shareit

Култ: 18 години „Сексът и градът“

| от |

На 6 юни, точно преди 18 години, в ефира на НВО тръгва първи епизод на един от най-гледаните им сериали, след Game of Thrones, до момента. Името на сериала е „Сексът и градът“.

В шапката на шоуто, която в онзи момент показва по-скоро неизвестната, дори леко грозновата, Сара Джесика Паркър, оплискана от автобус, се появява култовият, дори леко скандален за времето си, надпис: „Кари Брадшоу разбира от секс и не се страхува да пита.“

Още след първите няколко епизода сериалът е купен за пълен сезон и му трябва много малко време, за да спечели голяма и вярна аудитория. Това е моментът, в който един култ в телевизията се ражда и бетонира на малкия екран.

Ерата на най-добрата телевизия, която имаме шанс да гледаме в момента, се появява, а „Сексът и градът“ е част от неговата първа вълна.

Много сериали по-късно опитаха да повторят онова, което шоуто започна, но никой не успя. Истината е, че дори самите създатели на сериала не успяха да повторят успешната си формула с кино вариантите на продукцията.

„Сексът и градът“ борави с прости правила. Той е кратък, динамичен, развива се в космополитния Ню Йорк и в него жените, говорят за секс. Те не са домакини от Средния запад, които обсъждат съпрузите си, нито млади момичета, които се подхилкват на думи като „пенис“… Просто нормални жени, които говорят иронично, саркастично, дори леко песимистично, на моменти и романтично, за секса и всичките произволни от преди и след него, неща.

Замислен като ситком, „Сексът и градът“ претърпява няколко метаморфози през 6-годишния си живот на малкия екран.

В началото идеята на Дарън Стар (създател на шоуто) е освен основните персонажи, зрителите да чуват и виждат и други хора и техните гледни точки към основната сюжетна линия, която разбира се, се върти около някакъв сексуално-романтично-циничен проблем. След като пилотният епизод е заснет и показан на НВО, минават няколко месеца, докато проектът бива одобрен за ефир. През това време Дарън Стар и Кандис Бушнел леко изместват фокуса и решават да концентрират усилията си в повече истории и сюжетни линии с основните си женски персонажи. До края на първия си сезон „Сексът и градът“ вече има завършен облик, в който четири пораснали жени и техните приятели, си говорят и преживяват – саркастично, иронично и с много черен хумор, секса, взаимоотношенията между хората и най-вече леко захаросаната страна на романтиката.

„Сексът и градът“ е култ. За поколения от хора от всякаква възраст, пол и сексуална ориентация. Тези, които са закостенели от стереотипи и клишета обичат да го наричат „женски сериал“, но той не е такъв.

В „Сексът и градът“ има повече черен хумор, цинизъм, ирония и готин сарказъм, от цяла купчина други телевизионни предавания и формати, които имат за цел да минат за „скандални“. Това е и най-хубавото на сериала. Той няма за цел да бъде скандален, а просто иронично-саркастичен към най-простите и същевременно сложни неща в живота – любовта, секса и хората като цяло.

Има много мъже, които харесват „Сексът и градът“, защото той отдавна е минал отвъд границите на стереотипите и се е забол почти на върха на сериалите, които ни учат как се прави добра телевизия.

Когато Дарън Стар решава да адаптира, нека си признаем честно – леко скучните и бозави статии на Кандис Бушнел, впоследствие появили се на книга, която направи огромни продажби именно и благодарение на сериала, а не заради някакви свои стойности, никой не желае да рискува и да финансира проекта. Повечето телевизии се притесняват от леко крайния и циничен език, от това, че персонажите са жени, при това в зряла възраст. От рязко различното съотношение между мъжете и жените на екран. Телевизиите отказват да покажат женски гърди, секс пози или да пуснат в диалога думи като „пенис“, „вагина“ и прочие…

Дарън Стар обикаля с проекта си близо година, докато НВО, тъй като са частен канал, решават да дадат зелена светлина на шоуто.

След „Сексът и градът“ телевизията и най-вече телевизията със и за жени, вече не е същата.

Шоуто обявява своя финал още със старта на шести сезон, защото както казва Дарън Стар на премиерата тогава: „Искаме да приключим, когато сме в пика си, а не да ни спрат, защото феновете ни вече са се отегчили от нас.“

Въпреки това мъдро решение, лакомата машина на Холивуд не се спира и в следващите няколко години след финала на сериала, решава да произведе не един, а цели два филма за Кари, Миранда, Шарлот и Саманта… Те така и не успяват да повторят култа на шоуто, и явно нямат такава цел, предвид ужасно плоските им сюжети и истории, но пък изкарват купчина пари.

„Сексът и градът“ за пореден път учи на нещо, тези които ще дойдат след него – че не винаги е добра идея да пренесеш на голям екран, онова, което ти е носило почти оргазмено удоволствие на малък. Много сериали, за чийто филми се говореше с голяма и широка уста, изведнъж се отдръпнаха. И по-добре.

Години по-късно, друга телевизия се опита отново да лежи на стари лаври и създаде шоу за ранните години на Кари Брадшоу. То беше по-зле дори и от филмите.

Истината е, че никой до този момент не е успял да повтори успеха на „Сексът и градът“. Нито в този жанр, нито в този тип разказ, нито с такъв тип персонажи. А много опитваха. Не е като да не са.

Въпреки проблемите, които сериалът има през годините – от сложния си график на снимки до конфликтите за пари и слава между основните си актриси – той не сваля нивото на чувството си за хумор и динамиката на разказите си по никакъв начин. Напротив, успява да се надскочи, да надгради сам себе си, да се изпревари, да направи свои малки революции на малък екран и да се самоиронизира, по най-добрия възможен начин.

Без „Сексът и градът“ много от телевизията и сериалите, нямаше да са това, което ние познаваме днес. 18 години по-късно, шоуто на Кари, Миранда, Шарлот и Саманта може да бъде гледано отново и отново, и всеки ще открие в него по нещо ново.

Защото, нека си признаем, те разбират повече от секс и да, не се страхуват да питат.

 
 
Коментарите са изключени