира тази история за големия екран, така че тя да носи всичко, характерно за романите на П. Л. Травърз. И същевременно с това да бъде достоен представител на своя жанр. Историята, ситуациите и диалозите са пълни с явни и недотам явни намигвания към зрителя, с които му се подсказва кои са истински важните неща, за които възрастните често забравят, а малките не могат да открият без тяхна помощ. Няма да разкриваме кои са те, всеки сам трябва да достигне до тях. Важното е, че „Мери Попинз се завръща” носи тези послания, което го прави идеалния филм за малки и големи.

Голямото предимство, което предлага тази история, е играта с цветовете и тук всички отговорни за това използват всички налични средства, за да акцентират на необходимите места. В тази графа попадат костюмите, достойни за „Оскар”, декорът, който редува пейзажи от Лондон през 30-те, фантастични паркове в порцеланови купи и дълбоки и чисти подводни светове. Несъмнено пъстрата визия на филма е един от големите му плюсове.

null

Тази пъстра визия обаче, не може да „оживее“ от само себе си и тук идва ред и на другото постижение на филма. Заедно със сценария и саундтрака се нарежда актьорския състав, в който (предполагаемо) най-много се откроява Емили Блънт, в ролята на Мери Попинз. Както Роб Маршал влиза в обувките на Робърт Стивънсън (режисьор на мюзикъла от 1964 г.), Шайман и Уитман в тези на братята Маршал (автори на музиката), Блънт трябва да играе ролята, увековечена от голямата Джули Андрюс, която получава „Оскар” за нея. Знаейки последното, удоволствието да гледаш Емили Блънт в този филм е още по-голямо. Нейната Мери Попинз е нова, или по-скоро по-вярна на романа. Докато Мери Попинз на Андрюс е една идея по-приветлива, дружелюбна и мила, тук се срещаме с онази гувернантка, описана от Памела Травърз – истинска британка (с безупречен акцент), леко дръпната, раздаваща строги команди без да предлага „a spoonfull of sugar”*.

До Блънт застава Лин-Мануел Миранда, който играе фенерджията Джак, еквивалент на уличния артист Бърт, изигран от Дик Ван Дайк в оригиналния филм. Съвсем заслужено, актьорът получи номинация за „Златен глобус” за своята роля. На практика в „Мери Попинз се завръща” няма слаба актьорска игра. За това много помага и присъствието на редица ветерани в киното, които правят публиката още по-благосклонна към филма.

null

Няма как да не споменем Мерил Стрийп в ролята братовчедката на Мери Попинз, Топси, която прави великолепна пистолетна роля** и изпълнява една от най-веселите песни тук – „Turning Turtle”. След нея е Анджела Лансбъри в ролята на  жената с балоните, която познаваме от романа. Появяват се и няколко актьори от първия филм, сред които най-запомнящ се е Дик Ван Дайк. На 97 години той играе мистър Доус Младши и ни отвява главите със своя танц. Джули Уолтърс също се появява в епизодичната роля на домашната помощница на семейство Банкс. Целият този екип, в който не бива да пропускаме Бен Уишоу (в ролята на Майкъл) и Емили Мортимър (в тази на Джейн), създават великолепна фантастична приказка.

„Мери Попинз се завръща“ може да бъде обобщен с песента „Нека да гори искрата” (Trip a Little Light Fantastic), която е като квинтесенция на тези 2 часа и 10 минути. Защото най-хубавото качество на този мюзикъл е, че дава надежда. И вяра. Че не е толкова страшно светът ти да се костенурне***. Че книгата може да е различна от корицата. Че винаги ще има фенерджии, които да ти помогнат да намериш пътя към дома. И че нищо и никой не си отива, а само си сменя мястото…

Благодарим ти, Мери Попинз, и нека да гори искрата.

* A spoonfull of sugar – една от популярните песни в мюзикъла от 1964 г.

** пистолетна роля – жаргонен израз в актьорството, използващ се за малки роли (по-малки от епизодични), в които актьорът има ограничено екранно или сценично време

*** костенурне – измислен глагол от филма, „да се обърне наопаки“

 
 
Коментарите са изключени