Наградите „Сезар“ бяха раздадени за 43-и път

| от |

Френската Академия за филмово изкуство раздаде в Париж наградите „Сезар“ за 43-и път, предаде БТА.

Драмата „120 удара в минута“ на режисьора Робен Кампийо спечели шест награди „Сезар“, включително за най-добър филм и най-добър сценарий. Лентата се фокусира върху група активисти в Париж през 90-те години в разгара на епидемия от СПИН. „120 удара в минута“ спечели също Голямата награда на кинофестивала в Кан през 2017 г.

„Нелюбов“ на руския режисьор Андрей Звягинцев за двойка, преживяваща тежък развод, когато детето им изчезва, получи награда за най-добър чуждестранен филм. 54-годишният Звягинцев не присъства на церемонията, за да получи наградата. „Нелюбов“ спечели наградата на журито в Кан миналата година и е номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм.

Наградата за най-добър режисьор взе Албер Дюпонтел за неговата трагикомедия „Ще се видим там горе“, базирана на отличената с „Гонкур“ книга на Пиер Льометр.

Жана Балибар спечели наградата за най-добра актриса за ролята си в „Барбара“, а Суон Арло – за най-добър актьор за ролята на млад фермер в „Кърваво мляко“.

Испанката Пенелопе Крус спечели почетна награда „Сезар“ за постижения в киното.

Наградите „Сезар“ се връчват от френската филмова академия от 1976 г. и са наречени на автора на статуетката – скулптора-авангардист Сезар Балдачини.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

С бира и вино към бащинството

| от chr.bg |

Бирата и виното са полезни за мъжете, които искат да станат бащи, защото подобряват качеството на спермата, съобщи в. „Дейли мейл“, позовавайки се на италиански учени.

Учените от Фондационе поликлинико в Милано са изследвали 323 мъже.

Ефектът се дължи на антиоксидантите в гроздето и на съединението хсантохумол в хмела, които предпазват клетките от увреждане.

Препоръчваното количество обаче е малко – около бутилка вино седмично, или няколко малки бири. То обаче може да е голяма утеха за мъжете с репродуктивни проблеми, на които обикновено забраняват всякакъв алкохол.

Допустимото количество алкохол е четири до седем единици седмично. Една алкохолна единица в Италия е 12,5 гр. Това са четири до седем бири от 330 мл.

 
 

Проектът FISHLOVE идва в България с фотографска изложба

| от FISHLOVE |

Серията от снимки, в които известни личности позират с морски обитатели, ще бъде представена в галерия Credo Bonum от 26 юли до 27 август, със сътрудничеството на

д-р Атанас Грозданов от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и помощта на WWF-България и БАКБ. Инициативата е част от световно движение, посветено на опазването на моретата и океаните от разрушителните риболовни практики.

Oколо 33% от световните запаси на риба са подложени на свръхулов, а годишната консумация на риба нараства два пъти по бързо от нарастването на населението на Земята, показва доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Европа потребява много повече морска храна, отколкото може да улови в своите води или да отгледа в рибни ферми. Към днешна дата Европа вече е изконсумирала запасите си от риба за годината и започва да разчита само на внос на риба и рибни продукти, за да посрещне потребителското търсене.

JEAN MARC w MAKO SHARK_photo DENIS ROUVRE

През 2009 г. Никълъс Рол, съсобственик на японския ресторант MOSHIMO и актрисата Грета Скаки, създават благотворителната организация FISHLOVE. Тяхната основна цел е да насочат обществено внимание към неустойчивите риболовни методи, които с бързи темпове унищожават морските екосистеми на планетата.

GILLIAN ANDERSON w EEL_DENIS ROUVRE

Предстоящата изложба FISHLOVE-България беше включена официално и в поредицата събития, посветени на Европейския ден на морето, координирани от Европейската комисия. По време на откриването ще бъде представена важна информация за проблемите, свързани с морските ресурси и начините, по които можем да въздействаме за тяхното опазване.

ASLI BAYRAM w Thresher Shark_photo JOHN SWANNELL

Впечатляващите фотографии, които предизвикаха значителен обществен интерес в кампании на множество световни организации – Marine Conservation Society, OCEAN2012, Deep Sea Coalition, The End of the Line, and Blue Marine Foundation ще бъдат показани за първи път в България.  Oфициалното откриване e на 26 юли в 18:30 ч. с вход свободен.

 
 

Най-скъпо платените музиканти в света

| от chr.bg |

Американското списание „Билборд“ класира най-скъпоплатените музиканти, като на първо място бе поставен фронтменът на ирландската група „Ю Ту“ Боно, съобщава Контактмюзик.

През 2017 година приходите на певеца са били 54,4 милиона долара. Голяма част от спечелените пари от Боно са дошли от гастролите в рамките на турнето „Joshua Tree Tour“. Интересното в случая е, че по доходи за 2016 година, бандата му дори не попадна в топ-50.