shareit

Майкъл Кийтън е велик! Дори и в The Founder

| от |

Годината е 1988-а, когато звездата на Майкъл Кийтън – комик и телевизионна звезда до момента – изгрява някак по-ярко на холивудския небосклон. Причината е Тим Бъртън. Режисьорът кани Кийтън за първи път в свой филм и двамата имат чудесна комерсиална афера, която ще бъде възобновена догодина. Филмът е „Бийтълджус“. Кийтън е гримиран и фризиран като за Хелоуин и е в ролята на зъл дух, обитаващ къща. Черна комедия с хорър елементи. Една от класиките на Бъртън, когато в действителност го биваше. Надяваме се отново да влезе във форма, тъй като „Бийтълджус“ се готви за продължение, а слухът е, че Майкъл Кийтън може да се върне в ролята си на демон.

Само година по-късно двамата правят първия Батман. Човекът-прилеп оживява на голям екран в комиксова гротестна филмова адаптация, а Майкъл Кийтън е в центъра й като чаровния милионер, който бори злото в Готъм сити. Филмът идва в България някъде в началото на 90-те, като ние оставаме тотално незапознати с лекия скандал, който каста на Кийтън за мистър Уейн предизвиква. По онова време хилядите фенове на Батман са били в потрес, че Бъртън се е спрял именно на Кийтън за ролята на Брус Уейн. Тогава актьорът е известен като комедиен и скечов изпълнител и някои твърдо вярват, че Батман е голяма лъжица дори за неговата уста. Феновете се противят и пращат гневни писма.

Всички те грешат, разбира се. Ролята му пасва като ръкавица, може би защото още тогава трябва да е ясно, че Майкъл Кийтън е велик. И е емблематичен като Батман. И до днес.

Три години по-късно излиза и „Батман се завръща“, който слага край на аферата Кийтън-Бъртън и като цяло на опита на актьора в супергеройския жанр.

Някъде в средата на 90-те обаче, Кийтън започва леко да се губи от големия екран. Участва в „Мултиплициране“, а после се появяват „Много шум за нищо“, където той играе Догбери, „Вестникът“, „Моят живот“ и разбира се, чудесният „Джаки Браун“.

Впоследствие, в края на 90-те и началото на новото хилядолетие Кийтън е изчезнал тотално от небосклона на звездите. Това е ясно и видно, защото малко хора го помнят или говорят за него. Той не се появява в никакви социални мрежи, последните му снимки навън са сигурно от ератата Бъртън. През това време той снима някакви телевизионни филми, озвучана персонаж в The Simpsons и си живее на вилата, където е отдаден на лов и риболов. Някъде чак през 2004-а и 2005-а, Кийтън се появява в два филма – „Дъщерята на президента“, който е треторазрядна съботна комедия, в която той наистина играе президента на Америка, и „Хърби: Зареден до дупка“.

Голямото си завръщане, след последната си добра роля – тази в „Джаки Браун“ – Кийтън прави през 2014 година на фестивала във Венеция, който се открива с „Бърдмен“ на Иняриту. Всички са във възторг, а Кийтън е на централно място в светлината на прожекторите, където и заслужава да бъде. Въпросите към него най-често са къде е бил и какво е правил и разбира се, всички тайно се чудят, дали нарочно не е приел ролята в „Бърдмен“, който филм журналистите свързват със самия Кийтън и начина, по който протича кариерата му. Застаряващ актьор прави опит да се завърне сред големите с постановка на Бродуей, след като е изиграл ролята на супергероя Бърдмен. Кийтън е спокоен на откриването. Къде е бил? В ранчото си в Монтана. Какво е правил? Пиел е уиски, текила, ходил е на лов за патици и за риба.

Кийтън не говори за личния си живот и не дава интервюта. Човекът, който нарича „най-добрия ми приятел“ е синът му Шон Дъглас. Когато реши да даде интервю на някой, Майкъл Кийтън има специални условия – интервюто да се състои в ранчото му, въпросният журналист да е прочел, изгледал и изслушал определени неща, за да се съгласи на интервю с него. Но пък след това е адски мил. Така разказват.

Голямото завръщане на Майкъл Кийтън започва през 2014-а и той е някак неспиарем. Като феникс от пепелта. „Бърдмен“ му носи номинация за „Оскар“. Сед него ролите му са подбирани по-добре. Следват „Спотлайт“, който стана „най-добър филм“ за 2015-а, а сега и The Founder.

Не, The Founder няма да му донесе никаква номинация или важна награда, но Кийтън е чудесен там. Той влиза в ролята на Рей Крок – вълк в овча кожа, зъл бизнесмен, който след години безплодно търсене, открива златната кокошка на франчайза – бургерите на Макдоналдс.

От малко ресторантче с локален успех, той превръща идеята за фаст фууд на братята Макдоналд в най-бързо порастващата верига за храна в Америка. И една от най-разпознаваемите марки на света. Двете златни арки на М-то са известни от тук чак до другия край на планетата. Рей Крок прави това на 52 години, като до този момент в живота си не е сключил и една успешна сделка.

The Founder не е велик филм. Но пък Майкъл Кийтън е. Той е толкова великолепен като безпощадния Рей Крок, че накрая го мразиш и си с възхита едновременно. Крок съсипва бизнеса и мечтата на двама братя, като ги преебава, буквално, по всички параграфи, но за сметка на това създава първия фаст фууд франчайз в Америка, а впоследствие и в света.

The Founder е филм, който ти казва, че в живота доброто не винаги побеждава. Но ако Майкъл Кийтън е в центъра на този Содом и Гомор с храна и безалкохолни, аз съм навита. Винаги. 

 
 
Коментарите са изключени