Китодар Тодоров: Страстта убива и тялото, и душата

| от chr.bg |

Едни сини очи ме гледат над перфектна усмивка, която озарява целия бар Билкова. Седим с Китодар Тодоров, пием обедни напитки и си приказваме. Противно на скечовете му, той не смята, че майните са гадни и че трябва да се кара след употреба на алкохол. Смята, че страстта е болест и измества Бога.

С какво се занимаваш сега?

С „Петък, точно в 5″. Започнахме миналия петък и сега започва истерията – готови ли сме, не сме ли готови, паника.

А колко хора го правите?

Много хора. Към 8-9 човека и повече вече. Звукар, оператор, аниматор, режисьор, понякога той монтира видеата, понякога аз, той слага музиката, въобще всеки прави много неща. Един Пепи, който почна да намира някакви средства и ни води в тази посока, защото първи и втори сезон ги изкарахме изцяло на мускули. Един Ники Мутафчиев, на който ползваме студиото. Те са трима – Ники, Силвестър Силвестъров и Кулизайо, който прави анимацията. Ивето ни е грим. Една фирма ни спонсорира, Auxionize, и можем да си позволим повече.

В началото кое ви водеше?

Чистото удоволствие. Това е много стара идея, сигурно на 20 години, но започна да се реализира преди 3 някъде. Често сме си говорили как имаме възможност за техника, за много неща, а не се впрягат тия неща в някакъв труд. Можем да отделим 3 пъти на седмица да седнем по 2 часа да пишем. Все пак старанието води до някакъв резултат. Евентуално. В най-добрият случай.

Сами си пишете сценариите?

Да. Ползвали сме на Стратиев 4-5 неща в предния сезон. Също така операторът ни е написал поне 2 неща, той е много вдъхновен от целия проект. Силвестър е написал поне 2-3 и той.

За импровизацията да те попитам – как се импровизира добре?

Нямам идея. Според мен това дойде по-скоро от проблемът, че много трудно уча текстове, на мен ми трябва много време, за да науча текст. Под много време говорим – ако текстът е страница-две – ми трябва минимум 10-15 дни да го науча. И то е безобразно учене.

Тази седмица ТВ зрителите ще те видят с роля в сериала на bTV “Скъпи наследници“. Как се справи с ученето на ролята на мистериозния полицай Чавдар?

Целият екип реагира реагира добре, слава богу. Но аз предупреждавам всички, така че те си знаят. Плюс това аз не бягам от идеята на текста, просто си го правя мой. Импровизацията в крайна сметка е осмисляне на текст и преразказ с елементи на разсъждение.

Разкажи ни за персонажа ти в сериала.

Kitodar Todorov

снимка: “Скъпи наследници“, bTV

От самото начало с продуцента уговорката ни беше да бъде сериозен персонаж. На мен все повече ми се ходи в тази посока, леко мрачен, да не кажа доста. Първо, той е изключително педантичен човек, знае какво прави и иска, добър психолог, знае кога го лъжат. В крайна сметка обаче той си гони някаква негова си задача. Той стига до един момент, в който може да е принципен, може и да е безпринципен и това е приятна дилема. Там човек може рязко да промени отношението си към околния свят и това е много любопитно. Там може да изтрещи въпреки своите добродетели. Защото една добродетел в крайна сметка е добродетел, когато не вреди на другите.

На теб случвали ли са ти се такива неща?

Аз самият съм педантичен и се стремя да си завършвам нещата, което често е за сметка на други неща, на близки хора, и това дразни. (дълга пауза) Не знам дори дали трябва едно и също нещо да се нарича добродетел и зло, защото понякога едно и също може да е и добродетел, и зло. Ако, например, любовта е породена от страст, тя не е добро, докато ако любовта е чиста, тоест без задна мисъл и цел, тогава е добро. И те не са едно и също нещо. Но официално обществото е признало някакви неща за добродетели въпреки възможността те да не са. Например, гордостта – да ти построят паметник, военните паради. Пък гордостта като цяло не е добродетел. Благородната лъжа също. Лъжата си е лъжа.

Ти тогава, ако можеше да правиш каквото си искаш, какво би правил?

Бих станал добър християнин. Това ми е мечта.

Какво означава „добър християнин“?

„Добър християнин“ означава първо да си в общение с Бога, второ, да обичаш Бога и хората и трето, да се опитваш да не грешиш тук, на Земята. Тоест да се пребориш със страстите си. Тези три неща ни липсват много.

Как си в общение с Бога?

Чрез молитвеност, чрез постоянна молитва във всичко.

А как не се поддаваш на страстите си? И защо въобще е необходимо да не се поддаваш на всички страсти през цялото време?

Защото страстта убива и тялото, и душата. Страстите заместват Бога. Страст може да е и правилното хранене. Ако мислиш само за това, ти изместваш центъра, а центърът трябва да са Бог и хората. И това е проблемът на страстта – страстта е болест някак си. Ние можем да се спасим или да не се спасим.

Обичаш да играеш мрачни роли.

Много.

Защо мрачни и защо много?

Смятам, че няма лоши хора, има лоши постъпки. Затова винаги оправдавам лошите в киното. В някои от любимите ми филми персонажите на пръв поглед изглеждат зли, пък всъщност са добри. Наример, „Лошият лейтенант“ на Абел Ферара Харви Кайтел, който е лейтенант и се дрогираше нон-стоп, блудстваше, крадеше, залагаше на хазарт, каквото ти хрумне. В крайна сметка той прости на едни момчета накрая, даде им последните си пари и го убиха, защото дължеше пари от едни незаконни залагания. Но той им прости и така се изчисти. Тоест идеята е, че в крайна сметка във всеки човек основното, което има, е добро. Проблемът е, че ние се цапаме с лошотия. Но нищо не ни пречи да се върнем към доброто.

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.

 
 

Игра на „топло и студено“: открий деликатесите с Джина

| от chronicle.bg |

Декември е най-вкусният месец в годината – с аромат на печена пуйка, борови иглички и балончета от шампанско.

За да ви спестим време, разгледахме каталога на Kaufland и изпратихме тайния ни агент Джина на маратон по бързо ориентиране сред омари, скариди, шоколад, салчичон и много хамон! Мммм.

Нашият агент под прикритие имаше 20 минути, в които да напълни количката си с top of the top и creme de la creme от Kaufland.

Джина всъщност е от Солун, което означава две неща – че харесва хубавата храна и си пада по морски деликатеси.

Между другото, ако се чудите кои са дните с най-много клиенти за търговската верига, то това са 23-ти и 30-ти декември. Така че за да сте подготвени и да не ви се налага да чакате на големи опашки, направете си план. В Kaufland има 22 000 артикула, а по празниците – допълнителни над 1300 предложения.

Оказва се, че и в храната има доста мода. Хамонът от луксозната марка на Kaufland – EXQUISIT, който веригата предлага ексклузивно по празниците, бележи троен ръст в продажбите през 2018 г. в сравнение с 2017-а. В последните години нараства значително и продажбата на пуйки. До момента те са с 22% повече, отколкото за цялата 2017 г.

Специалната задача на Джина беше да намери някои от 100-те продукта на Kaufland, които са за ценители. Селектирани от три континента – Европа, Северна и Южна Америка, те включват висококачествени месни специалитети като уругвайски говежди ростбиф, испански и италиански колбаси, сурово сушена шварцвалдска шунка, френски терини – от заек, глиган и патешко месо, пастети и деликатеси от гъши дроб.

Допълнителната празнична брошура е валидна само до 31 декември.

Джина се справи особено добре с канадския омар и маринованите белени скариди, които откри за отрицателно време.

И нещо, което ще ви е полезно да знаете преди Бъдни вечер, е, че в свежата витрина на веригата можете да намерите готови всички традиционни ястия за постната трапеза.

Освен да и пожелаем добър апетит…

1170x1753 (3)
STAR FISH – Мариновани скариди

1170x1753 (2)
ГУРМЕНИЦА – Пеперончини със сирене в олио

1170x1755 (1)
NORDIC SEA FOOD – Омар, който перфектно се допълва с пенливо вино LUNCIEN LALAPDIER

1170x1753
Коледа, изпълнена със свежест с над 120 вида плодове и зеленчуци

1170x1753 (1)

Снимки: Мирослава Дерменджиева

Грим: Росина Георгиева

Гардероб: Marc O’Polo

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.

 
 

В Германия вече има трети пол

| от chr.bg |

Германия официално легализира наличието на трета опция при пола в актовете за раждане. Така страната се превръща в пионер в Европа в признаването на интерсексуалните хора, съобщава АФП.

Така в документите, издавани при раждането на ново дете, освен опиите за мъжки и женски пол ще има и трети вариант, обозначен с „друг“. Това беше гласувано в четвъртък вечерта от Бундестага.

Законовите промени са в отговор на решение на Конституционния съд на Германия от 2017 г., което даде на парламента и на правителството да въведат приемането на т.нар. „трети пол“ до края на 2020 г.

От май 2013 г. досега в Германия беше възможно да не се дава сведение във връзка с пола, като полето за обозначаването му се остави празно. Така в течение на живота си човек можеше да избере мъжки или женски пол, или да не постави отметка.

И други европейски страни, като Холандия и Австрия, са на път да признаят съществуването на трети пол.