Наградите „Оскар“ 2018: благодарим за хубавия сезон

| от Дилян Ценов |

Миналата година не беше красиво. Джими Кимъл не беше забавен. Не беше и кой знае колко увлекателен. Съжаляваме, просто все още помним Елън от 2014-та. А по-повод гафа с плика (каквато и да е била причината за него), той само влоши положението и трябваше Академията пак да покани Уорън Бийти и Фей Дънауей, които предизвикаха смеха на публиката при появата си за обявяването на най-добрия филм.

Тази година беше различно. Поради няколко причини. Първо, Джими Кимъл си е взел поука и водеше добре. Хубав встъпителен монолог, който макар и политкоректен до крайност, беше смислен. Церемонията мина гладко за 4-те си часа времетраене. Един от най-силните моменти в монолога на Кимъл беше споменаването на Харви Уайнстийн и уточнението, че той е един от двамата души, изхвърлени от Академията. Другият е Кармине Парети, който дава запис на филм на свой съсед, за което е отстранен. А най-забавният момент определено беше джетът (представен от Хелън Мирън), който трябва да отиде при победителят, държал най-кратка реч. Това се оказа дизайнерът на костюмите на „Призрачна нишка”. Честно казано, можехме да минем и без замерянето на публиката в съседния киносалон с храна.

90-ият юбилей беше отразен повече от подобаващо и той стана един  от плюсовете на церемонията. Погледът назад,  чрез показване на кадри от историята на „Оскарите”, беше онова, от което зрителите  се нуждаеха. Рита Морено, Джейн Фонда, Хелън Мирън, Ева Мари Сейнт – всички се появиха, засенчиха младите си колежки, и ни напомниха защо ги обичаме и защо не  бива да ги забравяме. Кой би  забравил бялата рокля  на Джейн Фонда или рециклирания тоалет  на Рита Морено, който тя носи и през 1962 г., когато печели награда за „Уестсайдска история”.  А шегите за възрастта на „Оскар” и препратките към Кристофър Плъмър бяха повече от освежаващи.

Най-хубавото обаче беше съдържанието – самите филми. Ако има нещо градивно около изродилите се кампании за равенство, то това е разчистването на полето от машината на Уайнстайн и освобождаване на пътя на малките филми. Стандартите очевидно вече са променени и Академията се е усетила навреме, за да стимулира тази промяна. „Призови ме с твоето име”, „Бягай!”, „Лейди Бърд”, „Три билборда извън града”, „Аз, Тоня” и „Формата на водата” – все филми с ограничен бюджет, които обаче обраха големите награди. До тях се нареждат епосът на Нолан, „Дюнкерк”, и „Вестник на властта” на Спилбърг – филми с огромни бюджети, които обаче се наложиха само в техническите, но не и в художествените, категории. „Вестник на властта” дори не успя да се наложи в нито една от двете категории, където беше номиниран. Изводът, който можем да направим е следният: правилата на играта вече са други, за щастие и „стръвта” за „Оскар” вече не са големите блокбъстъри на киностудията. Естествено, мащабните продукции няма да изчезнат, просто сега е ред на независимото кино да подиша.

Започваме с приятното. Това са най-вече актьорските категории, до голяма степен очаквани победи. Франсис Макдорманд взе статуетка за най-добра актриса за ролята си на Милдред Хейс във филма на Мартин Макдона, „Три билборда извън града”. Тук е мястото да отбележим силната конкуренция тази година. Мерго Роби, Сали Хоукинс, Сърша Ронан и Мерил Стрийп – всичките достойни за номинация, някои от тях и за награда. Франсис обаче почти единодушно е на по-високо ниво и се радваме, че мнението ни съвпада с това на членовете на Академията. Алисън Джейни в ролята на Лавона Фей Голдън в биографичния филм „Аз, Тоня” все наградата за най-добра поддържаща женска роля, с което сложи точката на успешния си сезон.  Сам Рокуел в „Три билборда извън Града и Гари Олдман в ролята на Чърчил също не бяха изненада в мъжките актьорски категории. Радваме се и за двамата. Но честно казано съжаляваме за Тимъти Шаламе, който имаше лошия късмет да попадне в категория с Гари Олдман. Вторият наистина е добър в ролята на Уинстън Чърчил, а и да не забравяме предимството на възрастта и недостатъкът на това да си млад. Едно поне е сигурно – Тимъти е откритието на годината и е въпрос на време да получи подобаващо признание.

По въпроса за най-добрия филм. Според нас, това е „Три билборда извън града“, казвали сме го вече. Заради всичко в него. Заради пълнотата му, нагнетената атмосфера. Заради майсторството на Макдона. Следващият е „Формата на водата“. Вторият е много по-удобен, очевидно. Академията обича да играе  на сигурно, това не е тайна. При все това, радваме се, че не е „Бягай!“.

Колкото и някои да се противят на твърдението, Гийермо дел Торо беше най-адекватният в така формираната категория за режисура. Грета Гъруиг може да е петата жена, номинирана за наградата, но не, не е за „Оскар“. Пол Томас Андерсън е необяснимото недоразумение сред най-добрите режисьори. Джордан Пийл дори не го коментираме. Може да е близо до номинация, но не е в най-добрите. А Кристофър Нолан … както казахме, стига с блокбъстърите. Най-голямата грешка тази година беше отсъствието на Мартин Макдона („Три билборда извън града”) и Лука Гуаданино („Призови ме с твоето име”). При тяхното отсъствие, колкото и да ръмжат любителите на хардкора и противниците на „лигавите приказки”, дел Торо беше най-доброто. И това не е компенсация за нещо липсващо, а факт.

Иронията е пълна в едни от любимите ни категории. Щастие е победата на „Призови ме с твоето име”. Джеймс Айвъри, на 89 години, най-накрая спечели своя заслужен „Оскар“ за адаптацията на едноименния роман на Андре Ациман. И изнесе блестяща реч. На другият полюс е покъртителната победа на „Бягай!” за най-добър оригинален сценарии. Най-големият гаф на годината. В категория с „Формата на водата”, „Лейди Бърд” и „Три билборда извън града”. Казвали сме защо не харесваме „Бягай”, няма да се повтаряме. Само се стараем да има скорошно възмездие за тази криворазбрана политкоректност.

Имаме и още три разочарования. Те не са толкова фрапантни, но наградата пак щеше да изглежда по-добре в други ръце. Едно от тях е в категорията за монтаж, където спечели „Дюнкерк”. Много силни претенденти. „Дюнкерк” обаче имаше най-много предпоставки да спечели и го направи. И все пак, да направиш нещо виртуозно от история като „Аз, Тоня” е истинско майсторство. Татяна Ригел се размина със статуетката, въпреки добрия разказ, който кадрите й разказват. Това е постижение. Най-добрата песен, Remember Me от „Тайната на Коко” е другото разочарование. На фона на This Is Me („Най-великият шоумен”), Mystery of Love (“Призови ме с твоето име”)… много добра песен, но другите две бяха по-добри. И накрая самият „Тайната на Коко”, който взе статуетка за най-добра анимация, състезавайки се с „Да обичаш Винсент”. Може би в друга година, в която Мексико не е на мода, естетиката на Винсент би имала повече шансове. Не и сега, за съжаление.

Приближаваме се към края с напълно заслужената награда за най-добри костюми на „Призрачна нишка” (Phantom Thread). Костюмите на Марк Бриджес ни пренесоха в Лондон и модата от средата на миналия век и заслужават признанието. Заслужени награди за грима на „Най-мрачният час” и най-добър декор на „Формата на водата”.

Приключваме с техническите категории, където най-голям е успехът за кинематографията на „Блейд рънър 2049”. 13-тата номинация за 68-годишния Роджър Дийкинс се оказа късметлийска и той взе награда за работата си по този филм. Лентата на Дени Вилньов взе и „Оскар” за визуални ефекти, а „Дюнкерк” спечели 3 от 6 – монтаж, звуков монтаж, и звук.

А сега предстои затишието. То е неприятно, защото както казахме преди, сезонът на кинонаградите е „сериал”, към който се пристрастяваш. Не искаш да свършва. Но сме щастливи – оставяме отминалия сезон облекчени и благодарни за вдъхновението. Има за какво да се радваме. Най-малкото дори само речта на Франсис Макдорманд беше умопомрачителна.

До следващите „Оскари”.

 
 

Кейти Пери и Орландо Блум се сгодиха

| от chronicle.bg |

Тазгодишният 14-ти февруари е бил знаков за една известна двойка. Певицата Кейти Пери и актьорът Орландо Блум са се сгодили преди три дена след 3-годишна връзка пред цялото семейство на певицата.

Новината беше съобщена от 34-годишната певица в профила й в Instagram, където тя сподели снимка на себе си и Блум, показвайки също и годежния пръстен, чиято предполагаема цена е 5 млн. долара. Същата снимка беше споделена и в профила на Орландо Блум.


View this post on Instagram

full bloom

A post shared by KATY PERRY (@katyperry) on

За да бъде изненадата пълна, Орландо Блум организира семейството и приятелите на Кейти Пери, за което тя не подозира, когато излиза за „парти“ вечерта на 14-ти.

Ако Пери и Блум се венчаят, това ще бъде втори брак и за двамата. Кейти Пери е женена за комикът Ръсел Бранд от 2010 г. до 2012 г., а Орландо Блум  е женен за модела Миранда Кер от 2010 г. до 2013 г., от която има син, роден през 2011 г.

Пери и Блум започват да се виждат през 2016 г., но след 10 месеца се разделят, след което се събират отново в началото на 2018 г.

 
 

Най-нежеланите подаръци за Свети Валентин

| от chronicle.bg |

Огромно плюшено мече, еротични белезници или любовни татуировки са едни от най-нежеланите подаръци за Свети Валентин, според ново проучване.

Анкета сред 2000 човека показва, че всъщност повечето хора не харесват подаръци като балони с формата на сърце, албуми с любовни песни или шоколадови бонбони. Така че ако искате да подарите на половинката си нещо от изброените по-горе, помислете отново.

Един на всеки пет човека няма да хареса букет с червени рози, а 46% ще бъдат ужасени, ако човекът до тях си направи татуировка с името им за празника. Сайтът Just Eat откри още, че и възголемите поздравителни картички също са нежелани, както и големите плюшени играчки. 20% пък не харесват и бисквитки с любовни послания.

Затова трябва да се мисли креативно. Можете да заложите на ръчно изработените подаръци – например, буркан с измислени купони като „1 час масаж“ или „вечеря навън“. Това може да е приятен подарък, ако ви се прекарва 1 час в мачкане гръбчето на половинката.

Според Just Eat, по-добре е да си поръчате храна за вкъщи на любовния празник като пицата е предпочитания избор. Сайтът за поръчки на храна за дома също така пусна и Cheesy for Cheesy – услуга, с която можете да замените нежеланите подаръци за пица.

Директорът на сайта, Греъм Корфийлд, казва: „Като съдим по количеството пица, което се поръчва на 14 февруари, изглежда, че това, което искат британците, е ясно. Надяваме се анонимната ни услуга Cheesy for Cheesy да им помогне да се отърват от нежеланите подаръци по безболезнен начин.“

Услугата е достъпна само във Великобритания. Ако имате нежелан подарък, винаги можете да го дарите на дом за деца.

 
 

Играчка – плачка: как да се спасим от психопатите в дейтинг приложенията

| от Вучето |

Обвързани или не, няма значение, нормално е понякога да ви се иска малко филмов екшън, който да ви извади от зоната на комфорт и за разнообразие да има малко силни емоции вместо силни главоболия.

Абе с две думи, прави ви се прави секс, та две не виждате. За щастие вече не е нужно да чакате принц на бял кон или Николета Лозанова да се разведе, за да го получите. Инсталирате си Tinder, Grindr, ОКCupid или някое друго подобно приложение на телефона, купувате си ново бельо и когато се научавате бързо да отсявате грозните от поносимите и много готините с жест наляво или надясно.

И нека сексът с непознат да започне… сега! 

Разцъквате си в Тиндър, докато сте на работа. В офиса днес и без това нищо интересно не се случва. Проверявате си опциите за довечера. Тоя – не, тоя – не, тоя – ужас, как изобщо някои хора могат да имат такова самочувствие!, и изведнъж – опааа, здравей, сладур!

Сладурът захапва кукичката, разменяте си още няколко снимки, от по-приличните така, т.е. от рождения ден на племенника и по бански с приятелки на Кранево. Установявате, че и двамата обичате разходките из Витоша (макар че спестяваш факта, че навсякъде ходиш с колата, понеже те мързи), както и кучета (имаш две котки, но то е почти същото като да имаш едно цяло куче). Събират се достатъчно условия, за да се видите още тая вечер. Сладурът избира ресторант, ти одобряваш (макар че изобщо не си била там и после ще трябва да го търсиш в GoogleMaps) и да, часът на срещата те устройва напълно. Преди да си тръгнеш от офиса, минаваш през тоалетната, за да се позабършеш с мокри кърпички и да си облечеш новото бельо (носиш си го в чантата за всеки случай).

Вечерята минава фан-тас-тич-но, макар че на живо човекът изобщо не прилича на снимките в профила. За сметка на това пък издутината в панталона му показва, че освен голяма немска овчарка, както твърди, има и други големи неща. Ура. Нямаш търпение да ти свали новото бельо и да започне да се случва случайният секс.

В 11 без 15 вече сте в апартамент някъде в Банишора, в 11: 35 сладурът ви изнасилва, а в 11:42 ви удушава със собствения ви чорапогащник. Game over.

Не, това не е БГ вариант на “Американски психар”. Това е възможен сценарий на това как би могла да се развие среща за секс с непознат, когото сте открили чрез мобилно приложение. Независимо дали сте хетеросексуална жена, алфа мъжкар, гей или Извънземното на Спилбърг, хубаво е да знаете, че светът е голям и опасности дебнат отвсякъде. А психопатите, стокърите и насилниците не спят и много обичат да се спотайват в дейтинг аповете.

Ето няколко съвета, които е добре да вземете под внимание, ако не искате да станете нелепа жертва на собственото си либидо.

Питайте Google

Най-добрата отбрана е нападението, e казал Макиавели.  Ако беше жив и дейтваше непознати онлайн, великият философ и политолог,  щеше винаги да проверява хората преди да излезе с тях на среща.  Никога не приемайте за чиста монета информацията от профилите! Опитайте се веднага, след като се разговорите, да разберете дали истинското име на човека съвпада с това в профила. След това го пуснете в търсачката и си стискайте палци да не излезе някоя притеснителна информация.

Не споделяйте лична информация

Ако вече сте пробвали онлайн дейтинга, значи знаете, че в повечето случаи имате опция да си изпращате съобщения в самия сайт. Не си давайте личния си имейл адрес или си направете друг, специално за “тая работа”.

Нека ви виждат

Винаги си уговаряйте срещите на публично място. Важно е да ви видят с кого сте. Колкото повече свидетели, толкова по-добре. Особено за разследващите полицейски инспектори!

Не оставяйте напитката си без надзор

Гамахидроксибутинатът (GBR) и рохипнолът са вещества без цвят и мирис, които по традиция са използват от изнасилвачите, за да приведат жертвите си в безпомощно състояние. Знам, че не искате да вярвате, че някой, с когото сте излезли на среща, ще ви сипе наркотик в шардонето, но ако не се е случвало, сега нямаше да го споменавам, нали?

Въоръжете се

Разбира се, това не значи да разхождате с Барета М9, затъкната тарикатски в колана на джинсите. Един флакон с лютив спрей обаче винаги е добра идея. Особено на първа среща.

Не се оливайте

…с алкохол! Една-две бири или чаша вино, за да отпуснете нервите, няма да навредят, но когато алкохолът е в повече, той претъпява сетивата и гардът пада. А когато сте вързали кънките, на един опитен насилник ще му бъде още по-лесно да ви превърне в своя жертва.

Осведомете близък човек къде сте

Сигурно сте гледали филма “127 часа” и знаете какво се случи с младия търсач на силни усещания. Ако само героят на Джеймс Франко беше казал дори само на един човек, че отива да се катери по чукарите на каньона Блу Джон… Идеята в случая е същата. Препратете профила на човека, с когото ще излизате, на ваш доверен приятел или роднина. Може дори на съквартиранта, с когото постоянно се карате чий ред е да чисти банята. Важно е някой да знае с кого сте и къде ще се срещнете.

И може би най-важното от всичко казано дотук е да слушате вътрешното си чувство. Интуицията може да ви спеси много неприятности, стига да й се доверите. Не позволявайте привлекателният външен вид на непознатия и собственото ви сексуално желание да притъпят сензорите ви за опасност. Защото не винаги гложденето, появило се зад гръдната кост, е заради киселини от чилито на обяд!

 
 

Даниел Радклиф: „Няма да бъда последния Хари Потър“

| от chronicle.bg |

Дори само мисълта за някакъв нов живот на поредицата за Хари Потър е малко плашеща. Едва ли има две мнения по въпроса дали продължение под някаква форма е необходимо. Но предвид факта, че в момента това е една от най-популярните формули в киното и телевизията, нищо чудно след време да чуем за нов проект, който да ни напомни наново за (не)забравеното старо.

Самият Даниел Радклиф смята, че продължението на „Хари Потър“ е „неизбежно“ и той не би се изненадал, ако някой ден се появи нов филм или сериал. Това споделя 29-годишният актьор в интервю за сайта IGN.

„Сигурен, че ще има някаква нова версия. Знам, че няма да съм последния Хари Потър за времето си.“ казва Радклиф, цитиран от Entertainment Weekly, по повод актьорите от постановката „Хари Потър и прокълнатото дете“ Джейми Паркър и Гарет Рийвс, които са влизали в ролята на момчето магьосник.

„Би било интересно да видим колко дълго ще останат тези филми. В момента сякаш над тях е издигнат ореол, но той ще изчезне, блясъкът ще угасне в някой момент.“ продължава актьорът. „Би било интересно да го възродят и просто да направят нова версия на филмите или пък сериал.“

Макар според Радклиф продължението да е неизбежно, той споделя, че няма намерение да се връща в магьосническия свят в бъдеще, тъй като в момента има други проекти. Сред тях са участие в постановка на Бродуей и участие в сериала Miracle Workers, чиято премиера в САЩ беше преди три дена. Сюрреалистичният сериал разказва за това как Господ (Стийв Бушеми) е загубил вяра в човечеството, а Радклиф играе ангел, който успява да го убеди да го прати на Земята, където да изпълни молитвите на хората.