„Короната“, сезон 2: равносметка на видяното

| от |

На теория всички знаем, че короната е тежка. Няма място за грешки, мекушавост, колебания и чувства. В първия сезон на периодичната драма на Netflix, „Короната“, персонажът на Айлийн Аткинс казва: „Без значение какво се случва, короната трябва да побеждава. Короната трябва винаги да побеждава“. Това послание излиза с от всяка сцена на този сериал и успява много умело да убеди зрителя в ползите от монархията и дори на места да предизвика съжаление и симпатия към монарха (в случая кралица Елизабет II) и неговото семейство. Колко тежка е короната всъщност? Защо всеки не може да я носи? И къде е границата между истината и пиара в един художествен продукт?

Първият сезон на „Короната“ беше успех във всяко отношение. Сюжет, актьорка игра, заснемане, декор, сценарий, диалози – от всичко по много. Неизчерпаем източник, който въпреки своята затвореност и липса на екшън ни държеше в напрежение. Оставяме настрана това, че наградите „Еми“ го пренебрегнаха и го отдаваме на наистина силната конкуренция тази година в лицето на „Историята на прислужницата“ и продължаваме нататък – към втория сезон, който излезе преди няколко седмици, на 8 декември.

За разлика от първия сезон, където всичко беше насочено към кралицата, тук основните събития по-скоро гравитираха около нея и даваха отражения. Видяхме по-малко от Елизабет II за сметка на нейния съпруг, сестра, външно и вътрешнополитическите кризи в страната в периода от 1957 г. до 1963 г.

Lawson-Review-Season-2-The-Crown

Началото започва с кризата за Суецкия канал и последвалата война, която министър-председателят Идън започва, преминава през трусовете, с които се сблъсква кралицата, породени от променящия се свят, пренася се върху отношенията между принц Филип и принц Чарлз, за да завърши с конфликт между Кралицата и съпруга й, който струва прескъпо на монархията.

Какво обаче новините от рекламите не можаха да ни кажат?

На първо място това, че Питър Морган за пореден път е написал един от телевизионните сценарии на годината, в който напрежението се нагнетява типично по британски, за да избухне по същия начин – тихо и силно. За съжаление обаче, някъде по средата на сезона, нещата стават прекалено обезкървени и напрежението донякъде се загубва. Вторият сезон е една идея по-равен от първия, когато става дума за това. За щастие на помощ идва брилянтният актьорски състав, който издига продукцията. Силно се усеща липсата на Джон Литгоу в ролята на Уинстън Чърчил, който беше едно от най-хубавите неща в първия сезон.

The-Crown-season-2-Claire-Foy-Matt-Smith

Клеър Фой отново доказа, че има заслужено място в телевизията (и киното, да се надяваме). Само добрите актьори могат да предадат всяко едно усещане, без да казват и дума. Обраният персонаж, лишен от много средства, е най-труден за изиграване и Фой поема топката повече от майсторски. Виждаме кралица, която е принудена да остави порядките, в които е възпитана, и да се адаптира към новия свят и неговите съвременни маниери. Монархията е изправена пред трудни години на индивидуализъм, в които авторитетът е застрашен. Хората искат прозрачност, а Короната не може да понесе това. Но героинята на Фой успява да се адаптира до голяма степен към промените. Най-силните й моменти в сезона са два – първият е финалната сцена с принц Филип, която е белязана от откровението между двамата, и в която разбираме каква е цената на това да останеш в играта.

Другият, далеч по-интересен по наше мнение, е срещата на кралицата с тогавашната първа дама на САЩ, Джаки Кенеди. Две пълни противоположности, които се предизвикват една друга и въпреки конфликтите, едната успява да помогне на другата. Гордостта на кралицата обаче е по-силна от всичко и се проявява навсякъде. Това е нещото, което прави изпълнението на Клеър Фой безупречно – знаем всичко, без да ни казва нищо. На вид всичко е добро, мило, закрилническо. Отвътре обаче никой не може да се засенчва кралицата.

hbz-thecrown-204-unit-00830-r-crop-1510548245

Ванеса Кирби в ролята на принцеса Маргарет е другото име от състава, което изпъква ярко в десетте епизода. Принцесата е още по-дива и от преди, бавно и методично се превръща в черната овца на кралското семейство. Кирби е великолепна и не можем да й устоим, признаваме. Тихата битка между двете сестри е още по-тежка и докато едната (Елизабет) държи всичко в себе си, другата (Маргарет) не си слага спирачки. Не можеш да не й симпатизираш. Тя е свежата глътка въздух (в този случай цигарен дим), който внася нотка съвременност в закостенялата институция на съветници, живеещи сякаш все още във викторианска Англия. Кирби дава живот и на персонажа, който е най-близък до публиката, може би затова всички още от миналата година си паднаха по палавата принцеса. Не можеш и да я съдиш. Защото всеки, който не е част от кралската машината, ще направи желаното без да мисли за последствията. Маргарет не може да си позволи този лукс, но дързостта й е по-силна. Така се завърта омагьосаният кръг, в който принцесата се движи през цялото време на двата сезона.

TheCrown_202_Unit_01475_R2-62ecadf

Една от главните линии във втория сезон е историята на принц Филип. В ролята е Мат Смит, който си тръгва достойно от сериала, а ние очакваме следващия актьор, който ще влезе в кожата на този персонаж. И за него, и за Фой това е последен сезон, тъй като периодичността на събитията налага смяна на актьорите. Дотук обаче Мат Смит успя да покаже турболенциите, през които преминава съпругът на кралицата и бремето, което идва заедно с титлата. Да бъдеш съпруг на най-висшата фигура в държава понякога е по-трудно, отколкото да бъдеш самата фигура. Виждаме принца, който се опитва да избяга от сянката на съпругата си. Това обаче е невъзможно, защото както му бе казано в първия сезон, „тя е твоята работа“. В короната само един човек има право да бъде егоист и мъжът трябва да разбере това.

lat-et-crowns2-20170811

Не можем да отречем очевидните достойнства на втория сезон на периодичната драма на Netflix. Десетте епизода, всеки по един час, бяха критикувани, че оставят кралицата на заден фон, в което според нас няма нищо лошо. Понякога, за да разбереш какво има в ядрото е нужно да изследваш периферията. Тук периферията е достатъчно богата, за да ни каже какво се крие зад каменното изражение и пердетата на Бъкингамския дворец. Оставяме настрана очевидната пиар функция на сериала и го съдим според художествените му стойности. Те са очевидни и няма да ги изброяваме пак. Браво на Питър Морган за сценария, браво на режисьорите, на актьорите и на всеки, който успява да направи успешен продукт от една тема, която в своята основа е убиец на рейтинги (За колко сериала и филма за британската аристокрация се сещате?“) Този обаче ще се помни дълго. И Клеър Фой застава до Хелън Мирън, която досега беше най-добрата Елизабет 2 на екрана. Досега.

Сега предстои дълго чакане. Следващият сезон най-вероятно ще излезе през 2019 г. А дотогава вижте кризата за Суецкия канал, падението на двама министър-председатели, сблъсъкът между две големи световни дами, запознайте се с историята на принц Филип и усетете част от тежестта на короната – всичко това под знака на новия свят, в който миналото няма място.

 
 
Коментарите са изключени за „Короната“, сезон 2: равносметка на видяното