Култ: 18 години „Сексът и градът“

| от |

На 6 юни, точно преди 18 години, в ефира на НВО тръгва първи епизод на един от най-гледаните им сериали, след Game of Thrones, до момента. Името на сериала е „Сексът и градът“.

В шапката на шоуто, която в онзи момент показва по-скоро неизвестната, дори леко грозновата, Сара Джесика Паркър, оплискана от автобус, се появява култовият, дори леко скандален за времето си, надпис: „Кари Брадшоу разбира от секс и не се страхува да пита.“

Още след първите няколко епизода сериалът е купен за пълен сезон и му трябва много малко време, за да спечели голяма и вярна аудитория. Това е моментът, в който един култ в телевизията се ражда и бетонира на малкия екран.

Ерата на най-добрата телевизия, която имаме шанс да гледаме в момента, се появява, а „Сексът и градът“ е част от неговата първа вълна.

Много сериали по-късно опитаха да повторят онова, което шоуто започна, но никой не успя. Истината е, че дори самите създатели на сериала не успяха да повторят успешната си формула с кино вариантите на продукцията.

„Сексът и градът“ борави с прости правила. Той е кратък, динамичен, развива се в космополитния Ню Йорк и в него жените, говорят за секс. Те не са домакини от Средния запад, които обсъждат съпрузите си, нито млади момичета, които се подхилкват на думи като „пенис“… Просто нормални жени, които говорят иронично, саркастично, дори леко песимистично, на моменти и романтично, за секса и всичките произволни от преди и след него, неща.

Замислен като ситком, „Сексът и градът“ претърпява няколко метаморфози през 6-годишния си живот на малкия  екран.

В началото идеята на Дарън Стар (създател на шоуто) е освен основните персонажи, зрителите да чуват и виждат и други хора и техните гледни точки към основната сюжетна линия, която разбира се, се върти около някакъв сексуално-романтично-циничен проблем. След като пилотният епизод е заснет и показан на НВО, минават няколко месеца, докато проектът бива одобрен за ефир. През това време Дарън Стар и Кандис Бушнел леко изместват фокуса и решават да концентрират усилията си в повече истории и сюжетни линии с основните си женски персонажи. До края на първия си сезон „Сексът и градът“ вече има завършен облик, в който четири пораснали жени и техните приятели, си говорят и преживяват – саркастично, иронично и с много черен хумор, секса, взаимоотношенията между хората и най-вече леко захаросаната страна на романтиката.

„Сексът и градът“ е култ. За поколения от хора от всякаква възраст, пол и сексуална ориентация. Тези, които са закостенели от стереотипи и клишета обичат да го наричат „женски сериал“, но той не е такъв.

В „Сексът и градът“ има повече черен хумор, цинизъм, ирония и готин сарказъм, от цяла купчина други телевизионни предавания и формати, които имат за цел да минат за „скандални“. Това е и най-хубавото на сериала. Той няма за цел да бъде скандален, а просто иронично-саркастичен към най-простите и същевременно сложни неща в живота – любовта, секса и хората като цяло.

Има много мъже, които харесват „Сексът и градът“, защото той отдавна е минал отвъд границите на стереотипите и се е забол почти на върха на сериалите, които ни учат как се прави добра телевизия.

Когато Дарън Стар решава да адаптира, нека си признаем честно – леко скучните и бозави статии на Кандис Бушнел, впоследствие появили се на книга, която направи огромни продажби именно и благодарение на сериала, а не заради някакви свои стойности, никой не желае да рискува и да финансира проекта. Повечето телевизии се притесняват от леко крайния и циничен език, от това, че персонажите са жени, при това в зряла възраст. От рязко различното съотношение между мъжете и жените на екран. Телевизиите отказват да покажат женски гърди, секс пози или да пуснат в диалога думи като „пенис“, „вагина“ и прочие…

Дарън Стар обикаля с проекта си близо година, докато НВО, тъй като са частен канал, решават да дадат зелена светлина на шоуто.

След „Сексът и градът“ телевизията и най-вече телевизията със и за жени, вече не е същата.

Шоуто обявява своя финал още със старта на шести сезон, защото както казва Дарън Стар на премиерата тогава: „Искаме да приключим, когато сме в пика си, а не да ни спрат, защото феновете ни вече са се отегчили от нас.“

Въпреки това мъдро решение, лакомата машина на Холивуд не се спира и в следващите няколко години след финала на сериала, решава да произведе не един, а цели два филма за Кари, Миранда, Шарлот и Саманта… Те така и не успяват да повторят култа на шоуто, и явно нямат такава цел, предвид ужасно плоските им сюжети и истории, но пък изкарват купчина пари.

„Сексът и градът“ за пореден път учи на нещо, тези които ще дойдат след него – че не винаги е добра идея да пренесеш на голям екран, онова, което ти е носило почти оргазмено удоволствие на малък. Много сериали, за чийто филми се говореше с голяма и широка уста, изведнъж се отдръпнаха. И по-добре.

Години по-късно, друга телевизия се опита отново да лежи на стари лаври и създаде шоу за ранните години на Кари Брадшоу. То беше по-зле дори и от филмите.

Истината е, че никой до този момент не е успял да повтори успеха на „Сексът и градът“. Нито в този жанр, нито в този тип разказ, нито с такъв тип персонажи. А много опитваха. Не е като да не са.

Въпреки проблемите, които сериалът има през годините – от сложния си график на снимки до конфликтите за пари и слава между основните си актриси – той не сваля нивото на чувството си за хумор и динамиката на разказите си по никакъв начин. Напротив, успява да се надскочи, да надгради сам себе си, да се изпревари, да направи свои малки революции на малък екран и да се самоиронизира, по най-добрия възможен начин.

Без „Сексът и градът“ много от телевизията и сериалите, нямаше да са това, което ние познаваме днес. 18 години по-късно, шоуто на Кари, Миранда, Шарлот и Саманта може да бъде гледано отново и отново, и всеки ще открие в него по нещо ново.

Защото, нека си признаем, те разбират повече от секс и да, не се страхуват да питат.    

 
 

Най-големите егоисти в историята

| от chr.bg |

За да станеш велик, трябва да си и малко егоист. Дори повече от малко, защото всички сме поне мъничко егоисти, но далеч не всеки от нас е велик – с лошо или с добро.

Хората в галерията ни днес обаче са пословични с егоизма си. Той се изразявал по най-разнообразни начини – от болезнено дразнещо неотстъпване в спор, до убийството на десетки милиони.

Грандоманията и егоизмът могат да ни заведат до страхотни висоти. Но могат и да са невъобразимо скъпи. Всеки един от тези хора плаща скъпо за поведението си.

 
 

Скарлет Йохансон отказа роля на трансджендър

| от chr.bg |

Скарлет Йохансон отказа да изпълни роля на трансджендър във филма „Rub & Tug“, след като решението да й бъде поверена въпросната роля предизвика полемика, съобщиха световните информационни агенции.

Тридесет и три годишната актриса бе избрана да се снима в главната роля във филм, който ще проследи живота на Данте „Текс“ Гил, собственик на салон за масажи и сводник, станал една от големите фигури на престъпния свят в САЩ през 70-те и 80-те години на миналия век. Роден като Лоис Джийн Гил, той се идентифицира като мъж.

„Като се имат предвид неотдавнашните въпроси от етично естество, които бяха повдигнати, след като бях избрана да изпълня ролята на Данте „Текс“ Гил, реших да се оттегля от проекта – заяви Йохансон пред сп. „Аут“. – Разбирането ни на трансджендърите продължава да се увеличава. Научих много за общността им и си дадох сметка, че да се снимам в този образ е неделикатно.“

Изборът Скарлет да изпълни ролята предизвика полемика в социалните мрежи. Транссексуалните актриси Трейс Лизет и Джейми Клейтън разкритикуваха продуцентите, че не са поверили ролята на представители на общността на трансджендърите.

От обкръжението на Йохансон все пак отбелязаха, че Джефри Тамбор, Джаред Лето и Фелисити Хъфман успешно изпълниха роли на транссексуални.

 
 

Коктейл а’ла Жан-Клод Юнкер

| от chr.bg |

Веднага искаме да отбележим, че Жан-Клод Юнкер спокойно може да има ишиас и затова да се клатушка така. Не казваме, че беше пиян, не казваме и, че е пияница по принцип в живота. Той е човек на много висока длъжност, който носи огромна отговорност. Като Уинстън Чърчил, за който се твърди пиел най-различни количества.

Казваме единствено, че ако пиеше, щеше да пие нещо такова.

Продукти:

2 бутилки френско вино, едната внос от Италия

4 немски бири

1 литър сангрия

100 гр. узо

1 уиски

17 410 742 човека

ракия

Начин на приготвяне:

Взимате ракия и изсипвате всички съставки: виното, бирите, сангрията, узото и уискито, без хората, в нея. Оставяте да престои 6 месеца – от 1 януари до 1 юли.

От години се знае, че сангрията напрактика е само плодове, при това брани от балкански гурбетчии.

Малко покъсно се оказва, че узото само мирише на анасон, но всъщност е разтворено във вода хапче против болки в гърлото.

Вината от Франция и Италия изветряват малко по малко и те.

На финала слагате капак на всичко това. Този капак е 17 410 742 човека, които решават да извадят уискито от сместа. Никой не им вярва, че ще успеят, но те чудодейно успяват.

В крайна сметка оставаме с бира и ракия. Коктейл Боздуган, както го наричат запознатите с бархимията. Това се налага да пие Жан-Клод Юнкер. И ако шопската салата се правеше с брюкселско зеле, президентът на Европейската комисия нямаше да иска да си тръгне. Нямаше и да може.

 
 

Да бъдеш или да не бъдеш… в петък 13-и

| от Вучето |

Не съм суеверна. Минавам си под стълби като стой, та гледай! И черните котки не ме плашат – пред жилищния вход отглеждаме поне четири. Чисто черни са. Вече не се знае коя е майката, кой синът, понеже се размножават безпардонно и ирационално помежду си и в един момент майката става кучка на сина си… ако ме разбирате какво искам да кажа. От петък, 13-ти също не ми пука особено. Не съм като тези хора, при които мисълта за злокобното съвпадение на дата и ден от седмицата се разпространява като ракови клетки из органите им, задавя ги и ги кара да виждат опасност дори в капката вода, която виси на върха на носа им, докато си изплакват устата от пастата за зъби. Всъщност точно заради глупостта и суеверието на тези хора датата всъщност може да ви донесе по-скоро дивиденти, отколкото негативи. Знаете ли, например, че може да спестите сума ти пари, ако изберете полет в петък, 13-ти? Мой познат зъболекар, който живее в Южна Норвегия, лети в петък заедно с цялото си семейство за България и не може да се нарадва на факта, че билетите им са стрували почти с 1000 евро по-малко от обикновено, макар че сме в разгара на високия туристически сезон.

Не познавам хора, които са пострадали в петък, 13-ти. Нито такива, които са умрели. Тайно обаче се надявам мен да ме сполети именно такава участ, понеже, нека да помислим антропологически адекватно, ако умра на тринадесети в петък, вероятността хората да виждат логическа причина за смъртта ми е много по-голяма, отколкото ако умра на 28-ми ноември. Дори ако преди това съм боледувала 14 месеца от рак! В крайна сметка хората пак ще кажат: „Как можа да й се случи това ужасно нещо? Сигурно е заради тринайсти, петък!“

По принцип тази дата може да се ползва като оправдание за всички несгоди и провали в живота.
– Нямаше да си изгубя девствеността с тоя боклук, ако не беше петък, 13-ти!
– Автобусът ме блъсна, не защото пресичах на червено, а защото беше петък, 13-ти.
-Жена ми ме напусна на петък, 13-ти. Ако беше 14-ти, нямаше да си тръгне.
-Писаха ми двойка на изпита заради петък, 13-ти. Иначе си бях научил всичко!

Обаче има един неудобен момент – петък, 13-ти се пада само един-два пъти в годината. За лошотиите, които ни се случват през останалите 363-4 дни можем да обвиняваме само Бог, съседите, политическата система, лошите си гени и шефа-потисник.