shareit

Марлон Брандо: най-лошото момче на киното

| от chronicle.bg |

Във всяко поле на изкуството има личности, които радикално променят начина, по който възприемаме тяхната сфера. 

Жорж Брак и Пабло Пикасо например променят представите ни за пространство с кубизма. Ив Сен Лоран и Шанел пращат модата в немислими дотогава измерения с тоалети като костюма и малката черна рокля (Шанел), женският смокинг, роклята „Мондриан“ или тренчкота (Ив Сен Лоран)

Еквивалент на горните имена в киното е Марлон Брандо. Роденото в Небраска момче, пристига в Ню Йорк през 1943 г. да учи актьорско майсторство при известната Стела Адлер и за краткия период от 3 години успява да наложи името си. Той не променя само начина, по който младите актьори след него възприемат актьорството, но и отношението на публиката към това какво означава добрата игра на екрана и на сцената.

Брандо се гмурва в нова епоха на психологически реализъм, при който актьорът трябва да извади своите лични минали преживявания, за да може да усвои природата на персонажа. Дори тези, които не са привърженици на метода на Станиславски, накрая признават значението на това течение и талантът на неговите последователи.

Когато Мрлон Брандо изгрява, стилът му е твърде революционен, за да бъде приет с отворени обятия. Някои критици и колеги го определят като непохватен, мърморещ млад мъж, който се губи на сцената. След редица провали и култивиране на таланта обаче, този мъж предизвиква пълен обрат в преценката на критиците. Проблемът не е, че той е назад, а обратното – всички останали трябва да го настигнат.

Легендата гласи, че когато Елиа Казан изпраща Брандо в лятната къща на Тенеси Уилямс да чете репликите на Стенли Ковалски в „Трамвай Желание“, в началото драматургът си мисли, че пред  него стои електротехникът, на когото се е обадил да оправи инсталацията. Вече влюбен в новия електротехник, той звъни на Казан и го пита кога най-накрая ще се появи този нов актьор.

През 1957 г. се състои премиерата на „Трамвай Желание“ на Бродуей. Вече е официално: Марлон Брандо е необикновен актьор, който прави на пух и прах дотогавашните представи за актьорска игра. Неговият животински, съблазнителен вид и агресия му спечелват обожанието на публика и критици. Скоро след това започва аферата му с киното – драматичният военен филм „Мъжете“ на Стенли Крамър. Още с първите си филми актьорът се доказва и на широкия екран и в началото на 50-те години вече всички знаят името му.

Кариерата му има много възходи и спадове, но едно е сигурно – мъжът с прилепнали дънки, кожено яке и мръсна бяла тениска е най-лошото момче на Холивуд и най-революционният актьор на ХХ век. В силните му години, момчета искат да бъдат като него – да свалят жените, да бъдат бунтари, но и нежни. Извън киното, Марлон Брандо прави революция и в лайфстайла на американския мъж (а от там и на американската жена). В галерията горе можете да видите филмите му, които препоръчваме да гледате на рождената му дата и не само. 

 
 
Коментарите са изключени