Кейтлин Нейкън от The Walking Dead e новото явление в телевизията

| от Дилян Ценов |

Познаваме я най-вече като Енид от сериала The Walking Dead (“Живите мъртви“). Момичето, което влезе в сериала преди няколко сезона, а вече е един от централните персонажи и предстои все по-често да я виждаме на екран.

Кейтлин Нейкън е на 18 години и отлично се справя с растящата вълна от популярност, която я връхлита. Развлекателната индустрия е в кръвта й още от дете. На три години започва да се занимава с балет и участва в спектакли. На 13 решава, че иска да се посвети на актьорското майсторство – уъркшопи, училища, уроци. Започва да живее между Атланта и Лос Анджелис и съдбата я среща с правилните хора.

През 2013 година получава първата си роля в киното в нискобюджетен филм. Големият пробив идва преди две години, когато става част от състава на популярния сериал „Живите мъртви“. Ролята е на Енид – момичето, чиято единствена задача е да оцелее в постапокалиптичния свят, в който зомбита са завладели земята и съществуването на човечеството е почти невъзможно. Момичето няма избор – трябва да свикне с обстоятелствата или да умре. Карл(Чандлър Ригс) идва на помощ и двамата заедно стигат до момента, в който тя вече е лидер, жена, готова да взима решения, а не интровертното момиче от преди.

Кейтлин Нейкън е момиче с огромна енергия. Пее, танцува, играе. За краткото време, в което разговаряхме успя да ни зарази с младежкия плам, от който разбираме, че отсреща стои една бъдеща добра актриса.

the-walking-dead-episode-515-enid-nacon-1200

Първата ти работа в развлекателния бизнес е в балета. Как започна да се занимаваш с балет и на какво те научи това изкуство?

Когато гледам записите, които имаме вкъщи, виждам, че още преди да се занимавам с балет постоянно съм танцувала или пеела. Имах много излишна енергия, която изразходвах като забавлявах другите. Един ден, още бях малка, майка ми ме попита дали искам да тръгна на уроци по балет и така започна всичко. Бях много ентусиазирана в началото и искрата в мен се запали. Балетът всъщност ме въведе в света на актьорското майсторство. Показа ми какви качества трябва да притежава един артист. Научи ме на дисциплина. От него всъщност получих цялостния поглед, който имам върху играта и разбрах какво е да правиш нещо, което обичаш.

В последните сезони персонажът ти все повече присъства в сюжета. Вече си един от главните герои. Каква е разликата между преди и сега?

Едно от основните предимства да участвам постоянно е, че знам всичко, което ще се случи в сериала. Когато играеш малка роля, обикновено ти изпращат само сценарии на епизодите, в които героят ти участва. Когато си в главна роля, получаваш всеки сценарии, знаеш накъде отива героят ти, знаеш какво се случва с останалите. Тези неща по принцип се пазят в тайна.

В последния осми сезон на „Живите мъртви“ много женски персонажи са развити и дообогатени. Придадена им е нова енергия, стават по-силни. Къде ще бъде поставена Енид в този контекст на все по-силни женски персонажи, имайки предвид, че е и доста по-млада? Ще оцелее ли в този свят?

Именно това е едно от нещата, които харесвам в този сериал – как са изградени тези силни женски персонажи. Мисля, че специално за моята героиня това е много полезно, защото се оказва заобиколена от тези жени и се учи от тях. Помежду им има доста общи неща. Освен това ги наблюдава как действат, какви лидери са и накрая те стават нейни модели за подражание. Благодарение на тях тя става също толкова добра в действията си.

enid

Кои бяха твоите първи ментори в актьорското майсторство?

Когато става въпрос за екрана, може би това е човекът, който освободи пътя ми към киното и телевизията. Той преподава в Джорджия, също така работи и в Калифорния. Той ме представи на този малко страшен свят. И не само ми преподаваше, но и ми даде доста ценни съвети за индустрията. След това попаднах на други учители, от които също се учих. Това е един голям кръг от много хора. Майка ми също е една от тях.

Коя е най-добрата ти сцена в сериала досега според теб?

Наистина обичам да влизам в кожата на Енид и една от причините е развиването й като персонаж. Ще я виждаме все по-често, ще разберем коя е. Една от любимите ми сцени е тази, в която Глен и Енид отиват в църквата, за да потърсят помощ. Помня, че когато четох сценария си мислех „това няма как да стане, не знам как ще се справя“, не бях сигурна в актьорските си способности. Но когато я снимахме, тя просто се получи, всичко някак естествено отиде на мястото си. И от този момент нататък видяхме много повече от Енид, това беше важен за нея момент.

Често се налага персонажите да демонстрират специални умения. Как обаче вие актьорите успявате да усвоите нужното? Изискват ли го от вас още в началото или наемат някой, който да ви научи?

Някои от нас преминават през тренировка. Винаги когато героят владее някакво сложно за изпълнение умение, ни изпращат учител, който да ни тренира. При Енид това не е така, тя няма много трудни за изпълнение номера. Веднъж имаше сцена, в която тя хвърля ножове и за нея работих с учител. Той ми показа как да хвърлям ножа правилно и всичко останало.

enid

The Walking Dead © 2017 AMC Network Entertainment LLC. All rights reserved.

Кое е най-голямото предизвикателство аз теб, когато играеш Енид?

Може би средата, в която снимаме – локациите. Снимаме предимно в Джорджия, климатът е горещ и влажен. Разбира се понякога е трудно да вляза в определено емоционално състояние. Да усетя Енид.

Феновете обсъждат новата любовна история в сериала. Все още не сме сигурни между кого е. Възможно ли е да е между Енид и Карл?

Те двамата имат много интересна връзка. Според мен именно Карл е причината тя да спре да бъде толкова интровертна, да се отвори към света. Между тях винаги ще има силна връзка , независимо дали е любовна или чисто приятелска.

През последните две седмици имаше спад в рейтинга на сериала. Каква според теб е причината?

Интересно е, защото въпреки отливът, все още имаме вярна публика. Това, че сме сериал, който се разпространява по кабелната телевизия ни помага. Според мен не бива хората да спират да го гледат, защото той има още много неща, които да предложи. Много нови теми ще бъдат застъпени, много неща ще се случат. Някои дори ще бъдат болезнени и неприятни за феновете. Мисля, че сериалът има още много потенциал.

 „Живите мъртви“ можете да гледате по FOX, понеделник от 23 часа.

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Войната на австралийското правителство срещу птиците ему и други напасти

| от Радослав Тодоров |

Може би досега сте били на мнение, че военни конфликти на континента Австралия никога не е имало? Е, значи е време да се запознаете с една масова, жестока и безмилостна война срещу двуметров коварен и бърз както вятъра противник, която се води през късната и печална есен на 1932 година. Тя е известна като „Войната с Ему” (на английски ‘Emu war’ или ‘Great Emu war’).

През Първата Световна война над 330 000 австралийски войници в състава на Австралийско-Новозеландския експедиционен корпус пристига в Европа. Те участват и в британския десант при Галипополи, където се разиграва изключително кървава и пагубна за съюзниците битка, взела животите на стотици хиляди хора. Австралийци се бият по-късно и срещу германците на Западния фронт. Но дакто те воюват по фронтовете из Европа, в далечната им родина, техните собствени ниви и ферми са нападнати от многоброен, коварен, бърз и безпощаден враг – десетки хиляди двуметрови птици Ему.

еми 1

През 1932 г., след подадени масови жалби от местни фермери в окръг Кемпиън (Западна Австралия), че зърнените им посеви са нападнати от колосално количество едри птици, правителството решава да изпрати армията срещу тях за да овладее положението. Интересното е, че в боевете участват австралийски и британски ветерани от Първата световна война, които след края й са получили земя за обработване в региона. Покрай Голямата икономическа депресия в Европа и САЩ през 1929 г. те са насърчавани да вложат всичко в производството и експорта на зърно, поради което нападенията на безкрилите гигантски птици над посевите им стават огромен проблем.

Боевете започват на 2 ноември, източно от град Пърт. Ген-щаба взима решение да изпрати картечни роти срещу нашествениците. Но точно тогава в Австралия започва дъждовния сезон, равнините се превръщат в тресавища и австралийската армия затъва до уши в тях. Докато еволюционно адаптираният към околната среда дългокрак враг успява далеч по-добре да оперира в тази ситуация!

На 2 ноември местните хора забелязват рота от 50 Ему и заедно с войниците им устройват засада. Разнася се оглушителният трясък на картечниците. Но птиците се разпръскват на малки групи и се измъкват от концентричния картечен огън.

На 4 ноември на помощ се налага да пристигне и артилерия. Фермерите и войниците устройват засада на подразделение от около 1000 емута. За съжаление картечницата, която се изправя непосредствено пред тях, явно прегряла от експлоатация през последните дни, засича и от 1000 птици са убити само 20.

До 8 ноември по време на проточилите се преследвания и беове са убити едва около 50 противника, а мунициите са вече на привършване .

Тогава Ему решава да премине в контраатака и отново напада пшеничните полета на Западна Австралия.

Намесва се премиера Джеймс Митчел и на 12 ноември изпраща нови свежи австралийски военни части, които са се сражавали в Европа с турци и германци. Армията за първи път е снабдена и с автомобили, за да може войската да се изравни по маневреност с противника.

еми 2

На 13 и 14 ноември най-накрая на врага е нанесено решително поражение.

Към 2 декември победата на терен е почти пълна и на 8 декември главнокомандващият австралийската армия се завръща триумфално в столицата за доклад. В доклада се посова че за 1 убит противник Ему армията е изразходвала по 10 патрона. Счита се че голяма част от ранените противници са загинали понеже Ему нямат болници и санитари.

Но въпреки отблъскването на врага, пораженията които той понася, са незначителни спрямо общата му численост, а и неговата популация много бързо се регенерира. Така че нашествията му се възобновяват още на следващата година. През 1934, 1943 и 1948 г. фермерите отново искат помощ от правителството, но покрай Втората световна война армията няма възможност да участва в бойните действия и на фермерите занапред им се налага да се въоръжават и оправят сами.

ему 3

Поради уникалните особености на местната флора и фауна Австралия често има подобни проблеми и се налага правителството и военните да се намесват когато нещата излизат от контрол.

Такъв е случая когато за първи път зайците и плъховете пристигат покрай първите заселници. При липса на естествени врагове (ако изключим кучето Динго, което също е докарано от хората) у тях се наблюдава взривна популация и дупките им в земята буквално превръщат континента в швейцарско сирене. Въпреки масовите акции по изтребването им, резултатите са подобни на тези от великите войни срещу Ему.

Повече успех австралийците жънат например при борбата с разпространяващата се пустиня извършвайки масови акции по засаждане на сухолюбиви растения по „фронтовата линия” на настъплението на пясъците. 

Последната голяма и за щастие успешна война на австралийците се водеше допреди само десет години срещу… камилите. Откакто за първи път домашни камили успяват да избягат в дивото, се оказва, че Австралия е била страната за която винаги са мечтали. Само за няколко десетилетия популацията им нараства до 50 000 през 1972 г. и скача на над 2 000 000 до началото на нашия век. А това вече си е огромен и опасен и за хората враг, особено разгонените мъжкари, които полудяват през размножителния сезон и газят всичко по пътя си. Напредъка на цивилизацията и технологиите обаче си казаха думата. Снайперисти от хеликоптери отстрелваха екземплярите, а в същото време в страната припечелиха и по-предприемчивите хранителни вериги включвайки в менюто си бургери с камилско месо.

 
 

Спирането на „Iron Fist“ е добра новина за Marvel

| от |

Когато Netflix спря “Marvel’s Iron Fist”, никой не беше изненадан, Сериалът имаше кофти история и разочарова както критици, така и фенове. Тогава никой не симпатизираше на Дани Ранд (Фин Джоунс). Но сега, след края, Дани вече има шанс да изгрее!

Най-добрият епизод с Iron Fist не е епизод на „Marvel’s Iron Fist“, a „Luke Cage“ – епизод „The Main Ingredient“ от сезон 2. В него Дани влиза във фризьорския салон и прекарва малко време с Люк (Майк Колтър), който се чувства раздвоен.

В „The Main Ingredient“ Дани не е точно сайдкик. Но истината е, че героят му не е достатъчно развит, за да износи собствен сериал. Netflix и Marvel за съжаление обаче го спряха на най-интересния момент от креативна гледна точка.

Минисериалът на Netflix „The Defenders“ от миналата година създава динамика между Дани и Люк.  Все още чакаме потвърждение за сезон 3 на „Luke Cage“, но да вкарат Дани в този сериал и да спрат неговия има доста логика. Сезон 2 свърши с това как Люк приема тъмната си страна и решава да бори криминалния подземен свят на Харлем отвътре. Ако има някой, който би му бил отличен помощник, то това е Дани.

 
 

Филмите на Дисни, които направиха детството ни приказка

| от chronicle.bg |

Още точно 5 години и „The Walt Disney Company“ става на 100! На 16 1923 година братята Уолтър и Рой Дисни основават „Disney Brothers Cartoon Studio“ – това е първоначалното име на компанията. През годините то става „The Walt Disney Studio“, а после и „Walt Disney Productions“преди финално да се смени през 1986.

Уолтър Елиас Дисни не е просто кинаджия. Една от най-влиятелните личности в киното на миналия век е създател на стотици светове, в които растат милиони деца по света. Помните ли видеокасетите от 90-те, дублирани от един единствен мъж, който озвучаваше всички персонажи? Днес е странно, но тогава това правеше детството ни. Сядахме на дивана и се радвахме, когато можем вече сами да превъртим касетата без да викаме възрастните.

Кой може да отрече очарованието на тези стари анимационни ленти, в които първоизточникът са били хартията и моливът? В които дори можеш да видиш щритихите с течение на филма. Това е по-прекрасно и от най-изпипаната 3D анимация. Не искаме да ставаме по-носталгични, отколкото вече сме, но днешните анимации биха могли да си вземат един или два урока от онези, излезли изпод ръката на самия Дисни… който е роден на днешната дата между другото.

Да не говорим, че класиките на „Дисни“ ще бъдат екранизирани за игралното кино все повече и повече. Вече имаме „Пепеляшка“ и „Красавицата и Звяра“, предстои и „Мулан“.

Силно се надяваме, че тези любими анимации, няма да бъдат забравени скоро. Припомняме ви няколко от тях, защото отраснахме с тях, имахме прекрасно детство (за което частично са виновни те) и искаме и днешните деца да го имат. Вижте ги в галерията горе.