Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?

 
 

Анди Уорхол: от рекламист до икона на културата на ХХ век

| от chronicle.bg |

Анди Уорхол е най-високоплатеният и успешен рекламен илюстратор в Ню Йорк, дълго преди работите му да влязат в най-големите световни галерии. Всеки ще го познае по творбите му – принтираните многоцветни портрети на Мерилин Монро, десетките супени консерви, сензационни статии – всичко това става синоним на течението в изкуството и културата „попарт“.

Творецът спомогнал за мултиплицирането на изкуството в САЩ тръгва от нулата, роден в емигрантско семейство на източноевропейци, и става харизматичен бохем, в чието жилище се събира американският елит, за да се отдаде на удоволствието. Той е първият, който прави от попарта изкуство, което влиза в салоните на висшето общество. Творчеството му го превръща в икона, олицетворяващата новата слава на артиста и нов вид изкуство.

В първоначалните му рекламни изображения Уорхол усвоява основните методи за манипулация на вкуса на масите. Рисунките му често са комични, изглеждат декоративно, натруфено и нямат нищо общо със студа и безличието на неговия попарт.

Все още се водят дебати около принтираните изображения, които налагат на Уорхол репутацията на попарт артист в началото на 60-те години. Според някои, неговата серия Death and Disaster и многоцветните картини на Мерилин Монро са провокирани от тъгата му. Други ги виждат като първите форми на „умора от състраданието“ – загубата на способността на аудиторията да симпатизира на събития, от които се чувства премахната. Трети пък сравняват творбите му с екран, филтър между нас и ужасяващите събития.

Въпреки че ще продължи да рисува и след това, през 1965 г. се оттегля , за да се посвети на правенето на експериментални филми.  Blow Job е един  от тях и показва лицето на млад мъж, по време на орална любов. Друг от филмите му, Sleep, в продължение на часове показва спящ мъж. Филмите му са пренебрегвани дълги години, но днес той е смятан за ключова фигура в киното на тогавашната епоха и за пионер в развитието на независимото кино.

На 22 февруари 1987 г. Анди Уорхол умира след операция на жлъчката. Вижте в галерията горе най-влиятелните му творби, символизиращи американската култура, новото време и масовото производство. Те белязват и днешния свят, 50 години след създаването им.

„Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.“

„Всеки ще има своите 15 минути слава.“

„Всеки има нужда от въображение“

„Обичам Лос Анджелис, обичам и Холивуд. Те са красиви. Там всички са от пластмаса, но аз обичам пластмасата. Аз искам да бъда от пластмаса.“

„Всеки си има проблеми. Важното е да не правим проблем от своите проблеми.“

Andy Warhol

„Не обръщай внимание на това, което пишат за теб. Просто го измервай в инчове.“

„Ако човек не е красив,  пак може да има успех, стига да има подръка няколко шеги в джоба си. И много джобове.“

„Искам да нося сините си джинси, когато умра.“

„Искам да бъда машина.“

„Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана вкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.“

„Мисля си, че би било чудесно, ако всички хора бяха еднакви.“

Andy Warhol With Patrick Flaming Filming The Chelsea Girls

„Сексът винаги е по-вълнуващ на екрана или между страниците, отколкото между чаршафите.“

„Изкуството? Това е името на човека.“

„Щом престанеш да искаш нещо, то само идва при теб. Това е абсолютна аксиома, знам го от опит.“

„Понякога не отдаваш значение на даден момент, а после се оказва, че той е предопределил цял период от живота ти.“

„Хората трябва да се влюбват със затворени очи. Просто затвори очите си. Не гледай и магията ще се случи.“

„Целуни ме с очите си.“

 
 

Британският „кино-хирург“ Карл Дерик ще преподава сценарно писане в София

| от chronicle.bg |

Създаването на сценарии звучи като дълъг процес, запазен само за професионалисти. Карл Дерик ще разбие този мит по време на работилница за кино-писане, която ще се проведе в София през март.

Карл Дерик има 26 години опит в кино- и ТВ-индустрията, а от 12 години работи като “хирург на сценарии”. Продуцентските къщи търсят помощта му за истории, които се нуждаят от подобрения. В момента работи по два свои собствени проекта – бюджетен свръхестествен трилър и мултимилионна научнофантастична продукция. Дерик е бил и режисьор на втори снимачен екип, работил е като специалист по грим и специални ефекти, фотограф, музикант и скулптор. Участвал е в създаването на филмите от поредицата “Хари Потър”, “Гладиатор”, “Мумията се завръща”, “Братя Грим”, “007 Златното око”, “Гордост и предразсъдъци и зомбита”.

karl-in-action-4

“Повечето сценарии са замислени и написани много слабо. Трябва да променим това,” споделя Дерик. Неговият начин да се бори с посредствените истории е създаването на серията семинари и работилници за творческо писане “The Write Stuff”. През март в София ще се проведат две такива събития.

На 10 и 11 март е планиран курс, в който Дерик споделя основите за писане на сценарии. Участниците ще научат как да постигнат добър ритъм за своята история, как да изберат героите си, какви са ключовите елементи на добрия диалог и още много детайли от процеса.

Karl_directing

На 17 и 18 март ще се проведе практическа работилница, в рамките на която участниците заедно създават свой собствен сценарий. В реално време се преминава през целия процес на измисляне и планиране на филм, започвайки буквално от нищото. „В края на тези два дни ще имаме завършена концепция, сюжет, структура, герои, дори части от диалога. И всеки участник може да ги използва както прецени, дори да заснеме свой филм с тях,“ обяснява Дерик.

Както курсът, така и практическата работилница са подходящи дори за напълно начинаещи без опит в писането за кино. Познанията и опитът, придобити в рамките на “The Write Stuff”, могат да се приложат и далеч отвъд създаването на сценарии – за всякакви форми на творческо писане и разказване на истории.

karl-in-action-1

Семинарът “The Write Stuff” се провежда в DaDa Cultural Bar в София (ул. Георги Бенковски 10) на 10 и 11 март, а практическата работилница ще се случи една седмица по-късно, на 17 и 18 март. До 28 февруари са активни преференциални цени за ранна регистрация, а местата са ограничени.

 
 

„Умря от сърце“ и други безумни изрази в медицината

| от Цветелина Вътева |

Като лекарско чедо, израснах достойно като дълбоко невротизиран хипохондрик, убеден, че във всеки един момент тялото му и психиката му може да го изцакат с топла бира и следобедът в парка да завърши в моргата.

В същото време обаче, като дете обожавах колегите на майка ми да ме питат „Как се казва тоя мускул тука?“ и гордо да изрецитирам „Мускул стерноклейдомастоидеус“, след което цялото отделение да ми се смее. Също така веднъж се обидих, когато говореха за някакъв пациент, че отишъл в „Исул“, аз ги поправих, че се казва „инсулТ“ и те се разхилиха. Лекарите са груби хора.

Може би коректността към медицинските названия ми е останала оттогава. А може би се дължи на някаква грозна перфидност, с която искам да се чувствам по-важна от другите. Въпросът е, че ненавиждам фразите на медицинска тематика, които звучат „народно“.

А ето тези са ми любимите:

„Умря от сърце“

Значи, ако се умираше от СЪРЦЕ, нямаше да има живи хора, нали. Умира се от инфаркт, от остра или тежка сърдечна недостатъчност, от дисекацията на аортата и други проблеми със сърцето. Самото сърце обаче…нищо не може да ви направи, ако си работи както трябва.

„Имам кръвно“

Имаш, да. Имаш кръвно налягане. Обикновено – около 120/80. Може да е ниско, може и да е високо. Тогава обичайно имате симптоми на повишено или понижено кръвно налягане. „Имам кръвно“ обаче е тотално безсмислица.

„Играе ми кръвното“

Нищо не ви „играе“. Това не е малко кученце. Кръвното налягане може да се повишава или понижава, но не играе нито с лего, нито народни танци.

„Събрах границите“

Кои граници по-точно? Едната цифра, която показва резултатът на измерване на кръвното налягане, е систола (фаза на изтласкване на кръвта  от сърцето), другата – диастола  (фаза на пълнене на сърцето). Кръвното налягане се отчита като две числа за стойностите при тези две фази: първо се казва систолното, после диастолното налягане, например 90/60. Ако измерените стойности са 120/110, систолното налягане е нормално, а диастолното – високо. Нема граници.

„Отслабнал ми е имунитета“

Имунитетът не е жена преди сватба, че да отслабва. Той е супер сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Отслабването на имунитета е често използван, но не съвършено точен израз. При имунодефицитните заболявания, имунитетът е компрометиран. Ако тази зима сте боледували 5 пъти, не е задължително имунитетът ви да е отслабнал. Може просто организмът ви да се е срещнал с агресивни, нови вируси, с които дори един здрав имунитет не може да се пребори ефективно и бързо.

„Да си прочистя организма“

Прочистването на организма обикновено се разбира като режима на Дънов, комбиниран с редовни клизми. Дали трябва да се прави или не, не смея да казвам. Но правилният израз що се отнася до „прочистването“, е „прочистване от токсини“.

„Не искам да се тровя с някакви химии“

Животът ни е химия. Билковите и хомеопатичните препарати също се изработват с химични методи. Разбира се, всеки има право да се лекува с чай с лимон, но понякога медикаментите спасяват животи, включително така омразните на всички антибиотици. По-добре натравяне с антибиотични химии, отколкото двустранна бронхопневмония, а често изборът е между двете.

„Искам да си изследвам целия организъм“

Много хубаво. Тогава обаче, трябва да сте наясно, че не може да разчитате на здравната каса да покрие всичко. Освен т.нар. „пълна кръвна картина“, за да си изследвате ЦЕЛИЯ организъм, трябва да ви направят ЕКГ, ехокардиография, ЯМР, ПЕТ скенер, сцинтиграфия, ехография на коремни органи, колоноскопия, гастроскопия, коронарография, ректален преглед, цитонамазка, иригография, обременяване с глюкоза, 200 кръвни теста, тестуване за алергии, туморни маркери, маркери за остеопороза, коронарография, изследване на стерилна урина, измерване на очното налягане и още много други.

Можете да посветите живота си на изследване на целия организъм, а може и да си го живеете.

 
 

Сам Рокуел е рокзвезда

| от Амелия Понд |

През тази година Сам Рокуел ще навърши 50 години в живота и 21 в киното. И макар и двете цифри да ви се струват огромни, то този талантлив калифорниец може спокойно да каже, че 2018-а е една от най-специалните години в живота му.

Защото именно през нея Сам Рокуел ще вземе „Оскар“ за първи път в кариерата си. Освен, ако Академията не реши да му направи сечено и в последния момент не даде наградата на някой друг, но едва ли. Рокуел заслужава статуетката, както и поклон до земята за годините къртовски труд в многобройни и многолики продукции и за изпълнението си на пълния гъз с добро сърце, прикрито зад селташко излъчване, лош език, грубо насилие и глуповато лице Джейсън Диксън в безапелационната южняшка черна филмова поезия „Три билборда извън града“.

Тази година Рокуел каза, че се радва, „че най-накрая участвам във филм, който някой е гледал“. И въпреки, че това звучи като тъпашка шега сега, то малко са хората, които могат да назоват поне три, а камо ли повече филма, в които Сам разгръща своя талант.

MV5BNzU5NTM3YTItYmFjZS00ZmJkLTg5ZjktOWIwYjdkOWUzMDQzXkEyXkFqcGdeQXVyNDg2MjUxNjM@._V1_SY1000_CR0,0,1486,1000_AL_

Останал някак извън листата на големите и важните Рокуел често и предимно получава ролите на аутсайдерите, неуспелите, кретените или злодеите, и никога не успява, както е модерно да се казва – „да открадне шоуто“.

Роден в слънчева Калифорния, а по-късно живял в Ню Йорк и Сан Франциско, Рокуел прави дебют на голям екран едва 10-годишен рамо до рамо с майка си, също актриса. Големият пробив, ако може да се нарече такъв, пристига близо 10 години по-късно, когато Рокуел изиграва една от основните роли в безумния трилър Clownhouse. Следват сериал на фамилната ABC, от който Сам е уволнен за лош език и лошо поведение, и купчина trash-и роли, в които никой не го помни и по-добре. От „Костенурките нинджа“ до „Джери и Том“ (да не се бърка с „Том и Джери“) Сам Рокуел може да се похвали, че има повече филмов боклук зад гърба си, отколкото някоя нещастница участвала само в романтични комедии за Hallmark.

сам рокуел

И въпреки това Рокуел някак успява да намери своето място под слънцето на Холивуд и един ден да се появи във филм на Уди Алън. Годината е 1998-а, а филмът е „Знаменитости“. Нищо особено за кариерата на Алън, но голяма червена точка за тази на Рокуел.

След тази продукция пътят към Холивуд, който винаги е послан с добри намерения, за Сам е малко по-широк. Следват „Зеленият път“, „Сън в лятна нощ“ и „Ангелите на Чарли“, а с тях и настъпването на новото хилядолетие.

MV5BZmIyMDlkN2QtMzkxOC00ZDdlLWFmYzYtNWMwNmUwNmViZDQ1XkEyXkFqcGdeQXVyNDg2MjUxNjM@._V1_SY1000_SX1500_AL_

Сам Рокуел е като доброто уиски. С годините той става все по-талантлив, по-избирателен към продукциите, в които се появява, по-хубав, по-умен, по-смел. Феновете на киното започват да го забелязват и да го преглъщат все по-лесно и с все по-голямо удоволствие.

Новият век носи на Рокуел участия в купчина качествени продукции и работа с чудесни режисьори, като Ридли Скот (в „Кибритлии“), Андрю Доминик (в „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд“), Дейвид Мамет (в „Обир“) и дори с Джордж Клуни (в „В самопризнанията на един опасен ум“). Някъде там се появява и „Пътеводител на галактическия стопаджия“, където Рокуел влиза в лачените обувки на Зафод Библброкс. На бас, че не знаехте за това, нали?

сам рокуел

Големите залъци в кариерата на Рокуел обаче тепърва предстоят. Точно 10 години преди днес Сам прави една от по-добрите си роли. Той играе пристрастения към секс измамник Виктор Манчини в Choke – адаптация по вулгарния саркастичен роман на Чък Паланюк. Фестивалът „Сънданс“, където филмът прави премиера го аплодира горещо и посреща с отворени обятия новата си любима звезда.

Времето е най-добрият мерител за повечето неща и погледнато с днешна дата можем спокойно да кажем, че Choke е грандиозно събитие в кариерата на Рокуел и доста прилично такова във филмово отношение. Дали е шедьовър? Не, не е. Но е великолепен филм, който позволява на Рокуел да разгърне таланта си и да покаже, че всъщост го бива.

Следват два от най-силните филми за Рокуел до момента – „Фрост/Никсън“ и „Луна“. И двата получават номинации за различни награди и са посрещнати с възторг от публиката. Някъде там, по същото време, се нареждат и двете най-комерсиални заглавия, в които Сам Рокуел взима учестие – като злодея в „Железния човек 2“ и като доктора в „Каубои и извънземни“.

75th Annual Golden Globe Awards - Press Room

2012-а е годината, която среща Рокуел с Мартин Макдона. Двамата правят първата си колаборация заедно в „Седемте психопата“. На Рокуел отново е дадена ролята на неудачника, най-добрия приятел на персонажа на Колин Фарел, който се опитва да го измъкне от творческа дупка. Първата среща на Рокуел и Макдона е важна, защото постиля килима за онова, което ще се случи шест години по-късно в „Три билборда извън града“. И макар „Седемте психопата“ да изпада на по-долно място от останалите заглавия на своя създател, каквито са „В Брюж“ и вече сто пъти споменатия „Три билборда“, то той може да се похвали със същото чувство за безхаберие и хумор, със същия остър език и безапелационно и дори грубо отношение, както към света навън, така и към съдбата на своите персонажи. И със Сам Рокуел, разбира се. Който е бъдеща рокзвезда и всеки, който разбира от кино го е забелязал още тогава.

Минавайки през още няколко страшни тъпотии и лоши продукции, Рокуел и Макдона започват работа по „Три билборда извън града“ още през 2015-а, когато филмът най-накрая получава финансиране. Към екипа впоследствие са притеглени Франсис Макдорманд и Уди Харелсън. Всички знаем какъв е резултатът от тази колаборация, а тези, които още не са го разбрали, е редно да го направят възможно най-скоро.

Сам Рокуел не може да се похвали, че има шедьоври във филмографията си. Дори ще е силно да кажем, че има поне пет задължителни филма, които трябва да сте гледали преди да умрете. И все пак неговата рокендрол особа заслужава място на големия екран и тази година, както и купчината награди, които е спечелил до момента, са доказателството за това.

75th Annual Golden Globe Awards - Press Room

С височина само от 1.73 см, с излъчване на нахакан гадняр, език на гамен и без да е красавец Сам Рокуел е модерно нешлифовано бижу, което киното заслужава. Той и неговият Диксън са препъни камъка на политическата коректност и вечно толерантния класически красив американски утопичен идеалист. И да, Сам Рокуел е рокзвезда. Така че, насладете му се.