Китодар Тодоров: Страстта убива и тялото, и душата

| от chr.bg |

Едни сини очи ме гледат над перфектна усмивка, която озарява целия бар Билкова. Седим с Китодар Тодоров, пием обедни напитки и си приказваме. Противно на скечовете му, той не смята, че майните са гадни и че трябва да се кара след употреба на алкохол. Смята, че страстта е болест и измества Бога.

С какво се занимаваш сега?

С „Петък, точно в 5″. Започнахме миналия петък и сега започва истерията – готови ли сме, не сме ли готови, паника.

А колко хора го правите?

Много хора. Към 8-9 човека и повече вече. Звукар, оператор, аниматор, режисьор, понякога той монтира видеата, понякога аз, той слага музиката, въобще всеки прави много неща. Един Пепи, който почна да намира някакви средства и ни води в тази посока, защото първи и втори сезон ги изкарахме изцяло на мускули. Един Ники Мутафчиев, на който ползваме студиото. Те са трима – Ники, Силвестър Силвестъров и Кулизайо, който прави анимацията. Ивето ни е грим. Една фирма ни спонсорира, Auxionize, и можем да си позволим повече.

В началото кое ви водеше?

Чистото удоволствие. Това е много стара идея, сигурно на 20 години, но започна да се реализира преди 3 някъде. Често сме си говорили как имаме възможност за техника, за много неща, а не се впрягат тия неща в някакъв труд. Можем да отделим 3 пъти на седмица да седнем по 2 часа да пишем. Все пак старанието води до някакъв резултат. Евентуално. В най-добрият случай.

Сами си пишете сценариите?

Да. Ползвали сме на Стратиев 4-5 неща в предния сезон. Също така операторът ни е написал поне 2 неща, той е много вдъхновен от целия проект. Силвестър е написал поне 2-3 и той.

За импровизацията да те попитам – как се импровизира добре?

Нямам идея. Според мен това дойде по-скоро от проблемът, че много трудно уча текстове, на мен ми трябва много време, за да науча текст. Под много време говорим – ако текстът е страница-две – ми трябва минимум 10-15 дни да го науча. И то е безобразно учене.

Тази седмица ТВ зрителите ще те видят с роля в сериала на bTV “Скъпи наследници“. Как се справи с ученето на ролята на мистериозния полицай Чавдар?

Целият екип реагира реагира добре, слава богу. Но аз предупреждавам всички, така че те си знаят. Плюс това аз не бягам от идеята на текста, просто си го правя мой. Импровизацията в крайна сметка е осмисляне на текст и преразказ с елементи на разсъждение.

Разкажи ни за персонажа ти в сериала.

Kitodar Todorov

снимка: “Скъпи наследници“, bTV

От самото начало с продуцента уговорката ни беше да бъде сериозен персонаж. На мен все повече ми се ходи в тази посока, леко мрачен, да не кажа доста. Първо, той е изключително педантичен човек, знае какво прави и иска, добър психолог, знае кога го лъжат. В крайна сметка обаче той си гони някаква негова си задача. Той стига до един момент, в който може да е принципен, може и да е безпринципен и това е приятна дилема. Там човек може рязко да промени отношението си към околния свят и това е много любопитно. Там може да изтрещи въпреки своите добродетели. Защото една добродетел в крайна сметка е добродетел, когато не вреди на другите.

На теб случвали ли са ти се такива неща?

Аз самият съм педантичен и се стремя да си завършвам нещата, което често е за сметка на други неща, на близки хора, и това дразни. (дълга пауза) Не знам дори дали трябва едно и също нещо да се нарича добродетел и зло, защото понякога едно и също може да е и добродетел, и зло. Ако, например, любовта е породена от страст, тя не е добро, докато ако любовта е чиста, тоест без задна мисъл и цел, тогава е добро. И те не са едно и също нещо. Но официално обществото е признало някакви неща за добродетели въпреки възможността те да не са. Например, гордостта – да ти построят паметник, военните паради. Пък гордостта като цяло не е добродетел. Благородната лъжа също. Лъжата си е лъжа.

Ти тогава, ако можеше да правиш каквото си искаш, какво би правил?

Бих станал добър християнин. Това ми е мечта.

Какво означава „добър християнин“?

„Добър християнин“ означава първо да си в общение с Бога, второ, да обичаш Бога и хората и трето, да се опитваш да не грешиш тук, на Земята. Тоест да се пребориш със страстите си. Тези три неща ни липсват много.

Как си в общение с Бога?

Чрез молитвеност, чрез постоянна молитва във всичко.

А как не се поддаваш на страстите си? И защо въобще е необходимо да не се поддаваш на всички страсти през цялото време?

Защото страстта убива и тялото, и душата. Страстите заместват Бога. Страст може да е и правилното хранене. Ако мислиш само за това, ти изместваш центъра, а центърът трябва да са Бог и хората. И това е проблемът на страстта – страстта е болест някак си. Ние можем да се спасим или да не се спасим.

Обичаш да играеш мрачни роли.

Много.

Защо мрачни и защо много?

Смятам, че няма лоши хора, има лоши постъпки. Затова винаги оправдавам лошите в киното. В някои от любимите ми филми персонажите на пръв поглед изглеждат зли, пък всъщност са добри. Наример, „Лошият лейтенант“ на Абел Ферара Харви Кайтел, който е лейтенант и се дрогираше нон-стоп, блудстваше, крадеше, залагаше на хазарт, каквото ти хрумне. В крайна сметка той прости на едни момчета накрая, даде им последните си пари и го убиха, защото дължеше пари от едни незаконни залагания. Но той им прости и така се изчисти. Тоест идеята е, че в крайна сметка във всеки човек основното, което има, е добро. Проблемът е, че ние се цапаме с лошотия. Но нищо не ни пречи да се върнем към доброто.

 
 

Пабло Неруда: „Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

| от chronicle.bg |

Множество критици казват, че той е най-великият поет, пишещ на испански език, за времето си. Труден за превеждане от преводачите, затова например читателите в Северна Америка имат трудности да го възприемат. Това не пречи обаче един критик да го нарече „Уолт Уитман на юга“.

Рикардо Рейес Басоалто е роден в малък град в централната част на Чили през 1904 г. Започва да пише поезия, когато е едва на 10. Баща му не одобрява литературните му амбиции.

Още в юношеските си години се запознава с поета Габриела Мистрал, който го поощрява да продължи да пише. Не подписва творбите с истинското си име и вместо това използва псевдонима, с който ще стане световно известен – Пабло Неруда.

Първите му произведения се появяват в списанията. Използва псевдонима си, за да избегне конфликт с баща си. Когато е на 19 години, стихосбирката „Twenty Love Poems and a Song of Despair“ го правi знаково име в Латинска Америка. Предвид крехката възраст на автора и темата за еротиката в тях, някои ги посрещат с противоречиви мнения. От тях в бъдеще ще бъдат продадени милиони копия.

През 1971 г. печели Нобелова награда за литература. Габриел Гарсия Маркес го нарича „най-великият поет на ХХ век, на който и да е език„.

Днес се навършват 45 години от смъртта на Пабло Неруда. Затова показваме малка част от огромното му наследство.

Close-Up Of Pablo Neruda
Getty Images

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.“

„Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.“

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

„Смехът е езикът на душата.“

„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.“

Pablo Neruda
Getty Images

„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.“

„Да чувстваш любовта на тези, които обичаш, е огън, който захранва живота.“

„Всичко е една церемония в дивата градина на детството.“

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

„Съдбата ми беше да обичам и да се сбогувам.“

Neruda And Publisher
Getty Images

„Душата ми е празна въртележка по залез слънце.“

„Любовта е сблъсък на светкавици.“

„В една целувка ще узнаеш всичко, което не съм казвал.“

„От тъга на тъга любовта преминава през островите си

и посява корени, поливани с плач.“

„Очите ти носят цвета на Луната.“

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.“

 
 

Ах, този джаз на Катрин Зита-Джоунс!

| от chronicle.bg |

 Катрин Зита-Джоунс е от онези актриси, които доказват, че не е необходимо да имаш десетки добри роли една след друга – достатъчно е да имаш няколко, но да са право в десятката.

Уелската актриса е една от най-характерните в киното. Играе от ранна детска възраст, прави пробива си в киното през 1998 г. Във филма на Мартин Кампбел, „Маската на Зоро“. Получава световна слава след тази роля, която обаче идва със съответните „странични ефекти“. А именно – физическият облик като основна характеристика. Колко грешно предполагане, защото само след 4 години на екрана се появява Велма Кели – жената от „Чикаго“. Наричаме я жена понеже Зита-Джоунс прави от един персонаж жив човек, който и до днес е сред най-запомнящите се не само в жанра на мюзикълите, но и в киното като цяло.

Не, Катрин Зита-Джоунс никога не е била и никога няма да бъде просто красив секссимвол, който пробива с помощта на външен вид. Дали е съблазнителката от „Маската на Зоро“, убийцата от „Чикаго“, бременната съпруга готова на крайности от „Трафик“ или дори Оливия де Хавиланд от „Вражда: Бети и Джоан“ Катрин Зита-Джоунс е неотразима – като жена и като актриса.

Вчера тя навърши 48 години. Само можем да й се възхищаваме (а жените да й подражават). По този случай събрахме любимите ни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Премиерата на новия “Anthony Bourdain: Parts Unknown” мина добре

| от chr.bg |

Премиерата на “Anthony Bourdain: Parts Unknown” беше скоро и не беше възпоменателна. На фона на печалните събитията, които не бяха размити поне малко дори и от награда Еми, първият епизод „Kenya“ беше жизнерадостен.

Бурдейн и ководещият Камау Бел разгледаха столицата Найроби, както и саваната и по-отдалечени места, където опитаха напитка от кравешка кръв и кози очни ябълки. 

След премиерата режисьорът Морган Фалън каза на Бел, че това, че е начинаещ е предимство: „От гледна точка на „лошия продуцент“, знаехме, че ще ядеш каквото сложим пред теб.“

Чуството да снима предаването Бел описа като „все едно съм спечелил конкурс“ и добави „Трябва да продължиш докрай, иначе не си добър гост. Ако Антъни ни е научил на едно нещо, то е да си добър гост.“

Всичко всъщност започна преди 20 години, когато Тенаглия и Колинс, продуценти на Бурдейн и до днес, снимат 10-минутно видео за Les Halles, ресторантът в Ню Йорк, където Антъни е главен готвач. Видеото им носи бърза поръчка за 23 епизода на първото предаване „No Reservations“. В следващите няколко десетилетия готвачът ще стане културен антрополог.

Премиерата на първия епизод от новия сезон на „Parts Unknown“ не завършва с „В памет на…“, както може би се очаква, а с гласа на Бурдейн зад кадър, който говори за разказването на истории.

Тенаглия споделя: „Хората не виждат това, но в някои отношения Тони беше много срамежлив и предаването стана начин да се свърже със света. Въпреки приключенският му характер, моментите на тишина бяха моментите, които той ценеше най-много.

 
 

Скрити тайнства от сърцето на Родопите

| от Дарио Диониси |

Напоследък си задавам въпроса „Кой има нужда да ходи на море, когато имаме такива красиви планини?“. Чрез дълги разсъждения със себе си, послушах вътрешното си Аз и отидох в любимите ми Родопи, да търся отговора на този въпрос и да презаредя душата под сянката на вековните гори.

Така прекарах два невероятни дни в сърцевината на Родопите и ще ви разкажа за три различни места, които имах удоволствието да снимам.

P1000181

Смолянски езера

От ранни зори се запътихме към първата ни дестинация преди да стане пълно с хора, които са дошли на почивка. Тръгнахме първо към Смолянските езера или по-точно към най-високо разположено от тях, защото в последствие разбрахме, че сме се объркали и изпуснали другите езера.

P1000272

След обиколките ни по родопските пътеки се озовахме пред Мътното езеро, едно от осемте останали езера в днешно време (преди са били повече от 20). То е най-високото, разположеното на 1500 м, и най-дълбокото – 4,5 м. Трябва да призная, че мигновено ни хипнотизира с красивите си синьо-зелени цветове, които се вписваха невероятно в природата около нас. Придаваха нотка спокойствие, придружена с мириса на иглолистни гори, през които минаваха лъчите на лятното слънце.

P1000312

А, и да не забравя, тук се намира едно от най-фотогеничните дървета, които съм виждал, „Лирата на Орфей“ – едно истинско наследство на българската природа и поредното доказателство, че природата е истинският сътворител на всичко.

IMG_2156

Лирата на Орфей се намира по пътеката за Мътното езеро. Внимавайте и следете малката маркировка, която са поставили (в моя случай беше жълти парчета плат). Не подценявайте това място, а го посетете, защото всяка прекарана секунда тук си заслужава.

орфей

Пещера Ухловица

След приятната разходка се насочихме към пещера Ухловица, която се намира малко преди село Могилица, близо до границата с Гърция. Като всяка пещера и тази притежава уникална красота. Гордостта на Ухловица са многобройните образувания на дендрити, или както повечето ги оприличават на корали. Те са наистина много в разнообразни форми и създават усещане, че се намираш на дъното на океан.

Мястото е наистина загадъчно и красиво, цялата структура на пещерата е изградена на няколко етажа, като те се придържат към четирите пропасти, които водят към долния етаж. Дължината на пещерата е 470 метра, като по-голямата част е пригодена за туризъм – 330 метра.

P1090239

Но като най-впечатляваща част от пещерата, като образувание, може да обявим получилия се голям каменен, искрящ в бяло, водопад, който води и към 7 малки езерца, които се образуват всяка пролет, при топенето на снеговете.

Агушеви конаци

Това е едно невероятно място, намиращо се в южната част на Родопите в село Могилица. Агушеви конаци звучи интересно, когато го чуеш за първи път, но дали имаме реалната представа какво представлява? Това е архитектурен и художествен паметник, най-големия запазен феодален ансамбъл. Той е бил построен през 1840 г., на площ от 3000 кв. м. и представлява две големи жилищни помещения с три вътрешни градини, разделени с високи стени една от друга. Но по – внушителните цифри са, че структурата разполага с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.

P1000454

От каменната настилка, през различните стаи и тавани, всичко е изпипано до съвършенство, за онези времена. Но един от най- интересните факти за мястото е, че там е била една от най-богатите библиотеки на Балканския полуостров, като е доказано, че са имали повече от 400 тома ръкописи, като повечето от тях се помещават в наши дни в библиотеката на град Пловдив.

P1000433