Дженифър Лопез в "The Boy Next Door"
Ако Дженифър Лопез ви стане съседка, домашните ви дрехи ще са костюм с жилетка или смокинг.
Хедър Греъм в "The Hangover"
Може би тя не е най-добрата майка на света, оставяйки детето си на място, където свободно се разхожда тигър. Но когато на 48 имаш такова тяло, всичко ти е простено.
Роузи Хънтингтън-Уайтли в "Mad Max: Fury Road"
Тя прави едно от най-злокобните раждания в киното и въпреки това изглежда прекрасно.
Вивика А. Фокс в "Independence Day"
Майката стриптизьорка, която се бори за свободата на извънземните, е една от секс символите на 90-те.
Дженифър Кулидж в "American Pie"
Без съмнение най-забавната майка в списъка ни и една от иконите на целия "American Pie" франчайз.
Джобет Уилямс в "Poltergeist"
Освен, че е супер яка, Джобет е и много печена - тя пуши марихуана пред децата си, отказва да се подчини на полтъргайста и защитава къщата си и има време за гореща вана след като плува с трупове под дъжда.
Линда Карделини в "Avengers: Age of Ultron"
Marvel е малко като Disney - няма много време за майки, питайте Черната вдовица. Но това се променя с появата на Линда.
Ума Търман в "Kill Bill"
Добре, може би Джобет не е най-яката майка. Едно е да пушиш коз, друго е да убиеш 88 професионални бойци кажи-речи наведнъж.
Джейн Сиймор в "Wedding Crashers"
Богатата майка на три деца се отдава на неопитоменото си сексуално желание. Доктор Куин Лечителката има и съвсем друга страна.
Кристина Апългейт във "Vacation"
В новия "Vacation" Кристина е също толкова властна, колкото и Бевърли Д'Анджело в предния!
Дий Уолъс в "E.T. the Extra-Terrestrial"
Една истински силна самотна майка! Три деца и извънземно не са малко като грижа.
Натали Портман в "Star Wars"
Да родиш деца на Дарт Вейдър ти гарантира приза Майка на Вселената.
Най-хубавите майки в киното
|
|
Всеки човек на някакъв етап от живота е хлътвал по младото момиче и неговата чистота. Безспорно обаче има някакъв невероятен чар в серизната жена, която е навлязла в живота, има сериозни способности, а загрубялата й същност одчертава женствеността й.
Именно това прави майките секси! А също и стегнатите мускули и желанието да участваш в космическа война.
В галерията ни днес сме събрали 12 от най-готините майки в киното. Приятно гледане!
Коментари
Как, за бога, се появява овчарският скок?
|
|
Въпреки че проучването е малко трудно, изглежда че хората са се изстрелвали s пръти във въздуха още от древни времена. Всъщност описания на спорт като овчарския скок датират още от 400 година пр. Хр.
Първоначално, разбира се, дългият кол помагал много удобно (и в известна степен забавно) да се прескочат заблатени места и затова често се използвал на Острова – в Кеймбриджшър, Линкълншър, Норфолк и Хънтингдоншър, както и в Холандия. И в двете държави мочурищата и естуарите са нещо типично, така че хората бързо свикнали да си помогата с някоя тояга при разходките си навън.
Но скоковете по овчарски не били полезни само на местата с повече природа. Гондолиерите във Венеция използвали този метод, за да се прехвърлят от гондолата на тротоара.
През годините овчарският скок прераства от практичен начин за преодоляване на препятствия в спорт. През 1843 година се появява за първи път идеята надпреварите да се провеждат за височина вместо за дистанция в Клуба по футбол и крикет в Ланкашър. И ето ни модерният овчарски скок. До 1850 година състезания по спорта в този формат вече се провеждат редовно в Германия, а до средата на 19 век и техниката на скачачите се развива до тази, която наблюдаваме днес.
Първоначално прътите са били от алуминий или бамбук, но през 50-те години вече се използвали модерни материали като фибростъкло – така те станали по-здрави без да се добавя тежест, което позволило на състезателите да се изстрелят на по-голяма височина (защото могат да огънат пръта повече).
Съвсем скоро, през 80-те, се появява още една значителна промяна в спорта. Дейв Волц, който със своите 83 килограма e едър за скачач, успява да хване напречния лост, докато е във въздуха, и да го стабилизира на място, за да не падне. По този начин през 1982 година той подобри рекорда за САЩ два пъти до 5,75 метра.
Заради контузия в левия си глезен обаче не участва на олимпиадите през ’84 и ’88 (през 1987 година чупи десния си крак на няколко места). Въпреки това Волц изненадва всички като се появява на Олимпийските игри през 1992 година и печели 5 място.
Не всички са развълнувани от методите му и някои негови колеги дори заявяват, че е развалил спорта, дори на фона на това, че изначално техниката е трудна и малцина успяват да овладеят.
В крайна сметка обаче всякакво пипане на гредата по време на скок се забранява: „Опитът ще се счита за неуспешен, ако по време на скока състезателят закрепя или смени лоста с ръце.“
Ресторантът, в който трябва да се гмурнеш, за да вечеряш
|
|
От нация, която столетия наред се прехранва само с изровеното от скованата от студ земя и оплетеното в рибарските мрежи, към днешна дата норвежците са се трансформирали в нация на изтънчени гурмани. Само допреди двайсетина години дори в столицата Осло пицариите и ресторантите можеха да се преброят на пръсти, в кафенетата се предлагаше само блудкаво шварц кафе с вкус на пръст, а традиционната варена овнешка глава беше ултимативният деликатес.
В края на второто десетилетие на 21-ви век Осло вече е сцена на велики кулинарни открития. Нови ресторанти, предлагащи кухня от цял свят, никнат като гъби след дъжд, и става все по-трудно човек да се ориентира в тази малка гурме вселена от кралски скариди, мусове, филета миьони, оризови нудъли и маринати. Внезапно парче салам и листо маруля между две филии хляб вече не става. Да си поръчаш тарталета със запечен костен мозък върху канапе от хайвер обаче е сигурен знак, че си успял да се интегрираш успешно в модерната dining-out-Instagram-urban culture.
Разбира се, на този така динамично-развиващ се гастрономически фон да впечатлиш консуматора e сериозно предизвикателство за всеки предприемач, който е решил да се занимава с ресторантьорство. Но когато става дума за това да се шокира потребителят и то не непременно по един виж-какво-крия-под-шлифера начин, скандинавците нямат равни. Защото техните идеи са не просто иновативни, те са на два ксанакса разстояние от пълния делириум.
Не е сигурно какво точно е вдъхновило създателите на първия подводен ресторант в света, но ние подозираме, че е било нещо средно между детските спомени от първия прочит на “Капитан Немо”, приказката на Андерсен за Малката русалка, анимацията на Дисни за рибата Немо и традиционния сандвич с херинга и краставичка от ученическите години.
Ресторантът се казва Under (английският и норвежки предлог за “под”) и се намира в селцето Боли в най-югозападната част на норвежката брегова линия. Ресторантът е по проект на иконичната фирма Snøhetta и е най-големият и най-известен подводен ресторант в света.
Екстериорът
Студиото за архитектура и дизайн Snøhetta е основано през 1989 г. Главните архитекти Крейг Дюкерс и Хетил Торсен си спечелват световна слава с проектирането на извънземната сграда на Операта в Осло, както и на хотела във формата на змия върху каменен постамент в архипелага Лофотен. И този път архитектите са заложили на авангардна визия. Under прилича на наполовина потопен перископ, при гледката на който случен минувач би помислил, че се е случило някакво бедствие, катастрофа, с много загинали и ранени. Жертви обаче няма. Единствено супер доволни клиенти, които са склонни да платят 1000 крони (200 лева) САМО за резервиране на маса.
Ресторантът заема площ от 495 кв. м площ и разполага с 40 места за клиенти. Дизайнът на корпуса е максимално изчистен. По форма е монолитна конструкция от бетон, наподобяваща тръба, с дължина 34 метра. Стените на тръбата са слабо извити и с дебелина 50 см, което позволява оптимална съпротива срещу водния натиск.
Интериорът
В ресторанта се влиза през проход, изработен от груби дъбови конструкции, които с времето се очаква да придобият естествен сив оттенък и така перфектно да се вържат с цвета на бетоновата основа. Интериорът на заведението също е решен изцяло в дъб като целта е той да контрастира на външната “обвивка”, да създава усещане за уют и да не позволява на клиентите да изпитват чувство на клаустрофобия.
Ресторантът е разположен на три нива: фоайе с гардеробна, бар, и самият ресторант, който се намира най-дълбоко под морското равнище. Огромната вертикална панорамна витрина на бара предоставя спираща дъха гледка към морските дълбини. Подходящо осветление позволява на посетителите на наблюдават подводното шоу дори в най-тъмните часове на денонощието.
Обзавеждането
За онези, свикнали да слагат знак за равенство между лукса и разточителството, блясъка и кича, Under би бил тотална изненада. Защото на пръв поглед подредбата и вида на масите и столовете наподобява на атмосферата в родна казармена столова от 70-те години. Бруталният минимализъм обаче е постигнат на висока цена. Буквално! Овалните маси от овъглен бук и столчета със сходен дизайн са дело на местни дизайнери, използвали пясък от морското дъно за изработката на всеки един компонент. Естествените материали, добрата акустика и приятното осветление създават атмосфера, в която човек да се наслаждава напълно на омара си без да получава паник атаки при мисълта, че се намира на пет метра под морското равнище.
Стойността на проекта
Малко над 70 милиона крони. Това са много пари, които обаче братята-предприемачи Стиг и Гауте Юбоста са платили, без да се двоумят. Те искали да инвестират преди всичко в местно производство, затова всичко, което влиза в ресторанта, от престилките на готвачите до керамичните съдове и сьомговата пъстърва идва от радиус не повече от 200 км.
Менюто
Концепцията, залегнала в менюто, е да се сервира локална храна, от Южна Норвегия. Главният готвач, назначен лично от братята Юбоста, е датчанин – Николай Педерсен. Лично той изработва менюто, състоящо се от 18 – 20 ястия. Разбира се, главният актьор в менюто му е морската храна във всичките разновидности, които Северно море може да предложи. “Пресните продукти и изчистените,“голи” вкусове са от изключителна важност за нас, “ казва шеф Педерсен. “Ние си поставяме за цел да предоставим на нашите клиенти такова уникално преживяване, което буквално да ги изрита от зоната им на комфорт.”
Цените
Поршетата, паркирани на брега, пред самия вход на Under, са достатъчно красноречив признак за това какви цени човек да очаква за порция раци. Гореспоменатата такса от 1000 крони за резервиране на маса не се приспада от консумацията. Сайтът на ресторанта не предлага примерно меню, с което потенциалният клиент да се запознае предварително, но за сметка на това може да ви ориентира в ценовия диапазон. Едно пълно Imerssion Menu (потапящо меню) струва средно 2 250 крони (455 лв.). Към него вървят “подходящи” вина за 1 450 крони (290 лв.) , както и сокчета за по-добро храносмилане на стойност само 850 крони (172 лв.). Ако прибавим кафенце, десерт и едно-две твърди питиета “за отскок”, сметката за една вечеря в най-дълбокия ресторант в света може да стигне едни дълбинни 1500 лева на човек.
А в случай, че много ви се похапва северна акватична фауна, имайте предвид, че всички маси в Under са резервиран за шест месеца напред, така че в най-добрия случай ще можете да похапнете там по някое време през септември 2019-а. И дано да е тази година! Но в случай, че ви се отвори парашутът и по-рано, ето как да стигнете дотам…
По въздух
Най-близкото летище е това в град Кристинасанд (Kjevik). Oттам може да вземете такси до ресторант Under. Километрите са 85, а цената на таксиметровата услуга е около 1300 крони (263 лв).
Може и да не вземете такси, за да спестите пари за десерта, но тогава ще трябва да изходите километрите пеш. И тъкмо ще сте сте много огладнели, когато пристигнете на крайната си дестинация.
Формирането на гигантските Хималаи
|
|
Хималаите, които се простират на 2 900 километра из Индия, Пакистан, Китай и Непал, са най-високата планинска верига. Името й идва от санскритските думи „him“ и „ālaya“ и означава „дом на снега“. Заедно с Еверест, достигащ 8 848 метра, Хималаите има още няколко 8-хилядника и единствената верига с толкова високи върхове.
Преди милиони години тези планини още не са съществували. Азия е била предимно цяла, но Индия е била остров и е плувала в океана. Преди около 220 милиона години, някъде когато Пангея се е разчупвала, Индия се откъсва и поема на север.
След като минава около 6000 километра Индия се врязва в Азия преди около 40-50 милиона години. Тогава част от цялата тази индийска маса минава под континента като го повдига и така образува планинската верига, която днес знаем като Хималаите. Земята на Индия е по-твърда от тази на Азия и затова успява да я избута нагоре, а не обрантото.
Хималаите израстват много бързо в сравнение с други планински вериги и всъщност продължават да растат и до ден днешен. Еверест и останалите високи върхове добавят към размера си по около 1 сантиметър на година. За сравнение, Апалачи – най-старата планинска верига в Северна Америка, която се формира преди 300 милиона години или дори повече – всъщност намалява заради ерозия. Еверест се счита за най-високият връх на планетата, защото достига най-голяма надморска височина, но някои смятат, че е по-разумно цялостната височина да се измерва от основата на планината до върха й. В такъв случай на първо място ще е Мауна Кеа в Хавай, която събира общо 10 200 метра от основата си на дъното на океана до върха на 4 205 метра над морското равнище.
Растежът на Хималаите се дължи на това, че тектонската плоча на Индия продължава на се движи бавно, но сигурно на север. Това от части е така и заради честите земетресения в района.
Ако си направим сметка, имайки предвид, че Хималаите се повишават в последните 40 милиона години, в момента те би трябвало да са високи 400 километра… Международната космическа станция обикаля Земята на подобно разстояние.
Скоростта на растеж силно варира във времето като понякога дори изчезва за сметка на хоризонтални промени. И разбира се, гравитацията и ерозията също оказват значително влияние.
Цялата тази теория за първи път се приема през 1912 година, когато Алфред Вегенер, немски метеоролог, представя своята „Теория на континенталния дрифт“. Тази теория ни дава и първите идеи за Пангея, тектонските плочи и че континентите се движат.
Как биха изглеждали Хималаите в бъдеще? Веригата със сигурност ще продължи да расте, като в същото време ерозията им също няма да спира. Това означава още земетресения, както и още по-високи планини.
Тайните оръжия на Архимед
|
|
През 213 г. пр.н.е. римска флотилия под командването на пълководеца Марк Клавдий Марцел напада гръцкия град-държава Сиракуза, разположен на остров Сицилия. Според разчетите на Марцел, градът трябвало да падне за пет дни, но изобретателността на един старец успява да отложи това с повече от година.
Този старец се нарича Архимед и е един от водещите учени в античния свят.
Архимед е запомнен най-вече с това, че докато бил във ваната извикал „Еврика”, след което хукнал да бяга гол на улицата, разгласявайки на всички за новооткритият от него Закон на Архимед за плаваемостта. Както и с постиженията си в областта на математиката, геометрията, физиката и изключително остроумните си и полезни изобретения използвани в строителството, земеделието и др. Като например архимедовия винт – свределовидна водоподемна машина, която до изобретяването на помпите е единственият способ за механично качване на вода на по-високо ниво. Той изобретява дори и прост одометър (нещо като предшественик на километража) – пускащ в съд по едно топче при изминаването на определена единица разстояние.
Това обаче далеч не е всичко. Освен вече изреденото, Архимед се оказва гений и като военен инженер. В качеството си на военен съветник на царя на Сиракуза за защитата на крепостта той конструира един куп машини, невиждани дотогава на бойните полета. Някои изглеждащи толкова фантастични според описанията на древните автори на фона на тогавашните времена, че съвременните историци се съмняват в реалното им съществуване.
Освен, че Архимед внася значителни подобрения в точността и силата на тогавашните катапулти, той изглежда увеличава и размерите им. Когато римската флота приближава града, гигантски катапулти се извисяват над крепостните зъбери и започват да изстрелват по тях каменни канари, големи колкото каруци. В действие са вкарани и по-малки модели наречени „скорпиони”, които засипват римляните с порой от стрели.
Описан е и друг удивителен механизъм който влиза в действие по време на обсадата. Това е така наречената „Архимедова лапа”, представляваща огромни по размери клещи, които успяват да сграбчат и повдигнат римските кораби с механичните си челюстите, след което ги пускат от високо и те с трясък се разбиват върху крайбрежните скали. Според друго становище, Архимедовата лапа е приличала по-скоро на товароподемна кранова стрела, завършваща с метална кука, чрез която е ставало „сграбчването”. Екипи от съвременни реенактори правят опити да построят вариант на „Архимедова лапа“ през 2006 г. и достигат до заключението, че ефективното й функциониране е възможно.
Наред с това, подобни на капан за мишки механизми, издигат тежести и ги стоварват върху катерещите се римски легионери по подпрените на стените стълби, сривайки ги обратно към морската бездна.
Накрая идва ред и на най-смайващото оръжие – „Архимедовия лъч“. Според някои летописци, Архимед конструира сложна система от огледала, която чрез концентриран мощен слънчев лъч успявала да запали римските кораби.
Хроникьорът от II в. от н.е. Лукиан от Самосата пише, че по време на обсадата на Сиракуза Архимед разрушава вражески кораби с огън. През VI в. от н.е. Антимий от Трал обаче нарича оръжието на Архимед „изгарящи стъкла“.
И този похват многократно е опитвано да бъде пресъздаден от съвременни учени, като много от опитите са завършвали с успех. Различен брой огледала, с различно полиране и в различни конфигурации са успявали да фокусират слънчев лъч така че той да успее да подпали дървен макет на кораб. Но въпреки това учените са скептични, че това тогава се е случило, тъй като за целта са необходими идеални атмосферни условия, продължителна неподвижност на обекта, в който се целят, както и операцията да се случва рано сутринта, когато слънчевите лъчи са най-силни и при най-подходящ ъгъл спрямо източното изложение на Сиракуза. Тоест по-лесно би било корабите да бъдат запалени по някой от стандартните начини съществуващи и тогава, отколкото по този тип.
Каквито и да са били оръжията на Архимед и доколко са били истински, навярно никога няма да стане напълно ясно. Факт е обаче, че накрая Марцел установява, че е практически невъзможно да превземе тази крепост с щурм. Поради което в крайна сметка му се налага да прибегне към другата възможна тактика – пълна блокада и чакане докато ресурсите на обсадените се изразходят. Това продължава с месеци на изтощение на защитниците преди римляните да намерят начин да проникнат в крепостта.
Определено обаче въпросните оръжия всяват паника и респект у римските войници и явно представляват за тях нещо чудновато, което дотогава те не са виждали. Според авторите, те всеки път изпадали в ужас, когато над стените на Сиракуза се появявал силует на нова непозната машина. Отчаянието им от безбройните безуспешни атаки е толкова голямо, че „римляните започнали да си мислят, че се бият срещу боговете”, както разказва Плутарх.
Пълководецът Марк Клавдий Марцел пък възкликва: „Архимед използва корабите ми за да налива морска вода в чашите си за вино”.
В крайна сметка Архимед загива в хаоса при опожаряването на Сиракуза, убит от ръката на случаен римски легионер. Но не и преди да покаже на света как гениалността на един човек е в състояние да възпира цели армии, както и да даде наука, познание и цивилизационен тласък за хилядолетия напред.