Мег Райън: малкото, голямо момиче на американското кино

| от chronicle.bg |

Маргарет Мери Емили Ан Хира или Мег Райън, е (родена на 19 ноември 1961 година във Феърфилд, Кънектикът, САЩ), е американска филмова актриса, която става любимка на няколко поколения.

Мег Райън е дъщеря на Сюзън Хира Джордан (по баща Райън), бивша актриса, кастинг директор и учителка по английски, и Хари Хира, учител по математика. Тя има две сестри, Дана и Ани, и брат, който е музикант – Андрю Хира. Роднините на семейство Хира са от Канада.

Райън е католичка и е завършила начално училище във Феърфилд, където майка ѝ ѝ преподава до шести клас. Там на Мег е дадено първо причастие и е избрано името ѝ Ан. Майка ѝ се появява в телевизионна реклама и по-късно за кратко време е кастинг директор в Ню Йорк. Тя подкрепя и окуражава дъщеря си да учи актьорско майсторство.

На 18-годишна възраст, благодарение на връзките на майка си, Райън записва своята първа телевизионна реклама, в която се смее, за да популяризира дезодоранта „Тикъл“.

След роля в „Богати и известни“, Райън играе ролята на Бетси Стюърт в сериала „Докато свят светува“ от 1982 до 1984. Следват няколко телевизионни продукции и малки филмови роли, включително и в „Обещана земя“, за която тя получава своята първа номинация.

През 1986 тя играе Каръл Брадшоу във филма „Топ гън“ и Лидия Максуел във „Вътрешно пространство“, където също участва бившият ѝ съпруг Денис Куейд. След това Райън се появява и в трилъра „D.O.A.“ и екшъна „Президио“.

Нейният първи напълно оформен филмов образ е ролята ѝ в романтичната комедия „Когато Хари срещна Сали“, където тя си партнира с Били Кристъл. Нейното изпълнение на Сали Оулбрайт, което ѝ донася номинация за Златен глобус е незабравимо, заради театрално симулирания оргазъм в Манхатън.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с любимите ни нейни роли.

 
 

Как да разберете, че сте прост субект от мъжки пол

| от Дилян Ценов |

Преди две седмици излизаме с приятели на ресторант. Мястото се води едно от хубавите в столицата. Всичко е хубаво – приятелите, разговорът, хуморът, околните.

До момента, в който трима субекти от мъжки пол влизат в заведението и сядат на маса точно в средата на залата. Изглеждат като изплюти от конвейер – около метър и седемдесет, по сто килограма всеки, набити, с мускули, които се показват „апетитно“ изпод тениска, каквато яките пичаги носят през декември. Може би жените наоколо всеки момент ще започнат да саливират, както се изразява една от приятелките ми?

Това е едва началото на цирка. След влизането следва триумфално разполагане по местата в стил „султан Абдул Азис“, а ролята на момичето от харема за зла участ се падна на една от сервитьорките. За още по-голямо съжаление униформата  й се състои от къса (прекалено даже) пола. Идеално за нашите трима субекти. Отива да им вземе поръчката. Единият чичо пуска погледа си по тялото й бавно, отмерено, на лицето му се появява ехидна усмивка. Оглежда я отдолу нагоре и се спира върху лицето й. Тя не го поглежда, макар и добре да знае какво се случва.

„Учиш ли?“

Не нужно да описвам отвращението, което всички изпитахме при създалата се сцена. Не знам как е продължила, нито каква е вината на сервитьорката, и откровено казано, не ми пука. Знам само, че субектът от мъжки пол не спря да я гледа по най-безпардонния начин, сякаш няма търпение да й свърши смяната, докато тя се навежда да вземе нещо от шкафовете по стената. Няма да споменавам и разговорите на висок глас между компанията, които са продължили дълго след като ние си тръгнахме.

Най-гнусното в онази (и в още милиони сцени) не е въпросният сакат опит за свалка. Потресаващото е, че става дума за огромна група субекти, които обитават Земята, имат мозъци на гълъб, побиращ се в тяло на четирикрилен гардероб, и мислят, че имат изконното право да се отнасят по гореспоменатия начин с една жена. Каквато и да е тя. Която и да е тя. Каквото и да прави. Защото това не беше редовия въпрос „Учиш ли?“ Не беше както когато бяхме малки и започвахме разговор с „Как се казваш? Искаш ли да си играем?“ Това беше гнусно поведение, което няма общо с назадничавост или прекалена романтичност.

Не знам дали тази сцена учудва някого. Може би много хора ще я счетат за маловажна. Но истината е, че тя е важна. Важна е, защото не е единичен случай. Грубите и унизителни задявания са много, по всяко време, навсякъде. Уви, има жени, които влизат в ролята на обекти и подобно псевдомачовско поведение помпа самочувствието им до степен на главозамайване. Това от своя страна дава увереност на напомпаните алфа мъжкари, че това е начинът да засвидетелстват своята мъжкарщина пред една жена.

В същото време, за жена, чиято цел е да си върши работата (какъвто е случаят със сервитьорки, често ставащи жертви на такива селски прояви), подобни гнусни намеци са отвратителни. Но тя не е в позицията да им се противопостави. Жените в сферата на обслужването са най-често таргетираните жертви на wannabe мъжкарите с широки гърди и тесни хоризонти.

И ако наблюдавате отношението към тях достатъчно внимателно, ще получите един идеален ориентир за това как да разберете, че сте прост субект от мъжки пол.

Ако с един поглед и една фраза може да сринете години кървава борба за равенство между половете, вероятно сте такъв. Ако не разбирате предишното изречение – също. Ако смятате, че жена, която носи къса пола си проси секс – voila. Ако мислите, че обслужващият персонал е там, за да обслужва всички ваши нужди… знаете.

Всички от мъжки пол имаме качеството да се самозабравяме. Понякога даже да се оливаме. Но субекти като онези тримата, които тази вечер вероятно отново ще щракат с пръсти на сервитьорката в някое заведение, ни помагат да видим онова, което е откровено грозно. И ако сме умни, никога няма да погледнем с този поглед някоя жена. Не и в такава ситуация. Просто не.

 
 

Сериалите на Netflix, които всички гледат наведнъж

| от chr.bg |

Netflix ни показва списък със сериалите, които потребителита на сайта най-често са гледали на един дъх през 2017.

Има сериозен шанс да сте изпуснали номер едно, затова погледнете галерията ни.

В списъка, който е съставен от ноември 2016 до ноември 2016, има представители на всякакви жанрове, както и няколко неочаквани заглавия.

Със сигурност ще си намерите нещо чудесно за гледане. Ние препоръчваме „3%“. Много сериозно го препоръчваме!

 
 

Да спрем опростачването на нацията в няколко лесни стъпки

| от |

Вчера отец Паоло Кортези от Белене и от Италия, който приюти сирийско семейство, получило статут през март, получи награда за „Човек на годината“, връчена от Българския хелзинкски комитет (БХК). Разбира се, веднага се вдигна голяма патардия. Това ни подсети за един случай от края на миналия месец, за който може и да не сте чули. Тогава:

Николай Бареков  подаде сигнал към прокуратурата заради конкурса „Мис България“.

Ето част от това, което написа Бареков във Facebook: „Днес като част от Гражданско сдружение „Дебили“ срещу опростачването на българската нация“ внесох искане до Главния прокурор г-н Сотир Цацаров временно да бъде прекратено и забранено провеждането на всякакви конкурси, които съдържат думата „България”, с цел да бъде спряно опропастяването и злоупотребяването с името на нашата родина, включително това да важи и за политическите партии, които в не по-малка степен опропастиха и опростачиха нашето бъдеще като български граждани, до изработването на ясен регламент от Народното събрание на Р България, който да дава ясни параметри как, кой и при какви условия може да използва бранда „България“, включително и за търговски цели.

Подтикнати от всеобщата негативна обществена реакция, написахме и сигнал отново до Главна прокуратура, с който призоваваме компетентните органи да извършват незабавна проверка относно провеждането на конкурса „Мис България“ 2017 и избора на г-ца Тамара Георгиева за носител на короната.”

Нали знаете неловкото чувство, когато някой неприятен човек направи нещо адекватно. Например, колегата ви, който говори глупости и мирише, донесе понички в офиса. Това не променя много – просто си мислим „Този колко е тъп“, докато устата ти е в пудра захар.

Не за първи път Бареков го играе световен полицай и това крие известни опасности. За да отклоним вниманието му от отец Кортези, предлагаме да погледне няколко събития, които изискват немедлената намеса на прокуратурата.

Оградките на велоалеята на бул. „Дондуков“.

Имаме усещането, че за Бареков би било подходящ коледен подарък възможността да се изживее като Тръмп. Мислим, че би му отивали думи като: „Трябва да изградим стена между колоездачи и шофьори! И колоездачите да платят за нея!“ Не е ли така. Тук служителите на прокуратурата може да не се намесват, а да се присъединят към нас в публиката, откъдето заедно да се насладим на играта Барекова.

УНСС.

УНСС, помним, кани съмнителни личности да говорят пред студентите. Не незаконни личности, но със съмнителни качества и житейска философия. Предлагаме прокуратурата да се сезира, за да не продължават подобни смехории. А и когато си студент по Икономика, добре е да видиш как се сезира прокуратура. За всеки случай.

Мръсният въздух в София.

След като падна снегът, Фандъкова е заета да чисти тротоари, за да не я закачат хората в интернет защо пред входа на блока им не е изчистено. Няма време за мръсния въздух. Преди години Калигула обяви война на Посейдон и накара армията си да отиде на плажа и да хвърля копия във водата. Защо тогава, по сигнал на Николай Бареков, прокуратурата не заведе дело срещу въздуха, че е мръсен?

Ако имате други идеи, пишете на Бареков – той ще се заеме със случая.

 
 

Apple официално придоби Shazam

| от chronicle.bg |

Apple официално придоби Shazam за 400 милиона щатски долара. Познавате Shazam: това е приложението, което ви позволява да разпознавате песни, филми, телевизионни предавания, реклами и кратки аудио октъси.

По време на последния кръг на финансиране, цената на придобиването на Shazam бе обявена за 1 млрд. долара. Компанията обаче трудно намери бизнес модел, като генерира едва 54 милиона приходи през 2016 г.

След покупката, можем да очакваме, че Shazam ще бъде вкаран в Apple Music.

Очаква се сделката да бъде финализирана през следващите седмици в очакване на одобрение от регулаторните органи.