Най-смешните комедии на 90-те

| от chronicle.bg |

90-те бяха времена на свеж хумор, или поне така ни се струваше, защото бяхме по-малки и животът като цяло ни се струваше смешен.

И по кината, и вкъщи с касетка от видеотеката, се хилехме като идиоти на сцената със спермата в „Ах, тази Мери“ и честно казано, още ни е смешно.

Та понеже скоро е 1 април, денят на шегата, и понеже е хубаво човек да се смее от време на време в тоя скапан живот, сме ви приготвили галерия с най-яките комедии от 90-те.

Вижте ги.

 
 

Дж. К. Роулинг потвърди фенска теория

| от chr.bg |

Хърмаяни Грейнджър е известна с патологичното си коригиране на останалите, най-известното от които е на заклинанието „левиОса“, а не както Рон Уизли си мислеше „левиосА“. Дълго време читателите също имаха нужда от една Хърмаяни до себе си, защото често бъркаха произношението на много от персонажите в книгата, включително и нейното. Поне докато Дж. К. Роулинг не включи параграф в „Огнения бокал“, където обяснява как точно се произнася името на малката вещица.

Туит от фен на книгите засегна отдавна съществуваща теория за този параграф. В него нашият сънародник Виктор Крум нарича Хърмаяни „Хър-май-оун“. Тя го поправя като казва „Хър-май-ъ-ни“, бавно и ясно. Магьосникът обаче повторя „Хърм-оун-нини“, на което момичето се засмива и казва „Достатъчно близо“. Джоан Роулинг отговаря на туита като потвърждава, че е написала сцената, за да научи читателите как правилно се произнася името.

„Хари Потър и Огнения бокал“ излезе през 2000 година след 3 години мъки и фрустрация относно произношения. Как да знаем, че т-то във Волдеморт е глухо?

С първия филм от серията се сложи край на всякакви артикулярни съмнение. Той също така изстреля Ема Уотсън във върховете на Холивуд. Тя игра в „Beauty and the Beast“ и „The Circle“, а скоро получи място и в „Little Women“. Роулинг пък продължава с „Fantastic Beasts And Where To Find Them“ и „Fantastic Beasts: Crimes of Grindlewald“, който предстои на 16 ноември.

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Джъстин Бийбър и Хейли Болдуин са сключили таен брак

| от chronicle.bg |

Любопитна (може би, за някои) новина дойде от актьора Алек Болдуин. Става дума за племенницата му Хейли Болдуин, която знаем, че от известно време се среща с Джъстин Бийбър.

Според Алек Болдуин двамата обаче са направили следващата стъпка и са сключили брак.

Журналисти питаха актьора какъв съвет би дал на Бийбър и той каза: „Да продължава да работи . . . Да не спира да работи“. Той добави, че е добре семейните хора в шоубизнеса да координират графиците си, за да бъдат заедно възможно най-много време.

В четвъртък миналата седмица Джъстин Бийбър и дъщерята на Стивън Болдуин бяха забелязани в брачното отделение на градския съд в Ню Йорк, след което феновете им веднага бяха решили, че са ходили за разрешително за брак, но в петък Хейли Болдуин отрече в Instagram да има такова нещо.

 
 

„Everything’s just peachy“ в новите кадри от Дженифър Лопес

| от chronicle.bg |

Поп звездата, актриса и горда майка на две деца, може и да наближава 50-те с шеметна скорост, но не бихте й ги дали на последните й снимки.

Джей Ло демонстрира невероятната си физика по оранжев бански в Instagram, обсипвайки кадъра с хаштагове #tangerinedream #peachesNCream #topnaughty #suitsandfruits #throwingshades #doublebuns”.

„Everything’s just peachy“, написа звездата.

Да, съгласни сме, че този прасковен цвят и въобще всичко, свързано с праскови, й отива.

“Knot your average peach. To peach their own. Practice what you peach.“, написа още Дженифър. Предишния ден тя събра над 200 милиона гледания на горещия клип към новата й песен  „El Anillo“.

„Толкова съм развълнувана!!“ писа тя. „Благодаря за цялата тази любов! Обичам ви, хора!“

Вижте защо „El Anillo“ набра още 2.5 million гледания в следващите 24 часа.

 

 

 

View this post on Instagram

 

VERSACE!!! Thank you so much Donatella for always keeping me dripping in couture!! @versace @donatella_versace #jloxversace   A post shared by Jennifer Lopez (@jlo) on