„Наследници“ по HBO: зад кулисите на медийните империи за милиарди

| от chronicle.bg |

Всички сме чували за Рупърт Мърдок и неговият феноменален успех в създаването на медийна империя, която контролира огромна част от световния медиен пазар и индустрия. Редом до фамилията Мърдок стоят още такива семейства, при които бизнесът се предава от поколение на поколение без право на „обжалване“ –  Редстоун, Хюхаус, Сулцбергер и други.

Какво се случва зад стените на тези домове? Семейството такова ли е, каквото би трябвало да бъде според изконните християнски ценности? Или е по-скоро умален модел на медийния конгломерат, начело на който стои най-старшият член на клана? Какво се случва с потомците, които не са пригодени за свят, където единствените средства за комуникация са интересите и бизнеса? Това са само част от въпросите, с които се занимава сериалът „Наследници“ (Succession, 2018), чиято българска премиера беше миналата седмица. Първите епизоди са достъпни в стрийминг платформата HBO GO, която вече е като „to-watch-list“ за всеки жаден за добро кино зрител. С разрастването на онлайн стрийминга като начин за достигане на аудиторията достъпът до продукции като „Игра на тронове“, „Големите малки лъжи“, „Историята на прислужницата“, „Западен свят“ е все по-лесен и богат и може да предложи много на зрителя.

Създател на „Наследници“ е  номинирания за „Оскар“ Джеси Армстронг. Той е и сценарист на пилотния епизод, а режисурата е  на носителя на „Оскар“ Адам МакКей.

Фамилията Рой контролира един от най-влиятелните медийни конгломерати в света, а четирите деца на нейният основател, Логан Рой, ще трябва да поемат щафетата в управлението. В ролята  на най-големият му син от втория брак, Кендъл Рой, влиза актьорът Джеръми Стронг, който в настоящото интервю разказва за пътя и усещането да влезеш в кожата на сина на богатият и контролиращ баща, който иска да направи нещо повече в живота си от това да върви по вече утъпканата от бащата пътека.

Кендъл е необикновен персонаж. Какво беше първото ти впечатление от него, когато прочете сценария?

Вече бях работил с Адам Маккей в „Big Short“, така че го познавах. Той ми каза, че имал сценарии в стил „Крал Лир влиза в медийната индустрия“ и още тогава бях заинтригуван. Винаги съм бил привличан от идеята за властта – играл съм в „Ричард III“, докато учих в Кралската академия по театрално изкуство (RADA, Лондон) и ме интригуват мотивите при Шекспир за борба между родовете. А когато този мотив е поставен в съвременна медийна среда, предизвикателството е още по-голямо. Когато четох сценария обаче, бях привлечен от друг персонаж – този на Роман (бел. ред. в ролята е Кийран Кълкин), забавен човек и хедонист, пикантен, жизнен и цветен персонаж. Но обичам да играя образи, отдалечени от самия мен, да трябва да извървя път, докато създам персонажа. И въпреки че съм много различен от Кендъл, това е най-сходният с мен образ, който съм играл в кариерата си. За добро или за лошо си приличам с него си по амбициите си, по усилията да постигна определен успех, особено в очите на хората, които ценя. Според мен е много трудно да бъдеш член на такова семейство.

5b100eec98230.image

Какви проучвания направи за тези семейства?

Чета усилено литература, която ги показва. Всяка книга за семейство Мърдок, която е публикувана, съм я прочел. Гледах и представлението „Ink“, на Джеймс Греъм за Мърдок. Беше брилянтно и страшно. Получаваш усещане върху какво наистина се гради една империя. Кои морални и етични граници си готов да престъпиш? Но въпреки всичко, този мъж (бел. ред. Рупърт Мърдок) в бил страстен визионер. Страстен за новини. Обожавал е новините и е построил уникална империя от тях. Чета много и за семейство Редстоун, семейство Хюхаус, Сулцбергер, Конрад Блек, братята Коч. Има толкова много „династични“ семейства.

Защо според теб медията като индустрия е много успешна в такъв вид сериал?

Предполагам, защото има нещо почти мистично в този свят. Винаги съм мислил, колко вълнуващо би било да надникнеш през ключалката в този свят, защото нека не забравяме, че медиите доминират всички сфери на съществуването ни.  Според мен това, което са целели Адам и Джеси, е било да поставят едно такова семейство под микроскопа, да се вгледат в дисфункциите му, травмите вътре и после как тези фактори влияят на международната сцена заради известността на фамилията.

Ясно е, че семейството в сериала не е Мърдок, но Кендъл определено прилича на Джеймс Мърдок, не мислиш ли?

Той със сигурност е много напрегнат, контролиращ, агресивен и не толкова безпощаден като баща си, но и той носи огън в себе си – същото съм чел и за Джеймс. Но въпреки всичко харесвам Кендъл. Загрижен съм за неговата борба. До известен смисъл неговата трагедия е колко много се опитва да бъде нещо, което не е.

la-1527945942-upug9nxv1z-snap-image

Първоначално зрителят си мисли, че няма за какво да ги съжалява – те са богати, привилегировани, имат редица предимства. Но това е огромно бреме за някой като Кендъл, който трябва да задоволи определени очаквания. Какво мислиш по този въпрос?

О да. Това е огромно бреме. Въпреки че на повърхността изглежда сякаш имат всичко децата му всъщност нямат основното, което Логан е имал – власт да контролира собствения си живот и да построи империя. Децата му са отгледани без тази свобода. И това го намирам за изключително интересно. Те нямат лична свобода, отчаяно копнеят за нея и се опитват да си я извоюват. Но не могат и това е огромното им бреме.

Именно. Как тогава се освобождаваш, ако никой не ти позволява?

Единственият начин според мен е да постъпваш като баща си. В случая на Кендъл това означава да унищожиш баща си.

Каква според теб е зависимостта на Кендъл?

За щастие самият аз не съм се сблъсквал с пристрастявания към нещо. Знам само какво е да си подчинен на импулс, който не може да контролираш.  Медиците казват, че във всеки от нас има определен дисбаланс. Мисля, че Кендъл използва амбициите си, за да се пребори със своите пристрастявания.  И понеже семейството в сериала общува единствено през бизнеса (не пред любовта и интимността), това е единственият им начин да се свържат. Ако можеха да седнат и да разговарят, да бъдат по-близки, но тъй като не могат да го направят, проблемите им излизат на глобалната сцена.

Jeremy-Strong-in-Succession-Season-1-HBO

Едни от най-интересните реплики в сериала принадлежат именно на Кендъл. Наслаждаваш ли се на това?

Определено, освен всичко ми дадоха огромна свобода в тази посока. Мисля, че сериалът е много забавен заради абсурда на ситуациите, персонажите и обстоятелствата. според мен това е най-добрият хумор, защото в основата му стои истината и добре изградена художествена реалност. Има нещо британско в хумора тук – как тези персонажи общуват чрез язвителни и пробождащи остроумия, вместо да си говорят честно. Това е вид щит. И работи при подобни семейства, които не знаят как да общуват.

 
 

Лятото ще дойде днес по обед

| от chr.bg |

Астрономическото лято настъпва днес у нас в 13 часа и 7 минути, когато е и лятното слънцестоене, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.

По Гринуич астрономическото лято настъпва днес в 10 часа и 7 минути. Днешният ден е най-дългият ден в годината.

През лятото на територията на по-голямата част от България най-високите средни дневни температури са през юли, а по Черноморието и в планините – през август.

Лятото е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с есента, зимата и пролетта. Летният сезон започва с лятното слънцестоене /около 21 юни в Северното полукълбо и около 22 декември в Южното полукълбо/ и завършва с есенното равноденствие /около 23 септември в Северното полукълбо и около 22 март в Южното полукълбо.

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

Wizz Air предупреди за подвеждащи оферти и сайтове

| от Wizz Air |

В официално съобщение Wizz Air се обръща внимание на съществуването на уебсайт и Facebook страница, които заблуждават клиентите, че посещават официалния сайт и страница на авиокомпанията. Сайтът предлагал на потребителите да купят 2 билета за 1 евро, ако споделят поста и коментират във Facebook.

Авиокомпанията съветва всички потребители да не посещават и да не кликат върху линкове към други страници, различни от официалните комуникационни платформи на авиокомпанията. От компанията предупреждават, че ще предприемат необходимите действия срещу всички субекти, които разпространяват лъжливи твърдения и подвеждат потребителите.

 
 

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“

| от chr.bg |

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“, ако и Джейсън Ориндж се съгласи.

Водещите Филип Скофилд и Холи Уилоуби попитаха Роби Уилямс в британското телевизионно предаване „Тази сутрин“ дали наистина групата замисля отново да се събере в пълен състав за 30-годишнината си през 2020 г. Това означава той и Джейсън Ориндж да се присъединят към Гари Барлоу, Марк Оуен и Хауърд Доналд. Роби Уилямс отговори, че е готов да го направи, но не знае какво е отношението на Джейсън.

Роби Уилямс напусна за пореден път „Тейк дет“ през април 2014 г., а през септември същата година го последва и Джейсън. През март тази година Гари Барлоу каза, че „няма шанс“ Роби да се върне.

Петимата не са пели заедно от 2011 г. Гари Барлоу обаче е доволен от групата и като трио.