Какво да очакваме от спинофа на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Не е чудно, че целокупното земно население се развълнува около новината за спиноф на Game of Thrones. Сериалът легенда вкопчи в примката си милиони, които чакат 8-и сезон, а мисълта, че той ще е последен и че ще се наложи да се сбогуваме с Джон Сноу, Церсей Ланистър, Тирион, Денерис т.н. (и то най-вероятно по насилствен начин), гъделичка слъзните ни жлези.

Новината за спинофа е глътка въздух. Вселената на Джордж Р.Р. Мартин е предостатъчно голяма и населена, че да изкара още минимум един сериал. Но какво всъщност ще се случи на екрана?

Ето какво знаем дотук:

Отвъд множеството спекулации за какво ще се отнася спинофа, засега със сигурност знаем, че той ще покаже „упадъкът на света от „Златната ера на Героите“ към нейните най-мрачни времена“, твърдят от HBO. Описанията ни изкушават и с обещаниe, че ще видим върховата точка на Старките и истинския произход на Белите бродници, уверявайки ни, че той далеч не се изчерпва с видяното дотук.

Сценаристката Джейн Голдман („X-Men: First Class“, „Kick-Ass“) застава до Джордж Р. Р. Мартин и двамата ще пишат заедно сценария за пилотния епизод.

От всичко казано дотук, може би най-объркващият факт е свързан именно със сюжета около произхода на Белите бродници, за който разбрахме до известна степен от епизода The Door (сезон 6). Там беше разкрито, че Бродниците са създадени от Децата на гората, за да им служат като оръжие срещу Първите хора. Зрителите приехме тази информация за достатъчна, а някои дори нямаха нужда от повече обяснение откъде Бродниците водят началото си. Какво може да се добави към историята? Какво изобщо е нужно да се добавя? Това се питат феновете сега.

Другата оскъдна информация е свързана с „мистериите на Изтока“. Континентът Есос е място, където се намират някои важни за сюжета досега места – морето на дотраките, Браавос, Mирийн. Любимите на феновете Безлики също произлизат от тези земи, така че не изключено да видим повече и от тях. Другата теория е, че сценарият няма да обслужва досегашните интереси на феновете, а напротив – ще създаде нови такива, възползвайки се от пренебрегваните източни земи.

Друга област, в която сценаристите ще се насочат е историята на дома Старк. Феновете заподозряха, че това се отнася до Бран Строителя – основателят на дома и човекът, издигнал Зимен хребет и Стената. Самият Мартин е казвал само, че фигурата на Бран Строителя е по-скоро митологична, отколкото реална, но именно това би отворило много врати и полета за изследване.

Въпреки началната еуфория обаче, за всички е добре известно, че такива запълвания в историята под формата на спинофи невинаги работят в полза на продукцията. Телевизията и киното познават доста такива опити. Не че не липсват и изключения, като например „Better Call Saul“, в който придвижването към вече ясна развръзка беше не по-малко интересно от самата развръзка.

Потенциалният успех на спинофа на „Игра на тронове“ обаче е неговата времева отдалеченост от сегашния момент, тъй като историята ще се развива близо 10 хил. години по-рано. Едва ли би могла да се базира на герои, които сме гледали в последните години, а оттам свободата да се поемат рискове е много по-голяма. Времето ще покаже как Голдман ще подходи към огромния океан, чийто първоизточник е Джордж Р. Р. Мартин. Но със сигурност имаме много обещаващ проект в зародиш.

Засега не  се знае дали Мартин ще е активен член на екипа, но се радваме, че за първи път от 2014 г. той ще пише сценарий на епизод – в този случай пилотния. Утешителен факт е, че авторът ще успее да зададе тона, характерен и за романите му. Последно той писа сценария на епизода „The Lion and the Rose“  от сезон 4.

Както вече споменахме и ще продължаваме да натякваме, само времето ще покаже как, къде, кога, какво и защо ще се случва в предстоящия спиноф на „Игра на тронове“. Пред нас е дългото лутане между предполагането и яснотата. Важното е, че феновете няма да чакаме прекалено дълго до следващото ни пътуване до Вестерос, след финала на осмия сезон догодина.

 
 

Даян Крюгер е много, много красива

| от chr.bg |

Диане Хайдкрюгер е родена на в Алгермисен, Германия.

От малка успешно се занимава с балет и даже е приета в елитното балетно училище Royal Ballet School. За жалост кариерата й приключва реждевременно заради контузия.

По-късно се мести в Париж, където работи като фотомодел. Паралелно започва и да се снима в епизодични роли във френски филми. Дебюта на голям екран прави през 2002 г., когато се снима с Денис Хопър и Кристоф Ламбер в „The Piano Player“. Големият пробив обаче идва през 2004 г. с участието в хита „Троя“, където играе Хубавата Елена.

През 2009 г. се снима в „Гадни копилета“ на може би единственият по-красив от нея човек на земята – режисьора Куентин Тарантино. За тази роля е номинирана за Най-добра поддържаща женска роля на Screen Actors Guild Award.

 
 

Бъбренето с колегите е полезно за здравето

| от chr.bg |

Бъбренето с колегите, със съседите или с родители на детската площадка, е полезно за здравето като приятелството, съобщи в. „Дейли мейл“, позовавайки се на американски учени.

Редовното общуване с чужди хора предотвратява намаляването на функцията на белите дробове по същия начин като общуването с близки.

Функционирането на белите дробове е показател за здраве и дълголетие.

Резултатите показват колко е важна широката социална мрежа за здравето. Подобно неангажиращо общуване предпазва от стрес и насърчава хората да водят здравословен живот.

Учените от университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг са работили с 4000 души на възраст от 52 до 94 години. Те са измерили как функционират белите им дробове в началото на изследването и след четири години. Участниците всеки месец са разказвали с кого общуват.

С колкото повече хора общува човек, независимо дали близки или не, толкова по-добре функционират белите дробове.

 
 

Дейвид Хаселхов ще се ожени за прекрасната Хейли Робъртс

| от chr.bg |

Актьорът Дейвид Хаселхоф ще се жени за трети път след две седмици за годеницата си Хейли Робъртс.

Сватбата е насрочена за 31 юли в Пулия, Италия. Церемонията ще бъде в тесен кръг. След нея младоженците ще заминат на меден месец на Малдивите.

Хейли Робъртс е бивша продавачка. Дейвид Хаселхоф се запознава с нея през 2011 г., когато е съдия в телевизионния конкурс „Британия има таланти“. Сгодени са от две години.

Това ще е трети брак за 65-годишния актьор, който дължи популярността си на сериала „Спасители на плажа“. Той има две дъщери на възраст 28 и 25 години от втората си съпруга Памела Бак, с която се раздели през 2006 г.

Хейли Робъртс е на 37 години. Дейвид Хаселхоф е казвал, че тя е единствената жена, на която е направил предложение за женитба „от сърце“, защото я обича. При предишните си бракове се е чувствал по-скоро задължен.

 
 

Как да реагираме, когато други хора имат постижения или качества

| от Антония Антонова |

На никого не му е приятно, когато някой друг се изявява, прави готини неща или хване, че блесне с нещо. Какъв българин сте, ако в такива кофти ситуации не се опитате максимално много да омаловажите чуждия успех, докато бодете пресолен домат на пейката пред блока и коментирате международното положение с нормални хора като съседите? Така де – те пият ракия всяка вечер с вас, а не се правят на интересни да имат кариери, амбиции и постижения.

“ – Глей го па тоя, к’во като е учИл езици и к’во ходи да изхвърля разделно, все едно не знаеме откъде е.“

Ясно е, че няма как някой да е по-умен, по-хубав, по-кадърен и по-голям разбирач от вас. Освен това правенето на готини неща като това да имаш професионална реализация, образование, хоби, да се занимаваш с благотворителност, спорт и да общуваш с умни хора в същината си няма никакъв смисъл, ако човек не изкарва пари от тях и няма кола, и пари в сак в багажника на колата. То успехът се измерва в пари, не в някакви изгъзици.

Тоест, какво ще се прави толкова тоя на много отворен и интересен, като само се развива и усъвършенства? Ето как да реагираме, в случай че около нас хора вземат, че постигнат нещо в тоя живот или пък блеснат за момент:

Никак. Не реагираме никак. Все едно нищо не се е случило. Просто си пием мастиката и си качваме холестерола с бирени пръчки, както във всеки друг нормален ден. Това е най-доброто.

Ако все пак стане дума за постиженията им, защото някой е дръзнал да ги коментира, игнорираме чутото или рязко сменяме темата. Все едно не чуваме какво се говори, дори това да не изглежда логично и адекватно. К’во ти пука?

Опитваме се се да омаловажим фактите, колкото и трудно да е това. Обясняваме, например, че стипендията от „Харвард“ не е лошо нещо, но и лято на Слънчака, вместо учене и потене залудо, не е за изхвърляне и ние залагаме на второто. Защо да се мъчи човек, веднъж се живее? Иначе който, както си прецени, разбира се.

Заявяваме, че само арогантни и егоцентрични хора имат такива успехи, останалите нормални хора сме скромни и добри. Обясняваме им, че не може така да имат постижения, защото това наранява чувствата на околните, кара ги да изпитват негативни емоции. Все едно по този начин ги обиждат като правят някакви неща, които те не могат или не желаят да правят. Откъдя накъдя всички ще правят едно и също, а някой ще прави повече и ще се отличава? Откъдя накъдя?

Започваме с „А ПЪК АЗ, КОГАТО…” и разказваме история за себе си. В случай, че някой около нас е срещнал любовта на живота си, умира от щастие и ще се жени, например, обясняваме, че бракът е отживелица и е за хора, които си нямат доверие, след което разказваме история за себе си, без значение дали тя има някаква смислова връзка с контекста на разговора в момента или не.

Хвалим случаен човек или животно за нещо съвсем различно в присъствието на човека, който изпъква с разни неща. Изпробвана стотици пъти в човешкия опит дотук и доказано работеща тактика. Пример: Диди идва във компанията, облечена в невероятна и шармантна мега секси рокля на цветя, която събира всички мъжки погледи, женските също. Няколко хора ахват. Сега е перфектният момент да надигнем глас и да кажем: „Жоро, много ми допадат очилата ти, откъде си си взел, искам същите“. Така сменяме темата още преди да има тема. Висш пилотаж.

Държим се се сякаш сме лично обидени от случилото се. Нека осанката ни издава, че просто не е редно някакви хора около нас да са по-изявени от нас в който и да било отрязък от време, в каквато и да било област. Така не може.

Директно заявяваме, че това е тъпо. Ако ще да става въпрос за спасяване на деца от гладна смърт. Казваме, че това е супер тъпо и е по-яко това, което НИЕ правим в момента. И край. Или че самият човек е тъп и за нищо не става, и да не се прави на интересен. Почваме да го обиждаме за външния му вид, напомняме му, че и той ходи до тоалетната, казваме му, че каквото и да направи, за нищо не става и да не се прави.

За по-възвишено се подиграваме на човека, да не звучи като директно заяждане. Няма какво да го щадим и да се офлянкваме. Директно му се присмиваме, че се занимава с някакви неща и че изобщо е жив.

И така. Тъпаци, ще се различават те…