Любимите ни физиономии на Джак Никълсън

| от chronicle.bg |

Смъртта на Милош Форман неизбежно ни подсети за неговите филми, които завинаги ще останат в наследството на киното и сърцата на хората. За първото място се борят „Полет над кукувиче гнездо“, „Амадеус“ и „Коса“.

А като става дума за „Полет над кукувиче гнездо“, първият човек, за когото се сещаме след Милош Форман, не е Деян Донков, нито дори Кен Киси, а Джак Никълсън. Вярвате или не, в неделя големият Джак ще превали 80-те и ще стане на 81. Силно се съмняваме това да го направи по-малко голям или по-малко талантлив и се надяваме да е дълголетник като Оливия де Хавиланд (актрисата, която изигра Мелани в „Отнесени от вихъра“ и в момента е на 101г.).

Нищили сме най-добрите му роли и сме ви държали в течение с новините около него.

А няколко дни преди рождения му ден, събрахме на едно място любимите ни негови физиономии. Вижте ги в галерията.

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Носталгията боли като бавен интернет

| от chr.bg |

Пък знаете ли, че от 17 до 19 век носталгията е считана за болестно състояние с диагноза и лечение при доктор.

Самата дума има гръцки произход и е съставена от две думи: νόστος – „да се върнеш у дома“ и άλγος – „болка“, „тъга“.

В Уикипедия още пише, че „носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от изминала епоха.“

Какъв копнеж по миналото, какъв приятен спомен, Уикипедио! Приятен спомен ли е като те зареждахме за два часа! Знаеш ли колко домашни не сме написали заради теб…

В галерията ни сме събрали както красиви, така и много грозни моменти от миналото, които помним всички. Дано, докато я разглеждате, си прекарате „приятно“ и „копнеейки“.

 
 

Новата татуировка на Емилия Кларк

| от chronicle.bg |

Когато си Майката на драконите, нормално е да не можеш да се разделиш със своите деца, дори след като те не само пораснат, но и единия умре и премине на вражеска страна. И какво правиш в такава ситуация? Ако си Емилия Кларк, си татуираш децата. И се радваш!

Това прави актрисата от „Игра на тронове“, Емилия Кларк, която публикува снимка в профила си Instagram, показвайки новата си татуировка на китката.

„Тази мама няма никога да забрави бебетата си“ пише Кларк под снимката. Татуировката се състои от три дракона (Дрогон, Регал и Визерион) в полет.

 

 
 

5 трогателни филма за болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

На 21 септември СЗО отбелязва световния ден на болестта на Алцхаймер.

Вероятно първата ви асоциация с Алцхаймер са хора, които забравят всичко, в повечето случаи – възрастни. Ако сте по-запознати, може би знаете, че болестта на Алцхаймер е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване, описано за пръв път през 1906г. от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и наречено на негово име.

Болестта е най-разпространената форма на деменция и обикновено се диагностицира при хора на възраст над 65 години, макар че съществува и по-ранна форма на болестта, която може да възникне много по-рано. Случай, което ще видим в един от филмите-предложения в галерията.

Макар че протичането на болестта на Алцхаймер е индивидуално, съществуват и много общи симптоми. Първите наблюдаеми симптоми често погрешно се приемат за свързани с възрастта безпокойства или прояви на стрес. В ранните етапи най-честият симптом е неспособността за придобиване на нови спомени, наблюдавана като трудност при припомнянето на скорошни събития. При подозрения за Алцхаймер диагнозата обикновено се потвърждава с оценка на поведението и когнитивни тестове, често следвани от заснемане с мозъчен скенер, когато това е възможно.

С напредването на болестта се появяват и симптоми като объркване, раздразнимост и агресивност, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайна памет и цялостно затваряне на пациента, поради отслабване на сетивата му. Постепенно изчезват и други телесни функции, като в крайна сметка се достига до смърт.

Индивидуалното прогнозиране на протичането на болестта е трудно постижимо, тъй като нейната продължителност варира много при различните пациенти. Болестта на Алцхаймер се развива неопределено дълго, преди да се прояви, и може да напредва с години без да бъде диагностицирана. Средната продължителност на живота след диагностициране е около седем години. По-малко от 3% от болните живеят повече от 14 години след диагнозата.

Причините за развитието на болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени. Изследванията показват, че болестта е свързана с наличието на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък. Използваните лечения дават ограничени симптоматични подобрения, но не могат да забавят или спрат напредъка на болестта.

По случай деня на болестта от Алцхаймер (на който не честваме болестта, но отбелязваме, че знаем за нея и за болните от нея), сме подготвили няколко филма, които са посветени на темата. И човешки, на моменти брилянтно, описват какво се случва с болните и техните близки.