Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.

 
 

IQOS 3 и IQOS 3 MULTI: новото поколение устройства за бездимно пушене

| от chronicle.bg |

Верни на своята кауза и амбиция за осигуряване на по-добър избор на пушачите по целия свят, компанията лидер в бездимните иновации и научни изследвания – Филип Морис Интернешънъл Инк. (ФМИ) – представи следващото поколение IQOS устройство (I Quit Original Smoking). Сред редицата подобрения в новите модели е възможността за последователно пушене на 10 тютюневи стика с едно зареждане. 

Новите версии IQOS 3 и IQOS 3 MULTI са с подобрен дизайн и функционалност. Разработени са на базата на обратната връзка и мненията, получени от потребителите до сега, като същевременно запазват облика на устройството и ритуала при употребата. Целта на новите версии е да бъдат насърчени пушачите да се преориентират към бездимните алтернативи, което ще донесе ползи за тяхното собствено и за общественото здраве.

IQOS 3 _ (6)

Новите версии бяха представени в Токио, Япония – мястото, което се смята за родина на IQOS и откъдето той тръгна по света.

Според статистиките, които „Филип Морис“ дават, почти 6 милиона пълнолетни пушачи вече се отказали от пушенето на цигари и повече от половината от тях са в Япония.

„Нашата мечта бе да създадем по-добра алтернатива за пушачите и IQOS превърна тази мечта в реалност; IQOS представлява революция за онези 1.1 милиарда души, които пушат“ – каза Андре Каланцопулос, Главен изпълнителен директор на ФМИ. „IQOS 3 и IQOS 3 MULTI предлагат съществени нововъведения и подобрения, с което се превръщат в още един убедителен аргумент за мъжете и жените, които в противен случай биха продължили да пушат, да преминат на бездимни алтернативи. Потребителите на IQOS знаят, че преминаването на този продукт носи много промени в техния живот – ние им благодарим и благодарим на Япония за лидерската роля в този процес на положителна промяна.“

IQOS 3 _ (2)

При употребата на IQOS се образува аерозол, който съдържа средно с 90% по-ниски концентрации на вредни вещества в сравнение с цигарения дим. Съвкупността от данните, получени от предклинични и клинични изследвания на ФМИ, показва, че пълното преминаване на IQOS представлява по-малък риск от вредно въздействие в сравнение с продължителното пушене. Данните също така показват, че ползването на IQOS няма негативно въздействие върху качеството на въздуха в затворени помещения. Средно 70 до 80 % от потребителите на IQOS са спрели напълно цигарите, което превръща IQOS в една от най-убедителните бездимни алтернативи в момента.

Какво казва още Андре Калацопулос за новите продукти, можете да прочетете тук

 
 

Отидете в САЩ, може да спечелите 1,6 милиарда долара

| от chr.bg |

Ако искате да станете милиардери, бягайте към САЩ, защото Мега милиони става Мега милиарди! Рекорден джакпот се натрупа в американската лотария.

Джакпотът от 1 милиард долара не падна в тиража в петък, а след натрупването му достигна до рекордните 1,6 млрд., за който ще се борят надяващите се на късмет във вторник.

Досега рекордът за най-голяма индивидуална печалба от лотария се държи от Мейвис Уонцик, 53-годишна домакиня от щата Масачузетс, която през миналата година през август спечели 758,7 милиона долара от друга голяма американска лотария – Пауърбол.

През януари 2016 г. джакпотът в Пауърбол достигна 1,58 милиарда долара, но го спечелиха трима души и си поделиха сумата, като в крайна сметка всеки един от тях получи по 528,8 милиона долара.

Лотарията Мегамилиони е създадена през 2002 г. Играчите трябва да отгатнат шест правилни числа. Победителят може да избира между това да получи цялата сума с удържани данъци или да я получи под формата на 30 вноски, които да се изплащат в продължение на 30 години.

 
 

Останете си в леглото тази неделя с Рита Ора

| от chr.bg |

Рита Ора засне поредната си провокативна фотосесия, този път за руското издание на списание In Style.

27-годишната певица позира гола на корицата в легло, „облечена“ в нищо друго освен черни ръкавици, които стигат над лакътя й.

Знаем, че певицата, която зарадва българските си почитатели с концерт това лято във Варна, никога не е имала проблем с голотата си, а ние лично сме много доволни от това.

Малко по-рано тази година Ора отново беше гола, но този път за корицата на сп. Clash.

А, бе, много голотия, много нещо, но нищо неочаквано от Рита. Затова, ако не ви се прави нищо тази неделя, ви предлагаме да си останете в леглото с Рита.

Порадвайте й се в галерията.

 
 

Суперучителите, които изкарват по 6 цифри на година

| от chronicle.bg |

Мелиса Лиън е частна учителка и това я отвежда на прекрасни места. Първоначално тя преподава в Бермуда, а след това в Канада, Франция, Бахамите и Италия. В момента преподава в Люксембург като годишната и заплата надвишава сто хиляди.

Лиън, която е на 36 години и е завършила Oxford, работи в бранша от 10 години. Клиентите й са предимно деца на заможни родители, които по една или друга причина не са доволни от училището, което детето им посещава.

Тя обожава работата си , но когато я попитате защо, отговорът не е заради екзотичните локации или нещо подобно. Тя изтъква като причина отношенията, които си създава с учениците и свободата, която има в преподаването си.

„Да си паснем и да помогна на детето, да го познавам толкова добре, че да съм абсолютно сигурна какво ще научат и какво ще им помогне – това ме мотивира“

В световен мащаб частно обучение е в бум. Прогнозите са, че през 2022 година то ще е индустрия за $227 милиарда. В това има пръста сериозният напредък на азиатските държави в онлайн преподаването. Дори се появяват фирми, които специализират в това да свързват ученика с идеалния за него учител. Индустрията обаче няма регулацилации, което позволява всеки да става учител.

На върха му обаче са малко количество високоплатени хора, които спокойно ще наречем суперучители. Суперучител може да бъде човек като Мелиса, която преподава на пълен работен ден в богати семейства, за да подготви децата им за най-добрите училища в САЩ и Великобритания. А в Азия може да бъде и човек, който е много добър специалист в една определена област и преподава на групи – такъв е случаят с Лам Ят-ян от Хонконг, учител по китайски, които през 2015 година отказва оферта от 11 милиона долара, за да преподава в друга компания.

Но какви умения трябва да имаш и колко усилия трябва да положиш, за да се озовеш, където са те?

В случая на Лиън „суперучител“ не термин, който я интересува. Тя казва, че възвеличава роля, която тя лично смята, че не е добре разбирана.

Повечето учители специализират в един или два предмета, но Лиън преподава целия спектър от предмети на изпитите GCSE (нещо като великобританската версия на нашите матури, която децата правят на 16 години). Тя завършва с езиков профил и обожава математика, но науките за  нея са били предизвикателство. На първата си работа й коства страхотни усилия да научи целия спектър на учебната програма.

„За мен химията беше предмет, по който трябваше да положа страшно много усилия. Трябваше да науча целия материал заедно с изключенията и специалните ситуации.“

Планирането и подготовката за преподаване обаче отнемат време. „Трябва да планираш нещата специално за ученика си и в последствие да правиш и нужните промени, но същевременно на него трябва и да му е забавно.“

За Антъни Фок да прекараш време със семейството и приятелите на детето е част от работата. Той е преподавател в Сингапур, където 70% от родителите записват децата си на допълнителни уроци. Фок, който е на 35, преподава икономика, за да подготви децата за топ университетите в страната и зад граница. Работи вечерно време и през уикендите като като бизнесът му на година изкарва 1 милион сингапурски долари или 726 000 американски.

Таксата му е $305 за четири 90-минутни урока – цифра, която според него колкото или малко по-висока от средната. Класовете му са пълни – случвало се е родители да записват децата си 3 години по-рано или да му предлагат таксата за 2 години само за да си резервират място.

Един родител дори му предлага $20 000, за да гарантира отлична оценка на детето си месец преди изпита. Фок обаче отказва. „Не е възможно да се правят чудеса в последния момент.“

В този конкурентен бизнес Фок си е изградил име като усъвършенства уменията си. Той преподава в университет, а след това 5 години в училище преди да започне свой собствен бизнес през 2012 година. Днес има няколко книги по икономика и е наясно с всички изпити, както и течения в самото изпитване, като учениците му могат да се консултират с него по всяко време.

Фок държи много на качеството, което предлага: „Учителите, които работят за пари, обикновено се провалят. Учителят трябва да имат искарена страст към преподаването и да правят всичко възможно учениците им да стават по-добри. Работа, работа и само работа“

Междувременно в Калифорния Матю Ларива изкарва по $600 на час с уроци за SAT и ACT. „Другите учители и преподавателски агенции работят на конвейр. Видях, че има място и търсене за хай-енд преподавател.“ Днес той има собствена агенция.

„Причината хората да ми плащат толкова е, че резултатите ми са трайни. Ритъмът, който постигам докато преподавам, е много стабилен. Но това ми коства безобразно много време.“

Според Ларива той е един от около 100 човека, които могат да поискат такива такси. Като най-голям проблем в бранша отбелязва ниската квалификация като преподават.