Камерите отново влизат в „Имението Даунтън“: филмът, който чакахме, ще се случи

| от chronicle.bg |

Край на спекулациите и непотвърдените слухове, вече е официално: ще има филм „Имението Даунтън“, съобщава Deadline.

Създателят на популярния сериал Джулиан Фелоус („Госфорд парк“) и режисьорът на първия му епизод Браян Пърсивал ще започнат снимките на новия филм това лято. Любимите ни актьори Мишел Докъри, Маги Смит, Хю Боневил, Лора Кармайкъл отново ще влязат в ролите си на английски аристократи.

В последните години Фелоус и няколко души от актьорския състав на няколко пъти казваха, че искат да се снима филм, след като сериалът излъчи своя шести сезон през 2015 г. С 15 награди „Еми“ и 69 номинации, „Имението Даунтън“ е най-популярният британски сериал и водач по брой номинации за „Еми“ сред международните продукции.

„Откакто свърши сериалът, феновете очакват следващата глава от живота на семейство Кроули. Радостните сме да се присъединим към уникалната група от аткьори и екип, водени от Джулиян Фелоус и Гарет Нийм, в опитите си да представим „Имението Даунтън“ на широкия екран.“ казва Питър Куявски, председател на Focus Feature, които застават зад проекта, пред Deadline.

Сценарист на филма е Джулиaн Фелоус, а Пърсивал („The Book Thief“) режисира. Детайли около сюжета все още се държат строго под ключ, а премиерна дата предстои да бъде обявена. Новината обаче е толкова приятна, че със сигурност ще ви държим в течение.

 
 

Бизнесът инвестира в бъдещето си чрез МВА програми

| от chronicle.bg |

Светослав Георгиев е вицепрезидент „Международни операции“ за C3i Solutions, международна технологична компания, специализирана в предлагането на ИТ услуги и аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) за фармацевтични и биотехнологични компании. На тази позиция Светослав е отговорен за бизнеса на компанията в България, Индия, Китай и Япония. Има бакалавърска степен в областта на международните отношения и магистратура по бизнес администрация (MBA) от Американски университет в България, като от скоро членува в борда на настоятелите на университета.

Американският университет в България е един от участниците в новото издание на едно от най-престижните изложения за MBA обучение – Access MBA One-to-One. Есенното издание на изложението включва общо 49 събития в 40 държави. В София изложението ще се състои на 24 ноември 2018 г. в хотел Интерконтинентал (бивш Радисън). Кандидатите за МВА обучение участват безплатно като се регистрират предварително тук.

Кои са факторите, които привличат вече успешни мениджъри да продължат образованието си в МBА програми?

Сред водещите фактори се посочват желанието за ускорено кариерно развитие, а така също и навлизането в нови професионални предизвикателства. Някъде там вероятно е и евентуалната възможност за достигане на по-висок доход.

Какви бяха Вашите причини да искате да придобиете степен МBА?

За мен беше важно придобиването на различен подход в осмисляне на бизнес проблемите, възможността за получаване на нови знания, умения и контактите с хора с подобни интереси.

Защо се спряхте на точно тази програма?

В този период, това беше университетът и програмата, която реших, че ще ми помогне да се позиционирам по-успешно за бъдещо развитие и да съм по-конвертируем на пазара на труда. Не без значение беше и успешното сътрудничество на работодателя ми и университета, в следствие на което, разходите за програмата бяха покрити от компанията. Като цяло това беше и най-логичният избор за човек, който иска да продължи да работи и едновременно с това да учи.

Защо компаниите финансират свои служители за обучение в МВА програми?

Компаниите спонсорират служителите си тъй като намират смисъл в това – обучението е инвестиция в собственото им бъдеще. МВА програмите развиват бизнес лидери, като подпомагат стратегическото им мислене, придобиването на умения и самочувствие да идентифицират нови перспективи и да ги трансформират в конкурентни бизнес предимства.

Кое от процеса на кандидатстване Ви създаде най-големи трудности?

По това време имаше изискване за полагане на GMAT, като именно подготовката за този изпит беше най-сериозната трудност. Беше минало доста време от последния път, в който ми се беше налагало да решавам задачи и да пиша есе.

Кои бяха основните акценти на обучението?

Разглеждането на актуални проблеми (бизнес казуси) от реалния бизнес на глобално ниво и работата в групи с колеги и професори за мен беше както непознато, така и интересно и различно от познатите методи на преподаване в останалите университети в България.

На каква фаза от кариерното си развитие решихте да придобиете степен МBА?

Имах няколко години опит на средно мениджърско ниво, когато реших да кандидатствам за програмата.

Имаше ли моменти по време на обучението, които Ви изкараха извън зоната Ви на комфорт?

Да, сега като се върна назад, първите месеци бяха свързани с известен дискомфорт, но след като опознах колегите и преподавателите, а и се адаптирах към темпото и начина на работа, се чувствах много добре.

Имаше ли нещо, за което не бяхте подготвен, нещо което Ви изненада?

Не бях подготвен да осмислям и решавам бизнес проблеми от различни перспективи и именно този подход се оказа най-полезен в работата ми в последствие.

По какъв начин МBА обучението даде тласък на кариерата Ви?

Считам, че МBА обучението ми даде контакти, компетенции и умения, които ми помогнаха да достигна до глобална кариера. Ползите и предимствата на това образование са познати на работодателите, което дава възможност за бързо професионално израстване.

Обучението оправда ли очакванията Ви?

Да, оправда ги изцяло и съдя за това от перспективата на времето, както от целите, които си поставих и постигнах.

Какво бихте направили по различен начин, ако трябва да минете по същия път?

Съвместяването на учене и работа е трудно и при мен често беше в полза на професионалните ми ангажименти. Мисля, че ако стартирам обучението си сега, бих поставил по-сериозен приоритет на заниманията си в университета. Това е период, в който човек придобива знания и умения, които го развиват професионално и личностно, а това в последствие е от полза и за работодателя му.

Какво бихте посъветвали професионалистите, които планират да учат в МBА програма?

Моят съвет е да отделят достатъчно време за програмата, да бъдат отворени за промяна в начина си на мислене, да не бъдат предубедени към стойността на едно подобно обучение, защото без да преминеш през него е трудно да го оцениш пълноценно.

 
 

Кога ще излезе осмият сезон на Game of Thrones?

| от chronicle.bg |

След множество увъртания, имащи за цел да нагнетят напрежението, от HBO съобщиха официално: осмият сезон на Game of Thrones („Игра на тронове“) ще излезе през април 2019 г.

Освен че за нас феновете това означава, че още през пролетта ще се завърнем във Вестерос, сериалът ще може да се класира за наградите „Еми“ през 2019 г. Това ще бъде и последната възможност за оригиналната продукция на HBO отново да спечели голямата награда за най-добър сериал.

Новият и последен сезон ще се състои от 6 епизода, всеки от който с дължина близка до тази на пълнометражен филм.

Режисьорът на епизода „Battle of Bastards“, Мигел Сапочник отново застава на режисьорския стол, както и Дейвид Нътър (Red Wedding). По думите на Питър Динклидж (Тирион Ланистър), Сапочник режисира най-епичната битка в сериала досега.

„Битката на копелетата“  е като увеселителен парк“ коментира актьорът за 12-минутната батална сцена, която ще видим в новия сезон, цитиран от IndieWire.

Едно от нещата, които знаем със сигурност е, че ще осмият сезон ще започне на Зимен хребет, когато Денерис пристига с армията си.

Във връзка с новината HBO пуснаха тийзър, който ни напомня защо обожаваме този сериал:

 
 

Парадокс на шкембето

| от Емил Кирилов |

Скъпи читателю, ще започна с това, че самият аз не съм огромен почитател на шкембето, но в определени ситуации, при наличието на подходящи компания и настроение, се случва да изсипя 2/3 бурканче чеснов дресинг и още толкова люто в купа вряла чорба и да се отдам на момента. Толкова за мен и хранителните ми навици.

Нека Ви занимая с един особен парадокс, който ангажира мисълта ми от известно време насам. Условно му давам името „Парадокс на шкембето”. Но за да стигна до него, ще се наложи да започна от по-далеч.

Познавам немалко хора с огромни библиотеки в просторни, но уютни частни имоти в централните квартали на столицата ни или из други красиви български градове. Хора с музикален вкус и богата обща култура, потомствени интелектуалци. С тях бихте могли часове наред да коментирате теми като съвременно изкуство, международно положение, екологична криза и религия, без да се страхувате, че ще ви удавят в клишета и заучени от телевизора бързосмилаеми житейски постулати, които да ви изложат на риска да им повърнете в лицето  след петата минута опит за нормален разговор.

Хора с таланти, с образование и с родители, които също имат образование. И таланти. Хора, които извършват полезни за обществото ни дела. Лекари, музиканти, творци, бохеми. Хора, които се смеят от сърце, умеят да пътуват и да се наслаждават на живота с неголям бюджет, въпреки че имат добри финансови възможности. Хора, които обожават природата, имат разнообразно ежедневие, спортуват, четат, грижат се за себе си.

С такива личности можеш спокойно да се появиш на прием във Военния клуб или на представление във Виенската опера. С такива хора можеш да идеш да окосиш на вилата, както и да седнеш да удариш две ракии в някоя квартална кръчма, където да отопите заедно парчета бял хляб в мазното на дъното на купа с люти чушки с чесън, лук и оцет.

Не е изключено да ги чуете да се оригват над шише непретенциозна обикновена българска бира в градинката до тях, обути в 15-годишни кожени кецове adidas от тия, дето не се късат никога и вече не се произвеждат. Облечени в домашни дрехи с лекета, докато прехвърлят крупни суми пари от едната си сметка в другата си онлайн с помощта на китайския си телефон с разбит панел и разхождат кучето си.

Ще чуете от тях истории за маса, в които те са били или върху, или под нея, или са я обръщали. Ще спорите с тях за политика, ще слушате историите им за пътешествия из Азия и Австралия.

Ще ядете с тях суши, каквото майсторски ще ви приготвят. Но и шкембе. Ще ви е мило. Ще ви е добре. Ще си приличате.

Съвсем не е задължително обаче, някога да срещнете тези хора. Даже твърде вероятно е това никога да не се случи. Особено ако често доброволно посещавате места като мола, където ще се натъкнете само на хора с обноски, които ядат суши.

Те може и да идват от семейства, в които никой никога не е слушал Queen, камо ли да спори дали „Бохемска рапсодия“ се доближава по сюжет до обективната история на Фреди Меркюри и компания. Бащите им са ги отгледали със сръбско и са мечтаели да ги задомят за някой международен шофьор или айде, добре – лекар, ама да е от шефовете по болниците. Че едната култура без пари можеш да си я туриш на…

Както и да е.

Отидете в който и да било мол и питайте който и да е произволен човек на ескалатора, облечен в нов черен анцуг за 300 лева, с айфон последен модел на изплащане и с прическа: „Яде ли шкембе?“ и „Ерик Клептън певец ли е?“. И на двата ви въпроса ще отговори с „не, не“ и ще подмине. След това ще седне на маса до някой стъклен балкон, който никога не е огряван от слънчева светлина и ще се чуди как да завърши финансово месеца без да се изкуши от най-новата процедура за лице и шия с кристали и изсушени лайна от лама в студиото за красота отсреща.

След това ще й/му донесат салата за 15 лева с маракуя и бурата, която тя/той ще снима за Instagram. След това ще отиде и ще си купи последната книга на Вената Райкова, защото чете литература и се развива личностно. След това ще даде 2 лева на клошар пред мола и ще се снима и с него. Пак за Instagram. Добър човек.

След това, описаното дотук ще се повтори още безкрайно много пъти в безкрайно много дни през следващите 15-20 години от този иначе къс човешки живот. Ако не умрем всички накуп преди това, разбира се. И през цялото това време този човек никога няма да пророни и една сълза за спасението на собствената си душа над вряла купа люто шкембе. Разбирате ли? Никога. Това наричам аз „Парадокс на шкембето”.

 
 

Самоуправляемите коли ще доведат до повече секс

| от chronicle.bg |

Според ново проучване, самоуправляемите автомобили ще доведат до повече секс в колата. Хората ще е по-вероятно да ядат, да спят и да мърсуват, когато автономните коли станат нещо нормално по улицата, според проучването публикувано в последния брой на журнала Annals of Tourism Research.

„Хората ще спят в колите си, което ще се отрази на крайпътните хотели. Дори може да се появят ресторанти на колела, в който човек влиза, за да се нахрани, докато пътува“, казва Скот Коен, ръководител на изследването, пред Fast Company magazine. „Това ни накара да се замислим какво още биха правили хората в колите си, веднъж щом не се налага да шофират. Разбира се, едно от тези неща съвсем разбираемо ще е секс.“

Автономните коли също така се очаква да сложат и проституцията на колела. „Не е толкова нереално да си представим червените фенери да станат червени фарове. Така проституцията става по-трудна са улавяне. Като цяло много нелегални неща се случват в колите на хората.“ Коен продължава: „Местата, където проституцията е легална, а регулаторите позволяват самоуправляващите се автомобили лесно да излязат на пътя, ще видим секса в колите без време. Очаквам това в Европа.“

Около 60% от американците вече са правили секс в кола според изследването, което предвижда това да е нормална практика след 2040.