Марлон Брандо: най-лошото момче на киното

| от chronicle.bg |

Във всяко поле на изкуството има личности, които радикално променят начина, по който възприемаме тяхната сфера. 

Жорж Брак и Пабло Пикасо например променят представите ни за пространство с кубизма. Ив Сен Лоран и Шанел пращат модата в немислими дотогава измерения с тоалети като костюма и малката черна рокля (Шанел), женският смокинг, роклята „Мондриан“ или тренчкота (Ив Сен Лоран)

Еквивалент на горните имена в киното е Марлон Брандо. Роденото в Небраска момче, пристига в Ню Йорк през 1943 г. да учи актьорско майсторство при известната Стела Адлер и за краткия период от 3 години успява да наложи името си. Той не променя само начина, по който младите актьори след него възприемат актьорството, но и отношението на публиката към това какво означава добрата игра на екрана и на сцената.

Брандо се гмурва в нова епоха на психологически реализъм, при който актьорът трябва да извади своите лични минали преживявания, за да може да усвои природата на персонажа. Дори тези, които не са привърженици на метода на Станиславски, накрая признават значението на това течение и талантът на неговите последователи.

Когато Мрлон Брандо изгрява, стилът му е твърде революционен, за да бъде приет с отворени обятия. Някои критици и колеги го определят като непохватен, мърморещ млад мъж, който се губи на сцената. След редица провали и култивиране на таланта обаче, този мъж предизвиква пълен обрат в преценката на критиците. Проблемът не е, че той е назад, а обратното – всички останали трябва да го настигнат.

Легендата гласи, че когато Елиа Казан изпраща Брандо в лятната къща на Тенеси Уилямс да чете репликите на Стенли Ковалски в „Трамвай Желание“, в началото драматургът си мисли, че пред  него стои електротехникът, на когото се е обадил да оправи инсталацията. Вече влюбен в новия електротехник, той звъни на Казан и го пита кога най-накрая ще се появи този нов актьор.

През 1957 г. се състои премиерата на „Трамвай Желание“ на Бродуей. Вече е официално: Марлон Брандо е необикновен актьор, който прави на пух и прах дотогавашните представи за актьорска игра. Неговият животински, съблазнителен вид и агресия му спечелват обожанието на публика и критици. Скоро след това започва аферата му с киното – драматичният военен филм „Мъжете“ на Стенли Крамър. Още с първите си филми актьорът се доказва и на широкия екран и в началото на 50-те години вече всички знаят името му.

Кариерата му има много възходи и спадове, но едно е сигурно – мъжът с прилепнали дънки, кожено яке и мръсна бяла тениска е най-лошото момче на Холивуд и най-революционният актьор на ХХ век. В силните му години, момчета искат да бъдат като него – да свалят жените, да бъдат бунтари, но и нежни. Извън киното, Марлон Брандо прави революция и в лайфстайла на американския мъж (а от там и на американската жена). В галерията горе можете да видите филмите му, които препоръчваме да гледате на рождената му дата и не само. 

 
 

Майк Тайсън предложил $10 000, за да набие горила

| от chronicle.bg |

Майк Тайсън е животно и тази история не е никак изненадваща. 

Бившият професионален боксьор разказа как е предложил $10 000 на служител в зоологическа градина, за да се бие с една от горилите. Причината била, че горилата тормозела другите себеподобни и Тайсън искал да я накаже. Служителят, разбира се, отказал офертата.

Майк Тайсън е известен, освен със спортните си постижения, и с любовта си към животните. Той дори снима предаване за Animal Planet, посветено на първата му любов. „Първото нещо, което някога съм обичал, е гълъбите. Те много приличат на хората.“ Затова и „иска да й разбие зурлата“.

Боксьорът е на романтична разходка в зоологическата градина с вече бившата му съпруга Робин Гивънс някъде в края на 80-те като парка отваря специално за него. „Платих на един от работниците да отвори парка само за мен и Робин“, казва шампионът пред The Sun.

„Когато стигнахме до клетката на горилите, имаше една горила, която биеше всички други. Те бяха толкова мощни, но очите им бяха невинни като на малки деца.“

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.

 
 

Apple също планира сгъваем телефон

| от chronicle.bg |

Apple подаде документи за патент на сгъваемо устройство, от което предполагаме, че компанията иска да направи iPhone подобен на Samsung Galaxy X Fold.

В документите можем да видим дизайн на сгъваем на две телефон. Или може би таблет?

screenshot-2019-02-19-at-12.32.54-5972

Дизайнът се казва „мидена черупка“ и е значителна стъпка спрямо предните телефони на Apple. Самият документ обаче сам по себе си не означава, че можем да очакваме подобна технология през октомври, когато компанията традиционно представя новите си продукти.

При Samsung обаче нещата са ясни – очакваме сгъваем телефон и то съвсем скоро.

Имаше всякакви слухове около смартфона на Samsung (както винаги), но компанията още миналата година ни показа как би изглеждал, а след това го видяхме и в рекламно видео. Но все още нямаме официална информация за капацитетите на устройството.

Знаем само, че разгънат дисплеят, който се казва Infinity Flex, ще е 7,3 инча (18,5 сантиметра).

През 2018 година стартъпът Royole пусна FlexPai, който има сгъваем 7,8-инчов екран.

 
 

Netflix спира „Jessica Jones“ и „The Punisher“

| от chronicle.bg |

Netflix спря „Jessica Jones“ и „The Punisher“, с което приключи всичките 5 сериала на Marvel. 

„The Punisher“ на Marvel няма да има трети сезон“, каза говорител на платформата пред The Verge. „В допълнение, разгледахме отново колаборациите си с Marvel и решихме, че третият сезон на „Jessica Jones“ ще бъде и последен. Прекарахме 5 успешни години на партньорство заедно и благодарим на феновете, които следяха съвместната ни работа.“

И двата сериала ще останат на платформата, въпреки че Disney вече е пред отваряне на свой собствена стрийминг сайт, Disney+, през есента. Netflix обаче споделя права за „Jessica Jones“, „Iron Fist“, „The Defenders“, „Daredevil“, „Luke Cage“ и „The Punisher“.

„Daredevil“ беше спрян през ноември 2018 година след три сезона, „Iron Fist“ – през октомври 2018 след два сезона, „Luke Cage“ – също през октомври след два сезона, a „The Defenders“ имаше само един сезон.

Изпълнителният директор на Marvel TV, Джеп Льоб, написа в писмо до феновете: „Партньорът ни реши да не показва вече историите на тези прекрасни герои… Но вие познавате Marvel. Както каза бащата на Матю Мърдок: „Величието на един човек не е в това как пада, а как се изправя след това.“

Има вероятност сериалите да се подновят по Hulu или Disney+, но с друг актьорски състав и друг сценарии.