Култ: 18 години „Сексът и градът“

| от |

На 6 юни, точно преди 18 години, в ефира на НВО тръгва първи епизод на един от най-гледаните им сериали, след Game of Thrones, до момента. Името на сериала е „Сексът и градът“.

В шапката на шоуто, която в онзи момент показва по-скоро неизвестната, дори леко грозновата, Сара Джесика Паркър, оплискана от автобус, се появява култовият, дори леко скандален за времето си, надпис: „Кари Брадшоу разбира от секс и не се страхува да пита.“

Още след първите няколко епизода сериалът е купен за пълен сезон и му трябва много малко време, за да спечели голяма и вярна аудитория. Това е моментът, в който един култ в телевизията се ражда и бетонира на малкия екран.

Ерата на най-добрата телевизия, която имаме шанс да гледаме в момента, се появява, а „Сексът и градът“ е част от неговата първа вълна.

Много сериали по-късно опитаха да повторят онова, което шоуто започна, но никой не успя. Истината е, че дори самите създатели на сериала не успяха да повторят успешната си формула с кино вариантите на продукцията.

„Сексът и градът“ борави с прости правила. Той е кратък, динамичен, развива се в космополитния Ню Йорк и в него жените, говорят за секс. Те не са домакини от Средния запад, които обсъждат съпрузите си, нито млади момичета, които се подхилкват на думи като „пенис“… Просто нормални жени, които говорят иронично, саркастично, дори леко песимистично, на моменти и романтично, за секса и всичките произволни от преди и след него, неща.

Замислен като ситком, „Сексът и градът“ претърпява няколко метаморфози през 6-годишния си живот на малкия  екран.

В началото идеята на Дарън Стар (създател на шоуто) е освен основните персонажи, зрителите да чуват и виждат и други хора и техните гледни точки към основната сюжетна линия, която разбира се, се върти около някакъв сексуално-романтично-циничен проблем. След като пилотният епизод е заснет и показан на НВО, минават няколко месеца, докато проектът бива одобрен за ефир. През това време Дарън Стар и Кандис Бушнел леко изместват фокуса и решават да концентрират усилията си в повече истории и сюжетни линии с основните си женски персонажи. До края на първия си сезон „Сексът и градът“ вече има завършен облик, в който четири пораснали жени и техните приятели, си говорят и преживяват – саркастично, иронично и с много черен хумор, секса, взаимоотношенията между хората и най-вече леко захаросаната страна на романтиката.

„Сексът и градът“ е култ. За поколения от хора от всякаква възраст, пол и сексуална ориентация. Тези, които са закостенели от стереотипи и клишета обичат да го наричат „женски сериал“, но той не е такъв.

В „Сексът и градът“ има повече черен хумор, цинизъм, ирония и готин сарказъм, от цяла купчина други телевизионни предавания и формати, които имат за цел да минат за „скандални“. Това е и най-хубавото на сериала. Той няма за цел да бъде скандален, а просто иронично-саркастичен към най-простите и същевременно сложни неща в живота – любовта, секса и хората като цяло.

Има много мъже, които харесват „Сексът и градът“, защото той отдавна е минал отвъд границите на стереотипите и се е забол почти на върха на сериалите, които ни учат как се прави добра телевизия.

Когато Дарън Стар решава да адаптира, нека си признаем честно – леко скучните и бозави статии на Кандис Бушнел, впоследствие появили се на книга, която направи огромни продажби именно и благодарение на сериала, а не заради някакви свои стойности, никой не желае да рискува и да финансира проекта. Повечето телевизии се притесняват от леко крайния и циничен език, от това, че персонажите са жени, при това в зряла възраст. От рязко различното съотношение между мъжете и жените на екран. Телевизиите отказват да покажат женски гърди, секс пози или да пуснат в диалога думи като „пенис“, „вагина“ и прочие…

Дарън Стар обикаля с проекта си близо година, докато НВО, тъй като са частен канал, решават да дадат зелена светлина на шоуто.

След „Сексът и градът“ телевизията и най-вече телевизията със и за жени, вече не е същата.

Шоуто обявява своя финал още със старта на шести сезон, защото както казва Дарън Стар на премиерата тогава: „Искаме да приключим, когато сме в пика си, а не да ни спрат, защото феновете ни вече са се отегчили от нас.“

Въпреки това мъдро решение, лакомата машина на Холивуд не се спира и в следващите няколко години след финала на сериала, решава да произведе не един, а цели два филма за Кари, Миранда, Шарлот и Саманта… Те така и не успяват да повторят култа на шоуто, и явно нямат такава цел, предвид ужасно плоските им сюжети и истории, но пък изкарват купчина пари.

„Сексът и градът“ за пореден път учи на нещо, тези които ще дойдат след него – че не винаги е добра идея да пренесеш на голям екран, онова, което ти е носило почти оргазмено удоволствие на малък. Много сериали, за чийто филми се говореше с голяма и широка уста, изведнъж се отдръпнаха. И по-добре.

Години по-късно, друга телевизия се опита отново да лежи на стари лаври и създаде шоу за ранните години на Кари Брадшоу. То беше по-зле дори и от филмите.

Истината е, че никой до този момент не е успял да повтори успеха на „Сексът и градът“. Нито в този жанр, нито в този тип разказ, нито с такъв тип персонажи. А много опитваха. Не е като да не са.

Въпреки проблемите, които сериалът има през годините – от сложния си график на снимки до конфликтите за пари и слава между основните си актриси – той не сваля нивото на чувството си за хумор и динамиката на разказите си по никакъв начин. Напротив, успява да се надскочи, да надгради сам себе си, да се изпревари, да направи свои малки революции на малък екран и да се самоиронизира, по най-добрия възможен начин.

Без „Сексът и градът“ много от телевизията и сериалите, нямаше да са това, което ние познаваме днес. 18 години по-късно, шоуто на Кари, Миранда, Шарлот и Саманта може да бъде гледано отново и отново, и всеки ще открие в него по нещо ново.

Защото, нека си признаем, те разбират повече от секс и да, не се страхуват да питат.    

 
 

Най-добрите роли на Мила Йовович

| от chronicle.bg |

Мила Йовович има специално място в сърцата ни, не само заради филма „Chronicle“ от 2012, в който участва. Тя ни е присърце и заради зелените си очи, славянския си произход и защото днес има рожден ден. По този повод събрахме 

Тя е родена в Киев, Украйна в семейството на сръбския лекар Богдан Йовович и руската актриса Галина Логинова. Семейството се премества в Лондон, след това и в Сакраменто, Калифорния, а накрая завършват в Лос Анджелис, Калифорния.

Тя следва съдбата на майка си и става актриса. Дебюта си като актриса прави на 13 години в „The Night Train to Kathmandu“ на Disney. Следват „Two Moon Junction“ и „Return to the Blue Lagoon“.

В семеен план Мила претърпява няколко неуспешни брака – първият на 16 години, когато се омъжва за актьора Шон Андрюс. Бракът им се проваля не след дълго и през 1997 година се омъжва повторно за режисьора Люк Бесон, с когото пък се развежда 2 години по-късно. През 2009 Йовович се омъжва за дългогодишния си приятел, режисьора Пол Уилям Скот Андерсън, от когото има дете. Сватбата се е състояла в дома им в Бевърли Хилс, Калифорния, пред 50 гости.

 
 

Тази година няма да купувам подаръци

| от Брайън Бернард |

Миналата седмица някой е офиса ме попита дали ще участвам в тайния Дядо Коледа. Възпитано отказах.

Не е заради парите – имаше ограничение от $5. Помислих си: „Не. Коледата вече причинява достатъчно стрес. Защо трябва сега да харча пари и по колегите си.“  От тук мога да чуя какво си мислите: „Уау! Как може да си толкова стиснат. Става въпрос за $5. Такъв си Чичо Скрудж. Отпусни се малко.“ Това поне бяха думитв на сестра ми.

В последно време обаче мнението ми за коледните подаръци се преобърна. Първо да отбележа, че не е защото не харесвам Коледа. Струва ми се обаче, че Коледа се натовари с нереални очаквания. По принцип трябва да е най-хубавото време от годината, но за много хора означава само стрес и заеми. А за това, извинявам се, но до голяма степен са виновни подаръците.

Във Великобритания, която е богата държава, за миналата година един на всеки 7 британци е имал финансови притеснения около Коледа. Подаръците и празнуването вкарват много хора в дългове – към банки, към фирми, към приятели… Каква е редовната ситуация: обикаляме претъпканите магазини и молове, за да купуваме подаръци за близките им един ден от 365 и дори не е техният рожден ден, те се радват за малко и така. И за какво е всичко това? Заслужава ли си? Наистина – никак не си заслужава!

Не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище, въобще не казвам това. Казвам, че всеотдайността да намериш хубав и достоен подарък, обикновено води до мимолетна радост. Аз лично не съм купил нито един подарък и казах на всички, че аз самият не искам. Ако се поддам на социалните очаквания, ще купя по един мъничък подарък на всички, но не искам да правя дори това.

Когато бях млад, след ваканцията съучениците ми се фукаха колко подаръци са получили: Аз получих 50, аз получих 100, аз получих 200 (да бе…). Имаше и такива, които са получили малко и ги беше срам да се обадят. Или пък и лъжеха – като мен. Това не е по вина на детето. Някои казват, че е заради родителите, но дори и те се опитват да живеят по социалната нормата, че ако купят много подаръци и сложат богата вечеря, ще имат перфектната Коледа.

Веднъж си говорих с един езичник и този разговор промени цялото ми виждане за празника. Тя ми разказа за „годишното колело“ – сезонните празници, които имат езичниците, включително и такъв през декември. Тогава те вярват, че всички трябва да спрем и да хибернираме. Вместо това ние правим точно обратното: работим повече, за да изкараме повече пари.

Коледа трябва да е период, в които се отпускаме след цяла година усърдна работа, събираме се с близките си и си прекарваме весело и спокойно. Отново – не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище. Сестра ми с радост ще си признае, че подаръците са любимата й част от цялото събитие и това е съвсем окей. Кой не обича да получава подаръци?

Мисълта ми е, че не трябва да се чувстваме задължени – без значение какви са обществените нагласи по въпроса. Също така не трябва и да се впечатлявате или засягате, ако някой ви налага обратното. Както когато Гринч открадна всички подаръци – това съвсем не провали Коледата на хората. Може би ако намалим паниката около подаръците, ще се радваме повече на неща като семейството, приятели и любов. Ако трябваше да избирам между подаръците и време със семейството ми, знам много добре кое щях да избера и това никак не ме прави Чичо Скрудж.

 
 

Шакира укрила данъци в размер на 15 милиона евро

| от chr.bg |

Певицата Шакира е обвинена за укриване на данъци в размер на почти 15 милиона евро.

Обвиненията идват от испанската прокуратура, която преследва колумбийската ззвезда за неизплатени задължения към хазната в периода 2012 – 2014 година.

Въпреки колумбийска гражданка, Шакира живее в Барселона, заедно със звездата на каталунците Жерар Пике от 2011 година.

Според местното законодателство, всеки, който пребивава на територията на страната повече от шест месеца, автоматично става данъчно задължен към Испания.

Следствието подозира, че Шакира е укрила над 14,5 милиона евро данъци в споменатия период.

В последно време испанските власти погнаха редица известни личности за неплатени данъци, включително и звездите на футболните грандове Барселона и Реал Мадрид, сред които Лионел Меси, Кристиано Роналдо и др.

 
 

В Германия вече има трети пол

| от chr.bg |

Германия официално легализира наличието на трета опция при пола в актовете за раждане. Така страната се превръща в пионер в Европа в признаването на интерсексуалните хора, съобщава АФП.

Така в документите, издавани при раждането на ново дете, освен опиите за мъжки и женски пол ще има и трети вариант, обозначен с „друг“. Това беше гласувано в четвъртък вечерта от Бундестага.

Законовите промени са в отговор на решение на Конституционния съд на Германия от 2017 г., което даде на парламента и на правителството да въведат приемането на т.нар. „трети пол“ до края на 2020 г.

От май 2013 г. досега в Германия беше възможно да не се дава сведение във връзка с пола, като полето за обозначаването му се остави празно. Така в течение на живота си човек можеше да избере мъжки или женски пол, или да не постави отметка.

И други европейски страни, като Холандия и Австрия, са на път да признаят съществуването на трети пол.