Кой ще участва в продължението на „Призови ме с твоето име“?

| от chr.bg, БТА |

След като спечели награда „Оскар“ за адаптиран сценарий, филмът „Призови ме с твоето име“ ще има продължение, съобщи Контактмюзик.

Режисьорът на филма Лука Гуаданино разкри, че работи върху нов филм за Оливър и Елио, в който действието ще се развива на друго място. В него екранните любовници Арми Хамър и Тимъти Шаламе пак ще се срещнат.

Дали Джеймс Айвъри отново ще напише сценария, още не е известно. Гуаданино каза, че води преговори за продължението с автора на романа Андре Асиман.

Филмът „Призови ме с твоето име“ е замислен като последния от трилогия, наречена от Гуаданино „Желание“. Първите два са „Аз съм любовта“ от 2010 г. и „Голямото плискане“ от 2015 г. „Призови ме с твоето име“ обаче стана толкова популярен, че ще бъде продължен.

 
 

Около света за плюс-минус 24 часа: най-странните часови зони на земята

| от chronicle.bg, по CityMetric |

Ако летите от Лондон към Мадрид (който се намира на запад от столицата на Великобританя), местите стрелките на часовника си напред. Ако пък летите от Испания до Португалия, ще пристигнете час по-рано от часа на заминаването си.  Това са само част от странностите на различните часови зони по света.

И докато в България спорим дали е по-добре да се водим по лятното или астрономическото (зимно) часово време, по света има места, където при слагането на границите на съответната часова зона, сякаш липсва всякаква логика. Е, логика винаги има, макар и трудно да може да бъде проследена.

Часовите зони са любопитен аспект от съществуването ни още откакто 26 страни се събират във Вашингтон през 1884 г. за т.нар. Меридианска конференция. През 40-те Хитлер принуждава Франция да спре да води по средното гринуичко време (GMT) и слага край на „амстердамското време“, според което Холандия върви с 20 минути преднина пред Лондон. В определен моменти от историята един малък тихоокеански архипелаг изиграва американците, като буквално променя времето на друг ден в опит да се измъкне.

И въпреки че часовите зони са за предпочитане пред това всеки град да сам да определя времето си (както е било в миналото), те водят до редица странични ефекти. Ето някои от най-странните часови пояси  в света.

Standard_World_Time_Zones

Китай

Третата по големина страна в света заема огромна площ от Азия (обхваща 6 меридиана). Страната е толкова голяма, че ако се водим по гринуичкото време, слънцето в най-източната й точка в най-дългия ден от годината изгрява в 7:24, а в западната – чак в 11:29. И въпреки тази огромна разлика, в Китай има една единствена часова зона. По този начин в някои от градовете, светлата част на деня започва едва след 10:00. Стига се дотам, че някои градове използват свои собствени неофициални часови пояси.

В резултат на това, ако преминете границата между Китай и Афганистан, ще преместите часовника си три часа назад. Това е най-драстичната смяна на времето между две граници.

Гренландия

Гренландия е друга голяма държава, която функционира по подобен начин. Почти цялата страна се води по т.нар. часова зона GMT-3, което означава, че държавата е с 4 часа назад от „родителя“ си, Дания. Въпреки това, няколко малки покрайнини на островната държава държат на своето.

Въздушната база Туле, управлявана от САЩ, е в часова зона GMT-4, докато около нея всички са в часова зона GMT-5. А метеорологичната станция Danmarkshavn  пък следва гринуичкото време. В същото време единствено града Скорсби (или Кангертиттивак), се намира в зона GMT-1, в която попадат само той, Азорските острови и остров Кабо Верде.

Нюфаундленд

Намиращ се близо до Гренландия, остров Нюфаундленд е избрал своя собствена зона, избягвайки уредените иначе зони в голямата Канада. Страната е разделена на няколко пояса – започвайки с GMT-4 на изток, през GMT-5 в Торонто и Квебек, GMT-6 в Уинипег, GMT-7 в Едмънтън до GMT-8 във Ванкувър на запад.

Нюфаундленд обаче решава да се разграничи и решава да попадне в часова зона GMT-3,5.

Главната причина за това е, че островът е бил отделна колония, когато са основани часовите зони, и е имала правото да основе своя такава. Близо сто години по-късно, когато островът е присъединен към Канада, се правят опити да се промени времето, но те са осуетени.

Не стига всичко това, ами остров Сен Пиер и Микелон (с население 6 080 души), държи да се придържа към часова зона GMT-3, която основно е валидна само в определена част от Бразилия.

Половин час

Подобен е случаят и с още няколко страни, които са решили да бъдат половин час напред спрямо основните часови появи.

Такива са Иран (GMT+3,5), Афганистан (GMT+4,5), Индия (GMT+5,5) и Бурма (GMT+6,5). Така и не е ясно какво е наложило тези странности.

Но Индия например и била свидетел и на по-големи абсурди, случили се преди да обяви независимост. Такива са тогавашните три главни зони: Бомбайско време (GMT+4:51), Мадраско време (GMT+5:21) и Калкутско време (GMT+5:54).

В същата категория попада и Северна Корея, която е в зона GMT+8,5.

Непал

Непал е запазила част от старото определяне на часовите зони, когато за еталон се е приемало времето, което слънцето е перпендикулярно на земята  (пладне). Така и до днес страната се води в часова зона GMT+5,75, тъй като пладне в столицата Катманду е 5 часа, 41 минути и 16 секунда напред от гринуичкото време.

Австралия

На теория не е трудно. Голяма страна, чийто изток е в зона GMT+10 и в GMT+8 на запад. Логиката е по средата да е GMT+9.

Но не. Средните щати на Австралия попадат в часови пояс GMT+9.5. Не само това, но и южните щати Южна Австралия, Ню Саут Уелс, Тасмания, Виктория следват лятното часово време, докато останалите следват астрономическото (зимното). Така на практика през половината време от година, в Австралия попадат пет часови зони.

И за да бъдат нещата още по-объркани, австралийският град Юкла, с население от 86 души, изобретява своя собствена часова зона – GMT+8,75.

Очевидно с малко настояване, дори времето може да придобие относително значение. И можем да обиколим света за плюс-минус 24 часа и три четвърти. 

 
 

Моделката, която гледа овце

| от chronicle.bg |

Хейда Асгеирсдотир живее насред зелената пустош. У тях е тихо, чува се  и само телевизорът, който мърмори в съседната стая при майка й. Хейда не е по разговорите с журналисти. Тя е фермерка в овцефермата в Лиотарстадир (Ljótarstaðir) – място толкова отдалечено, че самите исландци го наричат отдалечено.

Асгеирсдотир е бивш модел, но истава известна в Исландия за това, че се противопоставя на строежа на хидроелектроцентрала, която щеше да раздели и наводни земята й. След като се съгласява да помогне за написването на книга за опазването на околната среда заедно с журналиста Стейнън Сигурдардотир, Хейда открива, че въпросната книга е озаглавена „Heiða – Fjalldalabóndinn (което се превежда като „фермерът в долината“, това е прякорът й)“ и е за самата нея, а не за борбата й срещу централата. „Исках внимание заради централата, но после се оказа, че цялата книга е за мен. Исках да изчезна вдън земя, имах чувството, че ще получа инфаркт.“ обяснява тя пред сайта peoplewemet.org

Днес Хейда е на 40. Тя е била модел през късните си тийнейджърски и ранни 20 години.

908688

„Бях високо, кльощаво хлапе и един ден една жена ми каза, че мога да бъда модел. Изведнъж беше добре да изглеждаш смешно“, така тя описва пътят си към моделството.

Животът й обаче не се променя из основи – тя не харесва да седи редом с 50 други момичета и да се опитва да бъде най-красивата. Затова напуска моделството и започва работа като учител и полицай.

Когато е на 23, здравето на баща й се влошава и понеже сестрите й не се интересуват много, тя поема семейната ферма… 6464 хектара. Там тя гледа 500 овце, с които се оправя до голяма степен сама. През лятот овцете пасат навън и тя се възползва от свободното време, за да поправи каквото има за поправяне. Те я и много опитен овцестригач като направи фурор на тазгодишното световно първенство по стригане на овце в Нова Зеландия.

Трудна работа е да прехвърляш слама и да караш 20-тонни земеделски машини, но това, което Хейда никога няма да си признае и сигурно никога нямаше да знаем, ако не беше книгата за нея – тя е голяма феминистка и иска да покаже на всички жени, че могат да правят каквото си искат. Тя израства с жена президент в Исландия и има прическа и играчки подобни на мъжките.

Земята й е голямата й любов. След като публикуват книгата за нея през 2016 година, тя често намира бележки с окуражителни думи и бутилки с алкохол в пощата си. Последно намира бутилка коняк с надпис „С любов, от читатели“.

За Хейда връзката никога не е била приоритет. Във фермерската работа няма доходи за двама, пък и не обича да спори с някого и да й казват какво да прави.

 
 

Намериха „изгубен“ филм на Уолт Дисни от преди 90 години

| от chronicle.bg |

Филм, създаден от самия Уолт Дисни през 1928 г., и смятан за изгубен, е бил открит в Япония, предава The Telegraph.

Късометражният анимационен филм „Neck n’ Neck“ показва главния герой Осуолд Щастливия заек и е с времетраене 2 минути. Уолт Дисни създава заека Осуолд през 1927 г., само година преди да се появи Мики Маус и да превърне компанията в една от най-обичаните филмови фабрики.

Всъщност филмът не е бил наистина изгубен, тъй като японецът Ясуши Уатанаби го притежава от години. Мъжът купува лентата още като ученик от уличен продавач на играчки в Осака. Уатанаби, който сега е на 84, не е осъзнавал колко рядка вещ има, докато не е прочел книгата на Дейвид Босерт „Освалд Щастливия заек: Търсенето на изгубените рисунки на Дисни“ от 2017 г. В нея се споменава, че Осуолд е герой в 26 филма, от които само 19 са запазени.

От компанията потвърждават, че предадената лента  е дълго търсеният епизод „Neck n’ Neck“. В него се разказва за Осуолд и неговата приятелка, която е преследвана от куче полицай.

Повече за произхода и историята на известния в миналото заек, можете да разберете от видеото:

 
 

„Everybody Knows“ трейлър: какво се случва с Пенелопе и Хавиер?

| от chronicle.bg |

Асгар Фархади е име, което не може да не ни накара да наострим уши. Особено когато става въпрос за най-новия му филм, в който главните роли са поверени на двамата гиганти в киното и двойка в живота – Пенелопе Круз и Хавиер Бардем. Носителят на „Оскар“ и режисьор на филмите „The Salesman“ и „Separation“ този път поставя Пенелопе и Хавиер в свят, напрегнат до краен предел.

„Everybody Knows“, за разлика от повечето филми на Фархади, които са на ирански, е испаноезичен филми и това е причината да не се класира тази година в предварителната селекция за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.

Официалният синопсис гласи:

Филмът проследява съдбата на Лаура (Пенелопе Круз), която пътува от Аржентина до малкия си роден град в Испания за сватбата на сестра си, като за повода води и двете си деца. По време на радостната среща и празниците, най-голямата й дъщеря е отвлечена. В следващите напрегнати дни, различни семейни проблеми изплуват на повърхността и се разкриват дълбоко пазени тайни.“

Още на първото си показване на кинофестивала в Кан през май, филмът на Фархади беше посрещнат с одобрение от критиците. След Кан, лентата беше показана и на другия голям фестивал, в Торонто.

Какво можем да очакваме от новия филм на иранския режисьор Асгар Фархади, вижте в пълния трейлър.

Световната премиера на филма е на 8 февруари 2019 г.